Р E Ш Е Н И Е

№ 234

гр.Плевен, 7 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 259 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 179 от 06.03.2017 г., постановено по нахд № 2890/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №1301786 от 30.07.2016 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на К.Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че на 30.07.2016 г. в 17,49 часа в Е83, км.89.2, околовръстен път – Плевен, с МПС Тойота РАВ 4 с регистрационен номер ВР***ВР, при разрешена скорост 90 км/час с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C е установена скорост 122 км/час – скоростта е превишена с 32 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Д.К., който сочи, че към получените от него документи – Електронен фиш за налагане на глоба, платежно нареждане и Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, няма приложена снимка, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че нарушението е установено с мобилна камера и от получените документи никъде не става ясно, че нарушението е констатирано със стационарна такава. В заключение моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Моли да се уважи касационната жалба, като допълнително твърди, че до получаването на ЕФ са изминали 4 месеца, поради което не знае кой е управлявал МПС, доколкото освен него, баща му и съпругата му го управляват. Сочи, че административно наказателната отговорност е лична. ЕФ не е подписан и подпечатан, няма издател.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 30.07.2016 година, в 17:49 часа на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, било заснето движение на моторно превозно средство Тойота Рав 4 с рег. № ВР *** ВР, със скорост от 122 км/ч, превишаваща с 32 км/ч разрешената скорост за посоченото място – 90 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 1301786. След проверка в масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на К.К. ***, където и бил изпратен за връчване съставеният електронен фиш.

РС е приел, че горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин приложените към делото писмени доказателства, които подробно изброил. При така приетото за установено от фактическа страна РС е намерил депозираната от К. жалба за неоснователна. Изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост и да се индивидуализира нарушителя. Съдът се позовал на присъединените към доказателствения материал по делото заверено ксерокопие от Протокол за проверка № 23 - ИСИ от 17.03.2016 година от Български институт по метрология и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година е, че под № 4888 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C, като същата е одобрена и вписана в регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 година. Горните доказателства според РС установяват и това, че системата „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е преминала последваща периодична проверка на 17.03.2016 година, както и мястото, където е монтирана стационарно - град Плевен, Е 83, на 89,2 км. Приложените по делото Удостоверение от Областно пътно управление – Плевен с изходящ № 160 от 22.01.2015 година и заверено ксерокопие от Протокол от 22.05.2015 година на Комисия от служители на РПС - Плевен според РС установява, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т 17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво и е била сигнализирана и към датата на заснемане на движението на автомобила, собственост на жалбоподателя – 30.07.2016 г.

При установените факти РС е приел, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на К. за извършено административното нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. Съдът направил извод, че същият, като водач на заснетото посредством стационарнита система за видеонаблюдение на посочената дата МПС, следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Изложил мотиви, че заснемащото устройство в конкретния случай е било стационарно монтирано, което изключва участието на човешки фактор, поради което правилно и в съответствие със закона административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.

РС е приел, че атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН и тази на чл. 53, ал. 2 ЗАНН при наличието на безспорни доказателства за факта на извършване, на нарушителя, неговата самоличност и вина и при спазване всички процесуални правила, поради което го е потвърдил.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност и съставомерност на вмененото на К. деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания касационната инстанция преценява като неоснователни. Твърденията, че е нарушено правото на защита, като не е приложена към ЕФ направената снимка от камерата, и не е посочено, че нарушението е установено със стационарна камера, са неоснователни. Снимката е част от доказателствата, и следва да бъде представена на съда, което в случая е направено, и същата е приобщена на л. 11 от делото пред РС. В ЗДвП липсва правна норма, съгласно която в ЕФ следва да се посочи с каква камера е регистрирано нарушението. Че камерата е стационарна, е видно от удостоверението на областно пътно управление за поставени пред и след нея пътни знаци, и от протокола за проверка на същата.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., „Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.“ Следователно не е необходимо при проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпросът кой го е издал, доколкото ЕФ не е НП, и е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система, както е посочено и в тълкувателното решение на ВАС. Не е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан.

Вярно е, че административно наказателната отговорност е лична. И собственикът на МПС носи лична отговорност за случаите, когато притежаваното от него МПС превиши разрешената скорост и това е установено с ЕФ. Ако друго лице е управлявало автомобила, собственикът има възможността по чл.189, ал.5, изречение второ: Вместо да заплати глобата, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение – чл.189, ал.5, изречение трето. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира – чл.189, ал.5, изречение четвърто. Видно от приложимия закон, собственикът на МПС може да не бъде санкциониран, когато друго лице е управлявало МПС, и това лице признае този факт. След като липсва декларация от такова лице, собственикът не може да се освободи от отговорност, доколкото е длъжен притежаваното от него МПС да не превишава разрешената за движение скорост. След като К. не е предоставил декларация от друго лице, следва да понесе отговорността за превишената при управлението на собственото му МПС скорост.

С оглед на изложеното, решението на РС като правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179 от 06.03.2017 г., постановено по нахд № 2890/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.