Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр.Плевен, 1 Август
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц. Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №329
по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Ц.Н.И. ***, против Решение №2153-14-30/30.03.2017 год. на
Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е
отхвърлена жалба вх.№1012-14-12/01.03.2017 год. и е потвърдено Разпореждане
№15/15.12.2016 год. на ръководител „ПО”.
В жалбата са наведени доводи, че пенсионният орган е
отказал зачитането на осигурителен стаж
от 4год.05мес.05дни, придобит на територията на бившия СССР за времето от
27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. с мотиви, че този придобит осигурителен стаж
следва да се разреши при приложението на разпоредбите на Договора между РБ и
Руската федерация за социалната сигурност, ратифициран със Закон от НС на
10.04.2009 год., в сила от 20.03.2010 год. Сочи се незаконосъобразност на
оспореното решение в частта, в която този стаж не е зачетен. Счита, че
неправилно и в нарушение на
материалноправните разпоредби пенсионният орган е преценявал осигурителния
стаж, положен в бившия СССР съобразно действащото законодателство, регулиращо
отношенията относно придобитите от гражданите на договарящите държави пенсионни
права на територията на която и да е от тях към момента на подаване на заявлението,
а не към момента на тяхното възникване. Счита, че по време на полагане на трудовия стаж за
периода от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. като главен специалист в СБМО
„Лингвотехника“ гр.Москва отношенията по повод пенсионните права са били регулирани
от Спогодбата между НРБ и СССР за
социално обезпечаване (отм.), но била в сила от 1960 год. до 2004 год., когато
е денонсирана със Закон, обнародван в ДВ, бр.63/15.07.2003 год., в сила от 1.01.2004
год. Счита, че този закон няма обратно действие, поради което не може да бъде
прилаган след неговата отмяна по отношение на осигурителен стаж, придобит след
1.01.2004 год. и правоотношенията следва да се уредят от закона, който е бил в
сила към момента на възникването им. Счита, че решаващ за определяне на
приложимия закон е моментът на възникване на правоотношението и тъй като
придобитият от нея осигурителен стаж е за периода от 27.01.1989 год. до
1.11.1993 год., който е преди датата на отмяната на закона, то приложим се
явява законът, който ги е уреждал към момента на възникването им. Счита за
неправилен и извода на административния
орган, че не са представени достатъчно
официални документи, които да установят този трудов/осигурителен стаж,
позовавайки се на отговорите на Руския пенсионен фонд, че на територията на
Руската федерация жалбоподателката няма зачетен трудов/осигурителен стаж. Твърди,
че тези официални отговори нямат
отношение към пенсионните й права, претендирани на територията на РБългария за трудов/осигурителен стаж,
положен при действието на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното
обезпечаване (отм.) Това е така според И.,
тъй като към подаденото заявление за отпускане на пенсия е приложено
Удостоверение от Главно управление „Социално осигуряване“, направление
„Международни спогодби“ №**********/28.12.1993 год., което установява официално
трудовия стаж на И. в бившия СССР, както и обстоятелството, че същият се зачита
на основание чл.4 от Спогодбата за социално обезпечаване (отм.) за придобиване
право на пенсия. Това удостоверение според жалбоподателката се явява достатъчно
доказателство за придобит трудов стаж и непризнаването му е в нарушение на
чл.37, ал.2 от НПОС. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от адв. Д. с пълномощно на л.10 от делото, който поддържа жалбата на заявените
в нея основания. Счита решението за незаконосъобразно, вземайки предвид представените по делото писмени
доказателства. Основният спор е кой е приложимия закон относно процесния
осигурителен стаж, придобит на територията на бившия СССР при работата на И.
като служител на Българо-съветски център „Лингвотехника“, създаден през 1988 г.
със седалище Москва. От представените по делото доказателства от Държавен архив
се установява, че това дружество е било създадено със съответните държавни
актове на двете страни, определено е и неговото седалище. В чл.17 от Договора
за създаване на дружеството е посочено, че условията на работещите в него,
включително и социалните им права в това дружество, ще се уреждат по правилата,
отнасящи се до гражданите на държавата, в която е пребивавал. В случая това е законодателството към онзи момент на
бившия СССР по отношение на осигурителните права на руските граждани. Според
упълномощения адвокат, И. е придобила осигурителен стаж при условията на
действащата по това време спогодба между НРБ и бившия СССР от 1960 г. за
социална сигурност, който договор е действал от 1960 г. до 2004 г. когато е бил
денонсиран със закон за неговото
денонсиране, обнародван в ДВ бр.63 от 15.07.2003 г. в сила от 1.01.2004 г. Този
закон няма обратно действие, поради което не може да бъде прилаган по отношение
на осигурителен стаж след 1.01.2004 г., но в случая се касае за осигурителен
стаж, придобит през 1989 г. – 1993 г., т.е. към момента на влизане в сила на
новите правила след подписване на Договора за социална сигурност между
Република България и Руската Федерация през 2010 г. правата, произтичащи от
положения труд на територията на бившия СССР, са били други. В този смисъл като
доказателство и съобразно именно тази спогодба от 1960 г. е било предвидено
удостоверяването и придобиването на тези права на гражданите на съответната
държава да става чрез издаване на удостоверителни документи при представяне на
доказателства за получаване на трудово възнаграждение пред националните
осигурителни институти в държавите, на които тези лица са граждани. В
конкретния случай И. е представила по
пенсионната преписка именно такова удостоверение от НОИ, Главно управление,
направление „Международни спогодби“, където същият този институт е удостоверил,
че тя има придобит на територията на бившия СССР трудов стаж в размер на 4 г. 9
мес. и 5 дни, като периода на придобиване на този стаж съвпада с претендирания
за признаване по пенсионната преписка. Счита решението на пенсионния орган –
Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отказал този осигурителен стаж да й
бъде признат и бъде включен в този, който ще послужи за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, за незаконосъобразно. Моли за отмяна на
решението и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно на
л.122 от делото, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на директора на ТП на НОИ –
Плевен като правилно и законосъобразно. Счита, че спорният момент в цялата
пенсионна преписка, е осигурителният стаж на жалбоподателката, придобит на
територията на бившия СССР, който тя претендира да й бъде зачетен като
български осигурителен стаж. Представени са съветската трудова книжка,
ведомости, заповедите за назначаването й в съветско-българското дружество
„Лингвотехника“ – това са доказателства, че действително е работила в това
дружество, съответно е работила в Москва. От документите, представени от
Държавния архив – Устава на дружеството и Съглашението според ответника се
установява, че действително правоотношенията, касаещи условията на труд на
служителите, работещи на територията на СССР се уреждат съгласно разпоредбите
на тогавашното съветско законодателство и това са текстовете на статия 15 от
Съглашението и статия 30 от Устава, като в статия 30 изрично е посочено, че нормите
се разпростират и върху българските граждани, работещи на територията на СССР.
Счита за неясно защо от Руския пенсионен
фонд на двете запитвания на пенсионния
орган е получен отрицателен отговор на
въпроса дали лицето има придобит осигурителен стаж, но органът се произнася на
основание официалните документи, че жалбоподателката няма придобит стаж в Русия
и поради това е отказан такъв. Моли съда да
потвърди изцяло оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено следното:
Със заявление вх. № МП-32308/14.10.2010 г. И. е
поискала отпускане на пенсия за ОСВ от Русия, като е декларирала, че има
положен стаж в Русия от 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. Към заявлението са приложени
документи по опис № МП-32308/14.10.2010 г. както следва: Трудова книжка № 102;
Трудова книжка № 102-втора; 2 бр. удостоверения за раждане – № 0056428 и №
031484; Удостоверение за сключен граждански брак № 010509-копие;
Извлечение-справка за положен труд и възнаграждение на територията на Русия –
оригинал; Справка № **********/28.12.1993 г.; Служебна бележка 38-10/29.10.1993
г.; Заповед за освобождаване от работа – Русия – копие; Копие на руска трудова
книжка № 9016196. В приложеното удостоверение **********/28.12.1993 г. е
посочено, че за периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. /4 год. 09 мес. 05 дни/ Ц.Н.И.
е работила в СССР, като този трудов стаж се зачита за придобиване право на
пенсия.
При съобразяване на разпоредбите
на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
/ ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в
сила от 20.03.2010 год./ и Споразумението между министъра на труда и социалната
политика на Република България и Министерството на здравеопазването и
социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора /Одобрено с
РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и социалната политика,
обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на подписването му –
13.11.2010 г./, с писмо Рег. № МП-32308#7/01.02.2011 г. до Руския пенсионен
фонд е изискан формуляр РФ/БГ 3 за потвърждаване на осигурителен стаж на И.,
придобит на територията на Руската Федерация, като са приложени съответни
документи, описани във формуляр БГ/РФ 2, Приложение № 2 /Формуляр за отпускане (преразглеждане)
на пенсия Изх. № МП-32308#5/01.02.2011 г./. С писмо № МП-32308-9/14.03.2011 г.
от Руския пенсионен фонд е изпратен формуляр РФ/БГ 3, с който пенсионният орган
е уведомен, че лицето няма зачетен трудов/осигурителен стаж на територията на
руската федерация. Приложен е и Протокол № 1277/18.05.2011 г., с който се
отказва отпускане на исканата пенсия от Русия, като е уточнено, че
организацията Съветско-Български център „Лингвотехника“ не е била регистрирана
в пенсионния фонд на Русия и не е правила застрахователни премии /вноски/ за
своите работници.
С ново заявление Вх. №
2113-14-437/25.03.2016 г. И. е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ само
от България. В заявлението е посочено, че И. има придобит стаж в Русия.
Приложени са документи за трудов/осигурителен стаж, подробно описани в
Регистрация на инициативна входяща преписка № 2113-14-437/25.03.2016 г. Съгласно
представените удостоверителни документи от лицето, общо зачетения осигурителен
стаж според посоченото от пенсионния орган е : осигурителен стаж от III
категория труд – 30 год. 04 мес. 15 дни,
в това число осигурителен стаж по
чл. 9, ал. 8 и 9 от КСО /зачетен само за придобиване право на пенсия/ - 06 год.
09 мес. 05 дни; осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 03 год. 01 мес. 06
дни; На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ-та
категория – 33 год. 05 мес. 21 дни.
Пенсионният
орган е приел, че в конкретния случай осигурителният стаж на И.,
придобит съгласно законодателството на едната договаряща страна /България /, не
е достатъчен, за да възникне право на пенсия съгласно нейното законодателство. С
ново писмо изх. № 2113-14-437#7/31.05.2016 г. до Руския пенсионен фонд е
поискано издаване на актуален формуляр РФ/БГ 3 за Ц.И. за удостоверяване на
положен от лицето стаж в Русия. Постъпил е отговор от Руския пенсионен фонд с №
204-17/1548/18.11.2016 г., към който е приложена справка – формуляр РФ/БГ 3. От
постъпилия отговор с приложения към него формуляр става ясно, че Русия отново не
потвърждава положения стаж от И. за периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г.
Изложените мотиви в писмото са аналогични на тези, съдържащи се в отговора по
предходно подаденото запитване до Руския пенсионен фонд по повод подаденото от
лицето заявление за отпускане на руска
пенсия от 14.10.2010 г. В постъпилия отговор отново е указано, че право на
пенсионно осигуряване в Руската федерация се изпълнява в случай на плащане на
застрахователни премии в съответствие с федералния закон, а такива премии не са
плащани за работниците в Съветско-Български Център „Лингвотехника“.
При
изложените обстоятелства стажът за периода 27.01.1989 г. - 01.11.1993 г. е
изключен и не е взет предвид при зачитането на общия осигурителен стаж на
лицето. С уведомително писмо № 179/28.11.2016 г. от Началник на отдел „Пенсии“
на лицето е указана възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 9а от
КСО за закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Съгласно текста на
разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са
навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени
осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за
самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В писмото е
посочено също така, че недостигащия осигурителен стаж за право на лична пенсия
за ОСВ по чл. 68 от КСО е в размер на 03 год. 01 мес. 06 дни. а сумата, която
лицето следва да внесе е 2781,07 лв. И. се е възползвала от възможността за
закупуване на недостигащия стаж, като с платежно нареждане от 08.12.2016 г. е
внесена указаната сума, за което е приложено Удостоверение Обр. УП-16. След
внасяне на сумата за закупен допълнителен стаж, лицето е придобил изискуемия стаж
от 35 год. и 02 мес.
С Разпореждане № 15 / 15.12.2016 год. на ръководител
ПО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на И., считано от 25.03.2016 год. пожизнено по
чл. 68, ал.1 и 2 от КСО по заявление подадено на 25.03.2016 г. при навършена
възраст 60 год. и 10 мес. и общ осигурителен стаж 33 год. 05 мес. 21 дни.
Срещу горното разпореждане е подадена жалба от И. вх. № 1012-14-12 / 01.03.2017 год.
, в която твърди, че за определен период от време / 27.01.1989 г. – 01.11.1993
г. / е работила в Съветско-българско обединение „Лингвотехника“ гр. Москва,
като след изтичането на срока на договора и завръщането в България е
представила в ГУ „Социално осигуряване“, направление „Международни спогодби“
руска трудова книжка и заверени в посолството на Република България в Москва
копия на платежните ведомости от СБМО „Лингвотехника“, в които е отразен размера
на получаваното трудово възнаграждение и внасяните осигуровки. Допълва, че въз
основа на същите документи, както и на действащите към онзи момент спогодби е
издадено удостоверение № **********/28.12.1993 г., в което е отразено, че
трудовият стаж от 27.01.1989 г. до 01.11.1993 г. като „главен специалист“ в
СБМО „Лингвотехника“ гр. Москва се зачита за придобиване право на клас и
пенсия. Твърди още, че при определянето на стажа пенсионният орган не е признал
и зачел стажа по указаното удостоверение /№ **********/28.12.1993 г./, поради
което е внесена сума в размер на 2781.07 лв. за недостигащ стаж 03 год. 01 мес.
06 дни. При изложените в жалбата обстоятелства и на основание издаденото
удостоверение лицето оспорва общо признатия трудов стаж от 33 год. 05 мес. и 21
дни и на тази база размерът на определената
пенсия.
Въз основа на жалбата е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-14-30/30.03.2017 год. на Директора на ТП
на НОИ Плевен, с което е отхвърлена
жалба вх.№1012-14-12/01.03.2017 год. и е потвърдено Разпореждане №15/15.12.2016
год. на ръководител „ПО”. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е изложил следните
мотиви: Със заявление Вх. № МП-32308/14.10.2010 г. И. е поискала отпускане на пенсия за ОСВ от
Русия, като е декларирала, че има положен стаж в Русия от 27.01.1989 г. –
01.11.1993 г. В приложеното удостоверение **********/28.12.1993 г. е посочено,
че за периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. /4 год. 09 мес. 05 дни/ Ц.Н.И. е
работила в СССР, като този трудов стаж се зачита за придобиване право на
пенсия. Тъй като в заявлението лицето е поискало отпускане на пенсия от Русия,
решаващият орган е приел, че се прилагат разпоредбите на Договора между
Република България и Руската федерация за социална сигурност / ратифициран със
закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010
год. /. С документа се регулират взаимоотношенията в областта на социалната
сигурност и задължителното (държавно) обществено осигуряване. Правото на пенсия
на И. се преценява като се прилагат разпоредбите на Договора, тъй като същият е
част от националното законодателство, както и Споразумението между министъра на
труда и социалната политика на Република България и Министерството на
здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на
Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и
социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на
подписването му – 13.11.2010 г./. Органът се е позовал на чл. 10 от Договора, според който при определяне правото на пенсия в
съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на
пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската федерация се
отчита осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете
договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по
време на тяхното придобиване. В случаите, когато съгласно законодателството на
една от договарящите страни правото на пенсия възниква и без зачитането на
осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на другата договаряща
страна, то първата договаряща страна отпуска пенсия на основание на своя
осигурителен (трудов) стаж (придобит на нейна територия). Съгласно чл. 11 от
договора всяка договаряща страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ на
нейния осигурителен (трудов) стаж, а за Република България и на осигурителния
доход, при условията на законодателството на тази договаряща страна.
Изчисляването и потвърждаването на осигурителния (трудовия) стаж за
определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на
договарящата страна, отпускаща пенсията. Съгласно чл. 7 от Споразумението за
прилагане на договора при подаване от лицето на заявление за отпускане или преразглеждане
на пенсия компетентната институция на едната договаряща се страна при наличие
на осигурителен стаж на лицето на територията на другата договаряща се страна
попълва формуляр за отпускане (преразглеждане) на пенсия съгласно приложение
/по образец/ (с отметка "Отпускане по дoговора"), който заедно със
справката за зачитания (зачетен) в страната по местоживеене на лицето
осигурителен (трудов) стаж съгласно приложение /по образец/, необходима за
сумирането на периодите на осигурителен (трудов) стаж с цел определяне на
правото на пенсия съгласно законодателството на договарящите се страни и
превръщането на пенсионни права съгласно законодателството на Руската
федерация, както и с документи, изисквани за отпускане на пенсия и всички
необходими документи ги изпраща до компетентната институция на другата
договаряща се страна. Компетентната институция на договарящата се страна,
получила формуляра за отпускане (преразглеждане) на пенсия, след приемане на
решение за отпускане (отказ за отпускане) на пенсията в течение на 10 работни
дни изпраща до компетентната институция на договарящата се страна, изпратила
формуляра, уведомление за отпускане (преизчисляване) или за отказ за отпускане
(преизчисляване) на пенсия съгласно приложение /по образец/, а също така справка
за зачитания (зачетен) осигурителен (трудов) стаж в страната, отпускаща пенсия
на лицето съгласно приложение /по образец/. При
съобразяване на разпоредбите залегнали в договора и споразумението за
прилагането му с писмо Рег. № МП-32308#7/01.02.2011 г. до Руския пенсионен фонд
е изискан формуляр РФ/БГ 3 за потвърждаване на осигурителен стаж на И.,
придобит на територията на Руската Федерация, като са приложени съответни
документи описани във формуляр БГ/РФ 2, Приложение № 2 /Формуляр за отпускане
(преразглеждане) на пенсия Изх. № МП-32308#5/01.02.2011 г./. С писмо №
МП-32308-9/14.03.2011 г. от Руския пенсионен фонд е изпратен формуляр РФ/БГ 3,
с който органът е уведомен, че лицето няма зачетен трудов/осигурителен стаж на
територията на руската федерация. Приложен е и Протокол № 1277/18.05.2011 г., с
който се отказва отпускане на исканата пенсия от Русия, като е уточнено, че
организацията Съветско-Български център „Лингвотехника“ не е била регистрирана
в пенсионния фонд на Русия и не е правила застрахователни премии /вноски/ за
своите работници. С ново заявление Вх. № 2113-14-437/25.03.2016 г. И. е поискала отпускане на лична пенсия за
ОСВ само от България. В заявлението лицето е посочило, че има придобит стаж в Русия.
Приложени са документи за трудов/осигурителен стаж подробно описани в
Регистрация на инициативна входяща преписка № 2113-14-437/25.03.2016 г. Лицето
е декларирало, че има придобит стаж в Русия, поради което, правото на пенсия на И. се преценява като се прилага Договора
между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Съгласно
представените удостоверителни документи от лицето, общо зачетения осигурителен
стаж е както следва : осигурителен стаж от III категория труд – 30 год. 04 мес.
15 дни, в това число осигурителен стаж
по чл. 9, ал. 8 и 9 от КСО /зачетен само за придобиване право на пенсия/ - 06
год. 09 мес. 05 дни; осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 03 год. 01
мес. 06 дни; На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към
ІІІ-та категория – 33 год. 05 мес. 21 дни. В конкретния случай осигурителният
стаж на И., придобит съгласно законодателството на едната договаряща страна
/България /, не е достатъчен, за да възникне право на пенсия съгласно нейното
законодателство. Поради това и факта, че в подаденото заявление за
пенсиониране И. е посочила, че има
положен стаж в Русия отново с писмо Изх. № 2113-14-437#7/31.05.2016 г. до
Руския пенсионен фонд е поискано издаване на актуален формуляр РФ/БГ 3 за Ц.И.
за удостоверяване на положен от лицето стаж в Русия. Постъпил е отговор от
Руския пенсионен фонд с № 204-17/1548/18.11.2016 г. към който е приложена
справка – формуляр РФ/БГ 3. От постъпилия отговор с приложения към него
формуляр става ясно, че Русия отново не потвърждава положения стаж от И. за
периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. Изложените мотиви в писмото са аналогични
на тези, съдържащи се в отговора по предходно подаденото запитване до Руския
пенсионен фонд по повод подаденото от лицето заявление за отпускане на руска пенсия от 14.10.2010 г. В постъпилия
отговор отново е указано, че право на пенсионно осигуряване в Руската федерация
се изпълнява в случай на плащане на застрахователни премии в съответствие с
федералния закон, а такива премии не са плащани за работниците в
Съветско-Български Център „Лингвотехника“. При изложените обстоятелства стажът
за периода 27.01.1989 г. - 01.11.1993 г. е изключен и не е взет предвид при
зачитането на общия осигурителен стаж на лицето.
Директорът на ТП на
НОИ-Плевен се позовал на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО (в
редакцията на ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), според която жените придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ през 2016 година при навършване на възраст 60
години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца. В обжалваното
разпореждане / № 15/15.12.2016 г./ отразеният осигурителен стаж е както следва:
осигурителен стаж от III категория труд – 30 год. 04 мес. 15 дни, в това число осигурителен
стаж по чл. 9, ал. 8 и 9 от КСО /зачетен само за придобиване право на пенсия/ -
06 год. 09 мес. 05 дни , осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 03 год. 01
мес. 06 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към
III категория труд – 33 год. 05 мес. 21 дни. Съгласно чл. 9, ал. 8 от КСО ( в редакцията на ДВ, бр. 107 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г., отм. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)
зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за
лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през
което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по
допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3
часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици
или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или
занаятчийска дейност. Съгласно ал. 10 на същата разпоредба осигурителният стаж
по ал. 8 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68. Общо зачетеният осигурителен стаж на И. по чл. 9, ал. 8 и 9
от КСО е в размер на 06 год. 09 мес. 05 дни. При извършеното превръщане /4
години за 5 от трета категория/ същия става в размер на 08 год. 05 мес. 14 дни
т.е разликата от превръщането на стажа е 01 год. 08 мес. и 09 дни и те се
прибавят към общо зачетения стаж от 30 год. 04 мес. и 15 дни, с което общия
стаж на И. става 32 год. 0 мес. 24 дни,
което е под изискуемия осигурителен стаж за жените за 2016 г. - /35 год. и 02
месеца/. Тъй като само със зачитането на българския стаж И. не придобива право на пенсия, с
уведомително писмо № 179/28.11.2016 г. от Началник на отдел „Пенсии“ на лицето
е указана възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 9а от КСО за
закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Съгласно текста на разпоредбата на
чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта
по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за
придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски,
изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата
на внасянето на вноските. В писмото е посочено също, че недостигащият
осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО е в размер
на 03 год. 01 мес. 06 дни, а сумата,
която лицето следва да внесе е 2781,07 лв. И. се е възползвала от възможността
за закупуване на недостигащия стаж, като с платежно нареждане от 08.12.2016 г.
е внесена указаната сума, за което е приложено Удостоверение Обр. УП-16. При
тези обстоятелства с Разпореждане № 15/15.12.2016 г. на Ръководител ПО е
отпусната лична пенсия за ОСВ на лицето, тъй като след внасяне на сумата за
закупен допълнителен стаж, лицето придобива изискуемия такъв от 35 год. и 02
мес.
Тъй като в жалбата си освен изложените възражения по
отношение на зачетения стаж, И. е изразила
и несъгласие с изчисления размер на
пенсията за ОСВ, органът изложил още мотиви, че при определяне размера на
пенсията на лицето са приложени общите разпоредби на чл. 70, ал. 1-5 от КСО.
Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО / в редакцията ДВ бр. 100 от
2010 год. в сила от 01.01.2011 год. / размерът на пенсията за осигурителен стаж
и възраст / ОСВ / се определя, като
доходът, от които се изчислява пенсията се умножава със сумата образувана от:
по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Доходът, от
който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен
доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията
се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху
който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 год. по избор на лицето
и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Съгласно чл. 70 ал.
4 от КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят : съотношението
между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996 год.
и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния
статистически институт; съотношението между средномесечния осигурителен доход
на лицето за периода след 31.12.1996 год. и средномесечния осигурителен доход
за страната за същия период. Съгласно
чл. 70, ал. 5 от КСО индивидуалният коефициент се определя, като всяко от
съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е
установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на
месеците, включени в двата периода. За тригодишен базисен период при
изчисляване размера на пенсията лицето е посочило, че иска да бъде използван
периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г., за което е представено Удостоверение
Обр. УП-2 Изх. № 288/27.07.2011 г. изд. от „ЕКТРОН“ АД с отразен осигурителен
доход в размер на 8614.07 лв. Общото
брутно трудово възнаграждение /доход/ за периода 21.04.1997 г. – 24.03.2016 г.
е 70394.80 лв. При спазване условията на
чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО при посочения по-горе осигурителен доход на лицето
е определен индивидуален коефициент – 0.838. Средномесечният осигурителен доход
за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията -
м.03.2015 год. - м.02.2016 год. е 733.59 лв. Доходът от който се изчислява
пенсията, е произведение от този средномесечен осигурителен доход и
индивидуалния коефициент - 733.59 х 0.838 = 614.75 лв. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за ОСВ се
определя, като доходът, от които се изчислява пенсията се умножава със сумата
образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. При
осигурителен стаж 33 год. 05 мес. x 1.1% = 36.76 % ; 36.76 %
от 614.75 лв. е 225.98 лева, което е размерът на пенсията за ОСВ на И.. По
всички тези изложени съображения решаващият орган е направил извод, че осигурителният
стаж на И. правилно е зачетен от административния орган въз основа на
представените удостоверителни документи и е изчислен размер на пенсията при
съобразяване със законовите разпоредби. На тези основания жалбата й е
отхвърлена като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Решението е връчено лично срещу подпис на И. на
7.04.2017 год., а жалбата е подадена на 19.04.2017 год., видно от датата върху
щемпела на л.3 от делото. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът
за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента
на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този
смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който
е компетентен орган по чл.117, ал.3 от
КСО.
Оспореното Решение е
писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3
от КСО, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона
реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си.
Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.
Относно спазването на материалния закон съдът съобрази
следното:
По делото няма спор относно фактите. Трудовият стаж,
придобит от жалбоподателката за периода 27.01.1989 год.-1.11.1993 год. в
Съветско-българско обединение „Лингвотехника“ град Москва е установен с безспорни
документи-Заповед №688/10.11.1988 год. на Председателя на Стопанско обединение
„Металхим“ на л.7 от делото; Приказ на л.8 от делото; руска трудова книжка със
съответни удостоверявания на л.9 от делото; заверени копия на платежни ведомости от СБМО
„Лингвотехника“, в които е отразен размерът на получаваното трудово
възнаграждение и внасяните осигуровки на л.246-250 от делото.
Основният спорен въпрос е дали административният орган
е следвало да зачете осигурителния стаж, придобит от заявителката в бившия СССР
за периода 27.01.1989 год.-1.11.1993
год.
Според настоящия състав на съда отговорът на горния
въпрос е положителен. Незачитането от пенсионния орган на стажа за процесния
период като осигурителен такъв според
съда произтича от неправилно тълкуване и прилагане на закона. Пенсионният орган
и горестоящият административен
орган-Директорът на ТП на НОИ-Плевен според съда неправилно считат, че
приложими в настоящата хипотеза са разпоредбите на Договора между Република
България и Руската федерация за социална сигурност / ратифициран със закон, приет от Народното
събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010 год. и Споразумението между
министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството
на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на
Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и
социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на
подписването му – 13.11.2010 г./. Именно позовавайки се на чл.7 от
Споразумението за прилагане на договора, пенсионният и решаващият орган
неправилно са счели, че при подаване от
лицето на заявление за отпускане или преразглеждане на пенсия компетентната
институция на едната договаряща се страна при наличие на осигурителен стаж на
лицето на територията на другата договаряща се страна попълва формуляр за
отпускане (преразглеждане) на пенсия съгласно приложение /по образец/ (с
отметка "Отпускане по дoговора"), който заедно със справката за
зачитания (зачетен) в страната по местоживеене на лицето осигурителен (трудов)
стаж съгласно приложение /по образец/, необходима за сумирането на периодите на
осигурителен (трудов) стаж с цел определяне на правото на пенсия съгласно
законодателството на договарящите се страни и превръщането на пенсионни права
съгласно законодателството на Руската федерация, както и с документи, изисквани
за отпускане на пенсия и всички необходими документи ги изпраща до
компетентната институция на другата договаряща се страна. Компетентната институция
на договарящата се страна, получила формуляра за отпускане (преразглеждане) на
пенсия, след приемане на решение за отпускане (отказ за отпускане) на пенсията
в течение на 10 работни дни изпраща до компетентната институция на договарящата
се страна, изпратила формуляра, уведомление за отпускане (преизчисляване) или
за отказ за отпускане (преизчисляване) на пенсия съгласно приложение /по
образец/, а също така справка за зачитания (зачетен) осигурителен (трудов) стаж
в страната, отпускаща пенсия на лицето съгласно приложение /по образец/. На това основание и от страна на Руския
пенсионен фонд двукратно е изпратен
формуляр РФ/БГ 3, с който органът е уведомен, че лицето няма зачетен
трудов/осигурителен стаж на територията на руската федерация и този формуляр
именно е послужил за формиране изводите на органа да не се зачете придобития на територията на
бившия СССР осигурителен стаж.
Настоящият състав на съда намира, че в този случай
приложими се явяват разпоредбите на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване при
преценка на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а не тези на Договора между Република България и Руската федерация за
социална сигурност сигурност и
Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република
България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската
федерация за прилагане на Договора, цитирани в оспореното решение, които
изискват получаването на такъв формуляр
РФ/БГ 3. При спор дали да бъде признат като стаж за пенсиониране определен
трудов стаж, положен извън страната, следва да се изхожда от международните
спогодби, които са били в сила по време на извършване на работата. Посочената
Спогодба е ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от
16.01.1960 г. - публ. изв. бр. 7 от 22.01.1960, обн. ДВ, бр. 39 от 13.05.1960
г., в сила от 01.05.1960 г. Същата е денонсирана със закон за денонсиране на
Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване - обн. ДВ, бр. 63 от 16.07.2003 г., в сила от 01.01.2004 г.
В чл. 20, т. 3 от цитираната Спогодба е
посочено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите на Спогодбата, не губят сила в случай на
денонсиране. Това означава, че всички права, придобити по силата на Спогодбата, се запазват (неограничено във
времето), в т. ч. и правото положеният труд на територията на една от страните
да се зачита като стаж за придобиване на пенсия. Това право се реализира от
съответното лице, в случая Ц.И., когато достигне до необходимите условия за
отпускане на пенсия, и не е валидно за подаване на заявление само до датата на
отмяна/денонсиране на цитираната
Спогодба. За периода, през който жалбоподателката е придобила трудов стаж в
СССР- 27.01.1989 год.-1.11.1993 год., Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване е била действаща.
Съгласно общият принцип в правото, материалните правоотношения се уреждат от
закона, който е бил действащ към момента на тяхното възникване. Следователно,
незаконосъобразно пенсионните органи не са зачели придобития от И. за посочения
период осигурителен стаж. Неправилно и в нарушение на материалния закон
административният орган е приел, че към датата на заявлението ( което е след
датата на денонсиране на цитираната Спогодба),
на жалбоподателката не следва да й се признава трудовия (осигурителния стаж),
положен в бившия СССР. В случая, правото се счита за възникнало към датата на
полагане на труда (работата) на територията на държавата, с която България е
сключила международната спогодба и съответно, към която дата е била действаща
Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване.
В този смисъл са и статия 15 от Съглашението на л.161 от делото и статия 30 от
Устава на дружеството на л.211 от делото.
Трудовият стаж на Ц.И., придобит в СССР, е установен с
безспорни документи, които са представени , и въз основа на тях е издадено
удостоверение от Главно управление „Социално осигуряване“, направление
„Международни спогодби“ с №**********/28.12.1993 год. на л.6 и л.140 от делото,
в което изрично е записано, че съгласно чл.4 от Спогодбата за социално
осигуряване, сключено между СССР и РБ ,
този трудов стаж се зачита за придобиване право на клас и пенсия. Съдържанието на този официален
удостоверителен документ не е оспорено и не е оборено от ответника. Трудовият
стаж е положен по време на действието на Спогодбата и поради това, същата има
приложение за зачитането му. Законът за отменянето й е с материалноправен
характер, в него не е постановено, че
има обратна сила, така че трудовият стаж, придобит от Ц.И. в СССР, следва да се
зачете при пенсиониране в България.
Делото не може да бъде решено от съда по същество,
поради което преписката следва да бъде
върната на административния орган за решаване на въпроса при съобразяване на мотивите
на настоящото решение.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от пълномощника на жалбоподателката, на същата следва да се
присъдят направените по делото разноски общо в размер на 509,50 лева, от които
400 лева договорено, поискано и реално изплатено възнаграждение за един адвокат
съобразно приложеното на л.10 от делото адвокатско пълномощно и 109,50 лева за
представяне по делото от Държавна
агенция „Архиви“ на писмени документи.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Ц.Н.И. ***, Решение №2153-14-30/30.03.2017 год. на
Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото
с него Разпореждане №15/15.12.2016 год. на ръководител „ПО”.
ВРЪЩА преписката на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново
разпореждане, съобразно мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-ПЛЕВЕН да заплати на Ц.Н.И. ***,
направените по делото разноски общо в размер на 509,50 лева (петстотин и девет
лева и петдесет стотинки).
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: