РЕШЕНИЕ № 304

гр. Плевен, 6 Юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 323/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Елствив Инженеринг” ЕООД, гр. София чрез адвокат С.М. срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ Плевен с цена на иска 1600 лева за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 5/26.04.2016 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен отменено със съдебно решение, постановено по н.а.х. дело № 2288/2016 г. Претендират се още и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска и разноски по настоящото дело.

Ищецът посочва, че с Наказателно постановление № 5/26.04.2016 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен на дружеството на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и т. ІІ.1 от Заповед рег. № 8121з-1068/30.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за извършено за това, че не вписало в паспорта на пожароизвестителната система в обект Агенция по вписванията Плевен, ул. „Хаджи Димитър“ № 2, всички събития свързани с нея, а именно осъществено обслужване и поддържане и е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 262, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Сочи още, че със същото НП за това, че на 29.02.2016 г. в гр. Плевен дружеството не е представило комисия извършваща проверка на всички технически средства и оборудване, с което трябва да разполага, а именно: уред за измерване на налягането на вътрешни пожарни кранове; уред със съответните накрайници /съединители/ с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шлангове на вътрешни пожарни кранове; водопроводни ключове – минимум 2 броя с обхват минимум 2“; ключ за съединители на шлангове на вътрешни пожарни кранове, е наложена и втора имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 262, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Посочва, че срещу така издадените наказателни постановления е била подадена жалба пред Районен съд – Плевен, който с решение постановено по н.а.х. дело № 2288/2016 г. е отменил изцяло наложените имуществени санкции, като в рамките на посоченото производство дружеството е ползвало адвокатска защита, за която е заплатена сумата от 1660 лева. Моли искът да бъде уважен и Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Плевен да заплати: сумата от 1660 лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и разноските по воденето на настоящото дело.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат С.М. с пълномощно на л. 3 от делото. Моли да бъде уважен така предявеният иск изцяло. Посочва, че ответната страна в подадения отговор е заявила, че признава, както по основание, така и по размер предявения иск, но прави възражение относно адвокатското възнаграждение. Ищецът счита, че има противоречие между това становище и конкретно изразените аргументи. Счита, че дружеството като страна е процесуално задължени и не е известно по каква причина следва да покани доброволно ответника да бъде изплатена сумата, но е факт, че ответната страна не е превела сумата. Твърди, че искът се явява основателен и следва съдът да се произнесе по съществото му, защото макар и признат не е погасен. Посочва, че в случая става въпрос за дело с имуществен интерес за 20 000 лева и ще моли да се приеме, че настоящия казус, по повод на който се води настоящото дело, не е от категорията на казусите, които може да се приеме, че по своята същност са елементарни, като в случая става въпрос не за едно административно наказание, а за две различни административни нарушения, за всяко едно от които следва самостоятелна санкция. Счита, че тъй като казусите са на практика два, сумата не следва да бъде намалена. Посочва, че е налице изменение в Наредбата, съгласно която по гражданските спорове, когато има предявени няколко граждански иска адвокатският хонорар се смята не от общия сбор, а се има предвид всеки един по отделно. Сочи, че доверителят му е заплатил и ДДС. Моли да бъде уважена исковата молба и да бъдат присъдени разноските съобразно приложения списък към нея.

Ответникът – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед представените по делото доказателства и направените признания от страна на ответника следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважена исковата молба.

Предявената искова молба е допустима за разглеждане. Съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно наказателно постановление за налагане на две административни наказания – имуществена санкция за две нарушения по Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г.издадено от Директора на РДПБЗН-Плевен. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Плевен, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по седалището на ответника по иска.

Исковата молба е насочена срещу РДПБЗН – Плевен, която е юридическо лице по смисъла на чл. 39, ал.5 от ЗМВР, който гласи че „Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 – 9. Териториалните звена на ГДПБЗН са юридически лица.“ РДПБЗН - Плевен е териториално звено на ГДПБЗН за област Плевен. И следователно е пасивно процесуално легитимирана страна, която следва да е ответник по иска предвид правилото на чл. 205 от АПК – искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последното се определя според твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, в случая се претендират вреди от незаконосъобразно НП, издадено от директора на РДПБЗН-Плевен. С оглед посоченото, съдът намира, че искат е насочен срещу надлежна страна.

Страните нямат спор по фактите: ищецът е санкциониран с НП № 5/26.04.2016 г. на Директора на РДПБЗН – Плевен. То е било предмет на съдебен контрол по н.а.х. дело № 2288 по описа на РС-Плевен за 2016 година. Делото е приключило със съдебно решение № 1003/29.12.2016г., с което отменено като незаконосъобразно горепосоченото НП изцяло. По делото, ищецът е бил представляван от адв. С. М., който е участвал в съдебното заседание /протокол от 22.12.2016 г., л. 39-42 от н.а.х. де № 2288/2016 г./, поддържал жалбата, участвал е активно в разпита на свидетели, изложил е доводи и аргументи относно основателността на жалбата в хода по същество, като освен това, в същото съдебно заседание е представил и изготвена писмена защита /на л.48,49 от н.а.х. делото/. По н.а.х. дело № 2288 по описа на РС-Плевен за 2016 г. /л.27/ е представен договор за правна защита и съдействие № 0000645/12.12.2016г. сключен между настоящия ищец и Адвокатско дружество – М.,***. Договорът е с предмет: процесуално представителство по н.а.х. дело № 2288/2016г. на РС-Плевен и с договорено възнаграждение за адвокат С. М. в размер на 1660 /хиляда и шестстотин и шестдесет/ лева с отбелязване, че са платени в брой. Съдебно решение № 1003/29.12.2016г., постановено по н.а.х. делото № 2288/2016г. на РС-Плевен, с което отменено като незаконосъобразно НП № 5/26.04.2016 г. на Директора на РДПБЗН-Плевен не е било оспорено и е влязло в законна сила на 23.01.2017 г. /отбелязване на л. 45 гръб от делото/.

За да се ангажира отговорността по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице няколко материално правни предпоставки: отменен като незаконосъобразен административен акт, след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т.1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, , като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице НП за налагане на две административни наказания – имуществена санкция всяко в размер от 10 000 /десет хиляди/ лева и че това НП е отменено по съдебен ред от районния съд, с влязло в сила, т.е. неподлежащо на обжалване, съдебно решение. Ето защо, съдът намира за доказана първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – НП.

Доказани са и претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1660 /хиляда и шестстотин и шестдесет/ лева – договор за правна защита и съдействие /л. 27 от н.а.х. делото/.

Съдебното производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се развива по реда и при условията на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК. Когато наказателното постановление бъде отменено, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС се сочи, че "законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.". В този смисъл, това Тълкувателно постановление № 2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия съд като административен.

Спорен е въпросът относно размера на възнаграждението, предвид възражението за прекомерност, направено едновременно с признанието на иска по основание от ответника в становище по исковата молба /л. 17 от делото/, както и въпросът относно причинно средствата връзка.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Тълкувателните решения са задължителни за всички съдилища и органи в страната.

Налага се извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото като незаконосъобразно НП. Следва да се добави, че с представения договор за правна помощ и съдействие от 12.12.2016 г. е бил изготвен за оказване на правна защита и съдействие именно в производството по н.а.х. дело № 2288/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, с решението по което е отменено, като незаконосъобразно НП. Настоящият съд прие по-горе за безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено от настоящия ищец в пълен размер, в брой, при сключване на този договор за правна защита и съдействие.

Размерът на договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е в по-голям от минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на сключването му. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл. 18, ал.2 от същата Наредба, която регламентира, че "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.". Нормата на чл. 7, ал.2 от наредбата сочи, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; т. 2. при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; т. 3. при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.; т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.. В случая е приложима редакцията на т. 4 ДВ бр 84/25.10. 2016г., тъй като е била в действие към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /12.12.2016г./ , която гласи - при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.. В случая са наложени две наказания – имуществена санкция всяко по 10 000 /десет хиляди/ лева. Налице е материален интерес от 20 000 /двадесет хиляди/ лева и минимално дължимото възнаграждение съгласно посочените разпоредби на наредбата възлиза на 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ Следователно страните по договора определят възнаграждението свободно, но то не може да е по-ниско в случая от 1130 лева, но може да е по-високо. Съдът намира, че доколкото с НП са наложени две наказания по специфична материя – поддържането на пожароизвестителни системи и дали извършваните от настоящия ищец дейности отговарят на нормативните изисквания за тази специфична дейност, то адвокатът е следва да се запознае с множество нормативни документи и да проучи дейността на санкционираното дружество и конкретните административни обвинения, което следва да се определи като значителна правна сложност и обем работа и обосновава като справедлив по-голямо по размер възнаграждение от минимално предвиденото по наредбата. С оглед посоченото, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на договореното и платено възнаграждение за адвокат.

Относно размера на възнаграждението следва да се има предвид, че съгласно §2а, предл.ІІ от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Дължимият ДДС върху минимално дължимото възнаграждение по Наредбата възлиза на 238 лева.

С оглед всичко изложено съдът намира, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 1660/ хиляда и шестстотин шестдесет/ лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по делото, в което е отменено, като незаконосъобразно НП № 5/26.04.2016 г. на Директора на РДПБЗН-Плевен, което на настоящия ищец са били наложени две наказания – имуществена санкция всяко по 10000 /десет хиляди/ лева. Платеното от ищеца възнаграждение за адвокат се явява имуществена вреда за него, като жалбоподателя в административнонаказателното производство развило се пред РС-Плевен /дело №2288/2016/ и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП с решението по посоченото дело.

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, срещу РДПБЗН –Плевен с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 1660 /хиляда и шестстотин и шестедесет/ лева ведно с законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 25.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

При този извод на делото основателна се явява и претенцията на ищеца за присаждане на разноските и по това дело. Същите са доказани с договор за правна защита и съдействие № 0000693/24.04.2017г. /л.3 от делото/. От него се установява, че ищецът е договорил и платил в брой възнаграждение за адвокат в размер от 415 /четиристотин и петнадесет/ лева, платена е и държавна такса за завеждане на административно дело в размер от 25 лева /л. 5 от делото – платежно нареждане/. В производството своевременно е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.4/, установяващ общ размер на разноските по това дело – 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Следователно ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 440/ четиристотин и четиридесет/ лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен да плати в полза на „Елствив Инженеринг” ЕООД, гр. София с ЕИК 824128078, представлявано от И.Г.В. сумата от 1660 /хиляда и шестстотин и шестдесет/ лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение, за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по н.а.х. дело № 2288/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.04.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен да плати в полза на „Елствив Инженеринг” ЕООД, гр. София с ЕИК 824128078, представлявано от И.Г.В. сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лава като разноски по административно дело № 323 по описа на Административен съд – Плевен за 2017 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/