РЕШЕНИЕ № 369

гр. Плевен, 7 Август 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В. М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 249/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. 144, ал.1 от Данъчно процесуалния кодекс /ДОПК/ и във връзка с чл.4 и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на Ц.П.Г. ***, срещу Решение № 1/23.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Обща администрация“ на Община Кнежа, с което е потвърден акт за установяване на публично вземане по декларация /АУПДВ/ № 214/10.09.2015 г.

Жалбоподателката иска оспореното решение да бъде отменено. Счита издаденият АУПДВ за незаконосъобразен, тъй като е издаден при грубо нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката сочи, че тя и покойният й съпруг притежават по ½ идеална част от недвижим имот находящ се в гр. Кнежа, ул. ***, представляващ земя и сгради, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че за всяка ½ идеална част от имота са заплащали по равни данъчни задължения. Посочва, че съпругът й е починал на 17.05.2009 г., като след смъртта му е заплащала, както своите, така и неговите задължения върху имота като по сметка на общината е заплащала за него същата сума, която е дължала и тя. Счита, че сумите, които е заплащала за периода 2009-2014 г. като данъчно задължение на нейният съпруг са правилни, като тя е заплащала същите суми за себе си като собственик на другата ½ имот. Счита, че оспореното решение и издаденият АУПДВ са издадени в предвидената по закон писмена форма, но не съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за неговото издаване, т.е. не съдържа мотиви за определяне на размера на /данък недвижими имоти/ ДНИ и такса битови отдадъци/ ТБО, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Сочи, че поради липса на мотиви не може да прецени дали актът е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона. Сочи, че липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт. Посочва, че в оспореният АУПДВ е посочен размерът на данъчната оценка, но не е посочено как е определена последната, нито е посочена конкретната данъчна ставка, определена с Наредбата на Общински съвет – Кнежа, за да може да разбере законосъобразно ли е определен размерът на данъка върху имота. Сочи, че невярно в решенето е посочено, че данъчната ставка е посочена на стр. 3 в АУПДВ, тъй като на стр. 3 няма посочен размер на данъчна ставка, има посочени само размерът на данъчната оценка, дължимата сума за ДНИ и ТБО. Жалоподателката оспорва размерът на данъчната оценка, на базата на която са определени ДНИ и ТБО, като счита същата за неоснователно завишена. Счита за невъзможно данъчната оценка за посочения период 2009-2014 г. в АУПДВ да бъде двойно по-висока от данъчната оценка на имота за 2005-2008 г. и значително по-висока от тази за 2015 г., тъй като няма критерий посочен в Приложение № 2 от ЗМДТ, който да се е променил в този период и да е довел до удвояване на данъчната оценка, а от там и за определените на нейна база ДНИ и ТБО. Оспорва се и изложеното в т. 5 от Решение № 1 от 23.02.2017 г., че разликата от приблизително 8000 лева в размерът на данъчната оценка от 26223.39 лева за 2014 г. и 186000 лева за 2015 г. се дължи на факта, че конструкцията на жилище – лятна кухня в Декларация № 6039/1998 г. е обозначена като М3, а в Декларация № 167/20.04.2015 г. е обозначена като М1. Счита, че това не може да служи за мотив на Общината, тъй като Акт № 214/10.09.2015 г. е издаден по данъчна декларация вх. № 6039/1998 г. и партиден номер на имота 3507061980001 и обхваща периода 2009-2014 г., а не който и да е следващ период. Моли да бъде отменено оспореното решение.

Жалбоподателят - редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично и моли да бъде отменено оспореното решение като незаконосъобразно, поддържам изложените съображения в жалбата. Моли да бъдат присъдени направените разноски в производството.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обща администрация“ в Община Кнежа, редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично и се представлява от юрисконсулт С.Н., упълномощена в съдебно заседание. Моли да бъде отхвърлена жалбата на Ц.П.Г. като неоснователна и недоказана. Моли да бъдат присъдени разноски на Община Кнежа в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в установения от закона срока, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Няма спор между страните, че жалбоподателката, към момента на издаване на спорния акт, е собственик на 4/6 ид.части от недвижим имот – земя и сгради, находящ се в гр. Кнежа, ул. ***. За имотът е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 1998 г. от съпруга на жалбоподателката. Той е починал на 17.05.2009 г. и нова декларация по чл.14 от ЗМДТ е подадена едва на 20.04.2015г. /л.204-213 от делото/. Няма спор, че имотът представлява земя и сгради и попада в строителните граници на гр. Кнежа. Следователно за имота се дължи ДНИ.

По делото безспорно е доказано, че общината предоставя реално услугата сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата за улица *** - заповеди, с който са определени районите, в които се осъществяват услугите съответно за всяка година от 2009 г. до 2014г. /л.169 -203/. Следователно за имота се дължи и ТБО

Предмет на спора е Решение № 1/23.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Обща администрация“ на Община Кнежа, с което е потвърден акт за установяване на публично вземане по декларация /АУПВД/ № 214/10.09.2015 г. С последния са определени ДНИ и ТБО за периода 2009 г. – 2014 г. за имота, находящ се в гр. Кнежа, ул. ***. Ответникът е извършил проверка на постъпилите плащания за ДНИ и ТБО и е установил, че същите не са платени в цялост, а именно не са платени дължимите ДНИ и ТБО от собственика на имота Л. В. Г. и поради неговата смърт, припадащото му се задължение е разпределено между неговите наследници, за което са издадени три АУПВД, едни от който е спорния. АУПДВ № 214/10.09.2015 г се отнася именно за неплатените ДНИ и ТБО за периода 2009 -2014г. за частта от имота собственост на жалбоподателка и получена по наследство от съпруга й. Ответникът признава, че за нейната част от собствеността, извън тази получена по наследство, има извършени плащания. Изготвени са справки за данъчната оценка на имота съответно за 2009г. /л.108 -110 от делото/, за 2010 г. /л.111-113/, за 2011 г. /л.114- 116/ за 2012 г. /л.117 -119/, за 2013 г. / л.120-122/, за 2014 г. /123 -125/. Ответникът е направил и справка за задълженията на Л. В. Г. /л. 100 от делото/ за периода 2007-2014г., от която се установява че лицето има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2009- 2014 г. Направена е справка за задълженията на Ц.П.Г. /л.101 и 102 от делото/ за същия период.

Резултатите от тези справки са посочени като фактическо основание за издаване на оспорения акт.

Спорен между страните е въпроса първо: правилно ли е определена данъчната оценка на имота за всяка от годините, доколкото тя е основа за изчисляването, както на ДНИ, така и на ТБО и второ: жалбоподателката твърди, че е заплатила всички дължими данъци и такси за целия имот, включително тези дължими от съпруга й, което не е отразено в спорния акт.

Задължението за данък върху недвижимите имоти възниква с възникване на юридическата връзка между субекта и обекта на облагане - правото на собственост или на ограничено вещно право. Следователно задължението за плащане е възникнало в нов размер за жалбоподателката от момента на смъртта на съпруга й, независимо че тя не е изпълнила задължението си да декларира в срок придобитата по наследство част от имота. Данъкът се дължи в сроковете, установени в закона - чл. 107, ал. 1 ДОПК, като издаването на акт за установяване на задължението не е необходимо, за да се извърши доброволното му заплащане. Размерът на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законово установените изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Тези данни се взимат от декларацията, която собственика подава по чл. 14 от ЗМДТ. За задълженията, предмет на спорния акт, това е декларацията, подадена от съпруга на жалбоподателката 1998 г. / л.59-98 от делото/. Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчно задълженото лице. Задълженията за ДНИ и ТБО за всяка от годините са били определени в началото на всяка от годините. Няма данни по делото да е изпращано съобщение на данъчно задължените лица за определения размер на дължимите ДНИ и ТБО. По делото има данни /приходни квитанции за платени ДНИ и ТБО за 2009 г и 2010 г, приложени на л.103-105 от делото/. Две от квитанциите са за платения ДНИ и ТБО от жалбоподателката /л. 104,105/ следователно съответно към 11.06.2009 г. и към 03.05.2010 г. тя е била запозната с определения, за нейната собствена част от имота, ДНИ и ТБО и съответно е била запозната с определаната за тези години данъчна оценка на имота. По тази причина съдът намира, че правото да оспорва размера на определената данъчна оценка на имота се е преклудирало за лицето. С факта на плащането на определените за нея ДНИ и ТБО за този имот, тя е признала по основание и размер тези задължения. Доколкото данъчната оценка е една и съща за всички години и същата оценка е в основата на изчислението на дължимия ДНИ и ТБО за частта на имота получена след смъртта на съпруга й, спор относно определянето й е недопустим.

За пълнота, съдът приема въз основа на представените справки за изчисляването на данъчната оценка на имота /л.108 -129 от делото/ и приета по делото съдебна експертиза, че данъчната оценка на имота е изчислена правилно съгласно приложение № 2 към чл. 21 от ЗМДТ и Наредба № 9 за определянето и администрирането на местни данъци и такси и цени на услугите /л.130 и сл./ на ОбС -Кнежа, 2008 г., приета на основание чл. 22 от ЗМДТ.

Жалбоподателката въвежда като аргумент за неправилното изчисление на данъчната оценка на имот за периода 2009 -2014г., данъчната оценка на имота, която е определена въз основа на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която тя е подала на 20.04.2015 г. В тази декларация са посочени други характеристики на имота, като са налице промяна, както в декларираната площ, така и в декларирания вид на конструкцията на сградите. Въз основа на новите данни, служителя на общинската администрация е определил нова данъчна оценка и съответно нов размер на ДНИ за 2015 г. Доколкото предмет на спора са определените ДНИ и ТБО за имота за периода 2009 - 2014 г., то правилно ли е определена данъчната оценка и размера на данъка и таксата за 2015 г. е извън предмета на спора и не следва да се включва в преценката на установените факти и приложението на правото при издаването на спорния по делото административен акт.

Жалбоподателката не е представила доказателства, както твърди, че през годините е заплащала и дължимия от съпруга й ДНИ и ТБО. От представените по делото платежни документи и приета по делото съдебно счетоводна експертиза, се установява безспорно, че за ДНИ и ТБО за частта, собственост на съпруга й не са извършвани плащания. Налага се извод, че същите са дължими. Това са имуществени задължения, които се наследяват и след смъртта на съпруга на жалбоподателката, тези задължения са преминали в съответен дял на всеки от наследниците му, включително жалбоподателката. С оглед посоченото правилно ответникът е издал АУПВД след като е установил, че задълженията за ДНИ и ТБО за имота не са платени изцяло и единият собственик на имота е починал. Органът има това право съгласно чл. 107, ал.3 от ДОПК.

По-горе в мотивите на решението беше посочено, че правилно е определена облагаема основа, приложимата данъчна ставка и размера на дължимия данък и такса, ведно с дължимата лихва.

Неоснователно е възражението по жалбата, че постановеният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Както първоначалният акт АУПВД /л.54 и сл/, така в решението, с което същият е потвърден от директора на дирекция „ОА“ се съдържат достатъчно ясно и точно посочени фактически основания за издаването им - непогасени в законните срокове задължения за ДНИ и ТБО по декларация по чл. 14 от ЗМДТ за всяка година по отделно. Данните са представени в табличен вид, в обстоятелствената част на акта и решението има и допълнителна обосновка в текстова форма. Фактите, приети от ответника в тези административни актове съответстват на представените по делото доказателства, поради което съдът намира, че ответникът правилно е установил фактите по случая.

В АУПВД и решението, което го потвърждава има и посочване на правно основание, на което са издадени тези административни актове. Това е чл. 107, ал.3 от ДОПК, както и съответните разпоредби на ЗМДТ, които са приложени правилно, както беше обяснено по-горе в настоящото решение.

Съдът намира, че ответникът не е доказал че през периода 2009 -2014 г. е изпращал съобщения в началото на всяка година за определения ДНИ и ТБО до задължените лица. Но това процесуално нарушение не може да бъде определено като съществено. Още повече че едното от задължените лица е извършвало относително редовно дължимите за него плащания по задълженията за ДНИ и ТБО за неговите части от собствеността за същия период. Съобщението по чл. 23 от ЗМДТ няма функцията на установяване на размера на данъка, а само на информиране на задълженото лице за неговия размер. То е едно напомняне, че данък и такса се дължат.

Относно задължението за ТБО съдът намира: Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината. По делото безспорно е доказано, че и трите услуги се извършват от община Кнежа В първоначалния акт е посочено, че за физически лица ТБО се изчислява в промили, като е посочено че за всяка от услугите се дължи по 1 промил. Следователно спазено е изискването на закона – услугите се предоставят реално, начина на изчисляване на таксата е посочен за всяка от услугите по отделно. Следователно оспореният акт и в тази част е правилен и законосъобразен. Посочените фактически и правни основания за постановяването му съответстват на събраните по делото доказателства и закона.

Издател на първоначалния акт е орган по приходите в община Кнежа, именно това е административния орган, в чиято компетентност е да определя размера на дължимите ДНИ и ТБО. Неговият акт е проверен по повод, жалбата пред горестоящия орган - директора на дирекция обща администрация в община Кнежа. На този орган, кметът на общината със заповед № 220/07.04.2016 г. /л.48/ е възложил функциите на ръководител на звено местни приходи по смисъла на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ. Следователно директора на дирекция ОА в община Кнежа е компетентния орган, който да се произнася по жалби срещу АУПВД.

Налага се извод, че оспореният акт е издаден от компетентен по степен, място и материя административен орган, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Претендирано е такава в размер на 300 лева. Съдът намира, че следва да уважи искането в размер на 100 лева, предвид че делото не е от значителна фактическа и правна сложност, а жалбоподателката е пенсионер и е декларирала, че получава пенсия в размер от 425 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.П.Г. ***, срещу Решение № 1/23.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Обща администрация“ на Община Кнежа, с което е потвърден акт за установяване на публично вземане по декларация № 214/10.09.2015 г.

ОСЪЖДА Ц.П.Г. с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Община Кнежа сумата от 100 /сто/ лава като разноски по административно дело № 249 по описа на Административен съд Плевен за 2017 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/