Р Е Ш Е Н И Е

№ 401

гр.Плевен, 26.09.2017 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември  две хиляди и седемнадесета  година в състав:                                                             Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря  Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №298 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от Б.Д.Б. *** чрез пълномощника му адв.Н.Я. *** със съдебен адрес ***, оф.22, против Заповед №РД-12-69/16.03.2017 год.  на заместник кмет „Териториално развитие” при община Плевен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като процесната сграда не съставлява строеж и липсва  пречене на другите съсобственици да си служат с имота според правата им съгласно чл.31, ал.1 от ЗС. Сочи се, че съобразно нормата на чл.225а и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи  или на части от тях от четвърта до шеста категория е кметът на съответната община, като първата цитирана разпоредба предвижда, че при констатиране на незаконен строеж служителите са длъжни да съставят и връчат на нарушителя констативен акт по чл.223, ал.2, като по преписката липсват данни съставеният констативен акт да е връчен  на жалбоподателя в този седемдневен срок, поради което е нарушена процедурата по издаване на заповедта. Копие от този констативен акт и от процесната заповед не са  поставени и на строежа, и в сградата на общината, в нарушение на чл.225а, ал.2, пр.последно от ЗУТ. Жалбоподателят сочи, че в заповедта не е посочено на какво основание е подписана от заместник-кмет, поради което се явява и нищожна. Твърди, че същата е издадена на 16.03.2017 год.-почти два месеца след съставяне на констативния акт и извън рамките на тридневния срок по чл.224а, ал.5 от ЗУТ и тридесетдневния срок за произнасяне по преписката. Сочи, че  е нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства по случая, а именно-не са установени участниците в строителството и не е установено дали обектът на премахване съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ и дали той е незаконен и при условията на коя хипотеза. Заповедта е издадена срещу Б.  в качеството му на нарушител и следователно-на участник в строителството на строежа, което не е доказано по делото. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Я. с надлежно пълномощно на л.8 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени същата.

Ответникът - заместник - кметът на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З. с надлежно пълномощно на л.4 от делото, която оспорва жалбата. Счита, че е налице незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа, в нарушение на строителните правила и норми на ЗУТ, изграден след 2001 год., поради което не е търпим. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата  и в съответствие със закона, поради което моли съда да отхвърли подадената срещу нея жалба. Представя подробни съображения в писмен вид, в които  излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед, моли съда да потвърди същата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят се легитимира като собственик с НА №77/18.11.2008 год., на л.36 от делото,  на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул „Кокиче“ №11, целият поземлен имот с площ по кадастрална скица 398 кв.м., а по нотариален акт с площ от 432 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.656.461 по кадастралната карта на гр.Плевен, заедно с ½ идеална част от построената в поземления имот  сграда с идентификатор 56722.656.461.1 със застроена площ от 50 кв.м., на един етаж и предназначение-еднофамилна жилищна сграда. Този имот жалбоподателят е придобил от Л. С. Н., който от своя страна е придобил имота от Т. Н. К., Л. Т. К. и Н. Т. Н. с НА №91/13.08.2008 год. на л.66-67 от делото. Този имот жалбоподателят притежава в съсобственост с община Плевен, видно от АОС №31713/13.11.2000 год. на л.33 от делото. Имотът  е бил отчужден в полза на държавата, видно от отчуждителна преписка на л.68 и сл. от делото, но отчуждаването е било отменено със Заповед №РД-15-2631/3.12.1999 год. на кмета на община Плевен.

На 26.10.2016 год.  служители от община Плевен са извършили проверка и са съставили констативен акт №25 на л.11-14 от делото, с който са констатирали наличие на строеж  „Навес“ в УПИ II-865, кв.704б по плана на гр.Плевен с адрес ул „Кокиче“ №11, собственост на жалбоподателя и община Плевен. Според описанието на строежа в констативния акт, същият съставлява дървен навес с дървена покривна конструкция, едноскатен покрив, покрит с керемиди и наклон към УПИ III-67, кв.704б по плана на гр.Плевен, разположен по регулационната линия с имот УПИ III-67; размерите на постройката в план  са 7,40м./6,55м.и височина 3,10 м.; строежът се ползва с предназначение „навес“. Описано е още в констативния акт, че за постройката няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на  строителна площадка и определяне на линия и ниво. Констативният акт е подписан от жалбоподателя. Същият му е връчен на 25.01.2017 год., видно от разписка на л.17 от делото. Видно от справката от затвора –Плевен на л.86 от делото, към датата на съставяне и връчване на констативния акт, жалбоподателят е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Против констативния акт е постъпило възражение №ТСУ и С-94Б-1770-6/2.02.2017 год. от жалбоподателя на л.18 от делото, с което е поискано да бъде спряна процедурата по издаване  на заповед по реда на ЗУТ за премахване на незаконен строеж, до изтърпяване на присъдите от жалбоподателя, тъй като същият не е в състояние да организира защитата си  и да извършва действия по премахване на постройката.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-69/16.03.2017 год.  на заместник кмет „Териториално развитие” при община Плевен, с която е разпоредено  Б.Д.Б. да премахне изпълнения от него незаконен строеж – „навес“  с размери 7,40м./6,55м. и височина 3,10м, разположен по регулационната линия с имот УПИ III-67, в УПИ II-865, кв.704б по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Кокиче“ №11. Органът е взел предвид факта, че Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и е отложил срока за доброволно изпълнение на заповедта.

Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство, връчена е на Б. на 23.03.2017 год., видно от отбелязването на л.23 от делото, а жалбата против същата е подадена по пощата с писмо с обратна разписка, на 6.04.2017 год., видно от доказателства на л.37 от делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни извод:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява „навес“  с размери 7,40м./6,55м. и височина 3,10м, разположен по регулационната линия с имот УПИ III-67, в УПИ II-865, кв.704б по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул „Кокиче“ №11. Следователно, касае се за постройка по смисъла на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, която е от шеста категория на основание  чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год.  за номенклатурата на видовете строежи, поради което разпореждането за премахването й е от компетентността на кмета на общината. Издател на заповедта е заместник –кмета на община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.5 от делото, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Следователно, оспорената заповед е валидна като издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, посочено е, че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Не съставлява съществено нарушение факта, че  в оспорената заповед е разпоредено именно жалбоподателят да премахне незаконния строеж при липса на доказателства, че именно той го е изградил, тъй като Б. е собственик на процесната постройка и в това си качество е адресат на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана  в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя, който е упражнил правото си на възражения, в които е възразил единствено относно факта, че като лице, лишено от свобода, не е в състояние да изпълни  действията по премахване на постройката, поради което е искал отлагане на изпълнението на същата. По същество против констатациите, отразени в констативния акт, не е възразил. Неоснователно е оплакването в жалбата за нарушение на чл.225а, ал.2, изр.последно от ЗУТ, свързано с непоставяне на копие от констативния акт на строежа и в сградата на общината, тъй като към тази процедура се пристъпва единствено когато нарушителят е неизвестен, какъвто не е настоящият случай. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл.224а, ал.5 от ЗУТ, на която се позовава жалбоподателят в жалбата, тъй като тази разпоредба  е приложима в производствата по спиране и забрана достъпа до строежи, не и до констатиране и премахване на незаконни строежи. Следва да се има предвид, че издаването на оспорената заповед близо два месеца след връчване на констативния акт не я прави незаконосъобразна, тъй като сроковете за издаване на административни актове са инструктивни от една страна и от друга, по делото  са налични доказателства, че това е станало по обективни причини-изтърпяване от жалбоподателя на наказание „лишаване от свобода“, което е довело до несвоевременно връчване на констативния акт и изтичане на определено време за връчване на актовете в затвора Плевен.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед  за съобразена  и с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2  от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото доказателства, процесната постройка съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е  категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж, респ. без издадена виза за проектиране и проучване по чл.140 от ЗУТ. Не се и спори между страните , че за сградата - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадено разрешение за строеж, тъй като такова не е приобщено към делото. Тази констатация безспорно категоризира процесният навес като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.  Изключение от това правило е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ  (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Следователно, за да се установи дали навесът е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: навесът, предмет на премахване, да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год.; да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. От заключението на изслушаната по делото  съдебно – техническа експертиза от ВЛ- инженер, се установява, че обектът, предмет на премахване с оспорената заповед, съставлява „дървен навес“, разположен по южната граница на УПИ II-865, кв.704б по плана на гр.Плевен и по регулационната линия с УПИ III-867, с дървена покривна конструкция, едноскатен покрив, покрит с керемиди и наклон към УПИ III-867, с размери 7,40м./6,55м. и височина 3,10м. Така описан, обектът е квалифициран от ВЛ П. като „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Следователно, първата предпоставка - обектът на премахване да е строеж, е налице.

Спорно по делото е дали са налице другите две предпоставки - строежът да е изграден до 31.03.2001 год. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. Относно годината на изграждане на стопанската постройка по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По делото е приложен оценителен протокол  от 6.10.1978 год. на л.75-78, във връзка с производството по отчуждаване на имота, в който протокол са описани съществуващите към датата на отчуждаването постройки в поземления имот и видно от този протокол, в него са описани имота, жилищната сграда и всички подобрения. В т.10 от протокола е описан „навес зад жилищна сграда от дъски, покрит с ламарина, строен през 1958 год., на 3.4 м.кв. със 7 м.куб.“, съществувал през 1978 год. Понастоящем съществуващият навес обаче е с площ 48.47 кв.м., поради което се касае за два различни навеса, каквото заключение е направило и ВЛ в изготвената съдебно-техническа експертиза. Следователно, съдът приема, че понаястощем съществуващият навес-предмет на премахване с оспорената заповед,   не е описаният в оценителния протокол от 1978 год., защото двата се различават пространствено, обемно, функционално и съобразно своите параметри. В приложените по делото нотариални актове на л.36 и л.66-67 и АОС на л.33са отразени единствено  дворното място и жилищната сграда, като навес, както и други второстепенни сгради и такива на  допълващото застрояване не са отразени. В приложената по делото скица №8326/2.09.2010 год. на л.70 от делото, издадена от СГКК е видно, че в ПИ с идентификатор 56722.656.461 има отразена изградена само една сграда и това е жилищната сграда, съответстваща по месторазположение, форма и параметри на жилищната сграда, отразена в скицата на л.71. В скицата от СГКК няма отразени други сгради-нито на основното, нито на допълващото застрояване, в т.ч. не е отразен и процесният навес. Тази скица отразява действителното положение относно наличните постройки в поземления имот, собственост на жалбоподателя, към 18.09.2007 год., когато е одобрена  със Заповед №РД-18-56 кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен. Кадастралната карта отразява действителното положение в поземления имот и действително съществуващите в него сгради така, както са ситуирани в действителност към датата на отразяването им в кадастралната карта, тъй като се изготвя въз основа на геодезическо заснемане на имотите, по аргумент от чл.43 от ЗКИР. Следователно, към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Плевен - 18.09.2007 год., процесният навес не е съществувал, не е бил изграден в поземления имот. Отразеното в тази скица относно наличните в поземления имот сгради съответства и на показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Т. К. Свидетелката съобщава, че е била съсобственица на ½ от поземления имот в гр.Плевен, на ул „Кокиче“ №11 и построените в него сгради, понастоящем собствени на жалбоподателя, заедно с брат си и баща си Т. Н. К. и Н. Т. Н., а това е видно и от приложения на л.66-67 от делото нотариален акт. Според свидетелката тя и брат й, и  баща й са били съсобственици на имота до 2008 год., когато са го продали на друго лице, на което не си спомня името. Сочи, че в имота до неговата продажба е имало една жилищна сграда на един етаж с две стаи и един коридор. Никога, докато тя и семейството й е притежавало имота, не е имало никакви сгради на допълващо застрояване. Имало една малка баня, прилепена към самата къща, не от към входа, а в крайната част, с размери  2х1 метра и с един бойлер на дърва и въглища. Помещението, което е било баня, според свидетелката се е намирало на север, непосредствено долепено до жилищната сграда, но до 2008 год., когато са продали имота, нито постройката, обоена в синьо  на скицата на л.112, нито другите постройки (освен жилищната сграда) , не са съществували. Съдът кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, тъй като тя е чуждо на административното производство лице, не е заинтересована от изхода на спора, не се намира в отношения със страните, които могат да породят някакви съмнения относно нейната безпристрастност и най-вече защото съответстват на останалите събрани по делото писмени доказателства-оценителния протокол от 1978 год. и скицата от СГКК. От всички тези доказателства се налага един възможен извод, че процесният навес с размерите, констатирани в констативния акт и местоположение, във вида, в който съществува в момента,   не е бил изграден в имота до датата на отчуждаването му от К.-13.08.2008 год. Този извод не се променя от изолираните от останалите събрани по делото доказателства показания на свидетеля Л. С. Н., от които се установява, че  той е бил собственик на процесния поземлен имот от 13.08.2008 год. до 18.11.2008 год. и че всички постройки на допълващото застрояване, както са показани на скицата на л.112 от делото, в т.ч. и процесният навес, са съществували, когато е купил имота от К.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Н., защото той е близък на жалбоподателя-по данни от самия свидетел той е съпруг на сестрата на Б. от една страна, от друга страна той вероятно се намира в много близки (освен роднинските) отношения с жалбоподателя предвид, че е дарил, а не се е разпоредил по друг начин (например продал) процесния имот на Б., видно от нотариалния акт на л.36. Затова, а и предвид че не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, а са изолирани,  съдът преценява неговите показания като заинтересовани и на това основание- недостоверни относно годината на изграждане на навеса. На база анализа на всички тези доказателства настоящият състав на съда преценява, че процесният навес е изграден след 13.08.2008 год., когато свидетелката К. е продала поземления имот с жилищната сграда на свидетеля Н.. Макар и да не може да се определи с точност коя е годината на изграждане на навеса, безспорен факт от събраните доказателства е, че това е станало след 13.08.2008 год. Ето защо, не са налице  предпоставките на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,) строежът да се квалифицира като търпим и на това основание-да не подлежи на премахване, тъй като е изграден след  31 март 2001 г.

Спорно е и дали е налице и последната предпоставка- бил ли е допустим строежът по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, тъй като от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че освен липсата на строителни книжа , навесът може да бъде ситуиран, където е в момента -на граница, но трябва да има и съгласие от собственика на съседния имот по отношение на ситуирането му, каквото по делото липсват данни да е дадено. Ето защо и предвид липсата на строителни книжа и изграждане на навеса след 31.03.2001 год., строежът не може да се квалифицира като „търпим“ по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ.

            Спазена е и целта на закона-недопускане изграждането на сгради, неразрешени съобразно действащите нормативни актове.

Ето защо жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Б.Д.Б. *** чрез пълномощника му адв.Н.Я. *** със съдебен адрес ***, оф.22, против Заповед №РД-12-69/16.03.2017 год.  на заместник кмет „Териториално развитие” при община Плевен.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: