РЕШЕНИЕ
№ 295
гр.
Плевен, 4 Юли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на шести юни две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А. П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 351 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на НАЧАЛНИКА НА Регионален
отдел „Национален строителен контрол“ – Плевен, чрез юрисконсулт Г. Л., срещу
решение № 41/16.03.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено
по н.а.х.д № 39/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началник РДНСК – Северозападен район, с което на
основание чл. 233, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Н.Й.Н. с ЕГН ******* ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Касаторът счита за неправилни мотивите на районния съд за отмяна на НП поради
това, че административнонаказващият орган неправилно и непълно е квалифицирал
нарушението. Счита, че чл. 233 от ЗУТ е предвиден от законодателя, за да
санкционира онези деяния, нарушаващи виновно разпоредби на ЗУТ, актове по
неговото прилагане, правила и нормативи в строителството вменяващи конкретни
задължения към конкретни лица, които нарушения не могат да се подведат по никои
от съставите, предвидени в ЗУТ или съответната наредба, но са дотолкова
съществени, че следва да бъдат въздигнати в административни нарушения и
санкционирани с наказание глоба в размер на 100-500 лева. Сочи, че именно за
тази цел съществува въпросната разпоредба и законосъобразното и прилагане се
съобразява към всеки конкретен случай. Посочва, че съгласно чл. 14, т. 2, предл.
2 от Наредба № 2/2003 г. комисията съставя протокол обр. 16 с решение за отказ
за приемане на строежа при неизвършени и незавършени работи, като това
задължение тежи за всички членове на ДПК и те носят отговорност за неспазването
му. Сочи, че в случая Н.Й.Н. е дал положително становище, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти и може да се ползва и е подписал
Протокол обр. 16 с предложение за бъде издадено Разрешение за ползване, без
строежът действително да е изпълнен изцяло. Посочва още, че неизпълнението на
процесната електрическа централа е констатирано с протокол от 25.08.2016 г., в
който са описани множество неизвършени и незавършени строително-монтажни
работи, като от това следва, че и към датата на провеждане на ДПК строежът не е
бил завършен и от членовете на ДПК е следвало да се състави протокол за отказ
за приемане на строежа. Сочи, че неспазването на чл. 14, т. 2, предл. 2 от
Наредба № 2/2003 г. от Н.Й.Н. не се препокрива със съставите на административните
нарушения предвидени в чл. 23 и чл. 24 от Наредбата, но деянието му следва да
се санкционира, тъй като той повратно е упражнил правомощията си, което
съвкупно с идентичните деяния на останалите членове на ДПК, е довело до
съставяне на официален документ за годността на ползване на строеж, което
съдържание не съответства на обективното му състояние, а от там е подведен
органът компетентен да разреши ползването, да издаде разрешение за ползване за
фактически незавършен строеж. Сочи, че деянието на Н.Й.Н. не може да се
квалифицира и сред нито едно от нарушенията предвидени в чл. 232, чл. 232г и
чл. 237 от ЗУТ, изхождайки от факта, че Наредба № 2/2003 г. е подзаконов
нормативен акт, издаден въз основа на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, Началникът на РО
„НСК“ – Плевен правилно е квалифицирал деянието на Н. като нарушение по чл. 233
от ЗУТ. Счита, че изложените от Н. доводи за допуснати съществени нарушения от
административния орган при провеждане на административно-наказателното
производство не са налице, тъй като описанието на незавършените работи в АУАН и
НП е абсолютно идентично, а допълнителната аргументация в НП е за да се
мотивира неоснователността на възражението по акта. Моли да бъде отменено
оспореното решение и да бъде върнато делото за разглеждане по същество от друг
състав на съда. Алтернативно моли, ако настоящия съдебен състав счете жалбата
за основателна, отменяйки обжалваното решение, да се произнесе по същество
относно законосъобразността на НП и да го потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от
юрисконсулт Г. Л. с пълномощно на л. 6 от делото и от юрисконсулт Ц. Х. с
пълномощно на л. 18 от делото. Моли да бъде уважена касационната жалба и да бъде отменено решението на
Районен съд - Червен бряг. Посочва, че се касае за една електрическа централа,
работеща с биосубстанции, която е строена, но не е завършена. Посочва, че са изготвени
актове 15 и 16 и се води като завършена и въпреки, че участниците в
строителството са изготвили тези документи е образувано административнонаказателно
производство, имало е и сигнал до прокурор. Посочва, че служителите на РДНСК –
Плевен са констатирали нарушения и са образували много административнонаказателни
производства и тъй като Н. е дал
положително становище, че строежът е годен за експлоатация, поради това на него
му е съставен акт, който му е връчен, а в последствие му е издадено и
наказателно постановление. Счита, че нарушението е доказано, констатациите са
оформени в един протокол от 25.08.2016 г., като в него е отбелязано, че обектът
не е завършен, дори е в груб строеж и не може да функционира по предназначение,
нарушен е състава на чл. 233 от ЗУТ, не са налице съществени процесуални
нарушения и началникът му е наложил глоба в размер на 250 лева. Счита, че категорично е доказано, че има
незавършени компоненти в централата. Оттегля направеното в жалбата искане за
връщане на делото в районен съд. Моли за произнасяне по същество.
Ответникът – Н.Й.Н., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Решаващият
съд е отменил НП № Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началник РДНСК – Северозападен
район на процесуално основание, като е приел че никъде в НП не е посочено
конкретното нарушение, за което е санкциониран Н., както и че сочената като
нарушена разпоредба на чл. 233 от ЗУТ е бланкетна и недостатъчна да обоснове
налагането на наказание. Не са изложени мотиви, какво приема за установено от
фактическа страна съда, то покрива ли състава на административно нарушение и т.н.
Решението е
неправилно и несъобразено със закона и събраните по делото доказателства.
Видно от
текста на НП /л.46-49 от н.а.х. делото/ има подробно описание на извършеното
нарушение и обстоятелствата при неговото извършване, както и ясна квалификация
че с така описаното деяние настоящият ответник е нарушил чл. 14, т.2, предл.
второ и трето от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България …. /л.48
от н.а.х.делото/. По-нататък е обяснено, защо това нарушение следва да попадне
в санкционното поле на чл. 233 от ЗУТ.
Действително чл.
233 от ЗУТ е бланкестна санкционна правна норма, поради което приложението й
винаги е обвързано с точно посочване на нарушение на друга правна норма част
от ЗУТ или от подзаконов нормативен акт,
издаден по неговото приложение, както и на решения и предписания основани на
тях. В случая решаващият съд неправилно е заключил, че това условие не е
изпълнено. В НП ясно и подробно е обяснено, че санкционният орган приема за
нарушено правилото на чл. 14, т.2, предл. второ и трето от Наредба №
2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
…. и защо прилага наказанието предвидено в
чл. 233 от ЗУТ.
Като е достигнал до обратния извод, РС-Червен бряг
е постановил решение, което не съответства на закона и следва да бъде отменено.
В решението въобще
липсват мотиви, какво приема съда за установено от фактическа страна,
съответства ли то на приетото за установено от фактическа страна в НП, правилно
ли санкционният орган е приложил закона при така установените факти и правилно
и законосъобразно ли е ангажирана административно-наказателната отговорност на
лицето.
При липсата на
такива мотиви, настоящият съд не може да се произнесе по съществото на спора,
защото няма право за първи път да прави фактически установявания и изводи
относно правилното приложение на закона от санкционния орган.
С оглед посоченото,
решението, предмет на касационния спор, следва да бъде отменено, а делото
върнато за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Червен бряг.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/16.03.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 39 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за
2017 г. и постановява:
ВРЪЩА наказателно
административен характер дело № 39 по описа на Районен съд – Червен бряг за
2017 г. на друг състав на същия съд за ново произнасяне по съществото на спора
относно законосъобразността на Наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016
г. на Началник РДНСК – Северозападен район.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.