Р E Ш Е Н И Е

274

гр.Плевен, 26 Юни 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина И.

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 333 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №231 от 16.03.2017г., постановено по НАХД №2982 по описа за 2016г, Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №16-0938-002177/22.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция” в частта, с която на П.П.С. *** на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Със същото решение е изменил Наказателно постановление №16-0938-002177/22.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция” в частта, с която на П.П.С. *** на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като е намалил размера на наложените наказания и е определил глоба в размер на 600лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Със същото решение е потвърдил Наказателно постановление №16-0938-002177/22.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция” в частта, с която на П.П.С. *** на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Срещу решението в частта, с която е изменено наказателното постановление по отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и потвърдено по отношение отнемането на контролни точки, е подадена касационна жалба от П.С., чрез адв.С.И. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт в тази му част е неправилен. Твърди се, че липсата на издаден талон за медицинско изследване към АУАН №431368/10.07.2016г.  районният съд неправилно не е счел за нарушение на административно-производствените правила и на разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В тази връзка се развиват подробни съображения. Сочи се още, че издаденият към първия АУАН №431367/10.07.2016г., който е връчен на водача към втория АУАН №431368/10.07.2016г. съдържа поправки и задрасквания, които не са извършени по правилата на ЗАНН, и което е също основание за отмяна на НП в тази част. На следващо място се твърди, че районният съд не е съобразил нормата на чл.6 от наредбата, който в  конкретния случай не намира приложение и не следва употребата на алкохол от водача да се установява въз основа на показанията на техническото средство. Твърди се също, че съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя за грубо нарушаване правото му на защита. В тази връзка се сочи, че бездействието на медицинските лица от Спешна помощ не може да се вмени във вина на водача, който се е явил в определеното му време за кръвно изследване. В заключение касаторът счита, че всички допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения обосновават недоказаност на обстоятелството каква е концентрацията на алкохол в кръвта на водача, което е съществен елемент от състава на нарушението. Моли се за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление по отношение санкцията по чл.174 ал.1 от ЗДвП.

            В съдебно заседание касаторът П.П.С. не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.С.И., с която се поддържа касационната жалба на заявените в нея основания.

            В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН бл.№431368/10.07.2016г. е съставен на С. за това, че на 10.07.2016г. около 05.48 часа в гр. Плевен, ул. „Цар Борис ІІІ” до №2, идвайки от „Макси център“, управлявал лек автомобил “Ауди А6” с рег.№ ЕН *** КВ, като извършва следните нарушения: управлява МПС без да притежава СУМПС отнето по административен ред, поради липса на контролни точки и управлява МПС след употреба на алкохол изпробван с Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0254, като  уредът отчел 1,20 промила алкохол в издишаният въздух, издаден талон за медицинско изследване № 0003029. Констатираните нарушения са квалифицирани като такива по чл.150 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от С. без възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът е разпитал множество свидетели, като е посочил показанията на кои приема за достоверни и кредитира с доверие и на кои не възприема. Установил е още, че при същата проверка на С. е бил съставен и АУАН бл.№431367/10.07.2016г., въз основа на който е издадено НП №16-0938-002176/22.07.2016г. отменено от РС-Плевен. По повод АУАН бл.№431367/10.07.2016г. съдът е посочил, че същият не е бил връчен на нарушителя, тъй като след съставянето му водачът се е съгласил да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и съответно му е съставен нов АУАН бл.№431368/10.07.2016г. за процесното нарушение.

При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че по отношение нарушението на чл.150 от ЗДвП е налице разминаване между словесното описание на извършеното деяние и неговата правна квалификация и е отменил НП в тази му част. По отношение нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП районният съд е приел, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е ангажирал административно-наказателната отговорност на С.  по чл.174 ал.1 от ЗДвП. Приел е за неоснователно възражението, че медицинският талон е издаден към АУАН бл.№431367/10.07.2016г., като е бил посочен и в процесния АУАН бл.№431368/10.07.2016г. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на свидетелските показания на св.К. П. и на писмените доказателства по делото. Счел е, че в тази част на НП не е допуснато съществено нарушение, което да дови до неговата отмяна, но относно размера на наложените санкции е приел, че наказващият орган не е съобразил чл.27 от ЗАНН, като е изложил съображения, че наказание в минималните по закон размери ще бъде достатъчно да се въздейства поправително и превъзпитателно на дееца. При тези мотиви, районният съд е изменил НП по отношение на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като е намалил глобата на 600лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и е потвърдил същото по отношение отнетите 10 контролни точки.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на С.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. 

По отношение на възраженията направени в касационната жалба настоящият състав счита същите за неоснователни. Не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и на разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Този извод следва от съвкупна преценка на доказателствата по делото. Също не е без значение и твърдяното от самия С. в дадените пред районен съд обяснения от него. В тях настоящият касатор заявява „….Като  отидох там, те ми казаха – надуй да видим, колко алкохол си пил. Естествено аз съм пил 2-3бири. Той вика – надуй да видим колко си пил. Не исках да надуя и той вика: „Ще ти напиша акт, че отказваш”. Като мина малко време и викам по-добре да надуя, може да не покаже толкова много. Надух и ми дадоха един талон за кръв. Питаха ме дали искам да дам кръв. Аз казах, че искам. Първо ми писаха един акт, после ми написаха още един……”. От данните по делото се установява, че първия по ред АУАН не е връчен за подпис на водача, поради промяна от негова страна на решението да откаже извършването на проба за алкохол с техническо средство. Т.е. талона за медицинско изследване е връчен на С. едва след като е била установена концентрация на алкохол от 1,20 промила, и той е отишъл в Спешна помощ с намерение да го използва във връзка с оспорване на този резултат. Ето защо не е допуснато нарушение на процедурата по Наредба №30/2001г.

На следващо място, от доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен извод, че не по вина на С. не му е взета кръвна проба за изследване. От писмените доказателства се установява, че медицинските лица са изпълнили указаното в наредбата и в амбулаторния журнал е записан часът на явяване на С. и неговото поведение, както и причините поради които не му е взета кръв. Видно от отбелязването е, че не е спазен срока за явяване, определен в талона за медицинско изследване. Ето защо са използвани и показанията на техническото средство. 

От анализа на всички доказателства по делото касационният състав намира, че  е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и правилно е реализирана отговорността на С. по чл.174 ал.1 от ЗДвП. От последното следва, че и правилно са му отнети 10 контролни точки. Като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231 от 16.03.2017г., постановено по НАХД № 2982 по описа за 2016г. на Районен съд-Плевен в частта, с която е изменено Наказателно постановление №16-0938-002177/22.07.2016г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция” в частта, с която на П.П.С. *** на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като е намален размера на глобата на 600лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; и в частта, с която е потвърдено наказателното постановление в частта, с която на П.П.С. *** на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.