Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 297

 

гр. Плевен, 5 Юли 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети юни две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  СНЕЖИНА ИВАНОВА   

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: А. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 284/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Плевен срещу Решение № 240 от 20.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 288/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 90з/25.08.2016г. на Началника на І-во РУ към ОД на МВР - Плевен, с което на Т.Н.П. *** на основание чл. 264 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР, затова че на 01.08.2016г. около 22:30 ч. в гр. Плевен, ул. „Пирин“ № 6 след надлежно предупреждение противопоказно пречил на орган на МВР да изпълнява функциите си.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК. Посочва, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете предвидени в ЗАНН. Счита, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че непосочването на конкретните действия, с които Т.П. е попречил на служителите на МВР да изпълняват функциите си, представлява съществено процесуално нарушение, довело до затрудняване правото на защита на нарушителя. Посочва, че са кредитирани с доверие показанията на лице, което е заинтересовано от изхода на делото, а не са взети под внимание непротиворечивите показания на полицейските служители, установили нарушението, които се подкрепят изцяло от приобщените към делото писмени доказателства. Моли за отмяна на решението, по същество – за потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – Т.Н.П., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и предлага да бъде отменено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно, съдът след съпоставка и обсъждане на показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото, в т.ч. и докладна полицейска записка по случая, правилно е приел, че не може да се установи с какви свои конкретни фактически действия жалбоподателят е попречил на органите на МВР да изпълнят функциите си и по-точно при задържането на брат му, поради противоречия в показанията на свидетелите, които не са могли да бъдат отстранени и посредством извършените от съда очни ставки. А и дори да се приеме от показанията на свидетелите, че се касае за отказ да представи поискан му документ за самоличност, то това деяние представлява нарушение на чл. 257 ал.1 от ЗМВР, предвиждащ санкция за неизпълнение на полицейско разпореждане, имащо задължителен характер, което е друго по вид нарушение и за него е предвиден различен размер на наказанието глоба. Но жалбоподателят не е бил санкциониран за това нарушение. Освен това съдът правилно е съобразил, че в съдържанието на АУАН и НП в нарушение на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН не се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Възпроизведен е буквално текста на посочената като нарушена правна норма – чл. 264 ал.1 от ЗМВР, без да са посочени конкретните фактически действия, извършени от П., с които е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си т.е., чрез които е осъществил фактическия състав на соченото нарушение. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал като съществено допуснатото процесуално нарушение, тъй като то засяга правото на защита на жалбоподателя, не може да бъде санирано в хода на съдебното следствие и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Наказаното лице следва да знае за какво конкретно деяние е наказано. Липсата на описание на деянието, препятства правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае с какви конкретни свои действия е осъществил състава на соченото нарушение, за да ангажира доказателства в своя защита. От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства също не може да се установят конкретните негови действия, с които е попречил на органите на МВР да изпълни функциите си – дали заради непредставяне на документ за самоличност или заради препятстване задържането на брат му с някакви действия или заради неизпълнението на други полицейски разпореждания.  При всички случаи това следва да се опише ясно и конкретно в съставения АУАН и в НП, за да се запознае лицето в хода на административно-наказателното производство с обхвата на повдигнатото срещу него обвинение, което не е било сторено.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и  следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 240 от 20.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 288/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.