РЕШЕНИЕ № 430
гр.
Плевен, 4 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар
В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 297/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 вр. чл. 223, ал.1,
т.8 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Б.Д.Б. ***, чрез адвокат Н.Я. ***, срещу Заповед № РД-12-68/16.03.2017
г. на Заместник кмет „Териториално развитие“ на Община Плевен относно
премахване на незаконен строеж – „Баня“, изграден в УПИ ІІ-865, кв. 704б по
плана на гр. Плевен с административен адрес: гр. Плевен, ул***.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Счита, че при
издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон.
Посочва, че липсва „строеж“ така, както е посочил органа, тъй като и липсва
пречене на другите собственици да си служат с имота според правата им съгласно
чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността. Счита, че е нарушена процедурата по
издаването на оспорената заповед, тъй като Констативен акт /КА/ № 24/26.10.2016
г. е връчен лично на заинтересованите лица на 25.01.2017 г. и по преписката
липсват доказателства тези лица да са били търсени преди това в
законоустановения 7-дневен срок. Счита, че не е спазена и процедурата по чл.
225а, ал. 2, пр. последно от ЗУТ – „копия от констативния акт и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството“. Счита, че е налице съществено нарушение на
административно производствените правила при издаване на заповедта, тъй като в
заповедта не е посочено на какво основание е подписана от Зам. кмет
„Териториално развитие“ на Община Плевен, което би определило компетентността
му, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в този смисъл същата се
явява нищожна. Счита, че е нарушение и
обстоятелството, че заповедта е подписана едва на 16.03.2017 г., а
Констативният акт е връчен на 25.01.2017 г., т. е. 51 дни по-късно и извън
рамките на 3-дневния срок по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ и на 30-дневния срок за
произнасяне по преписката /по арг. от правилата за мълчаливия отказ чл. 58, ал.
1 от АПК/. Посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК, тъй като в
констативния акт не са установени по абсолютно безспорен начин участниците в
строителството, а също така и да е констатирано, че обектът е строеж по смисъла
на §5, т. 38 от ЗУТ и във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ представлява незаконен
строеж, като се посочат и конкретните хипотези, като всичко това ще послужи за
мотивиране на заповедта за премахване, като това не е сторено. Сочи, че в
законоустановения срок в Община Плевен е постъпило възражение от жалбоподателя
против Констативен акт № 24/26.10.2016 г., а в заповедта е посочено, че обектът
е изпълнен след 2008 г. от Б.Д.Б. без издадено разрешение за строеж /РС/, без
да са посочени доказателства в тази насока. Сочи, че несъмнено е установено, че
собственици в УПИ ІІ-865, кв. 704б по плана на гр. Плевен, са Община Плевен,
съгласно АОС /Акт за общинска собственост/ № 31713/13.11.2000 г. (1/2 ид. част)
и Б.Д.Б., съгласно нотариален акт /НА/ № 77, том ХІV, рег. № 12076, дело № 1938/2008
г. (1/2 ид. част) , като според Б. той е заварил навеса в този му вид и не е
извършил никакъв строеж и в този смисъл, след като няма доказателства за
обратното, защо премахването следва да се извърши от Б., а не от другия
собственик – Община Плевен. Счита, че тъй като в заповедта не е посочено как е
установено, че Б. е „участник в строителството“, то същата следва да се приеме
като незаконосъобразна. Моли да бъде отменена оспорената заповед, като издадена
в нарушение на материалния закон и административно производствените правила и
поради незаконосъобразност.
В
съпроводителното писмо към жалбата се сочи, че същата е недопустима поради
просрочие, алтернативно – че е неоснователна, необоснована и недоказана.
Въпреки дадената възможност на ответника с Определение №453/10.05.2017 г.
/л.31/, в предвидения от закона срок писмен отговор на жалбата не е постъпил. В
постъпило след срока писмено становище чрез юрк.З. /л.35/ се сочи, че
оспорването е неоснователно и необосновано.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично и с адв. Я..
Поддържат жалбата на изложените в нея основания. Молят да бъде отменена
заповедта, както и да бъдат присъдени разноски по делото.
Ответникът
– Заместник кмет „Териториално развитие“ на Община Плевен, редовно призован, не
се явява, представлява се от юрисконсулт З.З., обосновава неоснователност на
жалбата и представя писмени бележки по съществото на спора, в който подробно
аргументира, заповедта като правилна и законосъобразна и моли да бъде
потвърдена.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, четвърти състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
До община Плевен е изпратено писмо от КОНПИ /л.8/, с което се
иска информация за резултатите относно извършени проверки за осъществени
строителни дейности, включително тези, извършени в поземлен имот /ПИ/, находящ
се в гр.Плевен, ул.***. От община Плевен е изпратен отговор на това писмо /л.9/, в
който се сочи, че в този ПИ са установени седем броя незаконни строежи,
включително баня с площ 5,65 кв.м., като констативен акт /КА/ по отношение на
строежите не могат да бъдат връчени, доколкото извършителят на незаконните
строежи изтърпява наказание “лишаване от свобода“. В КА №24/26.10.2016 г. /л.л.10-13/
се сочи, че е извършена проверка на строеж „Второстепенна постройка“, намираща
се в УПИ II-865, кв.704 б по плана на гр.Плевен, ул.***. Като извършител на строежа е посочен Б.Д.Б., ЕГН **********.
Посочено е, че УПИ е собственост на община Плевен съгласно АОС №
31713/13.11.2000 г. (1/2 ид. част) и Б.Д.Б., съгласно НА № 77, том ХІV, рег. №
12076, дело № 1938/2008 г. (1/2 ид. част), а строежът е собственост на Б..
Съгласно ПУП се предвижда застрояване на сграда за търговия и услуги. За
строежа няма одобрени проекти по части, няма разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на ниво и други документи.
Посочено е, че строежът представлява постройка със стени от тухлена зидария,
завършваща с едноскатен покрив с наклон към УПИ II-865,
кв.704б по плана на гр.Плевен, представляващ дървена покривна конструкция,
покрита с LT ламарина. Постройката е разположена на регулационната линия
с УПИ II – 865. Размерите на постройката в план са 2,26/2,50 м, подът
е с настилка от теракотени плочи. Строежът се ползва с предназначение „баня“. Приложена
е окомерна скица. Направен е извод, че безспорно е установен незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, като съставеният КА е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ за премахване
на строежа. КА е връчен на 26.01.2017 г., видно от поставения подпис на Б. на
самия него, а съгласно разписка на л.16 е получен на 25.01.2017 г. На
02.02.2017 г. срещу КА е подадено възражение чрез адв. Я. /л.17/, в което се
сочи, че Б. ***, поради което се иска спиране на процедурата по издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж до изтърпяване на присъдите, тъй като
по обективни причини Б. не може да организира защитата си, нито да извърши действия
по премахване на постройки. Издадена е процесната заповед № РД-12-68/16.03.2017
г. /л.л.19,20/. В същата се сочи, че в УПИ II-865, кв.704 б по плана на
гр.Плевен, собственост на община Плевен съгласно АОС № 31713/13.11.2000 г. (1/2
ид. част) и Б.Д.Б., съгласно НА № 77, том ХІV, рег. № 12076, дело № 1938/2008
г. (1/2 ид. част), ул.*** е изградена постройка ползваща се за баня. Обектът е шеста
категория и е изпълнен след 2008 г. от Б.Д.Б. без издадено РС. Посочено е, че
КА е връчен на 25.01.2017 г., постъпилото срещу него възражение е
неоснователно, доколкото не оспорва констатациите на комисията в КА, а
производството не може да бъде спряно, доколкото не е налице някоя от
хипотезите на чл.54 АПК. Изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ ще
бъде взето предвид при определяне на срока за доброволно изпълнение. Наредено е
Б. да премахне изпълнения от него незаконен строеж „баня“, в УПИ II-865, кв.704 б по плана на гр.Плевен, ул.***, гр.Плевен. Посочено е, че се определя 30-дневен срок за
доброволно изпълнение на заповедта след влизането и в сила, като този срок за доброволно
изпълнение тече от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на Б.. Посочено е, че при неспазване на срока незаконния строеж ще
бъде принудително премахнат и ще бъде наложна глоба съгласно чл.232, ал.5, т.1
ЗУТ. Заповедта е връчена на Б. чрез служители на Затвора - Плевен на 23.03.2017
г., видно от положения подпис на придружителното писмо за получаване на заповеди,
включително и настоящата - л.22 от делото. На 24.03.2017 г. Б. ***, видно от
писмото на л.23. На 06.04.2017 г. е подадена жалбата срещу заповедта чрез адв.Я.
по пощата, видно от приложените документи – известие за доставяне и касов бон на
л.42.
По делото са приобщени заповед № РД 10-2024/23.11.2015 г. на
кмета на община Плевен, с която същият възлага функциите и правомощията си по
ЗУТ на подписалата процесната заповед заместник кмет Н. И. /л.5/. Приобщен е АОС №31713/13.11.2000 г. /л.36/, съгласно
който община Плевен е собственик на ½ ид.част от жилищен имот – 1/2 ид.част
от застроено дворно място, цялото от 384 кв.м, съставляващо пл.№ 865, стр.кв.
704б по плана на гр.Плевен, заедно с ½ ид.част от построената в него
едноетажна жилищна сграда с дървен гредоред, цялата с площ 49,70 кв.м,
построена през 1967 г. Посочено е, че имотът е отчужден по ЗТСУ за жилищно
строителство, а съсобственик е Т. Н. К. съгласно отменена заповед за отчуждаване. По делото са
приложени заповедите за отчуждаване и отмяна на отчуждаването /по отношение на
½ от същото/, както и преписките по развилите се административни
производства по отчуждаване и по отмяната му /л.л.44-56/. Приобщен е НА /л.66/,
съгласно който собственик чрез продажба от страна на Карацулев на 13.08.2008 г.
става Л. С. Н., и НА №77, том ХІV, рег. № 12076, дело № 1938/2008 г. /л.37/,
съгласно който на 18.11.2008 г. собственик на тази ½ ид.част по дарение от
Н. става Б.Д.Б..
По делото е разпитана свидетелка – К. И. И., която работи в отдел „Строителен контрол“ на община Плевен.
От разпита се установяна, че през месец юни миналата /2016 г./ са ходили на място,
констатирали са няколко постройки, дали са срок за представяне на документи, каквито
не са били предоставени. Поради това са констатирали, че постройките са
незаконни. В момента на огледа не се е изграждало нищо. Сочи още, че на проверката
са присъствали Б., съпругата му и двете им деца. Постройката е била изградена
през 2008 г. по данни на Б., а по техническия и вид не може да се каже кога е
била изградена. Свидетелката споделя, че КА е връчила в затвора – Плевен на
жалбоподателя чрез директора на затвора.
По делото е назначена и приета съдебна експертиза /СЕ/. Заключението
на същата е приобщено на л.л.100-103. Съгласно последното, процесната баня се
намира в гр.Плевен, ул.***, в УПИ II-865, кв.704 б и представлява едноетажна постройка с единичен
наклонен покрив към съседа с размери в план 2,50/2,37 м и височина към двора
2,36 м, а към съседа 2,15 м, със застроена площ 5,93 кв.м. Стени тухлени с
дебелина 12 см, измазани. Под – половината теракот, другата половина фаянсови
плочи. Дървена покривна конструкция към банята с фазер, а покрива е от ЛТ
ламарина. Има открита ел.инсталация. Водата идва от варел, монтиран на
съседната до банята постройка. Врата дървена 90/170, изгнила. В момента на
огледа от ВЛ банята е неизползваема /като такава/, и служи за складово помещение.
Съгласно ЗУТ - §5, т.38 от ДР описаният в заповедта имот е строеж. Същият е
такъв на допълващото застрояване съгласно чл.137 във вр. чл.147 и чл.46 ЗУТ. По
външните белези е много трудно да се установи точната година на построяването
му. На скицата на л.38 от делото е отразено само основното застрояване на жилищната
сграда, без да е отразено допълващото застрояване. В ПУП няма предвидено
допълващо застрояване – баня. За въпросната постройка „баня“ няма изработени и
одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа. Същата освен без одобрени
инвестиционни проекти е и без разрешение за строеж. Банята е строеж и не е съответствала
на строителните правила и норми към датата на своето изграждане, и на нормите
на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, защото е без одобрени инвестиционни
проекти и без РС.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно
приобщената Заповед №РД 10-2024 от 23.11.2015 г. на кмета на Община Плевен и в
съответствие с нормата на чл. 225а,
ал.1 ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2 ЗУТ или на части от тях /л.5 от делото/.
Заповедта е издадена и в съответната писмена форма и при
липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Спазена е предвидената в чл. 225а,
ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт № 24 от 26.10.2016
г., с които е установено незаконното строителство, осъществено без каквито и да
е строителни книжа.
Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален
закон.
Безспорно по делото се установява, че е извършен строеж на
второстепенна постройка – баня, в съсобствен имот, като построяването и е станало
около 2008 г., в каквато насока са и показанията на св.И. пред съда. Построената постройка представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 ДР
ЗУТ, като е изградена без изискуемите строителни книжа в съсобствен
имот, в нарушение на нормата на чл. 148, ал.1
от ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж е констатирана и от вещото лице, видно
от заключението по допуснатата съдебна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено. Видно от същото
заключение, строежът е шеста категория, както е посочено и в процесната
заповед, същият строеж не е предвиден в ПУП, за него няма изработени и одобрени
инвестиционни проекти и строителни книжа.
Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225,
ал.2, т. 2 ЗУТ.
С оглед на факта, че строежът е извършен по време на
действието на ЗУТ и по-специално 2008 г., в случая не е приложима разпоредбата
на §16 от ПР на ЗУТ.
По останалите твърдения на жалбоподателя, съдът намира:
Твърдението, че липсва пречене на другите собственици да си
служат с имота според правата им съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за
собствеността е неотносимо към предмета на делото. В заповедта не са посочени
като основание за нейното издаване и като нарушени нормите на чл.183, ал.1 и
ал.3 от ЗУТ. Доколкото ПИ е съсобствен, е следвало да има разрешение от другия
съсобственик /община Плевен/ за извършване на строителство и издаване на
разрешение за строеж. Тези норми на ЗУТ обаче не са посочени като нарушени,
поради което съдът не може да ги съобразява при преценка на законосъобразността
на заповедта.
Процедурата по
издаването на оспорената заповед не е нарушена с връчването на Констативен акт
№ 24/26.10.2016 г. лично на заинтересованите лица едва на 25.01.2017 г. За да
се проведе законосъобразно производството по издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж, е необходимо КА, с който такъв строеж се констатира, да е
надлежно връчен на заинтересованите лица. Връчването на КА почти три месеца
след съставянето му не опорочава производството и не прави заповедта
незаконосъобразна. Законоустановеният 7-дневен срок в чл.225, ал.3 от ЗУТ не е
за връчване, а за подаване на възражение срещу връчен КА. В случая този срок е
спазен, заповедта е издадена след изтичането му. В случая не е приложима
процедурата по чл. 225а, ал. 2, пр. последно от ЗУТ, съгласно която „копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството“. Видно от целия текст
на разпоредбата, тази процедура се прилага в случай, че нарушителят е
неизвестен. В случая нарушителят, а именно извършителят на строежа е Б. и той е
известен, както се и сочи в заповедта.
Липсва съществено нарушение на административно производствените
правила при издаване на заповедта, защото макар че в самата нея не е посочено
на какво основание е подписана от Зам. кмет „Териториално развитие“ на Община
Плевен, по преписката е приобщена упълномощаващата заповед на кмета на общината
спрямо последния. Заповедта за премахване на незаконен строеж, издадена от
зам.кмета на общината би била нищожна, ако липсваше такава заповед, но след
като е налице упълномощаваща заповед, издадена съгласно разпоредбите на ЗУТ, макар
и последната да не е непосочена в заповедта за премахване, този факт на
непосочване не прави заповедта за премахване нищожна.
Посоченият от
жалбоподателя пред съда 3-дневен срок по
чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ се отнася само до спиране на строеж, но не и до неговото
премахване. В случая, видно и от св.показания, строежът е бил завършен при
констатирането му през 2016 г., в онзи момент строителството не е продължавало,
поради което не е имало необходимост да се спира строежа, поради което правилно
органът не е наредил спирането му. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК не е
приложима в случая, тъй като производството не е започнало по заявление за
издаване на административен акт, а е във връзка със сигнал на държавен орган. В
констативния акт е установен Б. като извършител на строежа. В този КА също е
констатирано, че обектът е строеж, като не е било необходимо посочването в КА на
определителна разпоредба на §5, т. 38 от ПР на ЗУТ. Посочена е разпоредбата на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и че банята представлява незаконен строеж. В заповедта посочено,
че обектът е изпълнен след 2008 г. от Б.Д.Б., и в този смисъл са и св.показания
на св.И.. Безспорна в случая е липсата на разрешение за строеж.
Съгласно заключението на ВЛ, банята е неизползваема като баня, а в момента на
огледа от ВЛ се използва като склад. Същата обаче не представлява навес, както
се сочи в жалбата, поради което твърденията, че навесът е бил заварен от Б. при
покупката на имота, са неотносими към предмета на делото. Освен това съответната
ид.част, притежавана от Б., не е закупена /както се твърди/, а му е дарена. Б.
е извършил строежа на второстепенната постройка – баня, и именно като такъв
същият следва да я премахне. За Община Плевен няма доказателства да е извършила
строежа на тази постройка и съгласно закона върху нея няма как да тежи задължението
да я премахва.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно
производствените правила и материалния закон и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Б. срещу Заповед № РД-12-68/16.03.2017 г. на
Заместник кмет „Териториално развитие“ на Община Плевен.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: