Р E Ш Е Н И Е

№ 263

гр.Плевен, 22 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Цветелина Кънева

Членове: Катя Арабаджиева

Снежина Иванова

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 283 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 189 от 07.03.2017 г., постановено по нахд № 2823/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 14-0938-004115 от 21.11.2014 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Г.А.Г. *** са наложени следните административни наказания: на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 11.11.2014 г. в 11,00 часа в гр.Плевен, на ул. „Дойран“ пред блок „Венера“ № 80, като водач на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ ЕН *** ВХ, паркирал в зоната на пешеходна пътека и не представил контролен талон към СУМПС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на ОД на МВР – Плевен, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че извършеното от Г. административно нарушение е безспорно доказано и при установяването му е съставен АУАН при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и който съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити, както и че е изготвено наказателно постановление съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН и същите са издадени от компетентни органи и в сроковете, предвидени в ЗАНН. Счита, че погрешно районният съд е приел, че по отношение на обжалваното НП е изтекла абсолютната погасителна давност за административно наказателно преследване на лицето, т.к. съгласно чл.82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява когато са изтекли две години, като изрично ал.2 на същата правна норма пояснява, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено, а в ал.3 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. Поради това намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК, във връзка с чл.34 ал.1 от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл най-късно на 14.05.2016 г. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Г.А.Г. не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 11.11.2014 г. в 11:00 часа в гр.Плевен, на ул „Дойран”пред бл.”Венера”, Г., като водач на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ЕН *** ВХ паркирал в зоната на пешеходна пътека и не представил контролен талон към СУМПС. За констатираните нарушения би съставен АУАН № 4115/11.11.2014г, обстоятелствата в който били възпроизведени в Наказателно постановление № 14-0938-004115 от 21.11.2014г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен. Съдът констатирал, че актосъставителят М. и свидетелят П. описват фактическа обстановка, съответстваща изцяло с отразената такава в АУАН и в НП, която се подкрепя и от приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът направил извод, че при тази установеност на фактите правилно наказващият орган е квалифицирал нарушенията като такива по чл. 38, ал. І, т. 5 от ЗДвП и чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП като такова по чл. 21, ал. І от ЗДвП и е приложил относимите санкционни разпоредби, съдържащи се в чл. 183, ал. ІV, т. 8 от ЗДвП и в чл. 183, ал. І, т.1, предл. ІІ-ро от ЗДвП.

Съдът счел за основателно възражението, че по отношение на обжалваното НП е изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване на лицето. Позовал се на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, според която в административно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че в този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал. ІІІ от НК е обстоятелство, изключващо отговорността, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН следва този институт да намери приложение и в административно - наказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност според решаващия съд няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН, която регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. ІІІ от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал. ІІІ от НК, следва да бъде сторено не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете, установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове (т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН) и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал. ІІІ от НК. Съдът констатирал, че в случая отговорността на Г. е била ангажирана за административно нарушение, открито на 14.11.2014г., т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент нарушението е било осъществено. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. ІІІ от НК вр. чл. 34, ал. І от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл най-късно на 14.05.2016 година. Съдът направил извод, че доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, поради което на основание чл. чл. 81, ал. ІІІ от НК, вр. чл. 34, ал. І от ЗАНН отменил процесното наказателно постановление.

Според касационната инстанция решението на РС-Плевен е неправилно и несъобразено както с приложимите законови норми, така и с постановеното съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от Закон за съдебната власт.

Предвид вида на наложената санкция- глоба - за така констатираното нарушение и невлязлото в сила НП, в случая не може да се приложи и абсолютната давност за преследване по смисъла на чл. 81, ал.3 от НК. С оглед невлязлото в сила наказателно постановление, в случая е приложима давността за възбуждане на наказателното преследване, а не тази за изпълнение на наказанията. В тази връзка, липсата на разпоредба в ЗАНН, уреждаща абсолютната давност за наказателно преследване и съобразно съдържащите се в т.2 на съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, задължителни указания относно приложението на закона, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност, регламентирана в Наказателния кодекс. Предвид това и на основание чл. 80, ал.1, т.5, вр. чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК или в продължение на четири години и половина, какъвто срок определено не е изтекъл в настоящия случай. Видно от съставения АУАН , деянията, за които е ангажирана отговорността на Г., са извършени на 11.11.2014 год., поради което абсолютната давност за наказателно преследване ще изтече на 11.05.2019 год., което налага извод, че както към датата на постановяване на решението от РС, така и към настоящия момент абсолютната преследвателна давност не е изтекла.

Ето защо оспореното решение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС, който да се произнесе по същество , по въпросите налице ли са виновно извършени деяния от Г., за които е ангажирана отговорността му с оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 189 от 07.03.2017 г., постановено по нахд № 2823/2016 г.на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.