РЕШЕНИЕ

№ 241

град Плевен, 7 Юли 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 280/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен, срещу решение № 227/15.03.2017 г., постановено по а.н.д. № 350/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че са неоснователни доводите на съда за това, че в административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение и по-точно нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочва се, че е безспорно по делото, че Б.Ц. в качеството си на самоосигуряващо се лице не е спазил законоустановения срок до 30.04.2016 г. за подаване на декларация обр. 6 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за дължимите осигурителни вноски за 2015 г. Твърди се, че изискуемата декларация е подадена едва на 07.11.2016 г. и е приета с вх. № 153581608787007 от същата дата. Излагат се доводи, че за да е налице съществено процесуално нарушение, следва същото да води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и на следващо място, да не е отстранено. Сочи се, че действително твърдяното от съда, като нарушение не е отстранено в рамките на административно-наказателното производство, но се счита, че това не води до ограничаване на правата на нарушителя, тъй като административно-наказателна отговорност на лицето е потърсена за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г., като същата разпоредба е посочена и като нарушена както в АУАН, така и в наказателното постановление. Счита се, че липсва процесуално нарушение, допуснато в хода на административно-наказателното производство. Като неоснователен се посочва доводът на съда, че никъде, нито в АУАН, нито в НП е посочено словесно определение на термина „повторност“, което също според съда води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Навеждат се доводи, че реквизитите част от съдържанието на АУАН и НП не съдържат задължението за словесно изписване на определението за повторност на нарушението. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 227/15.03.2017 г., постановено по а.н.д. № 350/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът – ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Плевен се представлява от юрк Г., който поддържа жалбата и намира решението за незаконосъобразно, тъй като независимо, че не се посчава точната буква на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година, то не е ограничено правото на защита.

В съдебно заседание ответникът – Б.Г.Ц. *** явява лично и посочва, че невъзможността да се подаде декларация е поради заболяване на сина на счетоводителката му , като парите са внесени.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 236791-F280164/03.01.2017 г. на директора на офис на НАП-Плевен при ТД на НАП-гр. Велико Търново, с което на Б.Г.Ц. ***, за това, че в срок до 30.04.2016 г. като самоосигуряващо се лице, не е подал декларация образец 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8 за дължимите осигурителни вноски за 2015 г. – нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г., и на основание чл. 355, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена административна санкция глоба в размер на 500 (петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че не е допустимо в съдебно заседание при разпит на свидетелите да се изясни, коя точно буква на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8№29.12.20005 година е нарушена и това е нарушение от категорията на съществените, което опорочава НП. По отношение на наложената санкция в хипотеза на „повторност” в НП е цитирано НП№ 126496-F132368/03.12.2014 г , влязло в сила на 13.01.2015 година, като същото не е приложено нито пред РС-Плевен, нито пред настоящата инстанция и не може да се извърши проверка от съда относно обстоятелството, дали е налице хипотезата на „повторност”, като се провери , дали наложеното с цитираното НП наказание е за нарушение на същата норма, данни относно връчването и влизането му в сила. Предвид горепосоченото съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила, обсъждане на събраните писмени доказателства и анализ на свидетелските показания и изложени подробни мотиви, които изцяло се споделят.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 227/15.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 350/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.