Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

гр. Плевен, 21 Септември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осми септември две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 257/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Л.Н.Ф. *** срещу Решение № 202 от 09.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 294/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно изцяло Наказателно постановление № 16-0938-004611/09.12.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Н.Ф. *** са наложени административни наказания и са отнети общо 12 контролни точки както следва: 1) на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; 2) на основание чл. 183 ал. 4 т.7 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП; 3) на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и 4) на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, затова че на 27.11.2016 г. в 08:25 часа, в гр. Плевен на бул. „Данаил Попов“ до № 2 в посока център на града управлява лек автомобил „Дачия“ с рег. № ЕН *** КА (пътува сам в автомобила) като: 1) не спира на подаден сигнал със стоп палка от униформен служител на МВР; 2) не ползва обезопасителен колан; 3) говори по мобилен телефон без да ползва устройство тип „свободни ръце“; 4) не представя договор за задължителна застраховка ГО.

Касаторът, чрез адв. Начев от АК - Плевен обжалва изцяло решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от НПК.

Счита решението за незаконосъобразно в частта му относно първите две санкции – за нарушения по чл. 103 и чл. 137а, ал. 1 от ЗАНН, като твърди, че в тази си част са налице съществени нарушения на процесуалните правила, а в останалата му част – досежно потвърдените санкции за нарушения на чл. 104а и чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Посочва, че за да потвърди НП в първата оспорена част, Районен съд – Плевен е приел, че от страна на служителите на ОД на МВР – Плевен е подаден достатъчно ясен за възприемане сигнал за спиране, който жалбоподателя е пренебрегнал, като по този начин е осъществил състава на нарушението в чл. 103 от ЗДвП. Съдът е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, без да ги съпоставя с дадените от него обяснения, дадени в о.с.з и е квалифицирал същите като „версия за защита, която е невярна“ . Жалбоподателят не приема така изложените доводи на съда и счита, че същите не съответстват на фактическата обстановка по случая и не кореспондират с доказателствата, вкл. със свидетелските показания на самите служители на ОД на МВР, като подробно описва фактическата обстановка при извършване на нарушението и прави изводи, че забавеното му спиране след подадения сигнал е в резултат на обективни обстоятелства, затруднили навременното възприемане на подадения стоп сигнал, че спирането на автомобила му е в резултат само на негови действия, без допълнителни заградителни мероприятия и действия по принуда от страна на контролните органи и че липсват каквито и да е други негови действия, чрез които да е осуетявал проверката и съставянето на АУАН след това, поради което наложените му на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП санкции са изцяло незаконосъобразни. Спрял е на първото възможно място след спирката на градския транспорт, поради множеството паркирали автомобили, като се има предвид разстоянието от пл. „Миндиликов“ до кръстовището на ул. „Гренадерска“ и „Д. Попов“, което е 130м.

По отношение на втората му наложена санкция за непоставен обезопасителен колан сочи, че РС е приел, че задължението за поставяне на такъв отпада само когато в рамките на населеното място, водачът превозва пътници, т.е. ако има такива в автомобила му по време на движение, като не е прието приложението на нормата на чл. 188 ал. 2 т. 4 от ПП ЗДвП с аргумент, че този подзаконов нормативен текст противоречи на по-високия по степен акт и не следва да се прилага. Счита, че такова тълкуване е неправилно и превратно с оглед волята на законодателя и е абсурдно таксиметровите водачи в населено място да бъдат задължени да поставят колани, когато нямат превозвани пътници и да ги свалят в момента, в който се качат такива. Развива доводи, че нормата на чл. 137а, ал. 2 т. 4 от ЗДвП следва да се тълкува, че водачите на таксиметрови автомобили са освободени от задължението да поставят колани в рамките на населеното място, независимо от това дали в момента превозват или не пътници, и следва да поставят колани при извършване на таксиметрови превози извън населените места, където скоростта на движение, респективно рискът за тях, е по-висок. Жалбоподателят работи като таксиметров шофьор, затова наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ лишава него и семейството му от доходи.

По отношение на отнемането на 12 контролни точки счита, че в оспореното НП липсва посочване на нормативния акт, въз основа на който тази санкция се налага, както и конкретната нормативна разпоредба като правно основание, като остава неясно за кое общо от четирите нарушения се отнася отнемането и дали правилно е приложен закона, като по тази част на оспореното наказание липсват мотиви на първоинстанционния съд. Твърди, че РС – Плевен не е сезиран с жалба срещу наложените санкции за нарушения по чл. 104а и чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, като изрично е посочено от жалбоподателя, че същите не се оспорват, но независимо от това районния съд е изложил мотиви за тях и е потвърдил същите. Счита, че в тази си част постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която е потвърдено процесното НП за наложени санкции на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 и чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и да отмени като неправилно и незаконосъобразно същото, в останалата му част.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и предлага да бъде отменено, а по същество отменено НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно.

Жалбоподателят е обжалвал НП само в частта относно наложените наказания по т.1 и т.2, а съдът се е произнесъл по законосъобразността на цялото НП и го е потвърдил изцяло като законосъобразно във всички негови части. Така съдът се е произнесъл по жалба, с която не е бил сезиран и затова в частта относно наложените наказания по т.3 и т.4 от НП решението е недопустимо и следва да се обезсили. В тази част НП не е било обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на наложените наказания по т.1 и т.2 от НП решението е допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото – писмени и гласни, включително и дадените от жалбоподателя обяснения, липсата на възражения в акта и е достигнал до правилен фактически и правен извод, че жалбоподателят с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Водачът е възприел подадения със стоп-палка сигнал от полицейските служители, но не спрял, а се наложило да бъде последван от контролните органи с полицейския автомобил до кръстовището на ул. „Гренадерска“ и бул. „Д. Попов“, където спрял на червен светофар. С което не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП – при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Краткото разстояние около 130 м. от мястото на подаване на сигнала до кръстовището не може да обоснове различен от възприетия от първоинстанционния съд извод. Предвидените за това нарушение кумулативни наказания в чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са в диапазона от 1 до 6 м. лишаване от правоуправление и от 50 лв. до 200 лв. глоба. Съгласно чл. 27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание. В случая – от една страна са налице смекчаващи обстоятелства - малкото разстояние и факта, че макар и по-късно, водачът е спрял автомобила и изпълнил всички останали разпореждания, факта, че жалбоподателят е таксиметров шофьор и с упражняването на тази дейност издържа семейството си. От друга страна – като се съобразят отегчаващите, че има налагани и други наказания за нарушения по ЗДвП, включително и през последната година, че с поведението си е целял да осуети проверката, за да не бъде санкциониран и за другите констатирани нарушения. С оглед конкретните обстоятелства по делото съдът намира, че при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при съобразяване с имотното състояние на нарушителя, определения размер на наказанията – глоба от 100 лв. и 3 месеца лишаване от правоуправление са определени около средата на предвиденото наказание и затова са справедливи.

Правилни и съответни на доказателствата по делото и закона са и изводите на първоинстанционния съд и по отношение на второто нарушение – по чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Фактите по делото са безспорно доказани и не се оспорват – жалбоподателят е управлявал лек таксиметров автомобил в гр. Плевен, без поставен предпазен колан, бил е сам в автомобила, не е превозвал пътници. От неговите обяснения става ясно и, че се е прибирал след края на смяната. Неоснователни са доводите на касатора, че на осн. чл. 137а ал.2 т.4 от ЗДвП не е бил задължен като таксиметров шофьор, който извършва превоз на пътници в населеното място да ползва предпазен колан. Разпоредбата на закона е ясна и недвусмислена, според точния текст „могат да не използват обезопасителни колани водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място“. Жалбоподателят в момента на проверката е бил сам в таксиметровия автомобил и не е превозвал пътници, поради което е бил длъжен да постави обезопасителен колан, но не е изпълнил това си задължение. Разпоредбата не може да бъде тълкувана в смисъл, че тексиметровите шофьори са освободени от това задължение в населените места. Нарушението е санкционирано с предвиденото за него наказание глоба в размер на 50 лв. съгласно чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. Определеното от закона наказание е в абсолютен размер, което не позволява да бъде намалено. За извършеното нарушение по т.2 от НП - чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП се отнемат 6 к.т. съгласно чл.6 ал.1 т.9 от Нар. № Із-2539/2012г., а за извършеното нарушение по т.3 от НП - чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП се отнемат още 6 к.т. съгласно чл. 6 ал.1 т.8 от същата наредба, или общо 12 контролни точки. Отнемането на контролни точки не представлява административно наказание, а и правилно е определен отнетия брой к.т., затова непосочването на текста от наредбата, определящ конкретния брой точки, които се отнемат за всяко едно от констатираните нарушения не се отразява на законосъобразността на НП.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила по отношение на т.1 и т.2 от НП, а по отношение на т.3 и т.4 от НП следва да се обезсили като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и ал.3 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 09.03.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 294/2017 г. по описа на съда в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 16-0938-004611/09.12.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Н.Ф. *** са наложени административни наказания както следва: 1) на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; 2) на основание чл. 183 ал. 4 т.7 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и са отнети 6 к.т.;

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е потвърдено Наказателното постановление относно наложените на Ф. наказания по т. 3) на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и отнети 6 к.т. и по т.4) на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП и прекратява производството по делото в тази част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.