Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр.Плевен, 7 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №272 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В.Х.П. ***, против Заповед №D_EN_CN/31521/02.03.2017 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг, потвърдена с Решение №15-РД06-0010/28.03.2017 год. на Директора на РДСП-Плевен.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед и потвърждаващото я решение са незаконосъобразни, тъй като същата помощ получават родители на деца, навършили 18-годишна възраст, въпреки че не са членове на семействата си, при условие че продължават да учат. Сочи, че внучката й е сирак и жалбоподателката е единственият човек, който се грижи за нея. Детето е с увреждане, но продължава да учи и се справя отлично с учебния материал. Навежда доводи, че с оспорената заповед се поставя в неравностойно положение дете, което е сирак и има увреждания по отношение на здравите деца, навършили 18 години и продължаващи да учат. Прекратяването на настаняването според П. не е основание за прекратяване на помощта, тъй като и при навършване на пълнолетие на децата същите престават да са членове на семействата си, но техните родители продължават да бъдат подпомагани със същата помощ. В заключение моли съда да отмени като незаконосъобразна и неправилна оспорената заповед и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване на закона.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.К. с пълномощно на л.47 от делото, поддържат жалбата на заявените в нея основания, по същество молят съда да отмени оспорената заповед.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Червен бряг е депозирал писмено становище на л.26, в което е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата, в съдебно заседание не се представлява.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Видно е от приложеното на л.39-41 от делото решение №122/11.06.2004 год. по гр.д. №166/2004 год. на РС-Червен бряг, че М. С. П. е настанена на основание чл.28 във връзка с чл.26 от ЗЗД, за отглеждане в дома на В.Х.П. ***. От данните по приложената административна преписка - молба-декларация на л.35 и ЕР на ТЕЛК-общи заболявания №2086 от зас.№092 от 28.05.2014 год. се установява, че М. С. П. към датата на издаване на оспорената заповед е навършила 19 години, сирак е (и двамата й родители са починали) и е с установена ТНР 79% с водеща диагноза : сколиоза, неуточнена. От удостоверение №281/17.03.2016 год. на л.38 от делото е видно, че детето е записано като ученичка за учебната 2015/2016 год. в единадесети клас и е записана в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на стр.27 №16. От удостоверение №175/24.02.2017 год. на л.37 се установява, че М. П. е записана като ученичка за учебната 2016/2017 год. в дванадесети клас и е записана в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16 –годишна възраст на стр.27, №16 и посещава редовно учебните занятия.

Жалбоподателката В.П. е подала молба-декларация за получаване на месечна добавка по чл.8д от ЗСПД на л.35 от делото, относно М. С. П. - нейна внучка. Въз основа на молбата е издадена Заповед №СП-02-1595/18.06.2014 год., с която на основание чл.8д от ЗСПД и чл.24 от ППЗСПД на П. е отпусната месечна добавка в размер на 240лева, считано от 01.03.2014 год. Със Заповед №ЗД ДСПСП11-02/15.02.2016 год. детето М. С. П. е настанено в семейството на В.Х.П. до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗД. По делото на л.32 е приложена искова молба от АСП до РС-Червен бряг с искане за постановяване на решение, с което М. С. П. да бъде настанена в семейството на баба си В.Х.П., до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Поради навършването на 18 годишна възраст на детето към датата на подаване на исковата молба, РС-Червен бряг с определение по гр.д.№320/2014 год. е прекратил производството по исковата молба на АСП. Издадена е Заповед №ЗД-ДСПСП11-14/18.03.2016 год. на Директора на ДСП-Червен бряг, с която е прекратено настаняването на М. С. П. в семейството на В.Х.П., на основание протокол №131/14.03.2016 год. на РС-Червен бряг. Видно от съдържанието на приложеното на л.44 от делото писмо, последната заповед е връчена на адресата си на 24.03.2016 год., не е обжалвана и е влязла в законна сила на 08.04.2016 год.

Поради прекратяване на настаняването с цитираната заповед, на основание чл.8д от ЗСПД и чл.24б, ал.2, т.2 от ППЗСПД е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №D_EN_CN/31521/02.03.2017 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг. По подадена против тази заповед жалба от В.П.,*** е постановил Решение №15-РД06-0010/28.03.2017 год. , с което е отхвърлил жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Няма данни кога постановеното при обжалването по административен ред решение (изчерпването на който е процесуална предпоставка за подаване на жалба пред съда) е връчено на П., но предвид датата на постановяването му-28.03.2017 год. , както и с оглед датата на подаване на жалбата пред съда-на 04.04.2017 год. , жалбата се явява подадена в срок, от активно легитимирана страна-неин адресат, за която тя е неблагоприятна, пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.24б, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. Същата съдържа всички предвидени в закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си, такива се съдържат и в потвърдителното заповедта решение на горестоящия административен орган. Спазена е процедурата по издаване на заповедта.

При издаване на оспорената заповед не са нарушени материалноправните разпоредби на закона. Основанията за прекратяване на месечните помощи за дете с трайно увреждане са регламентирани в нормата на чл. 24б, ал.2 от ППЗСПД и те са : 1. навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи – до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст; 2. прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3. установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност. В конкретната хипотеза месечната помощ е прекратена на основание т.2 от цитираната норма –поради прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето. Настаняването на М. С. П. в семейството на В.Х.П. е прекратено с предходно издадена Заповед №ЗД-ДСПСП11-14/18.03.2016 год. на Директора на ДСП-Червен бряг на основание протокол №131/14.03.2016 год. на РС-Червен бряг, в който съдът е констатирал, че към датата на подаване на исковата молба от ДСП пред РС-Червен бряг за настаняване на М. С. П. в семейството на В.Х.П., детето е навършило 18 години. Видно от съдържанието на приложеното на л.44 от делото писмо, последната заповед е връчена на адресата си на 24.03.2016 год., не е обжалвана и е влязла в законна сила на 08.04.2016 год. Ето защо, с влязъл в сила административен акт настаняването на М. С. П. в семейството на В.Х.П. е прекратено. Последното съставлява предпоставка за прекратяване на месечната добавка за дете с трайно увреждане, като органът в този случай действа в условията на обвързана компетентност-той е длъжен да приложи правната норма, при настъпване на регламенитраните в нея условия, без да има право на преценка в тази насока.

Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателката, че има неравно третиране на децата с увреждания, родени в семействата си и тези, настанени в семейства на близки или роднини или приемни семейства относно продължителността на получаване на помощта-в първия случай помощта се предоставя до навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи – до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, а във втория (какъвто е и настоящия) – до прекратяване на настаняването, което в случая е станало при навършване на 18 годишна възраст на детето. Според настоящия състав на съда не е налице различно третиране на децата с увреждания в двете хипотези на чл.24б, ал.2, т.1 и т.2. И при условията на т.2 семейството на близки или роднини на детето с увреждане би могло да получава месечна помощ до навършване на 20 годишна възраст при следните условия: Правоимащите на семейни помощи за деца са разписани в чл.3 от ЗСПД и това са : 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретната хипотеза жалбоподателката е правоимаща по чл.3, т.4 от ЗЗД и е получавала такава помощ, предвид, че М. П. е била настанена със съдебно решение по гр.дело №166/2004 год. на РС-Червен бряг в семейството на жалбоподателката-нейна баба, на основание чл.26 и чл.28 от Закон за закрила на детето. Понастоящем, в сега действащата редакция на нормата на чл.28, ал.5 от ЗЗД , изм. и доп.с ДВ , бр. 14 от 2009 г., е задължително в съдебното решение за настаняване на дете да се посочва срокът на настаняването. В редакцията на нормата на чл.28 от ЗЗД обаче към датата на настаняването на детето –юни 2004 година, законът не е изисквал да се определи срок за настаняване, поради което и видно от приложеното на л.39-41 от делото съдебно решение, такъв относно М. П. не е определен. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Червен бряг обаче е издала Заповед №ЗД-ДСПСП11-14/18.03.2016 год. на Директора на ДСП-Червен бряг, с която е прекратено настаняването на М. С. П. в семейството на В.Х.П., на основание чл.30, ал.2 и чл. 29, т.2 от ЗЗД, последният текст от които регламентира прекратяване на настаняването поради изтичане на срока за настаняване. Според настоящия състав на съда, след като в съдебното решение не е бил определен срок за настаняване, основанието, на което то е прекратено-изтичане на срока, не е съобразено със законовите разпоредби. Но по една или друга причина тази заповед не е била обжалвана , влязла е в сила и е станала стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. Влязлата в сила заповед, с която е прекратено настаняването, от своя страна е станала автоматично основание за прекратяване на помощта. По мнение на настоящия съд, помощта е могла да бъде получавана от жалбоподателката и до навършването на 20 годишна възраст на детето, ако учи , но само ако настаняването не е било прекратено. А то, при липса на посочен срок на настаняване в решението на РС-Червен бряг, е могло да бъде прекратено на основание чл.29, т.5 от ЗЗД - с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. След като заповедта за прекратяване на настаняването №ЗД-ДСПСП11-14/18.03.2016 год. на Директора на ДСП-Червен бряг и съдебното определение по гр.дело 320/2014 год. на РС-Червен бряг не са били оспорени , влезли са в сила и са станали изпълняеми, те са породили задължението на органа на това основание да прекрати и месечната добавка на жалбоподателката. 

Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.Х.П. ***, против Заповед №D_EN_CN/31521/02.03.2017 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг, потвърдена с Решение №15-РД06-0010/28.03.2017 год. на Директора на РДСП-Плевен.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: