Решение по Административно дело 314/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 340

град Плевен, 20.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА И.

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор И. Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 314/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ОД“Земеделие“ гр. Плевен, срещу решение № 355/24.02.2017 г., постановено по г.д. № 8353/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че направените изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповед № РД-343/04.11.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Плевен са неправилни, неоснователни и изготвени в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд излага мотиви, че изключването на ЕТ“С.И.“ от доброволното споразумение за землището на с. Еница през стопанската 2016/2017 г. е незаконосъобразно. Като неправилни се посочват и изводите на съда, че така представените указания не намират опора в закона, а напротив: същите не противоречат на закона и допълват материално-правната разпоредба по сключване на доброволни споразумения. Посочва се, че с издаването им от Министъра на земеделието и храните директно насочва действията на органите на поземлената собственост при и по повод упражняване на служебните им задължения в административната процедура по сключване на доброволни споразумения. Твърди се, че с дадените указания се цели да се избегне възпрепятстване на процедурата по сключване на доброволни споразумения от участници, които не желаят да го подпишат, не желаят да оттеглят заявленията си и не са подали заявление за извършване на служебно разпределение. Сочи се, че с оглед на така предоставените им Указания с изх. № 9166-117/12.10.2016 г. от Министъра на земеделието и храните, с протоколно решение от 17.10.2016 г. на комисията, назначена със заповед № РД-142/29.07.2016 г. на директора на ОД“Земеделие“-Плевен, ЕТ „С.И.“ е изключен в реални граници за стопанската 2016/2017 г. Излагат се доводи, че заповед № РД-343/04.11.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“-Плевен е крайният акт, с който е завършена процедурата по сключване на доброволно споразумение и разпределението на масивите за ползване на земеделска земя в землището на с. Еница за стопанската 2016/2017 г. Посочва се, че в изпълнение на Указания с изх. № 9166-117/12.10.2016 г. от Министъра на земеделието и храните, с протоколно решение от 17.10.2016 г. на комисията, назначена със заповед № РД-142/29.07.2016 г. на директора на ОД“Земеделие“-Плевен, както и в съгласие с материално-правните разпоредби и съответствие с целта на закона, ЕТ „С.И.“ е изключен в реални граници за стопанската 2016/2017 г. и не следва да фигурира като адресат на заповед № РД-343/04.11.2016 г. Моли се съдът да отмени решение № 355/24.02.2017 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по г.д. № 8353/2016 г. и да потвърди заповед № РД-343/04.11.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“-Плевен, като правилен и законосъобразен административен акт. Алтернативно се моли, при неуважаване на жалбата, съдът да намали разноските, присъдени на жалбоподателя ЕТ „С.И.“, поради тяхната прекомерност.

В съдебно заседание касаторът – ОД“Земеделие“ гр. Плевен, се представлява от юрисконсулт И. Д., като поддържа изцяло становището в касационната жалба. Моли да се отмени решението на Районен съд Плевен, с което е отменена заповедта на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен относно сключване на споразумение за землището на село Еница. Счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че безспорно е било установено по делото от фактическа и правна страна, че заповедта на директора на ОДЗ-Плевен е издадена в законните срокове от надлежен орган, при спазване на материална, териториална и персонална компетентност. Сочи, че са издадени конкретни указания от министър на земеделието и храните, свързани с процедурата за изготвяне на споразумения за ползване на земеделска земя по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. Посочва, че с оглед предоставените ни указания и с протоколно решение на комисията, назначена със заповед на директора на ОДЗ-Плевен, ЕТ „С.И.“ е изключен в реални граници за землището на село Еница за стопанската 2006-2017 г., като вследствие тези указания участници, които по никакъв начин не участват в доброволното споразумение да бъдат изключени от участие в служебното разпределение. Излага доводи, че заповедта на директора на ОДЗ-Плевен е издадена по надлежния ред и ЕТ „С.И.“ не следва да фигурира. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Плевен като неправилно и немотивирано. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „С.И.“, се представлява от адвокат В. М. от АК-София, преупълномощена от адв. Г.Г. ***, която моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли съдът да й присъди разноски, за което представя списък, договор за правна защита и съдействие, фактура, преводно нареждане и удостоверение за регистрация.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни „АГРОКОНТРОЛ“ ООД гр. Кнежа, „ДАРИНИНВЕСТ-ППГ“ ЕООД, ГР. КНЕЖА, „ЕКО-АГРОИНВЕСТ“ ЕООД, „КРОС МИКС“ ЕООД, С. ЕНИЦА, „РЕСЕН“ ЕООД, С. РЕСЕН, „СКЪТ МИЗИЯ“ АД, ГР. КНЕЖА, В.М.И., В.А.Ц., В.И.Г., Д.А.Д., Д.С.И., ЕТ „АНА-В.-Т.Х.“, И.С.Д., И.Ц.Д., К.П.Т., Л.Д.М., Н.Г.Д., СТРАНА П.В.Ц., Т.В.И., Ц.Д.Н., Ц.П.П., „АНИ-ДЕСИ 2000“ ООД, ГР. КНЕЖА, „ДЖИ ВИ ЕЛ МИЗИЯ“ ЕООД, ГР. МИЗИЯ, ЕТ „АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ“ ГР. ВАРНА, ЕТ „С.И.“***, К.Р.Й., не се явяват, не се представляват.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменена заповед №РД-343/04.11.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-Плевен, с която е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Еница, Община Кнежа, съгласно подписаното между собственици и ползватели споразумение за създаване масиви за ползване за стопанската 2016 – 2017 година и е върната преписката на Директора на Областна дирекция „Земеделие”-Плевен за произнасяне съобразно дадените указания.

Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като предложеният проект на споразумение № 3/26.09.2016 година не е подписан от ЕТ „С.И.” и по този начин не е налице споразумение между собственици и ползватели и процедурата по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е неприложима. Прието е, че постигнатото споразумение № 3/28.10.2016 година и указанията на министъра на земеделието и храните не могат да приети като съответни на закона и при неподписване на споразумението дори от един от подалите заявление, то е налице липса на споразумение.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Споразумението между ползвателите на земеделски земи може да влезе в сила при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за ползване в съответното землище, но също така в него трябва да участват всички ползватели, с изключение на тези, които не са изпълнили условията на чл. 37в, ал.2, изр. четвърто. Съгласно тази разпоредба в споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Когато дори един ползвател, който иска да участва в масиви за ползване и има право да участва в споразумението, не подпише проекта за споразумение, споразумение не е налице, такова не е постигнато. Когато е налице непостигане на споразумение, както в случая - проектът не е бил подписан от един от ползвателите, е налице хипотезата на липса на споразумение. Вместо да издаде заповед за служебно разпределение по предвидения от ЗСПЗЗ ред, при съобразяване с предвидените в чл. 37в, ал.3 изисквания, която заповед се издава вместо липсващото споразумение, директорът на ОДЗ е одобрил споразумението /което не постигнато/ т.е. постановил е акт - между споразумение и заповед при липса на споразумение, каквато възможност ЗСПЗЗ не му предоставя. Ето защо решението на районния съд е правилно, доколкото е отменена заповед, одобряваща липсващо споразумение. Със заповед за одобряване на споразумение може да се одобри само съществуващо такова. Когато споразумение не се постигне, директорът на ОДЗ следва да издаде заповед за служебно разпределение, съобразявайки изискванията на закона и специално чл. 37в, ал.3, т.1 и т.2.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението в частта в която е отменена заповед № РД-343/04.11.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Плевен следва да бъде оставено в сила.

В касационна жалба е направено искане за изменение на решение № 355/24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 8353/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен,в частта за разноските, като РС –Плевен не се е произнесъл и съгласно чл. 248 от ГПК следва да бъде върнато делото на РС-Плевен за произнасяне относно искането за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, представените доказателства за извършването им- договорено възнаграждение за един адвокат и доказателства за извършено плащане по банков път, то съдът намира, че ОД“Земеделие“ гр. Плевен, , гр. Плевен, ул. „В.Левски“ № 1, ет. 10 следва да заплати на ЕТ „С.И.“, ЕИК 106520368, седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, ул. „Солун“ № 11 разноски за процесуално представителството пред касационната инстанция в размер на 2400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 355/24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 8353/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен в частта, в която е отменена заповед № РД-343/04.11.2016 г на директора на ОД „Земеделие“ гр. Плевен.

Връща делото на РС –Плевен за произнасяне по искането на ОД „Земеделие“ гр. Плевен за изменение на решението в частта за разноските.

Осъжда ОД“Земеделие“ гр. Плевен, , гр. Плевен, ул. „В.Левски“ № 1, ет. 10 да заплати на ЕТ „С.И.“, ЕИК 106520368, седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, ул. „Солун“ № 11 разноски за процесуално представителството пред касационната инстанция в размер на 2400 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.