Решение по Административно дело 302/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 379

гр.Плевен, 19 Септември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на първи септември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц. Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №302 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и ползването на земеделските земи/.

Делото е образувано по жалба от Църковно настоятелство при Църквата „Света Троица“ с.Обнова, чрез председателя на църковното настоятелство С.З., срещу Решение №244/22.02.2017 г. на Общински съвет /ОбС/ Левски. С това решение ОбС е дал съгласие за обезщетяване на църковното настоятелство при храм „Св.Троица“ с. Обнова със земеделски земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/ - общо със 17 имота, подробно индивидуализирани, находящи се в землищата на с.Обнова и с.Българене, с обща площ 40,573 дка.

В жалбата се сочи, че решението е нищожно, алтернативно незаконосъобразно. Сочи, че с влязло в сила решение №33/20.02.2007 г. по гр.дело №20074410100024 на РС /Районен съд/ Левски е прието за установено на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото да бъде възстановена собствеността на Църковното настоятелство при църквата „Света Троица“ с.Обнова върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски. Сочи, че с посоченото решение ОбС не е предоставил посочения в това съдебно решение имот, каквото задължение има съгласно §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, а е дал съгласието си за обезщетяване със земеделски земи от ОПФ, които са с други параметри и местоположение. Твърди се, че решението е нищожно поради несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение. Алтернативно сочи незаконосъобразност на решението на ОбС поради противоречие с материалния закон. Твърди, че не е спазена разпоредбата на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като със съдебното решение е доказана собствеността върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, и същата нива следва да бъде предоставена на жалбоподателя. Налице е мотивирано искане от ОСЗ /Общинска служба „Земеделие“/ по смисъла на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и ОбС е бил длъжен да вземе решение да предостави същия имот в реални граници, а не да предоставя различни по характеристика и разположение имоти. Решението на ОбС не е мотивирано, като не е посочено защо не е предоставена нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, а се дава съгласие за обезщетяване със съвсем различни земеделски земи. Моли се да се отмени решението на ОбС и да се върне преписката за постановяване на ново решение, с което да се предостави нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова.

По делото не е постъпил отговор от ответника на жалбата, въпреки дадената му с определение № 684/23.06.2017 г. /л.66/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от С.З. и адв.В. /пълномощно на л.71/, която моли да се уважи жалбата, като счита, че решението на ОбС е нищожно, алтернативно - незаконосъобразно. Счита, че имотът съществува в реални граници, а дори това да не е така, има възможност да се отреди един имот, а не множество неизползваеми такива. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет Левски не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

С влязло в сила решение №33/20.02.2007 г. по гр.дело №20074410100024 на РС Левски /л.10 от това приобщено дело/ е прието за установено на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото да бъде възстановена собствеността на църквата „Света Троица“ с.Обнова върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен. В съдебното решение е посочено, след влизането му в сила да се изпрати на ОСЗГ /Общинска служба „Земеделие и гори“/ Левски за определяне реда и начина на обезщетяване. С писмо от 15.02.2017 г. /л.л.9-11 от настоящето дело/ ОСЗ Левски предлага на ОбС Левски във връзка с влязлото в сила решение №33/20.02.2007 г. на основание чл.45ж от ППЗСПЗЗ и §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ОбС да приеме един от три варианта и да предостави правото на собственост на Църковно настоятелство при църквата „Света Троица“ с.Обнова. Всеки от трите варианта има различен брой имоти /от 6 до 17/, като същите са индивидуализирани - посочени землищата в които се намират /в землището на с.Обнова и в землището на друго, различно село/, местностите и номерата на имотите, като общата площ по трите варианта е приблизително еднаква – съответно 40,782 дка, 40,573 дка и 40,888 дка. Предложението на ОСЗ е разгледано от ПК по екология, туризъм и селско стопанство на ОбС /л.12/, като е предложено да се приеме вариант №2. Свикано е заседание на ОбС /покана на л.13/, като предложението на ОСЗ е включено като т.3 от предложения дневен ред. Заседанието на ОбС е проведено на 22.02.2017 г., за което е съставен протокол №26 от същата дата, приобщен на л.14-23. С решение №244 е дадено съгласие за обезщетяване на църковното настоятелство при храм „Св.Троица“ с. Обнова със земеделски земи от общинския поземлен фонд по отношение на общо 17 имота, находящи се в землищата на с.Обнова и с.Българене, с обща площ 40,573 дка, като същите имоти са във вариант №2 на предложението на ОСЗ. Решението е взето с 11 гласа „за“, 3 „против“ и 5 „въздържали се“. От протокола за поименно гласуване /л.58/ се установява, че в ОбС Левски има 21 общински съветника, от които при откриване на заседанието един не е присъствал, и един не е взел участие в гласуването по процесното решение.

По делото са приобщени още: писмо, с което се одобряват избраните църковни настоятели и членовете на проверителната комисия при храм „Света Троица“ с.Обнова /л.34/, и удостоверение /л.35/, съгласно което С.С.З. е председател на църковното настоятелство при храм „Света Троица“ с.Обнова. Приобщено е писмо на църковното настоятелство /л.72/, с което се решава да се заведе съдебно дело по оспорване на решение №244/22.02.2017 г. на ОбС, както и писмо на плевенския митрополит /л.73/, с което се разрешава завеждането на такова дело.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Решението на ОбС е изпратено на жалбоподателя на 29.03.2017 г. от ОСЗ Левски /л.36/, като няма доказателства кога е получено. С оглед обаче на факта, че жалбата е подадена чрез община Левски на 10.04.2017 г., видно от поставения вх.№ на общината /л.2/, същата е подадена в срок. Жалбоподателят има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на решението на ОбС, като в този смисъл е и Определение №7842/21.06.2017 г. по адм. дело №6198/2017 г. на ВАС. На тези основания жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество не е индивидуален административен акт. Но това е акт, който по силата на закона - чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, подлежи на съдебен контрол и следователно по отношение на него са приложими законовите критерии за законосъобразност - чл. 146 АПК. В този смисъл е Решение № 10395 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2013 г.

Решението е прието от компетентен орган – ОбС, с изискуемото мнозинство и при наличие на изискуемото поименно гласуване. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. При общ брой на общинските съветници в ОбС- 21, процесното решение е прието с гласовете на 11, като така е изпълнена и разпоредбата на чл.45, ал.10 от ЗМСМА. Гласуването е извършено поименно, в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА.

Решението е писмено в съответствие с чл.59, ал.2 вр.ал.3 АПК, но изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.

Относно мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закона съдът съобразява следното:

Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст (доп. – ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

На основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ Общинска служба земеделие - Левски е изпратила искане с Изх. № 56/15.02.2017 г., подписано от Началника на ОСЗ Левски, за възстановяване правото на собственост на земеделски земи на църковното настоятелство при храм „Света Троица“, с.Обнова, като ОбС избере един от трите варианта и да предостави право на собственост по преписка вх.№О6547А, като са посочени трите варианта с индивидуализирани имоти в тях, но без скици. Не са приложени към писмото не само скици на имотите, но и съдебното решение. Не е посочено защо се предлагат многобройни малки имоти, а не един или няколко големи по размер, нито е посочено, че в съответната местност или в съответното землище няма достатъчно земи в ОПФ. С оглед на изложеното искането на ОСЗ не е надлежно мотивирано, което е довело и до липса на мотиви на последващия акт – решението на ОбС.

В хипотезата на чл.27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В случая е налице хипотезата на съдебно решение по тази разпоредба, но според съда самото съдебно решение не е било представено на ОбС, същото решение е приложено от жалбоподателя и е налично в приложеното гр.дело, по което това съдебно решение е постановено. Административният орган (общинският съвет) е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на църквата „Света троица“, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, но в случая същият не е преценил, че липсват изискуемите от закона – чл.45ж, ал.1, изр.второ от ППЗСПЗЗ приложени към искането скици-проект на имотите, издадени от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър, както и мотиви в искането на ОСЗ. С оглед на липсата им, ОбС е следвало да остави искането на ОСЗ без движение на основание чл.30, ал.2 АПК, като укаже да бъде предоставени скици на имотите, и да се изложат мотиви по отношение характеристиките на имотите, които се предлагат като обезщетение – местоположение, размери на отделните имоти и пр. Следвало е да изиска и влязлото в сила съдебно решение, доколкото същото не е било предоставено на ОбС - липсва в преписката. Като се е произнесъл, без преди това да отстрани тези нередовности на искането на ОСЗ, ОбС не само е нарушил административно производствените правила, но не е изяснил фактите и е постановил немотивирано решение, като поради липсата на мотиви съдът не може да се произнесе и по спазването на материалния закон.

Следва да се отбележи обаче, че само по себе си предоставянето от страна на ОСЗ на ОбС на възможност да избере от три варианта не е забранено от закона.

При обезщетяване липсва законово задължение да се предостави само един имот на обезщетявания, или изискване имотите да са с големи размери, включително над размерите по чл.72 от Закона за наследството. Разпоредбата на чл.7 от ЗСПЗЗ в частта и, в която е предвидено, че при обезщетяване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, е обявена за противоконституционна, поради което може да се обезщетява с имоти, по-малки от този размер. Освен това тази разпоредба на закона за наследството само забранява раздробяването на имотите, но не пречи да се обезщетява с имоти с по-малък размер.

По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява следното: Посоченият в съдебното решение имот - нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски, няма доказателства да съществува в настоящия момент като обособена нива в същото землище и местност. По тази причина такъв имот не може да се предостави за обезщетение. В съдебното решение на РС Левски изрично е посочено, че след влизането му в сила същото се изпраща на ОСЗГ Левски за определяне реда и начина на възстановяване. По тази причина липсва твърдяната нищожност поради несъобразяване с влязло в сила съдебно решение. Следва да се посочи също, че липсва мотивирано искане от ОСЗ за обезщетяване с нива от 40,799 дка, както счита жалбоподателят. Напротив, именно ОСЗ е представила на ОбС три варианта за обезщетение, като всички те са с многобройни имоти, разположени в различни землища на общината.

С оглед на изложеното, решението на ОбС е постановено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно производствените правила и липса на мотиви, поради което не може напълно да се прецени съответствието му с материалния закон. Следва същото да се отмени и делото да се върне като преписка на ОбС. Същият следва да остави без движение искането на ОСЗ, като незабавно изиска скици на имотите и мотиви по отношение на предлаганото обезщетение с многобройни имоти в различни землища. Не е необходимо да се изисква съдебното решение, с което се признава собствеността, доколкото същото вече е приложено по делото. След като такива бъдат представени, органът следва да се произнесе, като ги съобрази заедно със съдебното решение за признаване правото на собственост. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото следва производството да се остави без движение за представяне на скици и излагане на мотиви, то незабавно след влизане в сила на настоящето съдебно решение, ОбС следва да уведоми ОСЗ да представи скици на имотите, и да изложи мотиви по отношение предложените като обезщетение имоти, като представи срок за това, а след изтичане на този срок, на първото си заседание ОбС да се произнесе.

Въпреки благоприятния за жалбоподателя изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива не могат да му се присъдят, доколкото липсват доказателства за заплащането им. В пълномощното на адвоката, приобщено на л.71 от делото липсва уговорен размер на адвокатското възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №244/22.02.2017 г. на Общински съвет Левски.

ВРЪЩА делото като преписка на Общински съвет Левски за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на Църковно настоятелство при църквата „Света Троица“ с.Обнова.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Препис от Решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: