РЕШЕНИЕ

№ 221

гр.Плевен, 6 Юни 2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №288 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Т.П.В. ***, против Заповед №1717-0293-000082/21.03.2017 год. на Началник РУ-Левски към ОД на МВР –Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че приложената ПАМ е несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. Счита оспорената заповед за немотивирана, тъй като не е посочено за кой номер СУМПС и КТ става въпрос, същите са били дописани от служителя при връчване на заповедта. Твърди, че в съставения АУАН не е посочено точното място на извършената проверка, което има значение за териториалната компетентност на органа. Сочи, че има разминаване между посочените промили установен алкохол в оспорената заповед, АУАН и талон за медицинско изследване. Навежда доводи, че предвиденото наказание за отразеното в АУАН нарушение е лишаване от правоуправление за срок от шест месеца и глоба в размер на 500лева, а в оспорената заповед е определена санкция лишаване от право до 18 месеца. Твърди, че до настоящия момент не са му налагани санкции по реда на ЗДвП и няма неплатени глоби. Не се е явявал в МБАЛ-Левски за даване на кръв за кръвна проба. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. от АК-Разград с надлежно пълномощно на л.24 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата- Началникът на РУ на МВР-Левски в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от акт за установяване на административно нарушение серия Г бл.№787939/20.03.2017 год. е , че Т.П.В. на 20.03.2017 год. около 22,39 часа в с.Асеновци, ул „Асен Вълчев” в посока от гр.Летница към гр.Левски, като водач на МПС-лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ ЕН *** КК, собственост на В. Т. В. от с.Асеновци, управлява след употреба на алкохол от 0,77 промила, установено от издишания от водача въздух в техническо средство „Алкотест Дрегер7510” с № 0266. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0335373. Водачът не представя СУМПС, к.т. и СРМПС част II. По делото няма данни въз основа на съставения АУАН да е издадено НП. Няма данни жалбоподателят да се е явил в медицинско заведение и да е дал кръв за изследване с оглед изготвяне на химическа експертиза, а и самият жалбоподател твърди в жалбата, че не е дал кръв за изследване.

На 21.03.2017 год. е била издадена и процесната Заповед №1717-0293-000082/21.03.2017 год. на Началник РУ-Левски към ОД на МВР –Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. В Заповедта е посочено, че фактическо основание за издаването й е съставен акт за административно нарушение №Г787939/20.03.2017 год. за това, че В. на 20.03.2017 год. около 22,39 часа в с.Асеновци, ул „Асен Вълчев” в посока от гр.Летница към гр.Левски, като водач на МПС-лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ ЕН *** КК, собственост на В. Т. В. от с.Асеновци, управлява след употреба на алкохол от 0,77 промила, установено от издишания от водача въздух в техническо средство „Алкотест Дрегер7510” с № 0266. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0335373. Водачът не представя СУМПС, к.т. и СРМПС част II. Деянията са квалифицирани в оспорената заповед по следния начин: 1. Не носи СРМПС, което управлява-нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; 2. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда –нарушение на чл.5, ал.3,т.1, пр.1 от ЗДвП; 3. Не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС-нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 30.03.2017 год., видно от разписката за връчването й върху самата заповед на гърба на л.5 от делото. Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена в деловодството с вх.№293000-1307/07.04.2017 год., следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. В хода на настоящото производство е представена заповед № 316з-3575/14.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, за възлагане на правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на Началниците на РУ на МВР при ОД на МВР Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на оспорената заповед, административният орган е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, като подробно е описал и изброил нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС. Описано е, че В. е управлявал МПС след употреба на алкохол, което е установено чрез вдухване на издишания от него въздух в техническо средство. Основателно е оплакването в жалбата, че в акта за установяване на административното нарушение и в оспорената заповед са вписани две различни стойности на установена алкохолна концентрация в кръвта, а именно-в АУАН е записана стойност от 0,77 промила, а в оспорената заповед-0,79 промила, но съдът счита, че се касае за допусната техническа грешка при изписване стойността на алкохолната концентрация в оспорената заповед, която грешка не се отразява на законосъобразността на същата. Защото на първо място освен изричният запис в заповедта на тази стойност от 0,79 промила, в същата се съдържа позоваване и на съставения акт за нарушение, който е надлежно връчен на жалбоподателя и от който той е узнал действителната измерена стойност, поради което не се нарушава правото му на защита. На второ място, както стойността от 0,77 промила, така и тази от 0,79 промила са все в рамките на съставомерната такава, предвидена от разпоредбата на чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно - над 0,5 на хиляда. Оплакването в жалбата за липса на посочване в заповедта на номера на СУМПС и к.т. е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, предвид, че същата е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която норма предвижда прилагане на ПАМ при констатиране на управление на МПС след употреба на алкохол, и установените други нарушения на ЗДВП не са основание са прилагане на конкретната ПАМ, поради което дори да са допуснати пропуски при описание на тези нарушения, те не се отразяват на законосъобразността на заповедта. От друга страна, след диспозитива на заповедта ръчно са дописани номерата на СУМПС и к.т., но това дописване е с оглед индивидуализация на последните поради факта, че същите се изземват, а не като елемент на вменените деяния. Не е ясно какво оплакване прави жалбоподателят, като сочи липса на описване на чл.60 от АПК в оспорената заповед и като прави привръзка на тази норма с чл.20 от Наредба №I-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В разпоредбата на чл.20 от Наредбата е посочено в кои случаи се отнема свидетелството за управление на МПС, а именно: въз основа на 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В конкретната хипотеза на приложена ПАМ са налице предпоставките по т.2 и т.3 от чл.20 на Наредбата за изземване на СУМПС – при издаване на заповед за прилагане на ПАМ и при съставяне на АУАН, тъй като последното изрично е предвидено с разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП- в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Противно на оплакването в жалбата, в АУАН е посочено точно, ясно и изчерпателно мястото на нарушението, което в случая съвпада с мястото на извършването на проверката от контролните органи. Срокът на отнемането на свидетелството за управление на МПС, предвиден с нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на първо място, не съставлява административно наказание по ЗАНН и не е сравним със санкцията, предвидена от нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП и на второ място мярката не е приложена за срок от 18 месеца, а за срок до 18 месеца, т.е. това е максималният предвид срок, след изтичането на който мярката не може да бъде прилагана, а минималният такъв е настъпване на прекратителното условие- до решаването на въпроса за отговорността. Ето защо съдът приема, че изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея, а направените оплаквания в жалбата са неоснователни. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Действително, разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предвижда прилагането на тази мярка при настъпване на някое от алтернативно предвидените условия, като в правната квалификация за прилагане на мярката не е посочено конкретното предложение на закона. Неизчерпателното посочване на правното основание, обаче, не опорочава волеизявлението на административния орган и не обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед на това основание, тъй като фактическите основания за издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка са описани подробно, свързани са с нарушение на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и съответстват на правното основание по чл. чл. 171, т. 1, б. "б", поради което неизчерпателно посочената правна квалификация не води до незаконосъобразност на заповедта. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Както заповедта, така и АУАН са надлежно връчени на жалбоподателя. В този смисъл правото на защита на адресата на акта не е нарушено, тъй като неизчерпателната правна квалификация не е повлияла върху крайния извод на административния орган, съответно на съда.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда , установено по надлежния ред. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е управление на МПС със съставомерна концентрация на алкохол. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Следователно, от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, в случая - с техническо средство. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и управлявало ли е с посочената в акта за нарушение алкохолна концентрация. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго , не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ на МВР-Левски е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят В. не е ангажирал доказателства по съществото на спора, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респективно - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации. Ето защо Началникът на РУ-Левски е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на В. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка- осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.В. ***, против Заповед №1717-0293-000082/21.03.2017 год. на Началник РУ-Левски към ОД на МВР –Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: