РЕШЕНИЕ

№ 286

град Плевен, 4 Юли 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шести юни  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А. П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 341/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от РД-Русе към Комисия за защита на потребителите гр. Русе срещу решение № 56/20.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 6/2017 г. по описа на Районен съд гр. Кнежа, с доводи, че пъроинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановили незаконосъобразно и необосновано решение. Посочва се, че неправилно въззивният съд е счел, че не е осъществен състава на нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, както и че е достигнал до извода, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, чието приложение е възможно единствено при безспорно доказано нарушение и така решението на районния съд е вътрешно противоречиво. Твърди се, че след като заведението е работело, то е следвало да се приемат рекламации, които съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за това регистър. Посочва се, че вписването в регистъра, освен това трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията, като е невъзможно в процесния случай това да се случи в караваната, ако твърдения регистър се поддържа на друг адрес на търговеца. Твърди се, че нарушението е извършено на 15.02.2016 г., когато е извършена и проверката в обекта, както и че представянето впоследствие, при проверката по документи или в съдебното производство, на регистър на предявените рекламации не отменя факта на извършеното нарушение. Излагат се доводи, че нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е такова на формално извършване. Сочи се, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Счита се, че нарушението не може да бъде прието за маловажен случай, както и че наложената имуществена санкция е определена в размер на минимума, предвиден в закона, като са отчетени всички обстоятелства при извършване на нарушението. Моли се съдът да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът –  РД-Русе към Комисия за защита на потребителите гр. Русе, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „Зако-З. С.“ гр. Кнежа, ул. ***, не изпраща представител.    

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед представените доказателства,  решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение  е отменено наказателно постановление  № 2016-0041229 от 08.09.2016 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, за това, че при извършена проверка на 15.02.2016 г. на каравана в гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. „Димитър Бутански“ № 19, стопанисвана от ЕТ „Зако-З. С.“ гр. Кнежа, ул. ***, в обекта се предлагат безалкохолни напитки, бира, скара, хляб, гарнитури, като няма места за сядане и за предлагания асортимент има съставен ценоразпис със съответните цени и грамажи. При извършената проверка не е представен и не се поддържа в обекта регистър на предявените рекламации-нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите  е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът правилно е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН търговецът е представил регистър на предявените рекламации с дата на започване 14.12.2011 година и  не е налице състав на нарушението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Според  чл. 127, ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Съгласно ал.4 на същата разпоредба приемането на рекламации се извършва през цялото време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Следователно посоченият регистър може да се съхранява, както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца, като в случая към дата на проверката 15.02.2016 г. регистър на рекламациите не е наличен в обекта, обстоятелство, което не се оспорва, но не е извършена проверка на адреса на търговеца, за да се твърди, че такъв въобще не е наличен и след представянето му на 21.03.2016 година, то не са налице елементите от състава на нарушението –неподдържане на регистър на предявените рекламации, тъй като такъв е наличен от дата 14.12.2011 година.

Доводите на касатора, че регистърът следва да е наличен в обекта, за да е възможна предявяване на рекламация, а това е безспорно установено при проверката на 15.02.2016 година, не кореспондират с посоченото в закона ал. 4 на чл. 127 , съгласно който приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца т.е. с възможността да се предяви рекламацията на различно място от това, където е закупена стоката следва, че не е налице задължение за търговеца да държи регистъра в търговския обект.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 56/20.03.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 6/2017 г. на Районен съд - гр. Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.