Р E Ш Е Н И Е

№ 264

гр.Плевен, 22 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 310 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 197 от 09.03.2017 г., постановено по нахд № 351/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 225162-F248846 от 14.11.2016 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на Ц.В.К., с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, във връзка с § 10 ал.2 от ДР на ЗСч за това, че като представляващ „Батерия“ АД с Булстат 824106660, не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет в законоустановения за това срок – до 30 юни на следващата година, а е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в Търговски регистър финансовия отчет на „Батерия“ АД за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „Батерия“ АД не е подало декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез ст.юрисконсулт Ц. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че като основание за отмяна на процесното НП Районен съд – Плевен е приел, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съгласно който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя – устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Навежда доводи, че ЗАНН не съдържа определение за маловажност, затова по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно който маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушения от същия вид. Счита, че за да е приложим института на „маловажен случай“ трябва да са налице предпоставките, изложени от законодателя. Споделя доводите на Районен съд – Плевен, че се касае за формално, а не резултатно нарушение, т.к. липсват вредни последици поради липсата на реален вредоносен резултат, но счита, че при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредни последици поради липсата на такива. Намира, че преценката относно смекчаващите обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав на нарушението, следва да се извършва и като се държи сметка, че освен маловажността на случая, с общата разпоредба на чл.27 ал.3 от ЗАНН законодателят е визирал наличие на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагане на занижен размер на установената с правна норма санкция, която е минималната за съответния по вид и характер административно нарушение. Счита, че останалите, изложени от съда съображения, могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Ц.В.К. се явява лично и оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с акт за установяване на административно нарушение от 19.09.2016 г. е било констатирано, че във връзка с получена информация с писмо с вх. № 1-00-410/11.07.2016 г. от Агенция по вписванията и извършена проверка е установено, че като представляващ „Батерия” АД– предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет в законоустановения за това срок- до 30 юни на следващата година. Като задължено да публикува финансов отчет, лицето е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в Търговски регистър финансовия отчет на „Батерия“ АД за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г. Към 11.07.2016 г. това задължение не е изпълнено. АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като констатираното нарушение е първо. Жалбоподателят е подписал съставения АУАН, като в графа възражения е отбелязал собственоръчно, че възразява срещу акта, тъй като е ползвал болнични от 12.11.2015 г. до 06.09.2016 г. поради прекаран инфаркт. Съдът кредитирал с доверие показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител, който при разпита си заявил, че поддържа отразените в акта констатации, като приел показанията му за последователни, логични, съответстващи на останалите доказателства по делото, в т. ч. и на показанията на свидетелите М. и Л.. Съдът анализирал представените от К. болнични листа и направил извод, че същите установяват обективна невъзможност от страна на жалбоподателя да изпълни своето задължение да заяви за вписване и да представи за обявяване в Търговски регистър финансовия отчет на „Батерия“ АД за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г. Съдът направил извод, че поради продължителния болничен , жалбоподателят не е бил в обективна възможност да изпълнява своите задължения, поради което и е налице типичен маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на административно нарушение. За да направи този извод, съдът приел, че от една страна видът и тежестта на нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност, от него не са и не биха могли да настъпят вреди, а също така от страна на жалбоподателя са представени неоспорени доказателства, сочещи на обективни данни за заболяване, което е възпрепятствало изпълнението на задължението на К.. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Изводът на ПРС за наличие на „маловажен случай” на административно нарушение в конкретния случай е правилен и обоснован на събраните по делото доказателства. По принцип настоящият касационен състав в константната си практика е приемал и няма основание да се отклони от становището си, че нарушенията, свързани с неизпълнение на задължения по отношение на установяване на данъчни задължения на конкретен субект и свързаните с тях задължения за обявяване на съответните счетоводни документи чрез вписване, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. След като законодателят е вменил задължение за вписване на съответна информация, то незаявяването й за вписване представлява административно нарушение. В конкретния случай обаче, персоналната отговорност за ненавременното вписване е следвало да бъде търсена от други лица, не от представляващия АД - Ц.К.. Не се оспорва от страните и се установява от приобщените по делото болнични листи на л.13-20 от делото, че изпълнителният директор на дружеството се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност в периода 12.11.2015 год.06.09.2016 год., с установени диагнози пъпна херния без непроходимост или гангрена и стар инфаркт на миокарда, при което му е бил предписан и болничен, и домашно-амбулаторен режим на лечение за този период, а срокът за заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР на финансовия отчет за 2015 год., установен от закона е до 30.06.2016 год. При така установените факти К. е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като представляващ дружеството, да ръководи неговата дейност, в т.ч. да подава, заявява за вписване и представя за обявяване съответни изискващи се документи във връзка с тази дейност пред компетентните органи и служби. При служебна проверка на съда в Търговския регистър на основание чл.23, ал.6 от ЗТР касационната инстанция установи, че дружеството, чийто представляващ е К., е акционерно дружество с едностепенна система на управление, с представляващ Ц.В.К. и съвет на директорите Ц.В.К., М. А. М. и П. Г. М.. В разпоредбата на чл.235 от ТЗ е регламентирана представителната власт и за двете системи на управление на АД. Съгласно цитирания текст, членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Следователно, не е имало законова пречка някой от членовете на съвета на директорите да изпълни задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР на финансовия отчет, респ. да овласти, да упълномощи някое лице за изпълнение на това задължение, след като изпълнителният директор обективно не е могъл да стори това. Ерго-след като законът е предоставил права на съвета на директорите да представлява дружеството колективно или да овласти едно или няколко лица от състава си за това, санкцията за неизпълнение на задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване на ГФО в установения срок, при наличните при контролните органи доказателства за здравословното състояние на К., както е заявил той в обясненията си, не е следвало да се налага на него, респ. същият е могъл да бъде предупреден, че при последващо неизпълнение на задължението ще му бъде наложена такава. АНО, който е имал информация за здравословното състояние на К. още преди съставянето на акта, не е извършил проверка и не е събрал доказателства дали не са били налице предпоставките на чл.235 от ТЗ –дали в този случай дружеството е било представлявано от съвета на директорите, респ. от отвластено от него лице, а е пристъпил директно към налагане на санкция на К..

Като е достигнал до същите правни изводи, РС Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Решението на РС следва да се остави в сила и по следните допълващи мотиви: В съставения АУАН е посочено, че нарушението, изразяващо се в непредставяне на годишен финансов отчет пред Агенция по вписванията, е установено на база писмо вх. № 12-00-410 от 11.07.2016 година на същото ведомство. Последното писмо не е приложено по делото на РС, като не е приложен и списък с посочване на търговците, които не са изпълнили изобщо или в срок своите задължения по Закона за счетоводството. Липсата на данни в тази насока прави недоказан факта, че дружеството не е подало заявление за обявяване на ГФО за 2015 год. пред АВ-ТР в посочения от закона срок - 30.06.2016 год. А тежестта за установяване на фактите и обстоятелствата, доказващи нарушението, в административно наказателния процес лежи върху органа. Този извод произтича от т.7 на ППВС №10/1973 год. С оглед изложеното, съдът приема, че както в административнонаказателното производство, така и в съдебното такова пред първата инстанция, не е доказано безспорно, че дружеството чрез своя представляващ не е депозирало ГФО пред Агенция по вписванията, от което следва, че е останало недоказано извършването на санкционираното нарушение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 09.03.2017 г., постановено по нахд № 351/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.