ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362

гр.Плевен, 19.04. 2017 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, VІ-ти състав,  в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

              Председател: Катя Арабаджиева

като изслуша докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело № 292 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал.4 от АПК.

В Административен съд-Плевен е образувано  административно дело №265 по описа на съда за 2017 год., по  жалба с вх. № ОУС-92-162-14/04.04.2017г. на община Плевен от „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964 с представляващ Л. П. срещу Заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община Плевен, с която е наредено дружеството да освободи заемания без правно основание общински имот – терен и разположена върху него сграда, находящ се в гр. Плевен, ул. Сан Стефано № 64 в 5 дневен срок от връчване на заповедта, а при липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително такова за 12.04.2017г. от 10,00 часа.

С молба вх. № 1273/11.04.2017г. „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964 с представляващ Л. П. е заявила горепосочената жалба да се счита такава от „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен, тъй като дружеството е адресат на акта, който се оспорва, а ЕТ„Делана – Л. П.“ да бъде конституиран като заинтересована страна в производството по делото, поради търговските отношения, които има между тях и собствеността, която претендира ЕТ върху преместваемото съоръжение.

Съдебният състав , разглеждащ адм.дело №265/2017 год. по оспорване на Заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община Плевен е приел, че жалбата с вх №  ОУС-92-162-14/04.04.2017г. на община Плевен срещу оспорената заповед  е депозирана от „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964 с представляващ Л. П., поради което е редовна и допустима.

С жалбата против Заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община Плевен е било направено искане на основание чл. 65, ал. 4 от ЗОбС за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по закон по съображения , свързани с отношенията, в които се намират ЕТ„Делана – Л. П.“ и „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964, както и че и двата търговски субекта ползват преместваемото съоръжение, което се намира  в имота, предмет на оспорената заповед, както и че ЕТ„Делана – Л. П.“ има собственост върху него, като за удостоверяване на този факт е заведено гр. дело №1252/2017г. по описа на Районен съд –Плевен с предмет установяване на собственост върху нежилищна сграда с идентификатор № 56722.668.138.2, построена в ПИ с идентификатор № 56722.668.138 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Плевен.

Съдебният състав по адм.дело №265/2017 год. е намерил искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за основателно и  е уважил същото, като е изложил следните съображения в постановеното Определение №341/11.04.2017 год.по адм.дело №265/2017 год.: Налице е прекратен договор за наем на общински терен от 05.01.2015г. между ОП „Жилфонд“ Плевен и  „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964 относно наема на част от имот-публична общинска собственост, представляващ терен, находящ се в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 64, за поставяне на преместваемо съоръжение – павилион с площ 13.20 кв.м съгласно схема за разполагане от 04.11.2014г., одобрена от главния архитект на Община Плевен. Договорът е прекратен с предизвестие, получено от наемателя на 24.01.2017г., видно от саморъчно отбелязване на гърба му. Междувременно на 27.10.2016г. е съставен акт за частна общинска собственост № 41830, вписан на 31.10.2016г. вх. № 15852, акт № 61, т.84, дело7260/16г., с който е констатирано правото на собственост на терена и сградата в него в полза на община Плевен. Възникнал е спор за материално право между община Плевен и ЕТ„Делана – Л. П.“, като търговецът претендира, че община Плевен неправилно е актувала сградата в посочения терен, находящ се в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 64, от една страна като сграда, а от друга като частна общинска собственост, а в действителност собствеността върху  преместваемо съоръжение е на ЕТ„Делана – Л. П.“. За решаване на този спор е заведено гражданско дело пред Районен съд Плевен, за което е представено удостоверение от съда.

Съдът е изложил още мотиви, че спорната сграда или преместваемо съоръжение е основен актив, осигуряващ основната дейност, както на жалбоподателя -  „Делана 2010“ ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 200995964, така и на ЕТ„Делана – Л. П. предвид на сключения и действащ между тях договор за сътрудничество от 19.03.2015г. със срок на действие 5 години, представен по делото. На това основание съдът е направил извод, че предварително изпълнение на заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община Плевен ще доведе до значителна и трудно поправима вреда за дружеството жалбоподател, както и ЕТ„Дилана – Л. П., предвид данните за тяхна съвместна дейност, както и данните, че  основаната дейност на двата търговски субекта е пряко свързана със преместваемото съоръжение или сграда, собствеността върху която е спорна. Съдът направил извод, че допуснатото предварително изпълнение на заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община е непропорционално на преследваната от закона цел – защита на собствеността на общината, доколкото в случая е налице спор относно тази собственост и застрашаване основаната дейност на два търговски субекта, извършвали същата в срок от повече от 20 години на същото място и при едни и същи основни условия.

Така постановеното определение, с което е спряно от съда предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-569/23.03.2017г. на Кмета на Община Плевен, с която е наредено „Делана 2010“ ЕООД, представлявано от Л. П. да освободи заемания без правно основание общински имот – терен и разположена върху него сграда, находящ се в гр. Плевен, ул. Сан Стефано № 64 в 5 дневен срок от връчване на заповедта, а при липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително такова за 12.04.2017г. от 10,00 часа, е връчено на кмета на община Плевен на 12 април 2017 год., видно от  съобщението на л.66 от делото.

Един ден по-късно-на 13.04.2017 год. кметът на община Плевен е издал нова Заповед №РД-10-676, с диспозитива на която е отложено изпълнението на Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. за принудително изземване на общински имот-терен и разположената върху него сграда, находяща се в гр.Плевен, ул „Сан Стефано” №64 от „Делана 2010”ЕООД, за 19 април 2017 год. от 10,00 часа. Изложено е в мотивите на заповедта, че отлагането на изпълнението на заповедта се налага с оглед по-късното връчване на  Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. на нейния адресат, поради което срокът за оспорване на същата изтича в момент, по-късен от посочената в нея дата за изпълнение.

Тази Заповед №РД-10-676, с диспозитива на която е отложено изпълнението на Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. за принудително изземване на общински имот, е предмет на оспорване по настоящото дело с доводи за нейната незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че е недопустимо да се отлага изпълнение на заповед, което вече е било спряно със съдебен акт . Моли са за отмяна на заповедта и спиране на  нейното изпълнение.

Копие от подадената жалба е изпратена незабавно на кмета на община Плевен, за становище и представяне на доказателства, който е депозирал такова на 19.04.2017 год., в което  се претендира за неоснователност на подадената жалба и се моли съда да я отхвърли.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по подадената жалба, съобрази следното:

С оспорената в настоящото производство Заповед №РД-10-676  е отложено изпълнението на Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. за принудително изземване на общински имот-терен и разположената върху него сграда, находяща се в гр.Плевен, ул „Сан Стефано” №64 от „Делана 2010”ЕООД, за 19 април 2017 год. от 10,00 часа. С оглед изложените в тази заповед мотиви и същността на разпоредителната част, която няма самостоятелно правно значение, а обезпечава единствено изпълнението на оспорената по административно дело №265/2017 год. Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год., като отлага във времето насроченото за предходна дата принудително нейно изпълнение, съдът приема, че тази заповед по съществото си съставлява  разпореждане на административния орган  за ново, повторно предварително изпълнение на Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. на кмета на община Плевен, а жалбата против тази заповед съставлява  жалба против това разпореждане, подадена на основание чл.60, ал.4 от АПК. С оглед изявлението на административния орган в депозираното от него становище, че оспорената в настоящото производство заповед е била връчена на жалбоподателя на 18.04.2017 год., а жалбата против нея е подадена в същия ден, последната се явява допустима  като подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК, от надлежна страна-адресат на разпореденото изпълнение на предходно издадена срещу жалбоподателя заповед.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е нищожна. По аргумент от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК нищожни са всички актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Повторно издаденият акт в конкретния случай с оглед неговото съдържание, не поражда и не може да породи валидни  правни последици. Вярно е, че в случая не се касае за влязло в сила решение, а за определение, срокът за оспорване на което не е изтекъл, но е налице постановен съдебен акт по административно дело №265/2017 год., с който съдът е спрял допуснатото предварително изпълнение на Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. След като съдът се е произнесъл вече и е преценил, че предварителното изпълнение следва да бъде спряно, административният орган не разполага с процесуална възможност да постанови повторно разпореждане , с което да допусне предварително изпълнение на заповедта, освен при наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл.60, ал.3 от АПК. Повторно разпореждане  с идентично съдържание и на същото фактическо основание би могло да бъде правомерно издадено и в случай , че настъпи нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установената от съда отрицателна материално-правна предпоставка , обусловила спирането. В случая такъв факт не е осъществен или поне не е доказано по делото да е осъществен. Същественото в случая обаче е, че не само че не се сочат нови обстоятелства и не е налице настъпването на нов правопроменящ юридически факт, а административният орган изобщо не се позовава на такава хипотеза, т.е. органът е постановил едно повторно предварително изпълнение единствено чрез отлагане датата на изпълнението и именно затова разпореждането, което се оспорва , не е валидно и не почива на основанието по чл.60, ал.3 от АПК. В случая волеизявлението на органа е направено след постановяване на съдебното определение за спиране и има същото съдържание като предходното с изключение на новата дата за изпълнение  , т.е. налице е тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание.

 В тази хипотеза административният орган не е компетентен да извършва повторна преценка относно разрешения в съдебното производство  по адм.дело №265/2017 год. въпрос. Дължимо е било от кмета на общината  да се съобрази с дадените в определение от 11.04.2017 год. по адм.дело №265/2017 год. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Идентичността между разпореденото със спрения  от съда акт за допускане на предварително изпълнение на оспорената по адм.дело №265/2017 год. заповед и настоящото разпореждане за допускане на предварително изпълнение на същата заповед, обективирано в  Заповед №РД-10-676/13.04.2017 год. обуславя противоречието й с Определението за спиране, което, по аргумент от чл. 177, ал. 2, изр. 1-во във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, обуславя нищожност на оспорената в настоящото производство заповед.

Също, основен принцип в правораздаването е, че никое учреждение няма право да приеме за разглеждане въпрос, който вече се разглежда от съда. Този принцип е прогласен с  разпоредбата на чл. 130, ал.2 от АПК, същото разбиране е вложил законодателят в чл. 14, ал. 3 ГПК и чл. 61, ал. 3 от ЗСВ. В посочените разпоредби изрично е отбелязано като предпоставка да е образувано съдебно производство, тоест съдът да е определил дали делото му е подведомствено и  в случая, след като  вече е упражнил това си правомощие, като е приел делото за разглеждане, и при липса на нови основания за преразглеждане на вече разгледания от органа въпрос, започва да действа санкцията за всеки друг орган, който не може да конкурира, да оспори преценката на съда.

Ето защо, постановеното повторно разпореждане, обективирано в Заповед №РД-10-676/13.04.2017 год., с която кметът на община Плевен е допуснал предварително изпълнение на своя Заповед № РД-10-569/23.03.2017г., чието изпълнение е било спряно с определение  №341/11.04.2017 год. по адм.дело №265/2017 год., като не са били налице нови обстоятелства по смисъла на чл.60, ал.3 от АПК и нови правопроменящи юридически факти, налагащи и даващи основание на органа да постанови повторно акт с идентично съдържание като този, чието изпълнение е спряно, се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена от съда с настоящото определение.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА  Заповед №РД-10-676/13.04.2017 год.  на кмета на община Плевен, в която е обективирано  разпореждане на административния орган за предварително изпълнение, с което е отложено изпълнението на негова Заповед №РД-10-569/23.03.2017 год. за принудително изземване на общински имот-терен и разположената върху него сграда, находяща се в гр.Плевен, ул „Сан Стефано” №64 от „Делана 2010”ЕООД, за 19 април 2017 год. от 10,00 часа.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщението му на страните.

            Преписи от определението да се връчат незабавно на страните.

 

 

СЪДИЯ: