РЕШЕНИЕ

№ 571

град Плевен, 29 Ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети ноември  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Анета Петрова   и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 325/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури - Бургас, представлявана от изпълнителния директор доц. Д-р Н. чрез ст. юрисконсулт И., срещу решение № 7/15.03.2017 г. по н.а.х.д. № 14/2017 г. на Районен съд гр. Никопол. Твърди се, че изложеното в мотивите на постановеното въззивно съдебно решение, свързани с прилагане, в разглеждания случай на адм. нарушение на чл. 28 от ЗАНН, досежно маловажен случай на извършено административно нарушение, освен неправилно приложение на материалния закон, е необосновано, понеже не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Посочва се, че в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗРА, законодателят изрично е вменил задължение по отношение на нарушителя, както и че същият не е изпълнил вмененото му задължение, посочено в чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Счита се, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, понеже при постановяване на решение, с което се отменя обжалваното наказателно постановление, с правно основание чл. 28 от ЗАНН – при постановяването на което в диспозитива на въззивното съдебно решение не е изрично посочено, че с отмяна на наложеното от наказващия орган административно наказание „глоба“, съдът отправя до нарушителя „писмено предупреждение“ по смисъла на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Навеждат се доводи, за противоречие на решението със събраните по делото доказателства, като данни по чл. 351, ал. 1 от НПК, в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита се за необосновано, изложеното в мотивите на съдебното решение, защото съществува противоречие на решението със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се , че наличните по делото доказателства, дават пълно описание на извършеното административно нарушение  по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, за което се предвижда налагане на административно наказание „глоба“ предвидено в чл. 75, ал. 1 от ЗРА, а не прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на извършено нарушение по ЗРА, при което дори решаващият орган не е отправил, в диспозитива на постановеното въззивно съдебно решение, т. нар. „писмено предупреждение“ по чл. 28, буква „а“ ЗАНН, с което да предупреди нарушителя, че при следващо извършено административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Излагат се доводи, че не следва да намира никакво приложение позововането на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН, в тези от случаите на извършено административно нарушение по ЗРА, при което с извършването на нарушението, с което се осъществява и нарушаване на въведения като основен принцип по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗРА  - правила за „отговорен риболов“. Посочва се, че е налице противоречие на решението с материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон, в преобладаващия брой от случаите, при които съдът се е позовал на разпоредба от ЗРА и ЗАНН. Като несъстоятелни се определят доводите, изложени в оспореното решение, които водят до извода, че при издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е обсъдил смекчаващите отговорността обстоятелства, понеже в изложението на издаденото наказателно постановление, наказващият орган посочва изрично, че при издаване на наказателното постановление е съобразил тежестта на административното нарушение, подбудите за извършването му, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и др. Твърди се, че по отношение на нарушителя и извършеното от него нарушение, не са налице някакви многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, не е налице дори само едно, изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство. Посочва се, че нарушителят, нито в подадената въззивна жалба, нито в  проведените съдебни заседания проявява признаци на някакво поправяне, някакво проявено различно отношение към извършеното. Счита, се липсва основание извършеното административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушене по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че безспорно са установени авторството на изпълнителното деяние и умисълът по чл. 11, ал. 2 от НК за извършването му, като съставомерността на извършеното деяние от обективна страна се потвърждава от описанието на извършения любителски риболов по смисъла на § 1, т. 27, във връзка с т. 26 от  ДР на ЗРА, осъществен в нарушение на въведеното правило за поведение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Излагат се доводи, че правилно е приложена в хода на административно-наказателното производство от наказващия орган и  разпоредбата на чл. 27, ал. 2, във връзка с ал. 5 от ЗАНН, със санкцията за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, е наложено наказание „глоба“ по чл. 75, ал. 1 от ЗРА, в предвидения минимален размер от 600 лв. Счита се, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като събраните от наказващия орган в хода на административно-наказателното производство доказателства, не са предмет на обстоен анализ и правилна правна оценка при постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд. Това действие се определя като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ограничава процесуалните права и възможности за защита на оспорващия, като страна в производството пред съда. Излагат се доводи, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, понеже при постановяване на съдебното решение, с което се отменя наказателното постановление, в решението не е изрично посочено, че с отмяна на наложеното от наказващия орган административно наказание „глоба“, съдът отправя до нарушителя „писмено предупреждение“ по смисъла на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът  - Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – А.Г.Б. ***, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.Б. ***. Моли съдът да потвърди решението на Районен съд Никопол като правилно и законосъобразно. Посочва, че доверителят му е пенсионер и за период от 30-40 години няма никакви нарушения. Счита, че елементарно от човешка гледна точка, това е незначителен случай, но така или иначе, преценката на административно-наказващия орган е друга. Посочва, че самата жалба е написана по такъв начин, че не може да се разбере дали се касае за Пловдив или за Плевен.  Счита, че следва съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди, а касационната жалба е неоснователна и следва да не бъде уважена. Категорично счита въз основа на изложените мотиви и съображения, че се касае за маловажен случай, съобразно разпоредбата на закона, за това моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд. 

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-079/22.12.2016г. на началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” гр.Русе  на А.Г.Б. ***, за това, че на 25.10.2016 г. в 10.10 ч. на р. Осъм, между гр. Никопол и с. Жернов, същият извършва любителски риболов с риболовен уред – телескоп , като е уловил  и задържал4 броя маломерни риби от вида „морунаш“ – 2 бр- - от 17 см., 1-бр-21, см. и 1 бр. -21,5 см. - нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА и на осн.чл.75, ал.1 от ЗРА му е наложено  административно наказание  „глоба”  в размер на 600лв.(шестстотин) лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано, но случаят е маловажен и е приложил чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно  прилагане на закона.  Не се споделя извода на Рс-Никопол, че допуснатото от Б. нарушение може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по см. на чл. 93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и съответно, че е налице основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед конкретните обективни и субективни характеристики на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.  Следва да се отбележи,че със Закона за рибарството и аквакултурите се цели опазване на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на рибните ресурси във водните екосистеми.За да бъде постигната тази цел,то законът трябва да се спазва стриктно от гражданите и също така стриктно да се прилага от компетентните органи по изпълнението му.Във връзка с горното следва да се отбележи,че случаят не може да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.При формалните нарушения,каквото е процесното по чл. 38, ал.1 от ЗРА,независимо дали са настъпили вреди или други обществено опасни последици,нарушението е съставомерно с простото му извършване, без значение от неговия резултат.Предвид характера на нарушението и обществените отношения които то засяга,както и липсата на такива смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства,които да сочат,че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания вид,настоящата инстанция счита,че процесния случай не представлява маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 7/15.03.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 14/2017 г. на Районен съд - гр. Никопол, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 15-079/22.12.2016г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас. 

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.