Решение по Административно дело 244/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256 / 14 Юни 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тридесет и първи май 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 244/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „МВЕЦ Гложене” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Г. Н., чрез адв. А. от САК срещу Решение № РО-157/27.02.2017г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което на осн. чл. 79а ал.1 т.3 и т.4 и чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите е отнето Разрешително № 11140130/02.04.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста с титуляр „МВЕЦ Гложене” ЕООД – София, с цел производство на електроенергия посредством „МВЕЦ Гложене”, поради нарушаване условията на разрешителното - раздел „Срок на завършване на строителството” и в приложението към него т.12.1. реализиране на водовземането и поради неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определените в него срокове – 31.12.2015г. за правото да се изгради МВЕЦ и 31.03.2016г. за правото да се реализира водовземането.

Жалбоподателят оспорва решението и иска отмяната му като незаконосъобразно, поради липса на мотиви, нарушение на материалния, процесуалния закон и целта на закона. Твърди, че е имало обективни пречки да не се реализира изграждането на МВЕЦ, не е уведомен за започване на административното производство. Сочи, че по подадено заявление Вх. № ПВ3-00083/24.09.2012г. за изменение на разрешителното в частта за съществени параметри на разрешителното и към момента липсва произнасяне, поради което счита, че процедурата е все още висяща. Със Заявление Вх. № ПВ3-00082/04.11.2013г. е поискал продължаване срока на действие на разрешителното, по което е постановен отказ от дата 02.12.2014г. Затова счита, че нереализирането на строителството на МВЕЦ е изцяло по вина на забавянето на ответника да се произнесе по заявленията, а дружеството е изпълнявало добросъвестно задълженията си по разрешителното, поради което решението е неправилно. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът - Директорът на БДДР – Плевен, чрез юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита аргументите на жалбоподателя за неотносими. По отношение на подадените заявления – същите не касаят срока на завършване на строителството и изменение срока за реализиране на водовземането съгласно условията на издаденото разрешително, не е оспорен мълчалив отказ за произнасяне по заявленията. От кореспонденцията е видно, че дружеството не е представило изискуемите документи, в тази връзка БДДР е приела, че е отпаднал интереса за реализиране на инвестиционното предложение. Прави възражения за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства Решението на Директора на БДДР – Плевен е правилно и предлага да се отхвърли жалбата. Мотивирано е с изтичане срока за извършване на строежа на МВЕЦ „Гложене” и срока за започване на водовземане съгласно издаденото разрешително. Дружеството не е предприело процедура за продължаване на срока, поради което правилно административният орган е издал решение за отнемане на разрешителното.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 82 от Закона за водите.

Решението е връчено на 07.03.2017г. Жалбата е подадена по пощата на 21.03.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

„МВЕЦ Гложене” ЕООД – София е титуляр по издадено Разрешително № 11140130/02.04.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста, приток на р. Дунав. Целта на водовземането е производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Гложене” със застроена мощност 750 кW и нетен пад 4,70м. в землището на с. Гложене, общ. Козлодуй, обл. Враца. Разрешителното е с краен срок на действие – 11.09.2018г. В условията на разрешителното в раздел „Срок за завършване на строителството” е посочен краен срок – 31.12.2015г. и съгласно т.12.1 от Раздел 12 „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането” от приложението към разрешителното е посочено „Реализиране на водовземането да започне до 31.03.2016г.”

Със Заповед № 117/19.12.2016г. на Директора на БДДР – Плевен на осн. чл. 79а от Закона за водите е назначена комисия от експерти на БДДР, която да извърши проверка на място дали са изпълнени условията да бъдат изградени МВЕЦ/ВЕЦ по издадени разрешителни за водовземане с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ/ВЕЦ, в т.ч. и относно процесното разрешително за ВЕЦ „Гложене”, с. Гложене, разположен на р. Огоста.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 3-НН-6/25.01.2017г. От него е видно, че при извършен оглед на участък от р. Огоста, в землището на с. Гложене, в присъствието на кмета на селото, в района на водохващането на ВЕЦ „Гложене” в обхвата на посочените в разрешителното географски координати, се установило, че не са извършвани строителни дейности по изграждане съоръженията на ВЕЦ. В резултат на проверката е установено, че титулярът „МВЕЦ Гложене” ЕООД е нарушил условията в издаденото му разрешително, като не са спазени посочените в него срокове, касаещи завършване на строителството на ВЕЦ „Гложене” – не по-късно от 31.12.2015г. и реализиране на водовземането, което следва да започне до 31.03.2016г. Според условията на разрешителното предвидената от дружеството хидротехническа система – ВЕЦ „Гложене” е следвало да е изцяло изградена не по-късно от 31.12.2015г. и съответно не по-късно от 31.03.2016г. да е последвало осъществяване на реално водовземане от р. Огоста.

След служебна проверка е установено, че „МВЕЦ Гложене” ЕООД няма издадено разрешително за ползване на воден обект с цел изграждане на съоръженията на ВЕЦ „Гложене” и няма подадено заявление по чл. 46 ал.1 от ЗВ за издаване на разрешително за ползване на воден обект.

Извършената проверка на място доказва, че към 25.01.2017г. строителството на съоръженията не е започнато и съответно не е реализирано водовземането, за което е издадено разрешителното.

При разглеждане на документацията по преписката за изпълнението на условията на издаденото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект Директорът на БДДР – Плевен установил, че: 1) към 31 декември 2015г. – датата, на която е изтекъл срокът за завършване на строителството на ВЕЦ „Гложене”, същото не е извършено в частта изграждане на съоръженията на централата и не е постъпило искане за изменение на срока за завършване на строителството; 2) към 31 март 2016г. – датата, на която е изтекъл срокът за реализиране на водовземането, не е започнало реализиране на водовземането и не е постъпило искане за изменение на срока за реализиране на водовземането; -3) към момента на проверката не е постъпила молба/заявление от титуляра на разрешителното с искане за изменение на разрешителното в части „срок за завършване на строителството” и т.12.1 Реализиране на водовземането от раздел 12. „Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземанията” от приложението към разрешителното; 4) към момента на проверката не е постъпвала информация от титуляра за причините за непредприемане на действия по изменение сроковете за завършване на строителството и реализиране на водовземането.

С оглед на това е прието, че не са изпълнени условията на разрешителното за изграждане на ВЕЦ „Гложене” – в срок до 31.12.2015г. и за реализиране на водовземането чрез ВЕЦ „Гложене” в срок до 31.03.2016г. – чл. 79а ал.1 т.3 от ЗВ и едновременно с това неупражняване на права – чл. 79а ал.1 т.4 от ЗВ, което е основание за отнемане на разрешителното. Изложени са съображения, че с нереализирането на ВЕЦ „Гложене” почти четири години, придобитото с разрешителното право за водовземане и водоползване се задържа в латентно състояние и по този начин се задържа воден ресурс, който е публична държавна собственост.

С тези мотиви разрешителното за водовземане е било отнето.

Директорът на Басейнова Дирекция Дунавски Район – Плевен е материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, който може да отнеме издадено разрешително за водовземане по реда на чл. 79а от ЗВ за водни обекти, попадащи във водосбора на р. Дунав, към който се включва и водосбора на р. Огоста.

Съгласно чл. 79а ал.1 ЗВ органът по чл. 52 ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от изчерпателно изброените условия. В случая органът се е позовал едновременно на две от тях – т.3 - нарушаване условията на разрешителното; т.4 - неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок;

От доказателствата по делото безспорно се установява, че строителството на ВЕЦ, за което е издадено разрешителното за водовземане не е започнало. Последният факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

Не са изпълнени условията по издаденото разрешително – ВЕЦ „Гложене” да бъде изградено до 31.12.2015г. и „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането” от приложението към разрешителното – т.12.1. Срок за реализиране на водовземането – МВЕЦ „Гложене” да започне водовземане до 31.03.2016г. С това не са упражнени правата на водоползване, предоставени с разрешителното, в определените в него срокове.

Налице са и двете посочени правни и фактически основания за отнемане на разрешителното, като само едно от тях е достатъчно по смисъла на цитираната разпоредба. Действително административният орган има право на преценка дали да пристъпи към отнемане на разрешителното, която преценка следва да се извърши с оглед спецификата на конкретния случай. Изложените мотиви сочат на съображения, че се задържа неоснователно воден ресурс, който може да бъде предоставен и ползван от други лица, след като титулярът не е реализирал инвестиционните си намерения в определените срокове и то почти 4 години от издаване на разрешителното. Водните запаси са ограничен и ценен воден ресурс, поради което тяхното управление, разходване и разпределение следва да става разумно, пестеливо, отговорно, добросъвестно и справедливо и затова е предоставено на контрола на нарочни държавни органи, които следят за опазване и разумно ползване на водното богатство. В случая, освен че в определените срокове не е завършено строителството на ВЕЦ и не е започнало водоползване, такова строителство въобще не е започвало, не е искано удължаване на предвидените в разрешителното срокове за това, не е поискано удължаване на срока на самото разрешително, поради което правилно е преценено, че е нереално да се очаква строителството на ВЕЦ да се реализира в рамките на срока на разрешителното – до 11.09.2018г., след като в продължение на почти четири години от издаване на разрешителното, титулярът не е започнал реализация на инвестиционното намерение, за което е било издадено. С оглед на това съдът счита, че е спазен принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК, съобразена е целта на закона при преценката на административния орган да отнеме разрешителното.

Решението е издадено в необходимата писмена форма, съдържа подробни фактически и правни основания, които го мотивират и се основават на фактите по преписката. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да оборват правилността на тези изводи.

Затова неуведомяването на дружеството за започване на производството по отнемане на разрешителното не е съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяната. Изводите на административния орган се базират на данните от огледа на място и наличните по преписката доказателства. Без значение за законосъобразността на решението са изтъкнатите от жалбоподателя съображения, че реализирането на строителството е било препятствано от поведението на ответника, тъй като необосновано дълго не се е произнесъл по подаденото Заявление Вх. № ПВ3-00083/24.09.2012г. за изменение на разрешителното и по Заявление Вх. № ПВ3-00082/04.11.2013г. за продължаване срока на действие на разрешителното, като и към момента не е налице произнасяне.

Исканото изменение на разрешителното е по отношение на част от параметрите на ВЕЦ като се иска увеличаване на мощността и в тази връзка промяна мястото на водовземането и водохващането, включително и обема ползвани водни количества. По същество искането е било изцяло за промяна на обхвата на разрешително, но без промяна в сроковете. Разрешителното не е било изменено в искания смисъл в регламентираните в ЗВ срокове, поради което следва да се счита, че е бил постановен мълчалив отказ, който не е обжалван и е влязъл в сила.

Налице е влязъл в сила мълчалив отказ и по отношение на второто Заявление с Вх. № ПВ3-00082/04.11.2013г. за продължаване срока на действие на разрешителното. Поради това следва да се счита, че срокът на действие на разрешителното не е удължен.

При това положение, жалбоподателят е следвало да съобрази действията си с условията на издаденото разрешително. Неизпълнението на условията по разрешителното и неупражняването на правата по разрешителното в определения в него срок, правилно е преценено като основание за отнемане на разрешителното, поради неоснователното задържане на ценен воден ресурс, което е в съответствие с материалния закон и целта му и защитавания обществен интерес за интегрирано управление на водните ресурси като правилно е съобразено, че титулярът не упражнява ефективно предоставените му права за ползване на водния обект.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв. съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МВЕЦ Гложене” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Г. Н., чрез адв. А. от САК срещу Решение № РО-157/27.02.2017г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен, с което на осн. чл. 79а ал.1 т.3 и т.4 и чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите е отнето Разрешително № 11140130/02.04.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста с титуляр „МВЕЦ Гложене” ЕООД – София, с цел производство на електроенергия посредством „МВЕЦ Гложене”, поради нарушаване условията на разрешителното - раздел „Срок на завършване на строителството” и в приложението към него т.12.1. реализиране на водовземането и поради неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определените в него срокове – 31.12.2015г. за правото да се изгради МВЕЦ и 31.03.2016г. за правото да се реализира водовземането.

ОСЪЖДА „МВЕЦ Гложене” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Г. Н. Н. да заплати на „Басейнова Дирекция” Дунавски Район – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :