РЕШЕНИЕ 254

гр. Плевен, 13 Юни 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 256 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Б.М. *** срещу решение № 191/08.03.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2690/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-005312/30.12.2015 година на  Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП на  Б.Б.М. ***, ЕГН ********** е наложено административни наказания глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ от ЗДвП е наложено административно наказание в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.  

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел в мотивите си, че наказанието му е наложено на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП и се е мотивирал на основание посочената от съда правна разпоредба, а не посочената от наказващия орган като основание в НП. Сочи, че в НП са посочени и двете разпоредби чл. 178, ал. 2 във вр. С чл. 178, ал. 1, т. 5 предл. ІV и чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП. Счита, че съдът избирателно е обсъдил в мотивите си само едната, а тази, която касаторът е посочил в жалбата като нарушение въобще не я е обсъдил. Счита, че това води до незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като правната разпоредба на чл. 178, ал. 2 от ЗДвП, която наказващият орган е посочил като основание в НП се отнася за повторно нарушение на разпоредбите от ал. 1, т. 6 и т. 10, каквито нарушения същият твърди, че не е извършил и липсва фактическа обосновка от наказващия орган да е извършил. Счита, че фактите, описани от наказващия орган в НП не кореспондират на посоченото от същия правно основание, което е съществено процедурно нарушение и го лишава от правото му на защита. Сочи, че не е ясно за какво нарушение е наказан и това процедурно нарушение води до незаконосъобразност на обжалваното НП  и на решението, с което същото е потвърдено. Посочва още, че съдът не е обсъдил в мотивите си липсата на обосновка от наказващия орган за налагане на глоба в размер на 150 лева, което е друго съществено нарушение. Моли да бъде отменено оспореното решение, както и издаденото НП, а в условията на евентуалност, ако не бъде уважена жалбата му за отмяна на НП, моли да бъде намален размерът на глобата в общ размер на 110 лева.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.  

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Касаторът е санкциониран, за това че на 17.12.2015г. в 10:40 ч в гр. Плевен на ул. „Мусала“ като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ на кръстовището на ул. „Мусала“ и ул. „Вардар“ не пропуска минаващия и правилно движещ се от дясната му страна лек автомобил „Дачия“ /индивидуализиран/, нарушава знак Б2, допуска Пътнотранспортно произшествие с материални щети и по двата автомобила, както и че не носи контролен талон към СУМПС.

         Първото нарушение е квалифицираното като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП  - непропуска ППС движещи се по път с предимство на кръстовище с настъпило ПТП, за него е наложено наказание по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП.

         Възраженията по касационната жалба са основно относно това нарушение, като се сочи че санкциониращият орган не е издирил и приложил правилно материалния закон и има разминаване на описанието на нарушението и нарушената правна норма, както и че решаващият съд също не е приложил правилно закона.

         Възраженията са неоснователни.

         На първо място не е налице неправилно описание на нарушението, нито разминаване между описанието на нарушението и посочената за нарушена разпоредба, нито между нарушената разпоредба и санкционната такава.

         Посочена за нарушена, както в АУАН, така и в НП е нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Тя изисква: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ Както в административно наказателното производство, така и пред съда е безспорно доказано, че настоящият касатор е била водач на ППС, който се е движил от път без предимство – ул. „Мусала“ и е искал да навлезе в път с предимство – „ул. „Вардар“. Следователно върху него е тежало задължението да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС и той не е изпълнил това задължение. Налице е точно описание на нарушението и съответствие между  него и изискването поставено от нарушената правна норма.

         Относно възражението, че неправилно е приложена санкционната правна норма, същото е неоснователно. Наказанието е наложено на основание по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП в редакцията на нормата към датата на извършване на нарушението /17.12.2015г./  ЧЛ. 179, ал.2 от ЗДвП сочи – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“, а чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП определя – че се наказва с глоба т. 5 – „който не спазва“ …. пр. 4 -  „правилата за предимство“. Следователно правната норма, сочи че се наказва с глоба, всяко лице, което поради неспазване правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.  В случая е доказано безспорно по делото, че касаторът е причинил ПТП, като не е спазил правилата за предимство и деянието му не съставлява престъпление. Наложеното наказание е глоба и размер от 150 лева, който е в предвидения диапазон, като мотивите на решаващия съд относно индивидуализацията на наказанието са достатъчно подробни и напълно се споделят от настоящия състав.

Относно второто нарушение, че касаторът не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Нарушението е доказано безспорно, правилно е издирен и приложен материалния закон. Изводът на решаващият съд, че същото е извършено от жалбоподателя и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност е правилен и съответства на събраните доказателства по дело и закона. В касационната жалба не се навеждат конкретни основания за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното съдебно решение в тази част.

С оглед посоченото се налага извод, че касационната жалба е неоснователна, а спорното съдебно решение е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

        

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/08.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2690 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.