РЕШЕНИЕ № 290

гр. Плевен, 4 Юли 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на Иван Шарков –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 267 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“, със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. ***, представлявано от Р. М. К., чрез адвокат О.Б. ***, против решение № 23/17.02.2017 г. на Районен съд /РС/ на гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 4/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 225727-F278974/15.11.2016 г. на Директор на офис за обслужване Плевен в Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 53 във връзка с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН на ЕТ „Хаджи Караджов – Р. К.“, с ЕИК 106063581, със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. ***, представлявано от Р. М. К., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извършено на 21.10.2016 г. в гр. Кнежа.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие на закона. Счита, че при постановяването на решението си, районният съд не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Подробно описва фактическата обстановка и счита, че не е налице нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както е констатирано в издадения АУАН. Сочи, че наложената имуществена санкция е на основание чл. 185 от ЗДДС и е в размер на 500 лева, като безспорно е установено, че няма укрит приход, тъй като отчетеното по касов апарат е повече от наличните пари в касата, поради което счита, че от доказателствата събрани в административното производство се установява, че конкретният случай представлява маловажен случай. Счита, че отговорни за отчитането на сумите в касовия апарат са конкретните служители, които събират и отчитат приходите от реализираните продажби, поради което е следвало да се наложи глоба на материалноотговорното лице, а не имуществена санкция на търговеца. Моли оспореното решение да бъде отменено, както и наложената имуществена санкция.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – ТД на НАП – гр. Велико Търново, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от Ц. Г.. Счита, че решението на Районен съд – Кнежа е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че в съдебното решение са обсъдени всички факти и обстоятелства, в резултат на дадените свидетелски показания. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 21.10.2016 г. не е регистрирал всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби, във фискалното устройство чрез операции „служебно въведени“ или служебно изведени“ суми в касата в търговски обект хотел „Филис“-ресторант, находящ се в гр. Кнежа и стопанисван и експлоатиран от касатора. Контролните органи са установили от ФУ разчетена наличност от 325,29 лева, а фактическата наличност е била в размер 265,25 лв Установената разлика от 60,04 лв не е отразена чрез ЕКАФП като „служебно изведени“ в касата суми. Нарушението е квалифицирана като такава на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и е санкционирано съгласно чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал.1 и чл. 118, ал.4 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел че фактическата обстановка е установена правилно, точно е издирен и приложен материалния закон и при установяване на нарушението и постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

По същество още с възражение по АУАН /л.20-22 от н.а.х. делото/, настоящият касатор е направил признание, че контролните органи правилно са установили фактите по случая, но неправилно са ги изтълкували, поради което не е налице според него твърдяното нарушение. Това възражение е прието за неоснователно от санкциониращия орган, както и от съда. Последният е изложил задълбочени и подробни мотиви, защо възражението не е основателно, както и защото е правилен и съответен на материалния закон и събраните доказателства изводът на санкциониращия орган, че е извършено посочено нарушение и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционирания търговец. Изложени са и подробни и правилни мотиви относно възражение за маловажен случай, както и относно конкретния размер на наложеното наказание.

Всички посочени мотиви са правилни и съответни на смисъла и целта на закона, поради което не следва да се преповтарят.

В касационната жалба се преповтарят същите възражения, които вече са били обсъдени подробно от решаващият съд и допълнение на мотивите му не се налага. Изводите на съда на правилни и съответни на събраните по делото доказателства и закона.

С оглед посоченото оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, същото е валидно, допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/17.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 4 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.