РЕШЕНИЕ

415

гр. Плевен, 29.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                      Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 318  по описа на съда за 2017 год. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Делото е образувано по жалба на „Новамед Хелткеър“ ЕООД , с ЕИК 200914777, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Серес“ №12, вх.“А“, ет.4, ап.12, представлявано от управителя Б.Н., чрез адв. С.Ж., против решение към ЕАД  № 16BG 004306H 0015699/28.07.2016 г., с изх.№ 32-77938/22.03.2017 г., издадено от Началника на Митница Свищов, с което са начислени за досъбиране държавни вземания - мито в размер на 5755,48 лв. и ДДС в размер на 1201,16 лв.

Сочи се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и като такова се иска да бъде отменено изцяло. Жалбоподателят твърди, че основание за увеличаване стойността на държавните вземания е извършена повторна проверка на митническата декларация, в следствие на което са променени тарифните номера, под които е декларирана стоката. Новите тарифни кодове са с по-висока ставка на митото, поради което митническите органи са изчислили вземания за досъбиране – мито и съответното му ДДС. Предмет на спора е стока, описана в ЕАД като “акумулаторни инвалидни колички и резервни части към тях”, за която деклараторът правилно е посочил тарифен номер 8713900000, а именно “инвалидни колички и други превозни средства за инвалиди, дори с двигател или с друг вид придвижващо устройство”, а за резервните части- 8714200000, отнасящ се за “части и принадлежности за превозните средства от № 8711 до № 8713 за инвалидни колички и други превозни средства за инвалиди”. Според Митницата стоките следва да се класират в позиция 8703 и по- специално с тарифен номер 87311018, отговарящ на “други” на позиция с описание на стоките “превозни средства, специално предназначени за придвижване върху сняг, специални превозни средства за транспорт на хора върху игрища за голф и подобни превозни средства”. До този извод органът е стигнал след писмо № 32-137798/19.05.2016 г. на Агенция “Митници”, с което го уведомяват, че в митническата система за управление на риска е получено съобщение, според което има заобикаляне на коректното тарифно класиране на превозни средства с двигател, които могат да се използват от инвалиди, попадащи в позиция 8703 от КН. Основния и единствен аргумент за промяна на тарифното класиране е дефиницията, дадена в Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕС /ОБКН/, като съгласно тях от тарифен номер 87139000 по КН се изключват превозните средства с двигател, които са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона и се класират в позиция 8703 на КН, като пътнически автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора. Според жалбоподателя решението е издадено без да се отчита наличието на постановено решение по преюдициално дело № С-198/15 на съда на ЕС /СЕС/ от 26.04.2016 г. , което има задължителна сила за съдилищата и дава тълкуване на КН относно тарифното класиране на стоките от позиция 8713 и 8703.  В решението съдът е постановил, че обяснителните бележки към КН, изработени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила - решения С-250/05, С-370/08. Съдът е доразвил тълкуването си, че “обяснителните бележки към комбинираната номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните позиции от същата комбинирана номенклатура”. Съдържанието на обяснителните бележки трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват – решение от 27.11.2008 г. по дело С-403/07. По отношение на позиции 8703 и 8717 от Комбинираната номенклатура, Съдът на ЕС е констатирал, че от самото заглавие на посочените позиции е видно, че разликата между тях се дължи на факта, че първата позиция обхваща общо средствата за транспорт на хора, докато втората се прилага специално за средства за транспорт на хора с увреждания – решение от 22.12.2010 г. по дело С-12/10. Според жалбоподателя ответникът е изходил само от техническите характеристики на стоките, без да е отчел обстоятелството, че съгласно решение С-198/15 предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото това предназначение е вътрешноприсъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. В този смисъл са и решения от 1.06.1995 г. по дело С-459/93 г., решение от 5.04.2001 г. по дело С-201/99, решение от 18.06.2007 г. по дело С-142/06. В случая предназначението на продукта, с оглед обективните му характеристики и свойства, е да бъде специално използван от лица с увреждания, като такова използване се квалифицира като основно или логично за този вид превозни средства. Процесните стоки са описани в сайта на декларатора именно като помощни средства за инвалиди, които допринасят за по-добро качество на живот, тъй като позволяват на лица с намалена подвижност на долните крайници да излизат от дома самостоятелно и да изминават по-дълги разстояния. В решение С-198/15 Съдът на ЕС е направил извод, че “обстоятелството, че спорните превозни средства по главното производство могат да бъдат използвани при необходимост от лица без увреждания е без въздействие за тарифното класиране на тези превозни средства в позиция 8713 от КН, тъй като тези превозни средства не са подходящи, поради тяхното първоначално предназначение, за други лица, които не страдат от увреждане.” В тази връзка според жалбоподателя е без значение, че процесните стоки могат да бъдат използвани от възрастни хора с намалена подвижност, без да са инвалиди, тъй като предлаганите стоки са предназначени за използване от инвалиди, според тяхната степен на увреждане и остатъчни функции. Процесните стоки имат кормило, изработено със специална форма и лостче за управление вместо “джойстик”, както е при класическата акумулаторна количка. Доказателство, че стоките са предназначени за инвалиди е и факта, че са придружавани от документ, удостоверяващ, че са медициско изделие по смисъла на чл. 1, т.2 от Директива 93/42ЕИО на Съвет от 14.06.1993 г. Според СЕС думата “инвалид” използвана в позиция 8713 от КН, трябва да има по-целенасочен обхват, произтичащ от самостоятелното тълкуване на правото на Съюза, при което да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Безспорно е, че превозните средства в позиция 8713 от КН са проектирани с цел да служат в помощ на лицата, засегнати от ограничение на способността за ходене, което по естетвото си може да се квалифицира като нелеко. Съдът на ЕС приема, че думата “инвалид” в позиция 8713 трябва да се тълкува в смисъл, че обозначава лицата, засегнати от нелеко ограничение на способността за ходене. Указанията на Агенция “Митници” не са съобразени с тълкуването на КН, дадени от Съда на ЕС по дело С-198/15, тълкуването на органа е неправилно, тъй като се изхожда единствено от техническите характеристики на стоките, като се предполага и евентуално използване на продуктите от лица без увреждания, но не е отчетено, че тарифното класиране взема предвид не възможната, а само предвидената употреба, преценена въз основа на обективни характеристики и свойства на продукта, към датата на вноса. По отношение промяната на тарифния номер на резервните части, счита, че тя е направена предвид промяната на тарифния номер на акумулаторните инвалидни колички, тъй като те следват режима на стоките, за които са предназначени. Всички декларирани резервни части са за модели на инвалидни колични, поради което правилно е посочен и тарифния им номер при подаване на ЕАД. Моли да се отмени решението.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като сочи, че кормилната колона като определящ момент за тарифиране се намира в обяснителните бележки, които нямат нормативен характер. В конкретния случай, т.к. е е преценено, че е налице отделна кормилна колона, не се тарифират като инвалидни колички, а като голф колички. В заключението си Европейския съд е наблегнал на това, че обяснителните бележки не могат да внасят допълнителни изменения или обяснения към вече описаното или да разширяват, както се получава с вкарване дефиницията „кормилна колона“. Съгласно трайната съдебна практика основополагащо за правилното тарифиране е предназначението на стоката. Позовава се на съдебно-счетоводната експертиза , според която  тези стоки се продават на лица, които са регистрирани в Агенцията за хора с увреждания и съответно продават тези продукти само на такива хора. Не е констатирана продажба на здраво лице. От една страна хората с увреждания след цялата законова процедура могат да се сдобият с финансиране и разрешение да си закупят тези средства, а в същото време митницата ги тарифира като голф колички и други такива. Твърди, че ако дружеството се съгласи с тарифния номер на митницата, никое увредено лице няма как да ги закупи след като е записано като голф количка, а държавата подпомага хора с увреждания. В същото време предназначението на стоката е видно не само от нейната продажба, а и от нейната конструкция. Техническата експертиза се спира на параметрите на стоката – 8703. Заключението на вещото лице, което в тази част не е оспорено от ответника е, че логичното използване е за транспорт на лица с увреждания. Сочи, че  и в стандартна инвалидна количка може да седне здрав човек, но това не означава че не е инвалидна. Като се вземат предвид конструктивните особености може да се направи извод, че са за инвалиди. Основното е, че това превозно средство трябва да е предназначено за инвалиди. Както и автомобилите за инвалиди – ако не е предназначен за инвалиди, не може да бъде управляван. По отношение на различията, които касаят стоките – налице е специално предназначение и конструктивни особености, които характеризират стоките, годни за управление от лица с увреждания. Въпросната кормилна колона не е облечена с нормативен акт, а е само в обяснителните бележки. Заключението, което е направил Европейския съюз по дело С-198/15 г. и по отношение на самите стоки счита, че безспорно е доказано, че те са пригодени за инвалиди. Няма пречка да седне в тях и здраво лице, но това всъщност според решението на Европейския съюз не е причина да не бъдат класирани в позиция 8713. Представя на съда за сведение решението на Европейския съюз, постановено по искане на Английски съд, който се е произнесъл изцяло в полза на вносителите на същите инвалидни колички. Моли да се уважи изцяло жалбата и да се присъдят направените по делото разноски. Управителят Н. заявява, че СЕС ясно е постановил, че важно за тарифирането е предназначението на стоката – първичното предназначение. Скутерите са от производител на медицински изделия и имат специфични характеристики. Двигателят на ел.скутери е постоянно токов с мощност 200 до 800 вата, докато при обикновените е от 1500-3000 вата. А инвалидните колички не са предназначени за повече от 5 градуса наклон. Нямат право да участват в трафика на пътя. Тези средства са толкова бавни, не могат да предприемат изпреварвания. Трябва да се движат по специални алеи, пешеходни зони. Нямат скоростна кутия, а имат само редуктор. Нямат къси и дълги светлини, нито стоп светлини за разлика от обикновените. Тези имат платформа за краката, която дава възможност за защита от изпадане на хора с увреждания. Няма педали или органи за управление, а само гумена противоплъзгаща се подложка. Не притежават регистрационен номер в КАТ, нямат регистрация в общината. Обикновеният скутер има скорост 45 км/час или по-висока и участва в движението по пътищата и подлежи на задължителна регистрация, а и трябва да се регистрира в общината и да се плаща данък. Инвалидните колички нямат „Гражданска отговорност“, не е нужно свидетелство за управление. Седалката се върти на 180 градуса, с което се улеснява качването и слизането на човек с проходилка. Има регулиращи се подлакътници, специална облегалка за глава, регулираща се на височина и осигуряваща опора на главата. Скоростта може да се контролира с една ръка от механизма – лостче, с което се придвижва напред и назад. Не е нужно да има хватателна функция. Кормилната колона може да се сгъва и разгъва, за да улеснява достъпа на хората с увреждания. Имат специални гуми, неоставящи следи, защото се използват за придвижване в учреждения. Размерът на колелата е малък – 25-30 см., имат малък радиус на завиване, за удобство за придвижване в учреждения. Изключително едноместни са, докато повечето скутери са дву- или четири местни. Това означава, че се ползват само по предназначение – за движение на лица с увреждания. Дизайнът е специален, който помага на лицата с увреждания и превозните средства могат правилно да бъдат описани единствено като такива за лица с увреждания, за лица с нелеко затруднение при ходене.

Ответникът-Началника на Митница Свищов, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк.Я. оспорва жалбата. Позовава се на  приетата съдебно-счетоводна експертиза и приема за недоказано, че всички стоки от вида на процесните  са продадени само на увредени лица. Вещото лице по същата е достигнало до заключението, че могат да бъдат проследени продажбите единствено до един от контрагентите на жалбоподателя, за останалите няма информация. Не е доказано твърдяното, че 100 % от продуктите от вноса са били продадени само на хора с увреждания.Сочи, че  Обяснителните бележки не са задължителни и нямат нормативен характер, но същите не следва да бъдат изцяло игнорирани. Те са в полза както на администрацията, така и на икономическите оператори, които осъществяват внос от трети страни по отношение правилното тарифиране на стоките. В този смисъл счита, че заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза не може да бъде ценено с по-висока степен на достоверност от критериите, въз основа на които е извършено тарифирането на стоките. По отношение на тези технически характеристики, процесните два модела скутери имат технически характеристики, потвърдено от съдебно-техническата експертиза, които не отговарят на посочените такива в обяснителните бележки. Счита, че тези несъответствия са съществени, т.к. имат пряко отношение към предназначението на процесните стоки – максималната скорост, която може да развие модела от една страна и от друга страна наличието на отделно обособена кормилна колона. Според ответника вещото лице не е дало конкретен отговор на въпроса какъв е техническият критерий, който разделя една кормилна колона на отделна и неотделна, изложени са аргументи доколко е свързана с шасито на скутера. Не съществуват кормилни колони, които да са отделно от превозното средство. Смисълът на понятието отделна кормилна колона счита, че е пределно ясен, смисълът е в наличието на кормилна колона въобще. Сочи, че съществуват  инвалидни колички, които се управляват с джойстик. В конкретния случай и всички аналогични е налице обособено кормило – вертикална издатина, върху която ръцете се поставят. На конкретните два модела е налице потенциометър, с който се регулира скоростта. За управлението на тази количка вещото лице сочи, че е необходимо да има поне една здрава ръка, за да се регулират оборотите. В тази връзка е оспорено заключението на вещото лице и не е поискано  допълнително събиране на доказателства, т.к. се касае за обективно доказателство, за което не са необходими специални знания. При останалите инвалидни колички кормилна уредба не съществува, а само джойстик, вграден в подлакътници. Представените тарифни информации с превод на заклет преводач разкриват случаи на подобни казуси, същите са актуални, видно от датите на тях. Счита за съществено обстоятелството, че изцяло цитираните аргументи в приложеното съдебно решение не могат да имат пряко отношение към процесния случай, т.к. се касае за различен тип скутери. Не са представени доказателства от жалбоподателя, че се касае за същия модел или дори производител. Счита, че изложените аргументи в решението на началника на Митница Свищов изцяло са потвърдени от събраните доказателства, същите са изложени подробно и аргументирано, поради което същото решение е законосъобразно и моли да се потвърди.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Решение към ЕАД  № 16BG 004306H 0015699/28.07.2016 г., с изх.№ 32-77938/22.03.2017 г., издадено от Началника на Митница Свищов, с което са начислени за досъбиране държавни вземания - мито в размер на 5755,48 лв. и ДДС в размер на 1201,16 лв., с което е поправен горепосочения ЕАД. Посочено е в решението, че с ЕАД са поставени под режим „допускане за свободно обращение“ несъюзни стоки, както следва: Стока №1 – акумулаторни /електрически/ инвалидни колички, тип електрически инвалиден скутер, модел 4028-19 броя, модел 4025-20 броя; Стока №2 – резервни части за акумулаторни инвалидни колички – 845 броя, съгласно приложен опис;  Стока №3 – акумулатори за инвалидни колички: 35 АН-20 броя, 55АН-8 броя, 75 АН – 2 броя. Изискани са каталози от юридическото лице, като и технически данни за стоките. От същите е видно, че скутерите са със следните параметри: развиват максимална скорост 10,5 км/ч за модел 4025 и 13 км/ч за модел 4028; максималната широчина е - за модел 4025 - 62 см, за модел 4028 - 64 см, като и двата модела са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона, като и контейнер за багаж. С писмо №32-58972/02.03.2017 г. вносителят е уведомен за започналото производство  и му е дадена възможност да изрази становище и предостави допълнителни доказателства. В отговор се сочи, че акумулаторните инвалидни колички са изключително за инвалиди, и следва да се отчете тяхната последваща реализация и продажба на правоимащи лица. Сочи, че моделите се произвеждат само за хора с увреждания. Посочено е и решението по дело С-198/2015 на СЕС. В процесното решение началникът на Митница Свищов, основавайки се на ОБКН, приема, че същите стоки неправилно са тарифно класирани под код 8713 от КН, като е прието, че същите не са предназначени за ползване само от инвалиди, но могат да бъдат използвани и с такова предназначение. Класирани са от ответника под код 8703. Резервните части са класирани – някои под същата позиция на КН, други остават класирани в позиция 8708 от КН, която се отнася за „Части и принадлежности за автомобилни превозни средства от № 8701 до 8705“. Останалите резервни части е преценено, че следват своя собствен режим на основание Забележка 2 към Раздел XVII „Транспортни съоръжения“ от КН (Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа). Съгласно Забележка 2 не се считат като части или принадлежности, дори когато същите са предназначени за транспортни съоръжения: а) уплътнителите, шайбите и други подобни, от всякакви материали, които следват режима на материала, от който са направени или се включват в позиция 84.84, както и другите артикули от невтвърден вулканизиран каучук (№ 4016); б) частите и принадлежностите за обща употреба по смисъла на Забележка 2 от Раздел XV, от неблагородни метали (Раздел XV) и подобните артикули от пластмаси (глава 39); в) артикулите от глава 82 (инструменти); г) артикулите от позиция 8306; д) машините и апаратите от позиции NN 84.01 до 84.79, както и техните части; артикулите от позиции NN 84.81 или 84.82 и при условие, че представляват части, предназначени само за двигателите, артикулите от позиция 84.83; е) електрическите машини и апарати, както и електрическите уреди и приспособления (глава 85); ж) инструментите и апаратите от глава 90; з) артикулите от глава 91; и) оръжията (глава 93); к) осветителните тела и техните части, от позиция 94.05; л) четките, представляващи елементи от превозни средства (N 96.03). В табличен вид в решението са определен нов код по ТАРИК, като са посочени цените, митническа стойност, мито - ставка и размер, данъчна основа и нов размер на ДДС. Посочено е, че се определят за досъбиране държавни вземания - мито в размер на 5755,48 лв. и ДДС в размер на 1201,16 лв., като сумата е обезпечена с депозит в размер на 6949,49 лева, а решението подлежи на предварително изпълнение.

По делото са назначени съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-икономическа /СИЕ/ експертизи. Съгласно заключението на СТЕ /л.л.128-134/, параметрите на акумулаторните електрически колички, описани в оспореното решение, са: максимална ширина – 640 мм за модел 4028 и 620 мм за модел 4025; максимална скорост -13 км/ч за модел 4028 и 10,5 км/ч за модел 4025; и двата модела имат по 2 бр. комплекти колела с контакт в земята, специални приспособления за улеснения на инвалиди – платформа за крака, лесно за боравене управление и други контролни елементи, органи за управление, монтирани на неотделна /уточнение от ВЛ в о.с.з./ и регулируема кормилна колона, допълнителни колела срещу обръщане. Процесните колички са предназначени за придвижване на разстояния според капацитета на батериите, като могат да бъдат използвани от хора с намалена подвижност, инвалиди според тяхната степен на увреждане и остатъчни функции, за медицински нужди съгласно декларацията за съответствие, приложена на л.48 от делото, и от лица без увреждания. Процесните колички имат характеристики, посочени в Приложението към Регламент /ЕО/ №718/2009 г. от 04.08.2009 г. на Комисията относно класирането на някои стоки от КН. Десет броя от позициите съвпадат и по 6 бр. позиции параметъра превишава базовия параметър. Характеристиките, които следва да имат резервните части по код 8714 /по който са посочени от декларатора във ЕАД/, са части и принадлежности за превозните средства от №8711 до 8713, за инвалидни колички и други превозни средства за инвалиди, рамки и вилки за техните части, джанти и спици, главини, спирачки, включително спирачни главини и части, седла, педали, педални механизми и техните части. В таблица към заключението на ВЛ е отразен за резервите части съответният код към код 8714. Логичното използване на процесните модели е за транспорт на лица с увреждания /инвалиди/, но може да се използват/управляват и от лица без увреждания. В о.с.з. ВЛ допълва, че кормилната колона не е отделна, същата е свързана с основата с рамки на управление на двете колелета вляво и вдясно. Не е отделена, а е част от конструкцията, от шасито. Количките са с две части: седалка и корпус. Има скутери, които се сглобяват от 4-5 части. При процесните всичко е един корпус. Кормилната уредба не може да бъде отделена, премахната, заменена.

Съгласно заключението на СИЕ /л.л.115-126/, жалбоподателят е вносител на стоките, като притежава разрешително за търговия на едро с медицински изделия, издадено от Изпълнителната агенция по лекарствата, на основание чл.79, ал.3, т.2 от Закона за медицинските изделия. Същият като търговец на едро извършва продажба на търговци на дребно, които предоставят медицински изделия на хора с увреждания. В табличен вид са посочени търговците на дребно, на които са продадени акумулаторните инвалидни колички. Същите търговци на дребно са регистрирани съгласно чл.35 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Експертизата е събрала данни за 26 лица, които са получили 26 колички /от двата модела/, от един от търговците на дребно. Помощните средства – акумулаторни инвалидни колички се представят на хора с увреждания във вид на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35г, ал.1 от ЗИХУ. Същите се отпускат при частична /пълна/ парализа на долни крайници или други увреждания, при които самостоятелното придвижване е невъзможно и при увреждане на горните крайници, което не позволява самостоятелното ползване на ръчни инвалидни колички, и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка. Изискват се медицински документи, всички лица са закупили акумулаторните инвалидни колички след представянето на такива документи и издадена заповед от Дирекция “Социално подпомагане“ /ДСП/. В същите дирекции са съхраняват досиетата на лицата, подали заявление за целева помощ, които съдържат заявлението, медицинските документи, екземпляр от издадената заповед, копие от фактурата, касовата бележка/платежен документ и екземпляр от приемо-предавателен протокол за получаване. Помощните средства се заплащат от Агенцията за социално подпомагане на правоимащите лица /хора с увреждания/ и се предоставят от лицензирани търговци на дребно, чрез закупуване от същите правоимащи лица /хора с увреждания/. Вносителят – търговец на едро, е извършил продажби само на търговци на дребно, които са регистрирани на основание чл.35 от ЗИХУ като лица, осъществяващи дейности по предоставяне на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания в Регистър към Агенцията за хората с увреждания.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице , което има правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с процесния ЕАД са представени в Митница Свищов за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение” на стоки акумулаторни инвалидни колички и резервни части за тях, с получател на стоката „Новамед Хелткеър“ ЕООД, като във  ЕАД са посочени два модела от акумулаторните колички, като е посочен тарифен код 87139000 00.

Оспореното решение на Началника на Митница Свищов е постановено на основание чл.5, т.39, чл.22, чл.48, чл.56 и 57, чл.101, §1 вр. чл. 102  от Регламент №952/2013 г. и чл. 15, ал.2, т.8, чл.19, чл.84 от ЗМ,  след извършена повторна проверка на декларирането на осн. чл. 84, ал.1 от ЗМ и чл. 48 от Регламента.

В чл. 101 от Регламента е посочено, че размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

Регламентът урежда и случаите, при които се вземат решения без предварително заявление, съгласно чл. 29  освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, §3, чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Чл. 48 от същия регламент   урежда последващия контрол, съгласно същия,  за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели. Регламентът сочи, че решение означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. В процесния случай  горепосочената митническа декларация е била предмет на последваща проверка.

Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие точността на тези данни, съгласно регламента. Проверката на тези данни обхваща  както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право.

В конкретния случай, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоките, предмет на вноса, и тъй като правилата за класиране на стоките са приложимо право, то е в приложното поле на Регламента.

В случая жалбоподателят  се позовава на решение на СЕС от 26.05.2016 г. по дело С-198/15, което касае тълкуването на позиция 8713 от КН.

Съгласно посоченото решение на СЕС решаващият  критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите. Обяснителните бележки към КМ, изработени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила – в този смисъл е решение от 26.10.2006 г. по дело С-250/05. По отношение на позиции 8703 и 8713 е посочено, че от самото заглавие е видно, че разликата между тях се дължи и на факта, че първата позиция обхваща общо средствата за транспорт на хора, докато втората се прилага специално за средства за транспорт на лица с увреждания. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото това предназначение е вътрешно присъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. При тарифното класиране се взема предвид не възможната, а само предвидената употреба, преценена въз основа на обективните характеристики и свойства на продукта към датата вноса му. В решението е посочено, че съдът вече е постановявал при тълкуване на позиция 8703 от КН, че обстоятелството, че електромобили могат да бъдат използвани при необходимост от лица с увреждания или дори, че могат да бъдат приспособени за използване от последните, е без значение за тарифното класиране на тези превозни средства в позиция 8703 от КН, тъй като те са подходящи за упражняване на редица други дейности от лица, които не страдат от никакво увреждане, но които поради една или друга причина предпочитат да се придвижват на малки разстояния по друг начин освен ходейки, подобно на играчите на голф. Макар и превозните средства да мога при необходимост да се ползват от лица без увреждания, е без въздействие за тарифното класиране на тези превозни средства в позиция 8713 от КН, тъй като тези превозни средства не са подходящи, поради тяхното първоначално предназначение, за други лица, които не страдат от увреждания. Думите „за инвалиди“ означават, че продуктът е предназначен само за инвалиди, а факта, че средството може да се използва от лица без увреждания, няма въздействие върху тарифното класиране в позиция 8713 от КН, обяснителните записки към КН не могат да променят обхвата на тарифните позиции на КН. В т.10 от решението е посочено, че думата инвалид, посочена в КН не може да бъде идентична на „увреждане“ по смисъла на чл. 21 от Хартата на основните права на ЕС и по смисъла на Директира 2000/78/ЕО. Думата увреждане обозначава ограниченията, произтичащи от трайни физически, умствени и психически недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на лицето в професионалния живот. Превозните средства в позиция 8713 от КН са проектирани с цел да служат в помощ на лица, засегнати от ограничения на способността за ходене, което по естеството си може да се квалифицира като нелеко.

Това е даденото тълкуване от СЕС, а  класирането на превозните средства, предмет на ЕАД е дадено в Обяснителните бележки към КН на ЕС, публикувани в серия С на Официален вестник на ЕС, OJ (С 137/06.05.2011, изменени и допълнени в С76/04.03.2015). Съгласно текста на ОБКН за код 87139000 по КН, от него се изключват превозните средства с двигател, които са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона и се класират в позиция 8703 на КН като пътнически автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора.

Видно от заключението на СТЕ, коригирано и уточнено в проведеното съдебно заседание, процесните акумулаторни инвалидни колички са с неотделна и регулируема кормилна колона, поради което същите не следва да се изключват от позиция 8713 на КН, както е направил административният орган. С оглед попадането на инвалидните колички в тази позиция на КН, резервните части за тях попадат в позиция 8714 от КН, както са били декларирани в ЕАД. Процесуалният представител на ответника оспорва СТЕ, като твърди, че кормилната колона е отделна, но съдът не притежава съответните специални знания, и възприема заключението на СТЕ като обективно, основано на събраните по делото доказателства и специалните знания на ВЛ. Същото сочи в съдебно заседание, че кормилната колона е неотделна, доколкото не е отделена от шасито, и не може да бъде отделена, доколкото същата чисто  физически не може да бъде отделена, премахната, заменена. От друга страна,  съгласно СИЕ жалбоподателят е търговец на едро с медицински изделия, надлежно регистриран, и е продавал само на надлежно регистрирани търговци на дребно с медицински изделия. Тези търговци на дребно са на територията на цялата страна, като ВЛ е установило за един от тези търговци на дребно, който е продал повече от половината инвалидни колички /26 от общо 39 броя/, че последните са продадени на правоимащи лица, въз основа на заповеди на АСП, постановена след като надлежно са събрани съответни медицински документи. Съдът заключава, че инвалидните колички са продадени именно като такива на лица, регистрирани като търговци на дребно на медицински изделия.

Следователно, жалбоподателят правилно е декларирал инвалидните колички, и същите попадат под код 8713 от КН. Резервните части за тях правилно са декларирани под код 8714 от КН, тъй като тази позиция е за резервни части на попадащи в позиция 8713 инвалидни колички.

С оглед на изложеното, процесното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон, и следва да бъде отменено.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Доколкото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, следва да се присъдят заплатените суми за държавна такса – 50 лева /л.9/, депозити за СИЕ – 250 лева съгласно платежно на л.108 и платежно за довнесен депозит, и за СТЕ – 200 лева съгласно платежно на л. 109. Доколкото съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ Агенция „Митници“ е юридическо лице, същата следва да бъде задължена с разноските.

Воден  от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение към ЕАД  № 16BG 004306H 0015699/28.07.2016 г., с изх.№ 32-77938/22.03.2017 г., издадено от Началника на Митница Свищов.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на „Новамед Хелткеър“ ЕООД град Плевен, с ЕИК 200914777, сумата 500 лв. /петстотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

            Преписи от Решението да се изпратят на страните.

                                

                                

 

  СЪДИЯ: