РЕШЕНИЕ № 454
гр.
Плевен, 17 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 269/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на С.К.П., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу писмо
рег. № 2807/23.03.2017 г. на Началник отдел „ПМКМД“, с което по същество му е
отказано преместване от затвора в гр. Белене в затвора в гр. Варна.
Жалбоподателят
посочва, че е от гр. Добрич и желае да бъде преместен в затвора в гр. Варна,
тъй като е болен и там ще може да се лекува и има условия за лечение на лишените
от свобода, има специална група за болни. Посочва още, че разстоянието Добрич –
Варна е на
Жалбоподателят
- редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично. Счита
писмото за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено и да бъде преместен
в затвора в гр. Варна.
Ответникът
– Началник отдел „ПМКМД“ при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Въпросът
за допустимостта на производството е решен с определение № 8800/06.07.2017г.,
постановено по адм. дело № 7350/2017г. на ВАС.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за неоснователна.
Жалбоподателят
изтърпява наказание по НК в затвора Белене считано от 28.11.2016г. . Същият има
сериозни здравословни проблеми, които са известни на ответника и са доказани по
делото. Жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Добрич.
Ответникът
е бил сезиран с искане за преместване на жалбоподателя, подадено лично, за
доизтърпяване на наказанието от затвора Белене в затвора Варна, като органът се
е произнесъл с оспорваното писмо и по съществото е отхвърлил искането.
Съобразно
нормата на чл. 62, ал.1 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" в изрично посочени хипотези, а именно: 1.
при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от
свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода-
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността
на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост
с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3 ЗИНЗС, в този случай се взема
предвид и желанието на лишения от свобода. Като ал.4 на чл.62 сочи, че главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със
заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или
на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо
образование. Видно от приложената по делото заповед № Л-1140/20.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН, подписалият процесното писмо - началник отдел „ПМКМД“
комисар С. е надлежно упълномощен да се произнася по молби, жалби и сигнали от
лишението от свобода. Следователно оспореният акт е постановен от компетентен
орган.
Актът
е в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически
основания за непревеждането на лишения от свобода от затвора гр.Белене в
затвора гр. Варна, а именно неговия постоянен адрес в гр. Добрич.
Съгласно
разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС разпределението на санкционираните лица за
изтърпяване на наложеното им наказание се прави въз основа на постоянния им адрес. В случая
няма спор между лицата, че постоянният адрес на жалбоподателя е на територията
на област Добрич. По делото е представена
заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН относно разпределение
на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически
общежития. Съгласно последната в затвора Белене се настаняват лица, изтърпяващи
наказание, чиито постоянен адрес е на територията на областите Русе, Разград,
Добрич и Силистра. Тази заповед е общ административен акт, който няма данни да
е оспорен. Следователно е влязла в сила и ответникът е бил длъжен да я съобрази
при издаването на оспореното писмо. Налице е правилно приложение на материалния
закон в съгласие с чл. 58 от ЗИНС и посочената заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН относно разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития.
При
извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената
процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят
отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание. Същият е съобразен и
с приложимите материалноправни разпоредби на ЗИНЗС.
Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са
определени в нормата на чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при:
включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода /чл.
62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание /чл. 62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти /чл. 62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора
при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или
лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията,
с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.
62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43,
ал.3, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са
налице материалноправните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за
преместването на жалбоподателя в друг затвор, по негово желание към датата на
подаване на молбата и към датата на произнасяне на органа. В молбата пред
органа не са посочени кои са неговите близки, с които поддържа контакти. Видно
от справката /л. 30/ и първоначалния доклад /л.22/, жалбоподателят е разведен с
три пълнолетни деца, с които не поддържа връзки. Но дори и да поддържа връзки с
тях, това не може да обоснове преместването му в затвора Варна, предвид
изричното разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове
и затворнически общежития, направено със заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН.
Няма
данни членове на семейството на жалбоподателя или негови близки, с които
поддържа контакти, да са променили постоянния си адрес и да са подавали молби
за преместването му в друг затвор. С оглед изложеното съдът намира, че
доколкото в случая не се доказа наличието на нито едно от нормативно
установените условия за преместване в друг затвор по заявено искане от лишения
от свобода, законосъобразно компетентния административен орган е оставил без
уважение молбата за това.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ за преместване в друг затвор,
обективиран в писмо рег. № 2807/23.03.2017 г. на Началник отдел „ПМКМД“ е
постановен от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, в
съответствие с приложимия материален закон и при спазване на
административно-производствените правила, поради което е правилен и
законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.К.П., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу писмо рег. №
2807/23.03.2017 г. на Началник отдел „ПМКМД“, с което по същество му е отказано
преместване от затвора в гр. Белене в затвора в гр. Варна.
Решението
на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража е окончателно и не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: /п/