Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. Плевен, 20.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на седми юли две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 342/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Р.Х. ***, подадена чрез адв. Г.Н. от Адвокатска колегия – гр. Габрово срещу Решение № 22 от 20.02.2017 г. на Районен съд – Троян, постановено по н.а.х.д. № 560/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 31-0000070/27.04.2016 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Ловеч, с което на Р.Х. ***, на осн. чл. 93, ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта, затова че на 14.04.2016 г. около 10,30 часа в гр. Троян на изхода за гр. Севлиево до кантона, посока гр. Севлиево, като водач на товарен автомобил „Мерцедес 2528“ с рег. № ЕВ9394АК, собственост на фирма „Кристина“ ЕООД гр. Габрово, извършва обществен превоз на товар – мляко и млечни продукти, с товарителница серия М № 001530 от 14.04.2016 г. без удостоверение за психологическа годност, като същия представя удостоверение за психологическа годност № 096273 с изтекъл срок на валидност до 02.11.2015 г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди, че неправилно е квалифицирано деянието от административния орган и е наложена санкция по неточна правна норма. Счита, че административно-наказващия орган е следвало да изложи мотиви защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 и защо е определил този размер на наказанието, поради което наказателното постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като в НП административния орган не е описал доказателствата, които потвърждават нарушението. Посочва, че при наличието на горепосочените процесуални нарушения не може да се направи извод за доказано виновно поведение от страна на жалбоподателя и това води до опорочаване на административно наказателното производство, което е съществено, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя. Изтъква, че за да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, не е налице нарушение. Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на НП.

Ответникът по касация – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Ловеч не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Троян е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано визираното нарушение, за което жалбоподателят законосъобразно е наказан с предвиденото за това нарушение наказание в законовия минимален размер, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, като обосновано е приел, че в случая чл. 28 от ЗАНН не може да се приложи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са съответни на доказателствения материал по делото и съобразени с приложимия материален закон, напълно се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

Към момента на проверката – 14.04.2016г. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил т.е. извършвал е обществен превоз на товари, но не е представил валидно удостоверение за психологическа годност, представил е удостоверение от 02.11.2012г., което е с валидност 3 г. и към датата на проверката отдавна е било изтекло. Поради това правилно съдът е преценил, че това е равносилно на липса на удостоверение за психологическа годност, изискуемо на осн. чл. 89 т.11 от Наредба № 33/03.11.1999г. За неизпълнение на това задължение на водача е наложено следващото се наказание, предвидено в санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно текста на разпоредбата към момента на извършване на нарушението при извършване на обществен превоз на товари без редовно издаден документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на закона, какъвто е посочената наредба се предвижда наказание глоба за водача в размер на 1500 лв. Размерът на наказанието е законосъобразно определен.

Конкретното извършено нарушение не обуславя по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните случаи на нарушение от този вид и предвид, че срокът на валидност на представеното удостоверение е изтекъл на 02.11.2015г. – цели пет месеца преди проверката, правилно районният съд е мотивирал извода си, че деянието не представлява маловажен случай на нарушение. В хода на касационното производство жалбоподателят е представил издадено удостоверение за психологическа годност от 22.04.2016г., което не променя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, защото е издадено след проверката и не доказва, че към момента на проверката такова е било налице.

В НП административно-наказващият орган е посочил представените при проверката доказателства – удостоверение за психологическа годност № 096273 като е посочил, че то е с изтекъл срок на валидност до 02.11.2015г. Изложил е съображения, че вземайки предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за неговото извършване и липсата на смекчаващи вината обстоятелства за констатираното нарушение, няма основание да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в този смисъл са неоснователни.

Поради изложеното решението на Районен съд – Троян е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 20.02.2017 г. на Районен съд – Троян, постановено по н.а.х.д. № 560/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.