РЕШЕНИЕ
№ 254
гр.
Плевен, 13 Юни
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 256 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Б.М. *** срещу
решение № 191/08.03.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 2690/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-005312/30.12.2015
година на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на основание
чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП на Б.Б.М.
***, ЕГН ********** е наложено административни наказания глоба в размер на 150
/сто и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ от ЗДвП е наложено административно
наказание в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е приел в мотивите си, че наказанието му е наложено на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП и се е
мотивирал на основание посочената от съда правна разпоредба, а не посочената от
наказващия орган като основание в НП. Сочи, че в НП са посочени и двете
разпоредби чл. 178, ал. 2 във вр. С чл. 178, ал. 1, т. 5 предл. ІV и чл. 179,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. ІV от ЗДвП. Счита, че съдът избирателно е
обсъдил в мотивите си само едната, а тази, която касаторът е посочил в жалбата
като нарушение въобще не я е обсъдил. Счита, че това води до
незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като правната разпоредба на чл.
178, ал. 2 от ЗДвП, която наказващият орган е посочил като основание в НП се
отнася за повторно нарушение на разпоредбите от ал. 1, т. 6 и т. 10, каквито
нарушения същият твърди, че не е извършил и липсва фактическа обосновка от
наказващия орган да е извършил. Счита, че фактите, описани от наказващия орган
в НП не кореспондират на посоченото от същия правно основание, което е съществено
процедурно нарушение и го лишава от правото му на защита. Сочи, че не е ясно за
какво нарушение е наказан и това процедурно нарушение води до
незаконосъобразност на обжалваното НП и
на решението, с което същото е потвърдено. Посочва още, че съдът не е обсъдил в
мотивите си липсата на обосновка от наказващия орган за налагане на глоба в
размер на 150 лева, което е друго съществено нарушение. Моли да бъде отменено оспореното
решение, както и издаденото НП, а в условията на евентуалност, ако не бъде уважена
жалбата му за отмяна на НП, моли да бъде намален размерът на глобата в общ
размер на 110 лева.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 17.12.2015г. в 10:40 ч в гр. Плевен на ул. „Мусала“
като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ на кръстовището на ул. „Мусала“
и ул. „Вардар“ не пропуска минаващия и правилно движещ се от дясната му страна
лек автомобил „Дачия“ /индивидуализиран/, нарушава знак Б2, допуска
Пътнотранспортно произшествие с материални щети и по двата автомобила, както и
че не носи контролен талон към СУМПС.
Първото
нарушение е квалифицираното като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - непропуска ППС движещи се по път с
предимство на кръстовище с настъпило ПТП, за него е наложено наказание по чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП.
Възраженията
по касационната жалба са основно относно това нарушение, като се сочи че
санкциониращият орган не е издирил и приложил правилно материалния закон и има
разминаване на описанието на нарушението и нарушената правна норма, както и че
решаващият съд също не е приложил правилно закона.
Възраженията
са неоснователни.
На първо
място не е налице неправилно описание на нарушението, нито разминаване между описанието
на нарушението и посочената за нарушена разпоредба, нито
между нарушената разпоредба и санкционната такава.
Посочена за
нарушена, както в АУАН, така и в НП е нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Тя
изисква: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ Както в
административно наказателното производство, така и пред съда е безспорно
доказано, че настоящият касатор е била водач на ППС, който се е движил от път
без предимство – ул. „Мусала“ и е искал да навлезе в път с предимство – „ул.
„Вардар“. Следователно върху него е тежало задължението да пропусне движещите
се по пътя с предимство ППС и той не е изпълнил това задължение. Налице е точно
описание на нарушението и съответствие между
него и изискването поставено от нарушената правна норма.
Относно
възражението, че неправилно е приложена санкционната правна норма, същото е
неоснователно. Наказанието е наложено на основание по чл. 179, ал. 2 вр. чл.
179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП в редакцията на нормата към датата на извършване
на нарушението /17.12.2015г./ ЧЛ. 179,
ал.2 от ЗДвП сочи – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“, а
чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП определя – че се наказва с глоба т. 5 –
„който не спазва“ …. пр. 4 - „правилата
за предимство“. Следователно правната норма, сочи че се наказва с глоба, всяко
лице, което поради неспазване правилата за предимство причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В случая е доказано безспорно по делото, че
касаторът е причинил ПТП, като не е спазил правилата за предимство и деянието
му не съставлява престъпление. Наложеното наказание е глоба и размер от 150
лева, който е в предвидения диапазон, като мотивите на решаващия съд относно индивидуализацията
на наказанието са достатъчно подробни и напълно се споделят от настоящия
състав.
Относно второто
нарушение, че касаторът не носи контролен талон към свидетелството си за управление
на МПС. Нарушението е доказано безспорно, правилно е издирен и приложен
материалния закон. Изводът на решаващият съд, че същото е извършено от
жалбоподателя и правилно е ангажирана административно наказателната му
отговорност е правилен и съответства на събраните доказателства по дело и
закона. В касационната жалба не се навеждат конкретни основания за неправилност
и незаконосъобразност на оспорваното съдебно решение в тази част.
С оглед посоченото
се налага извод, че касационната жалба е неоснователна, а спорното съдебно
решение е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/08.03.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 2690 по описа на Районен съд на гр. Плевен за
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.