РЕШЕНИЕ
№ 240

град Плевен, 7 Юни 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 248/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури -. „РК-Централен Дунав, гр. Русе срещу решение № 3/10.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 298/2016 г. по описа на Районен съд гр. Никопол с доводи, че неправилно е приложен материалният закон. Посочва, се че не е събрано нито едно доказателство за наличие на някакво „планувано излизане на море за извършване на дейности, различи от стопански риболов” досежно разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗРА. Твърди се, че наказващият орган е събрал и приобщил към административно-наказателната преписка изпратена на въззивния съд повече от едно категорично доказателство за наличие, в разглеждания случай на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗРА, на осъществен от Н.Н. стопански риболов в р. Дунав на 29.07.2016 г. Счита се, че не е налице някакво допуснато от страна на наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, което да се заключава в липса на разглеждане от страна на наказващия орган на постъпило писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което има вх. № 9400-10861/01.08.2016 г. по описа на ИАРА гр. Плевен. Смята се, че в първоинстанционното решение е налице неправилно, дори превратно приложение на материалния закон, касателно разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Излагат се доводи, че изложеното в съдържанието на мотивната част на решение № 3/10.02.2017 г. по н.а.х.д. № 298/2016 г. по описа на Районен съд гр. Никопол, касателно приложение в разглеждания случай на нормата по § 10, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗРА-представлява неправилно и превратно приложение на материалния закон, касателно въпросната разпоредба или в наказателното постановление има налице някакво повдигнато административно-наказателно обвинение касателно изречение второ от ал. 1 на чл. 20 от ЗРА. Счита се, че в частта му на изложени мотиви касателно приложение, в разглеждания случай на извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 88а, ал. 2 от ЗРА, на нормата по § 10, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗРА-постановеното отменително въззивно съдебно решение се явява недопустимо. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати от актосъставителя и наказващия орган някакви съществени процесуални нарушения, касателно разпоредбите на чл. 42, т. 3-т.5 и чл. 57, ал.1, т.5, т. 6 от ЗАНН. Изразява се мнение, че в разглеждания случай на постановено отменително въззивно съдебно решение, е налице неправилно приложение на материалния закон, във връзка с посочените чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита се за необосновано изложеното в мотивите на съдебното решение, защото съществува противоречие на решението със събрания по делото доказателствен материал. Посочва се, че наличните по делото доказателства, дават описание на едно безспорно и конкретно извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗРА, за което на извършителя като физическо лице, следва да се наложи предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗРА административно наказание „глоба” в предвидения минимален размер от 500 лв., понеже нарушението е извършено за първи път. Моли се съдът да отмени въззивно решение № 3/10.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 298/2016 г. по описа на Районен съд гр. Никопол като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В съдебно заседание касаторът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Н.И.Н., се представлява от адв. Г., който намира решението за правилно и следва да бъде оставено в сила-

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-058 от 03.10.2016 година на началник на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” – Русе към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА, с което на Н.И.Н., за това, че на 29.07.2016 г. в 07.30 часа в гр. Никопол на р. Дунав, на лодкостоянката на „Морския клуб” при проверка на контролните органи се е установило, че г-н Н., притежаващ удостоверение за право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в р. Дунав с № 15208561-2/10.02.2016 г. не е попълнил риболовния дневник при излизане на вода-нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултирите, на основание чл. 88а, ал. 2 от ЗРА е наложена глоба в размер на 500(петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Неправилно съдът е приел, че не е налице извършване на нарушението. Съгласно чл. 20. ал.1 от ЗРА лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19, ал. 8. В случая отговорността на Н. е ангажирана именно за непопълване на дневника и това е безспорно установено от актосъставителя и не е налице изключението по чл. 19, ал. 8 от ЗРА, че дневник не се води при планувано излизане на море за извършване на дейности, различни от стопански риболов. В случая е без значение обстоятелството, дали лицето извършва стопански риболов, тъй като задължението за водене на дневник е такова за лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, което качество на лицето не се оспорва. Не са допуснати нарушения при съставяне на АУАН – има дата на извършване на нарушението, място и описание на обстоятелствата при извършването му и е налице пълно съответствие между съставения АУАН и НП и нормата, която е нарушена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 3/10.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 298/2016 г. на Районен съд - гр. Никопол, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 15-058 от 03.10.2016 година на началник на отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” – Русе към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.