РЕШЕНИЕ

№ 239

град Плевен, 7 Юли 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 262/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция по горите-Ловеч, срещу решение № 217/13.03.2017 г., постановено по а.н.д. № 208/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъбразно, тъй като съдът не е взел предвид обстоятелството, че е изпратено писмо от директора на ДСК-Плевен до отделни кметства-в случая на с. Беглеж със запитване дали са издавани разрешителни за достъп до ГТ. Счита се, че разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не са нарушени, тъй като в случая актът е съставен въз основа на документи. Посочва се, че актът би следвало да се приеме, че е съставен в присъствието на други двама свидетели, като в този смисъл не са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Твърди се, че е незаконосъобразно становището на съда, че не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика. Сочи се, че видно от процесното наказателно постановление е, че в него е посочено, че жалбоподателят е „регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 11714/15.07.2015 г.“, както че законовите разпоредби, нарушени виновно от жалбоподателя са чл. 257, ал. 1 предложение второ, т. 1, предложение първо от ЗГ. Излагат се доводи, че именно с посочването на предложение второ на чл. 257, ал. 1 от Закона за горите става ясно, че на жалбоподателя се търси отговорност като лице, упражняващо лесовъдска практика. Счита се, че съдът не е взел в предвид и обстоятелството, че РДГ-Ловеч не може да предостави в оригинал писмени доказателства за това, че жалбоподателят е лице упражняващо лесовъдска практика. Посочва се, че е нормативно установено, че регистъра, в който жалбоподателя е регистриран е публичен и проверката може да бъде направена на този общодостъпен регистър/който освен това не се води от РДГ-Ловеч/. Счита се, че формулировката на нарушението в ААН и съответно наказателното постановление е правилна, тъй като в тях е посочено, че нарушението е извършено в посочения в тях период, който е установен от актосъставителя и впоследствие от наказващия орган. Твърди се, че с посочването на периода в който е извършено нарушението е пределно ясно, че то е извършено през целия период, тъй като става дума за едно нарушение, извършено в продължителен период от време посочен в АУАН и НП /с оглед нормативно установеното в чл. 12б, ал. 1, т. 4, предложение второ от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, задължение на лицето, на което е издадено ПС да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия/. Счита се, че при съставянето на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност, каквито са мотивите на Районен съд гр. Плевен за отмяната му. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 217/13.03.2017 г. по а.н.д. № 208/2017 г. на Районен съд гр. Плевен, като незаконосъобразно и съответно да потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – Регионална дирекция по горите-Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, ет. 3, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – С.И.Б. ***, се представлява от адв. В., който намира решението за законосъобразно и правилно съдът е приел, че нарушението не е доказано и моли за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 1814/09.01.2017 г. на  директора на РДГ-Ловеч, с което на С.И.Б. *** е наложено на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно наказание – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че за периода от 20.03.2016г. до 07.04.2016г. в землището на с. Беглеж, общ. Плевен, отдел 215, подотдел „з1“ имот с кадастрален №125008, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч №0292792/26.02.2016г., не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп до имота, в следствие на което в имота са извършени горскостопански дейности, без разрешително за достъп по чл.148, ал.2, т.4 от Закона за горите, издадени от кмета на с. Беглеж, общ. Плевен, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Първоинстационният съд е обсъдили събраните доказателства, свидетелските показания и е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Отговорността на Б. е ангажирана при липса на доказателства относно извършване на нарушението. В НП се посочва, че лицето е такова по чл.108, ал. 2 от ЗГ, но не е приложена справка от регистъра и макар и публичен такова доказателство следва да е налично в административно-наказателната преписка, в която липсва и посоченото в НП позволително за сеч от 26.02.2016 година. В свидетелските показания се посочва, че е извършена проверка в кметството на с. Беглеж от служители на ДГС-Плевен, но в преписката липсват такива доказателства и въобще не е доказано, извършване на нарушението – не следи за наличието на документи за достъп до имота в следствие на което в имота са извършени селскостопански дейности, без разрешително за достъп.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 217/13.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 208/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.