Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  310 /  11 Юли 2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети юни  2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 268/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.Ю.С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в размер на 1 година по постоянен адрес *** срещу Заповед № Л-1145/20.03.2017г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора – Белене в Затвора – Варна по настоящ адрес.

Жалбоподателят оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че е тежко болен. Регистрираният му настоящ адрес е в гр. Варна. Съжителства с Г. М. М., която е тежко болна със 100% инвалидност и се грижи за синът им – на 3 г. Моли да бъде преместен в Затвора – Варна по семейни причини и заради проблеми със здравето. Иска да е по-близо до семейството си, за да могат да му идват на свиждане. Счита, че заповедта не е мотивирана и вероятно е съобразен само постоянният му адрес в с. Соколово. Сочи, че е задържан в Затвора Варна с европейска заповед за арест от 2017г. От 2010г. не е бил в затвора. Проблемите със здравето датират от 2014г. след падане от 11м., има и дихателни проблеми.

Ответникът  - Главния директор на ГДИН, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че същата е издадена от компетентен орган на осн. чл 62 ал.1 от ЗИНЗС и е материално законосъобразна. Според разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от Главния директор на ГДИН съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близо до постоянния си адрес. Редът за разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода е определен със Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН. Счита, че на жалбоподателя законосъобразно е отказано преместване от Затвора – Белене в Затвора – Варна, тъй като постоянният му адрес е на територията на с. Соколово, Добричка област и според т.4.1 от цитираната заповед и на осн. чл. 58 от ЗИНЗС лишените от свобода от област Добрич изтърпяват наказанието си в Затвора – Белене.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.

Заповедта е връчена на 24.03.2017г. Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора - Белене с рег. № 1508/ 04.04.2017г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

М.Ю.С. е с постоянен адрес *** 06.01.2011г. и постоянен адрес в гр. Варна от 04.11.2013г., неженен е и няма деца, видно от актуалната служебна справка от Национална база данни „Население“. От изготвен доклад от Затвора – Белене, сектор „Социална и възпитателна работа“ от 14.02.2017г. е видно, че М.С. е с постоянна адресна регистрация в с. Соколово, но живее в гр. Варна в съжителство, има малко дете. Живеят в общинско жилище при сравнително добри битови условия. Съжителката му е инвалид, разчитат на помощ от държавата и на нейните родители. Постъпил е в Затвора – Белене на 03.02.2017г. Осъден е на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим от 03.02.2017г. Начало на изтърпяване на наказанието – 26.01.2017г. от категорията рецидивист. Няма близки от неговото семейство, които да са били в местата за лишаване от свобода, но брата на съжителката му се намира в Затвора Варна с постановена доживотна присъда. Работил е обща работа като докер, животновъд и строител, но преди две години е претърпял трудова злополука – падане от 11 метра, при което чупи таз, не е годен за тежък физически труд. В социалния доклад е отчетено, че риска от вреди и рецидив в затвора е нисък, а факторите, които могат да намалят риска са личната мотивация и зрялост за промяна на поведението, семейството, трудовата заетост.

Преди постъпването му в Затвора – Белене от 03.02.2017г. М.С. е бил настанен в Затвора – Варна. С молба М-105/01.02.2017г., подадена от Затвора – Варна до Гл.Директор на ГДИН е поискал да изтърпи наложеното му наказание в Затвора Варна по настоящ адрес, а не по постоянен с мотив приложени 2 бр. медицински епикризи. С втора молба М-288/15.03.2017г. след постъпването му в Затвора – Белене е поискал да изтърпи постановеното му с влязла в сила присъда наказание по настоящ адрес, а именно в Затвора – Варна. Изтъкнал е здравословни и семейни причини: че страда от заболявания и се нуждае от често лекарско наблюдение, а и контактите му с близки са ограничени, тъй като живеят в гр. Варна и нямат възможност да го посещават в Затвора – Белене. Към молбата си е приложил 2 бр. медицински епикризи и удостоверение за настоящ адрес от 04.11.2013г. От приложените епикризи се установява, че М.С. има стара травма, датираща от 12.06.2014г. при падане от високо при битова злополука е получил фрактура на главичката на левия радиус и фрактура на лява седалищна кост. Непосредствено след инцидента е извършена оперативна интервенция на счупената седалищна кост вляво и на счупената главичка на лява лъчева кост, изписан с подобрение.  След операцията се оплаква от болки в областта на лява лакътна кост, болки в областта на таза и десния крак – от седалището до прасеца. От обективното състояние се установява накуцване с десен долен крайник, болезненост в областта на ставата от радиалната страна, запазени движения в задоволителен обем, но болезнени, силата на ръката е намалена, атрофия на бедрената мускулатура в дясно с 1 см, а на подбедрицата – с 2 см, болезненост в областта на кръста и седалището, болки при движение в поясния отдел на гръбначния стълб, болезненост по хода на нерв ишиадикус декстра. Етапната епикриза от 10.02.2015г. е издадена с цел за послужи пред ТЕЛК за освидетелстване. Не е предписано ново оперативно или друго лечение след настъпилата травма, което да налага преместването му за лечение в друг затвор. От медицинска справка от 11.05.2017г. за актуалното здравословно състояние на жалбоподателя се установяват данни за бронхиектатична болест, след проведени консултации и лечение, назначени изследвания е установено обективно състояние – клинично здрав, не са установени индикации за необходимост от друго лечение, което да налага преместването му в друг затвор.

Жалбоподателят е декларирал писмено пред съда, че съжителства с Г. М. М., от което съжителство има син на три години. Представя ЕР № 0666/06.03.2017г. на ТЕЛК, според което Г. М. М. е преосвидетелствана за срок от 3 г. със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ с диагноза – детска церебрална парализа. Видно от служебната справка в НБДН Г. М. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, има син – М. Г. М., роден на ***г., детето не е припознато от баща си.

С оспорената Заповед № Л-1145/20.03.2017г. ВПД Главен директор на ГДИН е отказал преместване на М.С. *** в Затвора – Варна на осн. чл. 58 ЗИНЗС и съгласно т.4.1 от Заповед № Л- 919/08.03.2017г. на ГДИН. В мотивите на заповедта е посочено, че М.С. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година в Затвора – Белене, наложено с присъда и е настоявал преместване по настоящ адрес в Затвора Варна. В хода на извършената проверка се констатирало, че лицето законосъобразно е настанено в Затвора – Белене за изтърпяване на наложеното му наказание. Съгласно чл. 58 ЗИНЗС осъдените се разпределят по ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близко до постоянния си адрес и изискването на чл. 43 ал.3 ЗИНЗС. В конкретния случай е прието, че л.св. С. е с постоянен адрес на територията на с. Соколово, Добричка област и съгласно т. 4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на ГДИН законосъобразно е настанен в Затвора – Белене.

Заповедта е издадена от ст. комисар С. Ц., временно преназначен на длъжността Главен Директор на ГДИН със Заповед № ЧР 05-67/14.03.2017г.

Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е определил разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В т.4 от цитираната заповед е определено лишените от свобода от закрит тип да се настаняват в затвори и затворнически общежития както следва:   т.4.1. В Затвора Белене – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра; т.4.4 – В Затвора – Варна и затворническо общежитие „Разделна“ – лишени от свобода от област Варна.

Съгласно принципа залегнал в чл. 58 ал.1 т.2 от ЗИНЗС осъдените с първоначално определен строг режим се разпределят в затвори или затворнически общежития от закрит тип по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС. Посоченият в разпоредбата – чл. 43 ал.3 ЗИНЗС е отменен и заменен с нова ал.4, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е 4 кв. м. като ГДИН следва да поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Следователно при преценка за настаняване на лицата в местата за лишаване от свобода водещият критерий е постоянният адрес на лицата, но ГДИН следва да съобрази и изискването на ал.4 за минимална жилищна площ на един лишен от свобода и настаняването да се извършва и съобразно капацитета на местата за лишаване от свобода. Принципът, залегнал в чл. 58 ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода. Със заповед на Гл. Директор на ГДИН съобразно тези критерии е определено лишените от свобода от закрит тип от област Добрич да изтърпяват наказанието си в Затвора – Белене.

Действително жалбоподателят е осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим и е с регистриран постоянен адрес от 2011г. на територията на област Добрич и затова според заповедта и критериите на чл. 58 ал.1 т.2 ЗИНЗС следва да търпи наказанието си в Затвора – Белене.

Но съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което  се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при съобразяване и на други допълнителни критерии:

1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;

5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Лишените от свобода според втората алинея не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

В случая изтъкнатото от жалбоподателя тежко здравословно състояние не налага преместване на осн. чл. 62 ал.1 т.2 ЗИНЗС – за настаняване в болнично заведение по лекарско предписание, защото такова предписание в случая липсва.

Но е налице основанието на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, което не е било обсъдено и съобразено при издаване на заповедта, въпреки че е било изтъкнато в молбите на жалбоподателя и в социалния доклад на затворническата администрация се съдържат неободимите данни за извършването на преценка. Според чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС преместване на лицето от един затвор в друг се извършва и по молба на близките или лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая е налице молба от лишения от свобода. Постоянният адрес на съжителката му и роденото от съжителството дете е в гр. Варна, детето е на три години и до постъпването си в Затвора – Варна през 2017г. жалбоподателят е поддържал контакти със семейството си. Не е без значение и факта, че от 04.11.2013г. постоянният му адрес е в гр. Варна, което е в подкрепа на горните твърдения. При преместването му в Затвора – Белене, предвид здравословното състояние на съжителката му, тези контакти са затруднени, заради голямото разстояние и това ще ограничи възможностите за свиждане и може да доведе до прекъсване на връзките със семейството за срока на наказанието – 1 година. Видно от социалния доклад на затворническата администрация запазването на връзките със семейството е преценено като фактор, който може да намали риска за лишения от свобода.

Това е и преследваната легитимна цел, изведена от смисъла на разпоредбите на чл. 58 и чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

При постановяване на отказа Гл. Директор на ГДИН е съобразил единствено общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗСН за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната съобразно капацитетните им възможности. Но не е разгледал, обсъдил и събрал допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора Варна в някоя от хипотезите на чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС, при положение, че лицето е изтъкнало две от тях – т. 2 – здравословното състояние и т.3 – семейни причини. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. В хода на съдебното производство бяха събрани необходимите доказателства за установяване твърденията на жалбоподателя.

Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя в Затвора – Варна по семейни причини според постоянния адрес на семейството му – съжителката и роденото от нея дете, с които той поддържа връзки, с цел да се съхранят взаимоотношенията с близките, да се осигури контакт с детето и така да се въздейства благоприятно върху психиката на осъдения, да се осъществи превъзпитателно влияние върху осъдения и се запазят възможностите за неговата ресоциализация след изтърпяване на наказанието от 1 година и така за по-пълно постигане на неговото поправително и превъзпитателно въздействие.

Тези обстоятелства е следвало, но се са били изследвани, изяснени и съобразени от ответника при постановяване на отказа, поради което той не е съобразен с материалния закон и целта му и следва да се отмени на това основание.

В заключение съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, но в нарушение на материалния закон и целта му и при съществени процесуални нарушения, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне съгласно задължителните указания по приложението и тълкуването на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, чл. 173 ал.2 от АПК съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1145/20.03.2017г. на ВПД Главния директор на ГДИН- София, с която е отказано преместване на М.Ю.С. *** в Затвора – Варна по настоящ адрес.

ВРЪЩА преписката на Главния директор на ГДИН - София за издаване на заповед за преместването на л. св. М.Ю.С. *** в Затвора – Варна на осн. чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

С Ъ Д И Я: