Р E Ш Е Н И Е

№ 231

гр.Плевен, 7 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 261 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 204 от 09.03.2017 г., постановено по нахд № 391/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 1512 от 03.02.2017 г. на зам.кмета на Община Плевен, упълномощен със Заповед № РД-10-1571 от 07.12.2005 г. на Кмета на Община Плевен, с което на В.И.Т. ***, ЕГН **********, на основание чл.28 ал.1, във връзка с чл.3 ал.3 от Наредба № 14 на Общински съвет Плевен за търговската дейност на територията на община Плевен (приета с Решение № 410/08.11.2001 г. на Общински съвет Плевен, изм.Р-е № 452/07.02.2002 г., Р-е № 578/09.10.2002 г., Р-е № 48/29.01.2004 г., Р-е № 818/23.03.2006 г., Р-е № 595/25.06.2009 г., Р-е № 1002/24.06.2010 г., Р-е № 1396/31.08.2011 г., Р-е № 137/31.03.2016 г., Р-е № 221/30.06.2016 г.на ОбС – Плевен), е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № 14 на Общински съвет – Плевен за това, че на 26.10.2016 г. около 00,10 часа в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ № 98, магазин „ЕХ“, намиращ се в жилищна сграда с режим на етажна собственост, работи след законоустановеното работно време – 23 часа, без разрешение за удължено работно време.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез П. П. – Главен юрисконсулт в отдел „ПНО“, която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Намира, че правните изводи на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, не отговарят на действителното фактическо и правно положение, като излага доводи в тази насока. Сочи, че АНО няма право да подменя квалификацията на деянието, дадена от проверяващите в АУАН, с оглед което е неуместно съдът да дава указания по коя разпоредба е следвало да се ангажира административно наказателната отговорност на нарушителя. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати пропуски и грешки, НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен по степен, място и материя орган, при доказани по категоричен и несъмнен начин нарушение и нарушител и с размер на административно наказание, определен при съобразяване на вида, тежестта и резултата от извършеното административно нарушение. Позовава се на приложените по делото сигнали от лице, живущо на адреса, които счита за съществено доказателство, че магазинът на бул. „Христо Ботев“ № 98 в гр.Плевен не един път е работил след часа, определен от ОбС – Плевен, като това е било съпроводено с различни прояви, нарушаващи обществения ред, предизвикващи безпокойство и притеснение у живущите в района. Навежда доводи, че отмяна на НП с необосновани мотиви, подобно на решението, оспорено с настоящата жалба, пренебрегващо обществения интерес, постига обратен ефект – в нарушителите се създава усещане за недосегаемост и безнаказаност, а деянията им стават още по-дръзки и арогантни. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П., която поддържа жалбата на заявените с нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – В.И.Т. се представлява от адв.М., който оспорва касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че акт за установяване на административно нарушение бл.№872628 е съставен на 16.01.2017 г. от полицейски инспектор при 01 РУ Плевен срещу Т. затова, че на 26.10.2016г. около 00:10 часа в гр.Плевен, бул „Христо Ботев” №98, магазин „ЕХ”, намиращ се в жилищна сграда с режим на етажна собственост, работи след законоустановеното работно време – 23 часа без разрешение за удължено работно време, с което е нарушил чл.3, ал.3 от Наредба №14 на Общински съвет Плевен. Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения. Решаващият съд направил извод, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на наказателното постановление, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1 т. 6 от ЗАНН, предвиждащи изискването в акта и наказателното постановление да бъдат посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени с извършеното административно нарушение. Наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочен законов текст, визиращ конкретен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, който е бил осъществен с извършеното деяние и за което именно е било наложено административното наказание – глоба в размер на 300 лева. За да достигне до този извод, съдът е приел, че в АУАН и в издаденото НП, с което е наложено административното наказание глоба в размер на 300 лева е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 3, ал.3 от Наредба №14 на Общински съвет Плевен за търговската дейност на територията на Община Плевен. В посочената за нарушена разпоредба са описани правилата и процедурите, при спазване на които търговските обекти, разположени в жилищни сгради с режим на етажна собственост могат да упражняват търговска дейност след 23:00 часа, а именно само след получаване на Разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на Община Плевен или упълномощено от него лице, при условия и ред посочени в Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен и след заплащане на цената, предвидена в Наредба №17 за администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен. Тази разпоредба според ПРС не съдържа състав на административно нарушение, нито конкретно правило за поведение за определен задължен субект, поради което посочените текстове на обжалваното НП не биха могли да бъдат правно основание за възникването на административно-наказателна отговорност за лицето. Съдът изложил мотиви, че в случай, че контролните органи са установили по безспорен начин, че жалбоподателят е административно наказателно отговорно лице по смисъла на чл.30 от Наредба №14 е следвало да ангажират отговорността му за нарушение на чл.5 от Наредба №14 на Общински съвет Плевен за търговската дейност на територията на Община Плевен цитираната Наредба, по силата на който се забранява извършването на търговска дейност в часове извън разрешените. Съдът формирал извод, че неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН – чл. 57,ал.1 т.6 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени с извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. На това основание съдът отменил оспореното НП.

 Решението на РС е правилно като краен резултат. Неправилен е извода на съда, че посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.3 според ПРС не съдържа състав на административно нарушение, нито конкретно правило за поведение за определен задължен субект, поради което посочените текстове на обжалваното НП не биха могли да бъдат правно основание за възникването на административно-наказателна отговорност за лицето. Видно е от съдържанието на нормата, че в последната са описани правилата и процедурите, при спазване на които търговските обекти, разположени в жилищни сгради с режим на етажна собственост могат да упражняват търговска дейност след 23:00 часа, а именно само след получаване на Разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на Община Плевен или упълномощено от него лице, при условия и ред посочени в Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен и след заплащане на цената, предвидена в Наредба №17 за определянето на администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен. Т.е. касае се за правна норма с описателна диспозиция, която описва всички съществени признаци на определено поведение така щото отклоняването от това поведение се квалифицира като административна простъпка. Така в нормата на чл.3, ал.3 от Наредбата се поставя изискване за извършване на определена търговска дейност до определен часови диапазон безусловно, след който дейността също може да се извършва, но само при условие, че вършителят на дейността получи разрешение за удължено работно време. Съответно, извършването на регламентираната в нормата дейност в отклонение или при неспазване дори на едно от описаните в нея изисквания, автоматично води до нарушаване на разпоредбата, за което се следва санкция на основание чл.28, ал.1 от Наредбата. Докато нормата на чл.5 от Наредбата, за която решаващият състав счита, че е приложима на самостоятелно основание, запретява извършването на каквато и да е дейност в часове извън разрешените, като не отчита предоставеното от нормата на чл.3, ал.3 изключение, а именно-възможността и след работно време да се извършва дейността, но при определени предпоставки. Ето защо изводът на решаващия съд в тази насока е неправилен.

Наказателното постановление е незаконосъобразно обаче на друго, неотчетено от съда основание. АУАН е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. В случая такова годно първоначално доказателство по административнонаказателната преписка е докладната записка от мл.инсп. А. К., приложена на л.8 от делото на РС, в която е констатирано деяние, изразяващо се в това, че процесният, описан в НП магазин е работел след 23 часа без разрешение за удължено работно време. Тази докладна записка съставлява официален свидетелстващ документ за отразените и стоящи извън нея факти с правно значение и противно на поддържаните оплаквания от жалбоподателя пред РС, тя е годно основание за съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, като в този случай дори не е необходимо в акта да се вписват свидетели на установяване или извършване на нарушението. Ето защо вписването в АУН на двама други свидетели-неочевидци не е нарушение в конкретния случай, след като актът е съставен въз основа на официален документ, констатациите от който са пренесени в АУАН. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта.

В докладната записка на л.8 обаче е вписано, че това деяние е извършено от лицето Т. А. К.-продавач-консултант в магазина. Актът за нарушение и НП са издадени, абсолютно неясно по каква причина срещу В.И.Т. като физическо лице. Не е ясно какво отношение има това лице към описаното деяние, нито в какво качество и на какво нормативно основание е привлечено към отговорност. Ако се предположи, че привлеченото лице е управител на магазина или на търговец - ЕТ или ЮЛ, които стопанисват търговския обект, това изрично и недвусмислено е следвало да се опише в АУАН и в НП. Но дори в този случай, административно наказание „глоба” е следвало да понесе физическото лице - продавач консултант съобразно с изискването на чл.28, ал.1 от Наредбата, а управителят или собственикът не следва да понася персонална отговорност, с такава следва да се ангажира самият ЕТ или ЮЛ, отново според записа на чл.28, ал.1 от Наредбата. Като е наложил административно наказание на физическото лице В.И.Т. без да е ясно в какво качество, на какво основание и каква е връзката на това лице с констатираното нарушение на чл.3, ал.3 от Наредбата , АНО е допуснал неотстранимо нарушение на закона, обосноваващо отмяна на НП на самостоятелно основание.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно по резултата си следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204 от 09.03.2017 г., постановено по нахд № 391/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.