РЕШЕНИЕ
№ 269
гр.Плевен, 22.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова
административно дело № 300 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на З.М.М.
*** срещу заповед № ДК-10-СЗР-7/15.03.2017
г. на началник на РДНСК-Северозападен
район, гр. Враца, ул. „Христо Ботев“ № 46, с която е прогласена нищожността на
издадения от гл. архитект на Община-Плевен Акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г.
на строеж: „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“ находящ се
в УПИ І-235 и УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община Плевен, област
Плевен, по протест с изх. № 5079/29.12.2016 г. на Окръжна прокуратура-Плевен.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
заповедта. Счита, протестът на Окръжна прокуратура-Плевен и последвалата го
заповед на РДНСК-Северозападен район за пореден опит на инж. М. Г.,
представляваща ДНСК гр. София, по чиято и инициатива е направен протеста за
пореден опит да се натоварва съдебната система с дела, по които има произнесени
решения на съдебната система. Намира, че актът представлява ново обстоятелство
по смисъла на чл. 292 от АПК, настъпило след влизането в сила на заповед №
ДК-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР, което е довело и до
решението на ВАС. Не счита, че издаденият от гл. арх. на Община-Плевен Акт за
установяване № 1/12.08.2014 г. страда от тежки и неподлежащи на саниране
пороци, което се опитва да обоснове в заповед № ДК-10-СЗР-7/15.03.2017 г. Счита
заповедта за форма на тормоз от държавата спрямо нея и останалите заинтересовани
страни. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата – З.М.М. ***, се явява
лично и с адв. Х., която поддържа жалбата. Счита, че актът за узаконяване е
правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган. Намира, че е налице
един стабилен акт и има произнасяне на
Административен съд-Враца по адм. дело № 215/2015 г. с решение № 264 по същото
от 10.07.2015 г., потвърдено с решение № 4542 от 18.04.2016 г. по адм. дело №
9251/2015 г. на ВАС. Намира, че дори и
да е налице противоречие същото е санирано с оглед на това, че са се произнесли
две инстанции, включително и ВАС, които са преценили, че разпоредбата на § 127
в случая е ново обстоятелство и са могли да бъдат уредени отношенията, като по
този начин самият акт за узаконяване на процесния имот се явява правилен и
законосъобразен. Моли за отмяна на заповедта .
Ответникът – Началник на РДНСК Северозападен район, не
се явява, представлява се от юрк Л., който оспорва жалбата. Моли да бъде
потвърдена заповедта като правилна и законосъобразна. Началникът на РДНСК след
като е бил сезиран, подробно се е мотивирал и е обявил за нищожен Акт за
узаконяване № 1 от 12.08.2014 г. на гл. архитект на Община-Плевен, който акт
възпрепятства започнало изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на
незаконен строеж. Посочва, че статутът на този строеж е бил подробно изследван
в решението на Административен съд-Плевен, което е потвърдено и с решение на
ВАС, като е изследвана и възможността за узаконяване на строежа по § 184 и §
127 и е прието, че същите са неприложими с оглед построяване на обекта.
Посочва, че в ЗУТ не съществува изрично
производство за узаконяване на строежа и процесният строеж е недопустим за
узаконяване поради късния си момент на изграждане, тъй като е нов строеж и безспорно
е установено, че същият е незаконен. Решенията на Административен съд-Враца и
ВАС са в насока, че това е ново обстоятелство, което спира изпълнението на
заповедта, но не потвърждава акта за узаконяване като законосъобразен. Намира,
че главният архитект е ползвал производството за узаконяване на един нов
строеж, което е недопустимо и по този начин се заобикаля законът. Волята на
законодателя е да няма узаконяване на нови строежи. Посочва, че в чл. 156 на ЗУТ
няма процедура ДНСК/РДНСК служебно да ги разглежда актовете за узаконяване, те
не се вписват и липсва възможност за обжалването им. Счита, че е допуснато
заобикаляне на закона и това натрупване на пороци при издаване на този акт за
узаконяване, води до това да бъде постановена неговата нищожност. Моли да бъде потвърдена
оспорената заповед като законосъобразна. Представям и писмена защита, в която
подробно се излагат доводите , наведени в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна – М.Г.Х.,***, се
явява лично и намира жалбата за основателна.
Заинтересованата страна- К.Г. ***, се явява лично и намира жалбата за
основателна.
Заинтересованата страна -Окръжна прокуратура Плевен, гр. Плевен ул.
„Д.Константинов” № 25, ет. 5, се представлява от прокурор Шарков, който намира
заповедта за правилна и законосъобразна.
Заинтересованата страна - гл. архитект на Община Плевен, гр. Плевен, пл.
Възраждане № 2, не се явява, представлява се от юрк С., който намира, че заповедта следва да бъде отменена,
тъй като актът за узаконяване не страда от пороци, които да го правят нищожен.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С писмо вх. № ДК-04-18-00-178/01.03.2017 г. в
РДНСК-Северозападен район от Административен съд-Плевен е изпратено Определение
№ 4/03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1025/2016 г. по описа на съда,
оставено в сила с Определение № 2232/22.02.2017 г., постановено по адм. Дело №
2098/2017 г. по описа на ВАС. С този съдебен акт, делото е върнато на началника
на РДНСК-Северозападен район като преписка за произнасяне по компетентност по
подаден протест от прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура гр. Плевен срещу
издаден от гл. архитект на Община-Плевен Акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г..
С протеста се иска прогласяване на нищожността на
издадения от гл. архитект на Община-Плевен Акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г.
на незаконен строеж: „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“,
находящ се в УПИ І-235 и УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община
Плевен, област Плевен, тъй като е налице влязла в сила заповед №
ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северозападен район(14.03.2013
година) за премахването на строежа, предмет на издадения от гл. архитект на
Община-Плевен акт за узаконяване .
Заповед № ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на
РДНСК-Северозападен район (л.58) е издадена въз основа на съставения от
служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол“-Плевен, при
извършена проверка на място, констативен акт № Пл-50-1/15.05.2012 г. и
констативен акт № Пл-50-2/15.05.2012 г., на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в
УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община Плевен, област Плевен, с
административен адрес: ул. „Витоша“ № 2, с извършител З.М.М..
Заповедта е била оспорена от З.М.М. пред Административен съд Плевен и с решение №
681/06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 657/2012 г. на Административен
съд-Плевен е отхвърлена жалбата. Решението е обжалвано пред ВАС и с решение №
3612/14.03.2013 г., по адм. дело № 1045/2013 г. на ВАС-Второ отделение е оставено в сила т. е. заповедта за
премахване на незаконен строеж е влязла в сила на 14.03.2013 година.
На основание
чл. 277, ал. 1 от АПК до З.М.М. е отправена покана за доброволно изпълнение с
изх. № Пл-50-00-187/30.04.2013 г. от началника на РОНСК-Плевен при
РДНСК-Северозападен район, като същата е получена лично от З.М.М. на 10.05.2013
г.
На 27.05.2013 г.
от служители на РОНСК-Плевен при РДНСК-Северозападен район е съставен
констативен протокол – Приложение № 1 към чл. 4 от Наредба № 13/2001 г., от
който е видно, че строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение.
По жалба на З.М.М. срещу покана за доброволно
изпълнение с изх. № Пл-50-00-187/30.04.2013 г. от началника на РОНСК-Плевен при
РДНСК-Северозападен район е образувано адм. дело № 515/2013 г. по описа на
Административен съд-Плевен, по което с определение № 402/05.06.2013 г., жалбата
е отхвърлена. Определението не подлежи на обжалване.
На 02.10.2013 г. от З.М.М., М.Г.Х. и К.Г.М. е внесено
заявление с вх. № ТСУ-С-943-441 по реда на § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за
узаконяване на незаконния строеж, чието премахване е разпоредено с влязла в
сила заповед № ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северозападен
район. Прието е решение на ЕСУТ на 09.05.2014 година за узаконяване на нов
покрив и е издаден акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на незаконен строеж: „Пристройка
и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ І-235 и УПИ
ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община Плевен, област Плевен.
С молба вх. № ПЛ-199-00-609/11.09.2014 г. от З.М.М. ***(л.
75) е представен издаденият от гл. архитект на Община-Плевен акт за узаконяване
№ 1/12.08.2014 г. с искане за спиране на процедурата по премахване на строежа. Образувано
е адм. дело № 215/2015 г. по описа на
Административен съд-Враца, с която е оспорено задължението за премахване на незаконен
строеж, предмет на заповед № ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на
РДНСК-Северозападен район, поради наличие на нов факт – издаден акт за
узаконяване.
С решение № 264/10.07.2015 г. по адм. дело № 215/2015
г. на Административен съд-Враца, искът е уважен и е прието, че е налице ново
обстоятелство, настъпило след постановяване на заповедта за премахване на
незаконния стореж. Посоченото решение е обжалвано от началника на
РДНСК-Северозападен район пред ВАС на Република България, като е образувано
адм. дело № 9251/2015 г., по което с окончателно решение № 4542/18.04.2016 г., същото е оставено в
сила.
С писмо вх. №
1508/28.04.2017 г. от РО „НСК“-Плевен при РДНСК-Северозападен район в
Административен съд-Плевен са изпратени: Инвестиционен проект-заснемане по част
Архитектурна, одобрен на 12.05.2014 г.; Инвестиционен проект-заснемане по част
Конструктивна, одобрен на 12.05.2014 г.; протокол № 19/09.05.2014 г. на ЕСУТ;
заявление с вх. № ТСУиС 943-344-2/27.06.2014 г.; заявление с вх. № ТСУиС
943-344-3/07.08.2014 г.
На л. 144 по делото е приложено писмо от 06.11.2013
година на началник РДНСК –Северозападен район до оспорващата с копие до
началник регионален отдел „Национален строителен контрол” –Плевен, в което се
уведомява, че З.М. е подала молба до началник на РДНСК –Северозападен район с
въпроси относно узаконяване на незаконния строеж и в писмото се посочва, че
процедура по §127 от ДР на ЗИД ЗУТ е недопустима, тъй като тази законодателна
промяна е в сила от 26.11.2012 година и действа занапред и не може да се приложи към вече издадени
заповеди за премахване на незаконен строеж.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл.
215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед е издадена
от компетентен орган -началник на РДНСК
Северозападен район съгласно чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, тъй като с оглед характера
на акта за узаконяване, то е задължително обжалването по административен ред ,
тъй като съгласно разпоредбите на § 184, ал. 10 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. и
§127, ал. 11 от ПЗР на ЗИДЗУТ за обжалването се препраща към реда по чл. 216 от
ЗУТ, в който се посочва, че административният контрол е задължителен.
Съдът намира, че така
оспорената заповед е постановена при спазване на
административно-производствените правила. Протестът е допустим, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5
актовете могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност без ограничение
във времето, в установената форма, но при неправилно прилагане на закона.
В случая мотивите на органа,
че е налице влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, която
прави невъзможно развитие на процедура по узаконяване и е налице заобикаляне на
закона, водещо до нищожност на акта, са в противоречие със закона.
Налице е влязла в сила
заповед за премахване на незаконен строеж на 14.03.2013 година, като със същата
е разпоредено премахване на „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна
сграда“, находящ се в УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община
Плевен, област Плевен, с административен адрес: ул. „Витоша“ № 2. В мотивите на съдебното решение №
681/06.12.2012 година на АС Плевен са изследвани хипотезите на узаконяване по
§16, §184 и § 127 от ПЗР на ЗУТ, като е
прието, че са неприложими, но мотивите на съдебните решения нямат сила на
пресъдено нещо и задължителен характер и не представляват препятствие лицето да
подаде документи за узаконяване пред компетентния орган. В случая безспорно е
установено, че процесният строеж е незаконен, но наличието на заповед за
премахването му не препятства възможността да се изследва неговата търпимост в
производство по узаконяване при наличие на норма, която дава възможност за
узаконяване на незаконни строежи. Съгласно § 127 , ал. 1и ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ в сила от 26.11.2012 г.
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, както и строежи по § 184 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.),
незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат
узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон. Нормата е с материалноправен характер и се
прилага само занапред, като издадените и влезли в сила заповеди за премахване
на незаконни строежи преди датата на влизането на нормата в сила - 26 ноември
2012 г., представляват основание за отказ за издаване на акт за узаконяване
(Решение № 5366 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2016 г., II о., ) М.
подава заявление за узаконяване на 02.10.2013 година т.е. при действието на §127 от ПЗР на
ЗИДЗУТ, в едногодишния срок по ал.3 на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и след като е
налице установено по съдебен ред, че процесният обект е незаконен строеж, но
решението е влязло в сила след датата на влизане в сила на §127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. Налични са данни, с оглед писмо
на л. 144 по делото, че началникът на РДНСК-Северозападен е бил уведомен от лицето за намерението му да
подаде документи за узаконяване на незаконния строеж. П о заявлението за
узаконяване е проведена съответна процедура и постановен акт за
узаконяване № 1/12.08.2014 година, който
акт съдът намира, че e незаконосъобразен –унищожаем, а не нищожен, тъй като
е постановен в противоречие с разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ т.е. налице
несъответствие със закона, тъй като с оглед датата на изграждане на строежа, тази норма не е приложима. Порокът на акта за
узаконяване обаче не е такъв, че да го прави нищожен, тъй като е налице правна
възможност за собствениците на незаконни строежи, какъвто настоящият безспорно
е, да предприемат действия по узаконяването им. Влязлата в сила заповед за
премахване на незаконен строеж не е процесуална пречка за подаване на заявление
за узаконяване , тъй като мотивите на съдебния акт нямат задължителна сила и в
производството по узаконяване следва административният орган – главен архитект
да извърши преценка относно приложимите правни норми за търпимост на
незаконните строежи. В случая органът е приел , че незаконният строеж
„Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ
І-235 и УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община Плевен, е търпим на
основание § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и го узаконява. Съдът намира, че актът за
узаконяване е постановен в противоречие с материалния закон, което обаче не е
основание за прогласяването му за нищожен, а го прави унищожаем. В случая М. с
писмо от 11.09.2014 година (л. 75 по делото) уведомява началник на
РДНСК-Северозападен район, че иска прекратяване на производството по изпълнение
на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като е налице акт за
узаконяване т.е. към 11.09.2014 година административният орган узнава за
издадения акт за узаконяване и не са предприети действия по оспорването му като
незаконосъобразен, нито е уведомена прокуратурата за предприемане на съответни
действия по протестирането му. Образувано е адм. дело в Административен съд
–Враца, по което съдът приема, че актът за узаконяване е ново обстоятелство,
което възпрепятства изпълнението на заповедта за премахване на незаконен
строеж, като законосъобразността на акта за узаконяване, не е предмет на
съдебната проверка. В случая издаваното на акта за узаконяване не страда от
порок, който го прави нищожен , а е постановен в несъответствие със закона т.е.
материална незаконосъобразност, която го прави унищожаем, като в предвидени
срокове за обжалване– чл. 216, ал. 3 от
ЗУТ вр. чл. 149, ал. 1 вр. ал. 4 от АПК
– 14-дневен срок от съобщаването му или при неучастие на прокурор в
производството – до един месец от издаването му, не е подадена жалба/протест, а
в случая началникът на РДНСК –Северозападен
район е уведомен от лицето на 11.09.2014 година за издадения акт за
узаконяване. Неоснователни са доводите на ответника, че актовете за узаконяване
не се съобщават по реда на чл. 156 от ЗУТ
и е налице невъзможност за обжалването им, тъй като в конкретния случай
именно М. уведомява органа и същият има законова възможност да оспори акта за
узаконяване или да сезира прокуратурата. Искането за обявяване на нищожност е
допустим, както бе посочено по горе, тъй като не е свързван с определени
срокове, но не е основателно, тъй като незаконосъобразността на акта за
узаконяване е такава, че води до унищожаемост на същия, а не го прави нищожен.
Съдът намира, че не е налице
и идентичност между обекта, предмет на премахване като незаконен и узаконения
обект. В заповедта за премахване (л. 58-59 по делото) е разпоредено премахване
на „Пристройка и нов покрив на жилищна сграда” намиращ се УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово,
а в акта за узаконяване се узаконява „Пристройка и нов покрив на съществуваща
жилищна сграда“, находящ се в и УПИ ІІ-236 УПИ І-235, кв. 13 по плана на с.
Тодорово т.е. строежът, който следва да бъде премахнат е разположен само в УПИ ІІ-236, кв. 13, а
този, който е узаконен съответно е разположен в два урегулирани поземлени
имота.
Предвид горепосоченото съдът
намира, че жалбата е основателна, тъй като не са налице пороци на акта за
узаконяване, които го правят нищожен и следва заповедта да бъде отменена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № ДК-10-СЗР-7/15.03.2017 г. на началник
на РДНСК-Северозападен район, гр. Враца,
ул. „Христо Ботев“ № 46, с която е прогласена нищожността на издадения от гл.
архитект на Община-Плевен Акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на строеж:
„Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“ находящ се в УПИ І-235
и УПИ ІІ-236, кв. 13 по плана на с. Тодорово, община Плевен, област Плевен, по
протест с изх. № 5079/29.12.2016 г. на Окръжна прокуратура-Плевен.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: