Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 / 23 Януари 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети януари 2017 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 336/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба на С.Н.С. *** срещу ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди (психически тормоз и съсипано здраве с 92% инвалидност) за периода 01.07.2014г. - 01.02.2016г. , произтичащи от незаконосъобразно Решение Рег. № 316р-3458/28.11.2014г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 56 ал.2 от АПК и чл. 32д ал.1 от Наредба № І-45/2000г. на МВР е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него Рег. № ЕН *** ЕХ и с поставени не по законоустановения ред на теглича символи „42063”, което е било отменено с Решение № 437/14.01.2016г. по АД № 5475/2015г. на ВАС. Ищецът твърди, че упражнения от служителите на ответника психически тормоз във връзка с пускането в движение на ремаркето е довел до загуба на здравето му с 92%, за което има издадено ЕР на ТЕЛК № 119/13.01.2014г.

Ответникът - ОД на МВР - Плевен, чрез юрисконсулт Н.П. изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Основен аргумент е, че заболяването на ищеца е съществувало преди издаването на отменения административен акт и следователно не може да е причинено от „психически тормоз” във връзка с издаването му. Счита, че представените от ищеца доказателства относно факти и обстоятелства преди издаване на отмененото решение за прекратяване на производството по заявление за пускане в движение на туристическо ремарке са неотносими към предмета на делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

Прокурорът дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан. Липсва пряка причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и действията на органа във връзка с отказаната регистрация на ремаркето. Действително ищецът има тежко заболяване, но за претендирания период, видно от заключението на в.л. и медицинските документи по делото, няма изменение на неговото здравословно състояние. Предлага да се отхвърли иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, защото в нейната структура се намира административният орган – Началник Сектор ПП, издал отмененото решение № 316р-3458/28.11.2014г. за прекратяване на производството по пускане в движение на туристическо ремарке.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства се установява следното:

С Решение № 437/14.01.2016г., постановено по адм.дело № 5475/2015г. ВАС по същество е отменил Решение Рег. № 316р-3458/28.11.2014г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 56 ал.2 от АПК и чл. 32д ал.1 от Наредба № І-45/2000г. на МВР е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него Рег. № ЕН *** ЕХ и с поставени не по законоустановения ред на теглича символи „42063” и изпратил преписката на Началника на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Плевен за произнасяне по заявление № 140938012064 от 01.07.2014г. на С.Н.С..

В случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и уточненията.

Заявлението, с което е започнало административното производство по пускане в движение на туристическото ремарке е подадено на 01.07.2014г. Ремаркето е пуснато в движение през м. февруари 2016г., както твърди ищеца, т.е. след постановяване на съдебното решение за отмяна на отказа.

С Експертно решение № 119/13.01.2014г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД – Плевен на С.Н.С. е установена 92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години, дата на инвалидизиране – 14.03.2007г. Водещата диагноза е „ Аневризма на торакалната аорта без споменаване на руптура”. Като противопоказни условия на труд са посочени и : психо-нервно напрежение.

ЕР на ТЕЛК от 13.01.2014г. предхожда момента на подаване на заявлението от 01.07.2014г., с което е инициирано административното производство пред Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен.

От приобщените по делото преписки е видно, че ищецът е подавал множество сигнали и жалби срещу Й. Д. – Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен и други служители на ОД на МВР – Плевен. По всичките са били извършени проверки от Районна и окръжна прокуратура, ОД на МВР – Плевен и Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР. За исковия период – 01.07.2014г. – 01.02.2016г. не са били установени данни за престъпления или нарушения, извършени от длъжностни лица на ОД на МВР – Плевен, свързани с пускането в движение на туристическото ремарке. Не е установено и ищеца да е извършил престъпление в тази връзка, тъй като с Постановление № 5854/27.10.2014г. Районна прокуратура – Плевен е отказала да образува наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратила преписката по материалите от полицейската проверка с мотив, че по смисъла на чл. 345 и 345а от НК се има предвид „моторно превозно средство”, каквото туристическото ремарке не е.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищеца страда от две групи заболявания: на сърдечно-съдовата система и заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Втората група заболявания на опорно двигателния апарат на ищеца са дегенеративни възрастови болестни увреждания, чиито симптоми и оплаквания с напредване на възрастта се задълбочават, не се влияят от психо-нервно напрежение и стрес. Заболяванията на сърдечно-съдовата система на ищеца, установени с експертното решение на ТЕЛК са тежки, като неприятните изживявания и хроничния стрес също могат да имат значение, но не са водещи или определящи при развитието на тези общи заболявания. От представените от ищеца медицински документи за периода 29.06.2016г. – 21.11.2016г. се установява, че здравословното му състояние е почти идентично с описаното в ЕР на ТЕЛК от 13.01.2014г. т.е. не се наблюдава влошаването му след тази дата. Няма и медицински документи, удостоверяващи наличие на остра или хронична „стресова реакция” или други разстройства в нервно-психичната сфера на ищеца.

Следователно неизбежните неприятни изживявания, свързани с водените съдебни дела, както и във връзка с проверки по подадени жалби и сигнали от ищеца, по повод административното производство по пускане в движение на туристическото ремарке за исковия период т.е. от 01.07.2014г. – датата на подаване на заявлението до м. февруари 2016г., когато е било пуснато в движение, не са намерили отражение върху здравословното състояние на ищеца, така както се твърди в исковата молба.

В заключение, предявеният иск се явява неоснователен, поради липса на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно - не е налице претърпяна неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен индивидуален административен акт.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ в полза на ответника – ОД на МВР - Плевен, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в поискания минимален размер – 300 лв., съгласно чл. 8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.Н.С. *** срещу ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди (психически тормоз и съсипано здраве с 92% инвалидност) за периода 01.07.2014г. - 01.02.2016г. , произтичащи от незаконосъобразно Решение Рег. № 316р-3458/28.11.2014г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 56 ал.2 от АПК и чл. 32д ал.1 от Наредба № І-45/2000г. на МВР е прекратено производството по пускане в движение на туристическо ремарке с монтиран на него Рег. № ЕН *** ЕХ и с поставени не по законоустановения ред на теглича символи „42063”, което е било отменено с Решение № 437/14.01.2016г. по АД № 5475/2015г. на ВАС.

ОСЪЖДА ищеца С.Н.С. *** да заплати на ответника – Областна Дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :