Р E Ш Е Н И Е

№ 267

гр.Плевен, 22 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 337 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 297 от 05.04.2017 г., постановено по нахд № 292/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 14-0938-002833 от 22.08.2016 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на М.Д.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.315 ал.2 пр.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ за това, че на 12.08.2014 г. в 12,00 часа в гр.Плевен, на бул.Христо Ботев до № 5, посока ВМИ, управлява лек автомобил БМВ 520И, с рег.№ ЕН***АН, без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на проверката, като нарушението е извършено при условията на повторност.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Д.Д., чрез адвокат М.Б. ***, която счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд не е извършил надлежна служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП, а правните изводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП, са неправилни и в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Сочи, че са нарушени разпоредбите, регламентирани в чл.42 т.4, във връзка с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. трябва да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението и направеното фактическо описание, а е налице разминаване и в описанието на нарушението между АУАН и НП, както и че в издаденото НП липсва установеното в АУАН, че автомобилът е собственост на друго лице. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.08.2014г. в 12:00 часа в гр.Плевен,бул „Христо Ботев” до №5 по посока ВМИ , Д. като водач на лек автомобил, марка „БМВ 520“ с рег. № ЕН *** АН управлявал моторното превозно средство без сключен договор за гражданска отговорност, валиден към момента на проверката, което нарушение е извършено при повторност, след като е бил наказан по административен ред за същото нарушение с НП № 14-0938-000487/07.03.2014г., влязло в законна сила на 09.07.2014 година. Описаната фактическа обстановка съдът установил след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и от разпита на свидетеля Г. И., чиито показания съдът кредитирал с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си Д. е извършил нарушение по чл. 315, ал. І от КЗ (отм.) и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 315, ал. ІІ предл. І-во от КЗ (отм.). Съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 315, ал. І, т. 1 от КЗ (отм.) установява два състава на административно наказателна отговорност. Юридически факт, пораждащ отговорността е неизпълнението на задължението за сключване на задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или т. 2 или управляването на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Систематичното тълкуване на текста, установяващ състава на отговорността с разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) сочи като субект на първия състав на административно нарушение притежателя на МПС, а субект на втория състав може да бъде всяко административно наказателно отговорно лице. В конкретния случай съдът приел, че Д. е управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 315 ал. І, т.1 от КЗ (отм.), който съдържа едновременно състава на посоченото нарушение и санкцията, която се предвижда. Приел за неоснователни доводите в жалбата, че в АУАН и НП не била посочена нарушената правна норма и съществува неяснота относно състава на извършеното от жалбоподателя нарушение, засягащо правото му на защита.

От приобщената към административно наказателната преписка справка за нарушител съдът установил, че с наказателно постановление № 14-0938-000487/07.03.2014г., влязло в законна сила на 09.07.2014 на Д. на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) е наложена глоба в размер на 400 лева. На това основание направил извод, че извършеното от Д. нарушение на 12.08.2014г., за което му е наложено административно наказание с обжалваното НП, е повторно нарушение по смисъла на § 1 т. 37 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.) и законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е ангажирал отговорността му на основание чл. 315, ал. 2 предл.1 от КЗ (отм.).

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Констатирал, че съобразно разпоредбата на чл. 320 от КЗ (отм.) наказателното постановление е издадено от компетентно, оправомощено с нарочна заповед лице. Счел, че правилно е приложена и относимата за случая санкционна разпоредба, която предвижда административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева, каквото по вид и размер е наложеното наказание. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно, тъй като решаващият състав на РС не е отчел допуснатите пропуски и противоречия в съставения АУАН и НП, които са опорочили последното и са основание за неговата отмяна. Разпоредбата на чл.315 от КЗ, за чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора, съдържа два състава на административни нарушения: единият състав на нарушение се свежда до неизпълнение на задължението на лице да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2, като от граматическото тълкуване на нормата се налага извод, че субект на това деяние е собственикът на автомобила, а вторият състав предвижда отговорност за лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В последната хипотеза отговорност може да носи лице, което управлява автомобила, но не е негов собственик. Със съставения АУАН е повдигнато обвинение на Д. за неизпълнение на задължение да сключи валидна застраховка „ГО”, каквото задължение той няма, предвид, че не е собственик на управлявания автомобил и това се установява от вписването в самия акт за нарушение, в който е посочено, че автомобилът е собственост на Т. В. К.. Погрешното словесно описание на нарушението от една страна не може да се счете за техническа грешка, защото е свързано с квалификацията на вмененото деяние, а от друга страна действителната, вярната квалификация не може да се извлече чрез тълкуване волята на актосъставителя, тъй като дори посочената като нарушена правна норма е непълна-посочено е, че е извършено нарушение на чл.315 от КЗ, без да е описано конкретното предложение на нормата, сочещо на извършения от Д. състав на нарушение. В издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление вече нарушението е описано коректно. Описано е , че се касае за управление на МПС, без водачът да притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”. Направена е по-точна конкретизация на нарушената норма, но отново описанието не е изчерпателно, тъй като е описано предложението, касаещо отговорността на физическите лица, но не е посочен цифрово конкретният състав на нарушението по чл.315, ал.1-дали се касае за предложение 1 или 2, което е съществено, защото както беше посочено, двете предложения санкционират два отделни състава на нарушения. Вярно е, че нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност да се издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, но в конкретния случай нередовността касае подвеждане под отговорност за неизпълнение на задължение , каквото водачът няма, поради което е налице хипотеза, при която НП се явява издадено, без преди това за извършеното и описано в НП деяние да има съставен АУАН, тъй като в съставения описаното деяние е несъставомерно. Последното е недопустимо с оглед сезиращата и обвинителна функция на акта за нарушение и по същество се приравнява на липса на съставен акт и санкциониране за деяние само въз основа на констатациите, отразени в НП. Това нарушение е съществено и на самостоятелно основание влече отмяна на НП. Като не е отчел допуснатите пропуски в хода на проведеното АНП, РС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 297 от 05.04.2017 г., постановено по нахд № 292/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0938-002833 от 22.08.2016 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на М.Д.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.315 ал.2 пр.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.