Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 334

 

гр. Плевен, 20.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на седми юли две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  СНЕЖИНА ИВАНОВА   

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 340/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Катя 93“ ЕООД – гр. Червен бряг, представлявано от управителя К.Х.А.,*** срещу Решение № 31 от 10.03.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 19/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2016-0041257/31.10.2016 г. на Директора на КЗП - Регионална дирекция - Русе, с което на „Катя 93“ ЕООД - гр. Червен бряг, представлявано от управителя К.Х.А., на осн. чл. 206 ал.1 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.114  т. 1 от Закона за туризма, затова че на 13.04.2016 г. в заведение за хранене и развлечение в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ , търговецът е предоставил ресторантьорски туристически услуги в туристическия обект, който не е категоризиран и за който няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Касаторът, чрез адв. И.В. от Адвокатска колегия – гр. Плевен обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди, че актът, с който е установено административното нарушение е връчен на В. А., който е пълномощник, въпреки че пълномощното му не предоставя права за подписването на такива документи и това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, съобразно константната практика. Счита, че НП е издадено при липса на материална компетентност, тъй като за нарушение на разпоредбата на чл.177 ал.1 т.3 от Закона за туризма, НП следва да бъде издадено от кмета на съответната община, където се извършва дейността. Навежда доводи, че фирмата се намира в сравнително малко населено място, в нея се предлага обяд и там работят три българки, които са в родствени връзки, което я прави един дребен семеен бизнес, поради което счита, че е  налице основание за прилагане на законовите норми за маловажен случай, тъй като не се наблюдават последици от това деяние. Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на НП.

Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Русе, редовно призован, представя писмено становище по съществото на спора чрез юрк Д. Л., която счита, че Решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционния съд подробно е обсъдил всички доказателства и доводите, наведени от страните, като извършеното нарушение е безспорно доказано. Посочва, че в  представеното от В. А. пълномощно са делегирани правомощия да представлява търговеца пред всички държавни органи, като подписва за управителя, където е необходимо, поради което счита, че са спазени правилата на чл. 40 ал. 2 и чл. 43 ал. 1 от ЗАНН и чл. 233 ал. 4 от ЗЗП за връчване на АУАН, без да е нарушено правото на защита на търговеца. Навежда доводи, че извършването на дейност, която е с разрешителен режим, без надлежните административни актове от съответните органи във всички случаи обосновава висока обществена опасност и нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Посочва, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и съдържат всички задължителни по ЗАНН и ЗТ реквизити, издадени са от компетентни органи в рамките на провомощията им и при издаването им не се допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е фактите по делото и правилно е приложил материалния закон, като е приел за съставомерно и безспорно доказано соченото нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, включително и при съставяне на АУАН и правилно е преценил, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са правилни, съответни на доказателствения материал и закона и напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да се преповтарят.

Изложените от касатора доводи са неоснователни. Санкцията е наложена на осн. чл. 232 ал.2 от Закона за туризма, която дава правомощия на длъжностните лица и контролните органи на КЗП да съставят актове и издават НП по приложението на закона. В чл. 177 ал.1 т.2 вр. чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ изрично се предоставя компетентност на КЗП да извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона относно категоризацията на туристическите обекти – в това число и заведения за хранене, каквото е процесното. 

При проверката в обекта на 13.04.2016г. е присъствал В. А. – упълномощен представител на дружеството с общо пълномощно, в чиято представителна власт се включва и правото да представлява търговеца пред всички държавни и общински институции, като заплаща такси и се подписва вместо управителя, където е необходимо. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че в представителната власт на А., който е и съпруг на управителката, се включва и представителство пред КЗП като държавен орган и правото да подписва актове, в т.ч. и по ЗАНН. Правилно съдът е съобразил и че преди съставянето на акта двукратно са били изпращани писмени покани на адреса на дружеството за съставяне на АУАН за констатирано при проверката нарушение, като първата покана е получена лично от управителката, а втората от В. А. – неин съпруг и пълномощник на дружеството. В изпълнение на отправената покана А. се явил за приключване на проверката и съставянето на АУАН в качеството си на упълномощено лице. В този смисъл не са допуснати нарушения при съставянето на акта, които да засегнат правото на защита на наказаното лице.

При проверката по документи е представено  временно удостоверение от 03.06.2016г. за открита процедура по категоризация на обекта, а в хода на съдебното дирене и служебна бележка от Община Червен бряг от 03.05.2016г., от която е видно, че е подадено заявление за категоризиране на обекта с рег. № 38-00-600/14.04.2016г. в общината, но не е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, тъй като няма назначена комисия. Правилно при тези факти съдът е съобразил, че заявлението е било подадено след проверката и към 13.04.2016г. заведението за хранене е работило, без издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризирането, което не е допустимо от закона. С оглед този факт и защитаваните обществени отношения, правилно съдът е приел, че не се касае за маловажен случай, а за типичен случай на нарушение от този вид, поради което чл. 28 от ЗАНН не следва да се приложи. Правилно е съобразил, че наложеното наказание е в минималния, предвиден в чл. 206 ал.1 от ЗТ размер.

По изложените съображения решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 10.03.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 19/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.