Р E Ш Е Н И Е

№ 266

гр.Плевен, 22 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 336 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 99 от 08.02.2017 г., постановено по нахд № 2998/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 16-0938-003880 от 24.10.2016 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на И.М.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 10.10.2016 г. в 09,55 часа в гр.Плевен на ул.Димитър Константинов, като водач на лек автомобил Ауди А6 с рег.№ ЕН***КВ, движейки се в посока ул. Иван Вазов не пропуска правилно пресичащ от ляво на дясно пешеходец на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка; не представя СУМПС и контролен талон.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на ОД на МВР – Плевен, чрез гл.юрисконсулт П. Ф., която счита същото за неправилно, т.к. е постановено без спора да бъде разгледан по същество и без да са обсъдени събраните по делото доказателства. Твърди, че в решението не са обсъдени свидетелските показания, нито са събрани доказателства, което е служебно задължение на първоинстанционния съд, подкрепящи извода на съда, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконкретизиране на действията, които е извършил водача на МПС, за да не пропусне правилно пресичащия пешеходец. Сочи, че в съдебно заседание жалбоподателката не е представила никакви доказателства, които да водят до извода за неправилност на издадените АУАН и НП, както и такива, които да оборят направените в тях констатации. В тази връзка счита, че правото на защита на И.М. не е нарушено, т.к. извършеното от нея нарушение по чл.181 ал.1 от ЗДвП е безспорно установено. Според касатора както АУАН, така и НП са законосъобразни, издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им и съдържат всички задължителни реквизити, посочени в ЗАНН, както и че при издаването им не са допуснати процедурни нарушения. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.М.М. се представлява от адв.Ц., който изразява становище, че оспореното решение е правилно и моли съда да го остави всила.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 3880/10.10.2016 г., връчен на М. срещу подпис, която при връчване на акта е изложила възражения, че написаното в акта не отговаря на истината, за което има свидетел и е посочила неговите имена. АУАН е издаден затова, че на 10.10.2016 г. около 9.55 часа в гр. Плевен, ул. „Д. Константинов“ № 15, движейки се в посока ул. „Иван Вазов“ № 15, М. управлява л.а. „Ауди А6“ с рег. № ЕН ***КВ като не пропуска правилно пресичащ от ляво на дясно пешеходец на пешеходна пътека с пътна маркировка М8.1, не представя СУМПС и контролен талон, с което е нарушила чл. 119 /1/, чл. 100 /1/, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП. Така изложената в АУАН фактическа обстановка е пренесена и в НП № 16-0938-003880/24.10.2016 г. Съдът счел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и Наказателното постановление, както следва: В описаното като извършено нарушение от М. по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП не става ясно по какъв начин и с какви действия, които да са в нарушение на разпоредбата не е пропуснала правилно пресичащия пешеходец. За да направи този извод, съдът съобразил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, в която вмененото задължение за пропускане на пешеходци се осъществява по два начина: чрез намаляване на скоростта или чрез спиране. Съдът изложил мотиви, че никъде във фактическата обстановка не е описано по какъв начин жалбоподателката не е пропуснала движещия се пешеходец. Направил извод, че на това основание М. не е имала възможност да упражни своите права, свързани с възражения срещу НП и акта. По този начин е нарушено правото й на защита На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно. Според посочената като нарушена разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От граматическото тълкуване на разпоредбата за съда се налага извод, че съставът на нарушението е осъществен винаги, когато водачът на ППС не пропусне преминаващите по пешеходна пътека пешеходци, когато са стъпили на пешеходната пътека, през която следва да премине водачът. Тези съществени елементи на деянието са описани в пълнота както в АУАН, така и в НП и то по начин, че за водача е станало ясно какво нарушение й се вменява, извод за което съдът прави от самото вписано в акта възражение от М.. В това възражение тя е оспорила констатациите на контролните органи и е посочила свидетел в подкрепа на своята теза, от което се налага извод, че е била наясно както с вмененото й нарушение, така и с всички негови елементи. Описаното в чл.119, ал.1 „като намали скоростта или спре” съставлява указание за начина, по който водачът следва да осъществи пропускането на пешеходците , и тъй като е предвидено в нормата на чл.119, с оглед пълнота на описанието на всички обстоятелства във връзка с него, следва да се посочи чрез кой от двата способа то е осъществено. В конкретния случай обаче, непосочването му не е довело до неяснота на описаното нарушение и не е възпрепятствало правото на М. да организира защитата си, поради което неизписването му в АУАН и НП се преценява от настоящата инстанция като несъществено процесуално нарушение, което не е от естество да стане основание за отмяна на НП на самостоятелно основание. Деянието е описано ясно, конкретно, недвусмислено, при прочита на АУАН и НП не възникват двусмислени изводи, става ясно, че водачът не е осигурил предимства на преминаващ вече по пешеходната пътека пешеходец, независимо от това дали даването на предимство е щяло да се осъществи чрез намаляване на скоростта на автомобила или чрез пълно спиране.

Ето защо като несъществено процесуално нарушение , последното не обосновава отмяна на НП, до какъвто извод е достигнал решаващият съд. Решението на последния като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по съществото на спора-има ли виновно извършено от М. нарушение на правилата за движение, свързани с осигуряване на предимство на пешеходци, като събере включително доказателства, за които има данни по делото, че биха допринесли за изясняване на обективната истина- разпит на актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението и на посочената в АУАН от М. свидетелка-очевидец на вмененото деяние.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 99 от 08.02.2017 г., постановено по нахд № 2998/2016 г.на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.