Р E Ш Е Н И Е
№ 273
гр.Плевен, 26 Юни 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря А. П. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 332 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 174 от 06.07.2017 г., постановено по НАХД № 2686 по описа за 2016г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2016-038212/09.02.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на “Теленор България ” ЕАД гр. София, за нарушение на чл. 114 ал. 3 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Теленор България” ЕАД, чрез адв.С.К. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон. Твърди се, че в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит според ЗАНН и неговата липса води до съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалвания акт. В тази връзка се счита, че е нарушено и правото на защита на санкционираното дружество, тъй като се създава неяснота и ограничава възможността за организиране на неговата защита. На следващо място се твърди, че в наказателното постановление липсва ясно посочена дата на извършване на нарушението, като по това възражения районният съд не се е произнесъл. Последното се счита за съществено процесуално нарушение. На последно място се твърди, че административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана неправилно, тъй като не са налице всички елементи от състава на вмененото нарушение по чл.114 ал.3 от ЗЗП. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът „Теленор България” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 07.07.2015г., във връзка с жалба на потребител, е извършена проверка от длъжностни лица от КЗП-РД-Русе в магазин „Теленор” в гр.Плевен на пл.”Ив.Миндиликов” №1 МОЛ „Панорама”, стопанисван от търговеца, относно неколкократно предявени рекламации в рамките на две години на мобилен телефонен апарат „HTC ONE”, като при три от рекламациите са извършвани ремонти, а при последната, пета поред рекламация, след като отново е установено несъответствие на телефона с договора за продажба, потребителят е пожелал да бъде възстановена заплатената сума за стоката съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗП. При проверката в обекта, за което е съставен Констативен протокол 2015 №К-0185657/07.07.2015г. е установено, че последната рекламация е вписана в регистъра на предявените рекламации под №501672348/22.06.2015г., като апаратът е върнат в обекта след сервизно обслужване и извършен механичен ремонт. Установено е още, че в наличната гаранционна карта за апарата са налични пет вписвания с дата на постъпване и дата на ремонтиране. Със констативния протокол е дадено задължително предписание да се развали договора за продажба и да се възстанови заплатената сума съобразно чл.114 ал.3 от ЗЗП и на 16.07.2015г. да се предостави в КЗП акт за удовлетворяване на рекламацията. При извършена проверка по документи е установено, че не е възстановена заплатената сума и с протокола за проверката е удължен срокът за изпълнението на задължителното предписание до 29.07.2015г. На последната дата търговецът не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията и не се е явил в КЗП. На 17.08.2015г. в КЗП в гр.Плевен се е явил упълномощен представител на търговеца, но не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията чрез възстановяване на заплатената сума. От приложените документи е установено, че мобилният апарат е приеман в сервиз пет пъти по предявени рекламации, като при последната рекламация от 22.06.2015г. отново е открито несъответствие и е извършен механичен ремонт. При така установеното е направен извод, че до 17.08.2015г. търговецът не е изпълнил задължението си по чл.114 ал.3 от ЗЗП след удовлетворяване на три рекламации чрез извършване на ремонт на апарата и прояви на следващо несъответствие на стоката с договора за продажба да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.114 ал.3 от ЗЗП. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Приел е за неоснователно възражението за липса в наказателното постановление на дата и място на извършване на нарушението. В тази връзка е посочил, че нарушението се изразява в бездействие, като в акта и НП са посочени датата, на която търговеца е запознат с искането на потребителя (07.07.2015г.) и датата, на която е извършена проверката по документи, когато търговецът не е представил акт за удовлетворяване на рекламацията чрез възстановяване на заплатената сума (17.08.2015г.) Счел е, че е посочено и място на извършване на нарушението – обектът, в който е предявена рекламацията, извършена е проверката и е следвало да бъде възстановена сумата, а именно магазин „Теленор” в гр.Плевен на пл.”Ив.Миндиликов” №1 МОЛ „Панорама”, стопанисван от търговеца. Съдът е приел, че както в акта, така и в НП са описани достатъчно подробно обстоятелствата при извършване на нарушението и самото нарушение. На следващо място за неоснователно е прието възражението, че търговецът не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е договор за лизинг. В тази връзка са изложени подробни съображения за характера на договора за лизинг; че лизингополучателят е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с правото да получи съответната технически изпрана стока, а при неизправност и правото на рекламация, на което кореспондира и задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор; че тълкуването на търговеца е стеснително и не това е смисъла на закона; както и че ако буквално се прилага израза „договор за продажба” това би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите. В заключение съдът е счел, че безспорно е извършено нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП, правилно е определена санкцията, спазени са сроковете, определени в ЗАНН, както и че не е налице маловажен случай. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Неговото решение съдържа подробно описани факти въз основа на доказателствата по делото, правилно възприета въз основа на тях фактическа обстановка и правни изводи, които съответстват на доказателственият материал.
Възражения
наведени в касационната жалба са неоснователни. До голяма степен те преповтарят
възраженията наведени пред районния съд, на които е отговорено подробно и
мотивирано. Нарушението е описано пълно и ясно, с всичките си признаци. Нарушението, за което дружеството е наказано, е осъществено
чрез бездействие, и се изразява в липса на активно поведение да бъде
удовлетворено искане на потребител за възстановяване на заплатената сума за
закупен от него мобилен телефонен апарат, който е дефектирал многократно и въпреки
извършените ремонти, е налице поява на несъответствие на стоката с договора за
продажба. В оспореното НП са посочени както датата на извършената в магазина
проверка, така и датата на подадената от потребителя жалба, при която е заявена
воля за връщане на цената на закупения мобилен телефонен апарат, датата на
предявената от потребителя рекламация и датата, до която същата е следвало да
бъде удовлетворена в съответствие с даденото задължително предписание. Тези
дати в своята съвкупност очертават релевантните моменти, поставили началото на
рекламационното производство и крайния срок, до който е следвало да се изпълни
предписанието. Посочено е и мястото на извършване на нарушението, което
правилно е възприето и от районния съд, а именно магазин „Теленор” в
гр.Плевен на пл.”Ив.Миндиликов” №1 МОЛ „Панорама”, стопанисван от търговеца.
Правилни са и изводите на съда по отношение възражението, че търговецът не
притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е договор за
лизинг. Същите са подробни и съответстващи на целта на закона за защита
интересите на потребителите. Съгласно чл.
114, ал.3 от ЗЗП, търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. По делото безспорно
се установява извършването на нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП и правилно е
реализирана административно-наказателната отговорност на търговеца. Като е
достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият касационен
състав счита, че при датиране на постановеното решение Районен съд-Плевен е
допуснал техническа грешка като е посочил, че датата на съдебното решение е
06.07.2017г. (дата, която не е настъпила към настоящия момент). В подкрепа на
този извод са както датата на съдебното заседание (20.02.2017г.), така и
списъкът приложен след решението с отбелязване като дата на изпращане на съобщение
(06.03.2017г.) и датата поставена на самото съобщение (09.03.2017г). В самата
касационна жалба на „Теленор България” ЕАД е посочено, че
същата е срещу решение №174/06.03.2017г. по НАХД №2686/2016г. Ето защо съдът
приема, че датата на постановяване на касираното решение е 06.03.2017г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174 от 06.03.2017 г., постановено по НАХД № 2686 по описа за 2016г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.