Решение по Административно дело 245/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 243

гр. Плевен, 8 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 245 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 82 от Закона за водите .

Образувано е по жалба от „Екобий 2011” ООД с ЕИК 201502787, със седалище и адрес на управление гр.Враца 3000, ул „Генерал Скобелев”№10, вх.Б, ет.6, ап.34, представлявано от Б.А.Е., подадена чрез пълномощник Б.Б., против Решение №РД-155/27.02.2017 год. за отнемане на разрешително №11140143/05.02.2013 год. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Директора на БДДР.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и нецелесъобразно. Актът е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, липса на мотиви, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона. Сочи, че дружеството не е уведомявано за започване на процедурата по издаване на акта и не е имало възможност да направи възражения. Жалбоподателят не е бил уведомен и за насрочената проверка във връзка с осъществяване на текущ контрол по изпълнение на разрешителното и във връзка с това е бил лишен да прави възражения по съставения констативен протокол от 24.01.2017 год. , което нарушава правото му на защита. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.79а от Закона за водите, преценката дали да се отнеме разрешителното се прави от административния орган в условията на оперативна самостоятелност, което значи, че неизпълнението на условията по разрешителното, включително относно крайния срок за изграждане на съоръжението, не може да обоснове автоматично отнемане на разрешението, а административният орган дължи преценка на случая, както излагане на мотиви за избраното решение. По този начин съдът ще провери и дали административният орган е спазил целта на закона, която най-общо е опазване чистотата на водите и устойчивото им използване в обществен интерес. Сочи, че отделно от това дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни правата по разрешителното с оглед на процедури по промени на предназначението на поземлен имот в горска територия с кад.№0536009, находящ се в землището н ас.Старо село, общ.Мездра, одобряване на ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя на ПИ №536009 в землището на с.Старо село, съответно влизането в сила на решения и заповеди с оглед изтичане сроковете за тяхното обжалване. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора. Постъпило е подробно писмено становище с вх.№1849/26.05.2017 год. от жалбоподателя на л.110-112 от делото чрез упълномощен адвокат Ч. с пълномощно на л.125 от делото, който заявява, че поддържа подадената жалба и излага допълнителни съображения за нейната основателност, свързани с обективната невъзможност на дружеството да изпълни условията по разрешителното предвид спазването на административните процедури по снабдяване с актове и документи във връзка с реализиране на строежа.

По делото е депозирано подробно писмено възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на л.131 от делото, която моли съда да потвърди оспореното решение.

Участващият в делото прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

Жалбоподателят „Екобий 2011” ООД с ЕИК 201502787, със седалище и адрес на управление гр.Враца 3000, ул „Генерал Скобелев”№10, вх.Б, ет.6, ап.34, е вписан в търговския регистър като ООД с представляващ Б.А.Е. , видно от УАС на л.32 от делото. Дружеството е титуляр на издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №11140143/05.02.2013 год., издадено с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Бетани” със застроена мощност 1400кW и нетен пад 3,00м. ; воден обект и водно тяло, предмет на използването-река Искър, код на водното тяло –BG1IS135R026; място на водовземането –водохващане, изградено на р.Искър на км.157+600 и кота дъно река 166,00 в землището на с.Старо село, общ.Мездра, като са посочени конкретните географски координати на място водовземане и на края на завиряването; разрешено водно количество-до 50,00м3/сек; лимит на ползваната вода-до 1023,00млн.м3/годишно; разрешен режим на водовземане -целогодишно; място на водоползване-ВЕЦ „Бетани”-язова централа, изградена на лявата част на яза на р.Искър в землището на с.Старо село и на около 200,00м над заустването на р.Курновска. Посочени са в разрешителното схема и технически параметри на съоръженията и място на отвеждане на възвратимите води, като изрично е посочен срок за завършване на строителството-31.12.2015 год., срок на действие на разрешителното-01.08.2022 год., описани са задълженията при водовземането. Като неразделна част от разрешително е Приложение на л.27-30, съдържащо условията, при които се предоставя правото на водовземане, като по т.12.1 е предвидено реализирането на водовземането да започне до 31.03.2016 год.; по т.12.5 е предвидено изграждането на съоръженията да започне след получаване на разрешително за ползване на воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ; ; по т.13.2 е указано на жалбоподателя, че изменението на разрешителното се извършва по реда на чл.72-77 от ЗВ; по т.14 са описани основанията за отнемане на разрешителното. С Решение № РО-155/27.02.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, е отнето издаденото Разрешително за водовземане №11140143/05.02.2013 год, на основание чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите. Прието е, че в разрешителното са поставени условия , както следва: съгласно раздел „Срок на завършване на строителството” е посочен срок за завършването му 31.12.2015 год., съгласно т.12.1. от раздел 12”Други условия, съобразени със спецификата на водовземането” от приложението към разрешителното е посочено „Реализиране на водоползването да започне до 31.03.2016 год.” Описано е, че съгласно Заповед №117/19.12.2016 год.на Директора на БДДР (л.16) е извършена проверка от експерти на БДДР на мястото на МВЕЦ „Бетани”, собственост на жалбоподателя, за което е съставен Констативен протокол №3-НН-4/24.01.2017 год.(л.19-20). При проверката е установено, че „Екобий 2011” ЕООД не е спазило сроковете по разрешителното за завършване на строителството на МВЕЦ и за реализиране на водовземането. Не по-късно от 31.12.2015 год. предвидената от дружеството хидротехническа система-МВЕЦ „Бетани” е следвало вече да е изцяло изградена и не по-късно от 31.03.2016 год. да е последвало осъществяване на реално водоползване от река Искър в землището на с.Старо село, общ.Мездра съобразно условията на издаденото разрешително. Посочени са следните мотиви за отнемане на разрешителното за водовземане : 1. Към 31 декември 2015 г. – датата, на която е изтекъл срока за завършване на строителството на МВЕЦ „Бетани“, същото не е извършено в частта изграждане на съоръженията на централата и не е постъпило искане за изменение в срока на завършване на строителството; 2. Към 31 март 2016 г. – датата, на която е изтекъл срокът за реализиране на водовземането, не е започнало реализиране на водовземането и не е постъпило искане за изменение в срока за реализиране на водовземането; 3. Към настоящия момент не е постъпвала молба /заявление/ от титуляра на разрешителното с искане за изменение на разрешителното в частта „Срок за завършване на строителството“ и т.12.1 Реализиране на водовземането от раздел 12 „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземанията“ от приложението към разрешителното; 4. Към настоящия момент не е постъпвала информация от титуляра на разрешителното за причините за непредприемане на действия по изменение сроковете за завършване на строителството и реализиране на водоползването. Посочено е още в мотивите, че „Екобий 2011“ ЕООД няма издадено разрешително за ползване на воден обект с цел изграждане на съоръженията на МВЕЦ „Бетани“ и няма подавано заявление по чл.46 ал.1 от ЗВ за издаване на разрешително за ползване на воден обект.

Направена е констатация в оспореното решение, че не са изпълнени условията на разрешителното на раздели: 1. „Срок завършване на строителство“ – МВЕЦ „Бетани“ да бъде изграден до 31.12.2015 г.; 2. „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ от приложението към разрешителното – т.12.1. „Срок на реализиране на водовземането – МВЕЦ „Бетани“ да започне водовземане до 31.03.2016 г. Формиран е извод, че неизграждането на МВЕЦ „Бетани“ и нереализиране на водовземането в регламентираните срокове, представляват нарушаване/неизпълнение условията на разрешителното – чл.79а, ал.1 т.3 от ЗВ и едновременно с това е налице неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определените в него срокове – 31.12.2015 г. за правото да се изгради МВЕЦ и 31.03.2016 г. за правото да се реализира водовземането – чл.79а, ал.1 т.4 от ЗВ. С нереализирането на МВЕЦ „Бетани“ почти четири години, придобитото с разрешително № 11140143/05.02.2013 г. за водовземане право на водовземане от река Искър, се задържа в латентно състояние. По този начин се задържа воден ресурс, който е държавна публична собственост.

Това решение е оспорено с жалба по административен ред пред Министъра на околната среда и водите, който се е произнесъл с Решение №57/28.04.2017 год., с което е отхвърлил подадената жалба и е потвърдил Решение № РО-155/27.02.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 79а. , ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от конкретно описаните в този текст условия, между които по т.3- нарушаване условията на разрешителното и по т.4- неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Както издаденото Разрешително за водовземане №11140143/05.02.2013 год., така и настоящото оспорено решение са издадени от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който е компетентния орган съобразно чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ.

Решението е писмено и съдържа както фактически, така и правни основания за постановения резултат, а именно неизпълнение/нарушаване на условията по издаденото разрешително за водовземане и неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определените в него срокове, като изчерпателно и конкретно са описани кои от тях не са изпълнени и упражнени. В ЗВ не е разписана специална процедура по отнемане на разрешителни, която административният орган да е длъжен да провежда. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките, визирани в правната норма - чл. 79а ЗВ, което е сторено в случая. Не е предвидено в специалния закон титулярът на издаденото разрешително да бъде уведомяван за извършвани от органа проверки във връзка със спазване условията по издаденото разрешително, напротив уговорено е в последното, задължение на титуляра по т.10.1 да допуска по всяко време контролиращия орган до мястото на използване с оглед извършване на контрол на изпълнението на условията на разрешителното. Ясно и недвусмислено са разписани в самото разрешително в т.14 основанията, при наличието на които то може да бъде отнето. Независимо от това, дори да се приеме, че органът е допуснал процесуално нарушение, като не е уведомил жалбоподателя за проверката, резултатите от която са станали основание за отнемане на издаденото разрешително, вследствие на което е била препятствана възможността на жалбоподателя да представи възражения и доказателства в своя защита, това нарушение не е съществено, защото такава възможност е предоставена на титуляра в съдебното производство, но представените от него доказателства обективно не могат и не са могли, дори да бяха представени пред органа, да доведат до постановяване на друг резултат . Тези доказателства ще бъдат обсъдени от съда при анализ на материалната законосъобразност на оспорения акт, но следва да се посочи, че съдебната практика е константна по въпроса, че съществено нарушение на процесуалните правила е само това, което, ако не е било допуснато, би могло да доведе до различен от постановения резултат.

Решението е съобразено и с приложимия материален закон и е обосновано на събраните по делото доказателства. Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че към 31 декември 2015 г. – датата, на която е изтекъл срока за завършване на строителството на МВЕЦ „Бетани“ съобразно предвиденото в раздел „Срок на завършване на строителството” на разрешителното, че същото не е извършено в частта изграждане на съоръженията на централата . Не е спорно още, че към 31 март 2016 г. – датата, на която е изтекъл срокът за реализиране на водовземането, не е започнало реализиране на водовземането. Жалбоподателят сочи наличието на обективни причини, довели до неизпълнение на горните две посочени изисквания. За доказване на своите твърдения жалбоподателят е представил писмени доказателства, както следва: Решение №8/04.12.2015 год.на РДГ-Берковица за предварително съгласуване промяна предназначението на ПИ в горска територия, постановено въз основа на заявление №СГТ-186/13.11.2015 год., т.е. заявлението е подадено повече от година и девет месеца след издаване на разрешението за водовземане от 05.02.2013 год., в което е установен срок за изграждане на МВЕЦ и за започване реализиране на водовземането; Решение№2/06.02.2017 год. на Регионална дирекция по горите –Берковица, с което е променено предназначението на поземлен имот в горски територии с кадастрален №536009 с площ 44,373 дка, частна ДС в полза на „Екобий 2011” ООД гр.Враца с оглед изграждане на МВЕЦ. Видно от приложеното на л.113-114 от делото писмо, заявлението за промяна на предназначението на ПИ в РГД има вх.№СГТ-74/27.10.2014 год., т.е. почти година и девет месеца след издаване на разрешението за водовземане от 05.02.2013 год., в което е установен срок за изграждане на МВЕЦ и за започване реализиране на водовземането.; Писмо от електроразпределетилно дружество относно допускане изработването на проект за ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на ПИ №536009 в м.Лъката, землище на с.Старо село, общ.Мездра, за изграждане на руслова малка водно-електрическа централа. От писмото е видно, че заявлението от жалбоподателя за даване на становище за присъедняване към електроразпределителната мрежа е подадено на 20.05.2016 год. и заведено с вх.№**********, т.е. също повече от три години след издаване на разрешителното за водовземане; По същия начин заявлението за разглеждане и одобряване на ПУП-ПРЗ до община Мездра е подадено на 21.04.2016 год., видно от Заповед №639/27.09.2016 год. на кмета на община Мездра на л.120 от делото, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на ПИ №536009, местност „Лъката” в землището на с.Старо село, общ.Мездра. На сонование тези доказателства настоящият състав на съда приема, че действително за финализиране на дейностите по строителство на МВЕЦ и започване на водоползването, е било необходимо провеждането и приключването на процедури по издаване и влизане в сила на административни актове, свързани с промяна на предназначенитето на имота, одобряване на ПУП, издаване на разрешение за строеж и др., но те обективно не са били отпочнати от жалбоподателя своевременно. Видно е от самото разрешително за водовземане, че то е издадено на 05.02.2013 год., крайният срок за изграждане на МВЕЦ „Бетани” е бил 31.12.2015 год., т.е. почти три години след датата на разрешителното, а административните процедури по издаване и снабдяване с необходимите за строителството документи са отпочнати от жалбоподателя в значително по-късен момент, което налага извод, че жалбоподателят поради собственото си поведение се е поставил в невъзможност да изпълни условията по издаденото разрешително от една страна. От друга страна, дори да се приеме, че дружеството своевременно е инициирало съответните производства, но необходимите за строителството документи са били издадени в по-късен момент поради разписана в съответен нормативен акт продължителност на процедурите, респ. по вина на съответната администрация, следва да се има предвид, че жалбоподателят не е представил доказателства, че е подал в БДДР заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ за ползване на воден обект за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за регулиране на оттока. Последното е било абсолютно необходимо на първо място, защото е предвидено като условие за изграждане на съоръженията съобразно т.12.5 от Условията , при които се предоставя водовземане-приложение към издаденото разрешително за водовземане и на второ място, защото съгласно чл.46а, ал.1 от ЗВ е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. Искане за издаване на такова разрешително от жалбоподателя до БДДР не е подавано и съответно не е издавано, поради което дори и само на това основание се явява правилен извода на административния орган в постановеното решение за отнемане на разрешителното, че това съставлява неизпълнение на условията по издаденото разрешително, свързано с неизпълнение на срока за завършване на строителството на МВЕЦ и за започване реализиране на водовземането. На последно, но не по значение място следва да се има предвид, че в самото издадено разрешително за водовземане в т.13.2 е посочено, че изменението на разрешително се извършва по реда на чл.72-77 от ЗВ . Изрично е установено в производството пред административния орган, и не са представени доказателства в обратна насока пред съда, че от страна на жалбоподателя не е постъпило искане за изменение в срока за реализиране на водовземането; не е постъпвала и молба /заявление/ от титуляра на разрешителното с искане за изменение на разрешителното в частта „Срок за завършване на строителството“ и т.12.1 Реализиране на водовземането от раздел 12 „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземанията“ от приложението към разрешителното; към датата на постановяване на оспореното решение пред органа не е постъпвала и информация от титуляра на разрешителното за причините за непредприемане на действия по изменение сроковете за завършване на строителството и реализиране на водоползването. А титулярът на издаденото разрешително за водовземане има задължението да уведоми органа за всички обстоятелства и да представи всички необходими документи, данни, сведения, справки и обяснения, свързани с разрешщеното водовземане. Той обективно е следвало да уведоми органа за отпочнатите процедури пред други административни органи, имащи значение за реализиране на строителството на МВЕЦ и за започване на водовземането и да поиска изменение на разрешителното в частта „Срок за завършване на строителството“ и т.12.1 Реализиране на водовземането от раздел 12 „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземанията“ от приложението към разрешителното, което не е сторил. Ето защо правилни се явяват съображенията на административния орган, разписани в оспореното решение, на основание които е отнето издаденото разрешително за водовземане на „Екобий 2011” ООДгр.Враца.

Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на БДДР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екобий 2011” ООД с ЕИК 201502787, със седалище и адрес на управление гр.Враца 3000, ул „Генерал Скобелев”№10, вх.Б, ет.6, ап.34, представлявано от Б.А.Е., подадена чрез пълномощник Б.Б., против Решение №РД-155/27.02.2017 год. за отнемане на разрешително №11140143/05.02.2013 год. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Директора на БДДР.

ОСЪЖДА „Екобий 2011” ООД с ЕИК 201502787, със седалище и адрес на управление гр.Враца 3000, ул „Генерал Скобелев”№10, вх.Б, ет.6, ап.34, представлявано от Б.А.Е., да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто лева).

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: