Р E Ш Е Н И Е

№ 232

гр.Плевен, 7 Юни 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 242 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 192 от 08.03.2017 г., постановено по нахд № 150/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 232577-F243718 от 13.12.2016 г. на Директора на Офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново, с което на Ц.В.К. ***, ЕГН **********, в качеството му на представляващ „Батерия“ АД – гр.Никопол с ЕИК 824106660, на основание чл.264 ал.1, във връзка с чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложена административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО за това, че след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че не е подал Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. в законоустановения срок – до 31.03.2016 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП – гр.Велико Търново, офис Плевен, чрез старши юрисконсулт Ц. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че като основание за отмяна на процесното НП Районен съд – Плевен е приел, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че т.к. ЗАНН не съдържа определение за маловажност, по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно който маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушения от същия вид. Твърди, че се касае за формално, а не резултатно нарушение, т.к. липсват вредни последици поради липсата на реален вредоносен резултат. Счита, че преценката относно смекчаващите обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав на нарушението, следва да се извършва и като се държи сметка, че освен маловажността на случая, с общата разпоредба на чл.27 ал.3 от ЗАНН законодателят е визирал наличие на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагане на занижен размер на установената с правна норма санкция, поради което не всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира непременно като предпоставка за освобождаването от административно наказателна отговорност, т.е. влошеното здравословно състояние на жалбоподателя е предопределило налагането на санкция, която е минималната за съответния по вид и характер административно нарушение. Намира, че останалите изложени от съда съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Ц.В.К. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.08.2010 година служители на ТД на НАП-Велико Търново – офис – Плевен извършили проверка в информационната система на посочената дирекция, при която констатирали, че К. в качеството си на представляващ “Батерия” АД-гр. Никопол не е подал годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. ІІ от ЗКПО за финансовата 2015 година в законоустановеният срок – до 31.03.2016 година в Офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД на НАП-В. Търново. На 15.06.2016 година на К. била връчена покана в 7-модневен срок от получаването и да се яви в офиса на НАП в гр. Плевен за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. ІІ от ЗКПО за финансовата 2015 година и за съставяне на АУАН. В отговор на поканата жалбоподателят изпратил уведомление, с приложени към същия болнични листове, в което посочил, че е в болнични до 07.08.2016 година поради операция от пъпна херния и междувременно получен инфаркт на миокарда, поради което не може да се яви в определения му срок. На 02.09.2016 година за така установеното в хода на проверката данъчен инспектор при ТД на НАП-В. Търново – офис – Плевен съставил АУАН срещу К. в качеството му на представляващ „Батерия” АД-гр. Никопол за административно нарушение на чл. 92, ал. ІІ от ЗКПО, че не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за финансовата 2015 година в срок до 31.03.2016 година. Съставеният АУАН № F243718/02.09.2016 година бил връчен на жалбоподателя на 18.11.2016 година и подписан от последния с възражението, че от 12.11.2015 година до 08.09.2016 година е бил в болнични поради инфаркт на миокарда и представил съответните болнични листове. Въз основа на така отразените в горния акт фактически констатации на 13.12.2016 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира К. на основание чл. 264, ал. І във вр. с чл. 261, ал. І от ЗКПО с административна санкция – глоба в размер на 200,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели П. К., Г. А. и Ю. Г., чиито показания кредитирал като логични и непротиворечиви. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 92 ал. ІІ от ЗКПО от жалбоподателя, който не е подал в срок до 31.03.2016 г. годишна данъчна декларация по образец за финансовата 2015 година. Съдът приел нарушението за формално и осъществено с изтичането на законоустановения срок.

Решаващият състав обаче счел, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Направил извод, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: В случая декларацията не е била подадена от жалбоподателя поради наличие на причини от здравословен характер за продължителен период от време, а именно 12.11.2015 година до 07.09.2016 година. От бездействието на жалбоподателя не са настъпили вредни последици, а нарушението е извършено за първи път. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Изводът на ПРС за наличие на „маловажен случай” на административно нарушение в конкретния случай е правилен и обоснован на събраните по делото доказателства. По принцип настоящият касационен състав в константната си практика е приемал и няма основание да се отклони от становището си, че нарушенията, свързани с неизпълнение на задължения по отношение на установяване на данъчни задължения на конкретен субект, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Безпредметно е да бъде обсъждано дали самото подаване на декларация е формално заявление. След като законодателят е посочил, че такава декларация следва да бъде подавана в конкретен срок, то неподаването й представлява административно нарушение. В конкретния случай обаче, тази отговорност е следвало да бъде понесена от една страна от самото дружество на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, а персоналната отговорност за неподаването й е следвало да бъде търсена от други лица, не от представляващия АД - Ц.К.. Не се оспорва от страните и се установява от приобщените по делото болнични листи на л.13-20 от делото, че изпълнителният директор на дружеството се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност в периода 12.11.2015 год.06.09.2016 год., с установени диагнози пъпна херния без непроходимост или гангрена и стар инфаркт на миокарда, при което му е бил предписан и болничен, и домашно-амбулаторен режим н лечение за този период, а срокът за подаване на декларацията, установен от закона е от 01.01.2016 год. до 31.03.2016 год. При така установените факти К. е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като представляващ дружеството, да ръководи неговата дейност, в т.ч. да подава съответни изискващи се документи във връзка с тази дейност пред компетентните органи. За тези обстоятелства К. е уведомил органите по приходите с писмо на л.10 от делото на РС, към което е приложил и съответните болнични листи, още след като е получил поканата за съставяне на акта. Това обстоятелство обаче не е било съобразено от контролните органи, които са съставили АУАН и издали НП на К.. При служебна проверка на съда в Търговския регистър на основание чл.23, ал.6 от ЗТР касационната инстанция установи, че данъчно-задълженото лице по ЗКПО е акционерно дружество с едностепенна система на управление, с представляващ Ц.В.К. и съвет на директорите Ц.В.К., М. А. М. и П. Г. М.. В разпоредбата на чл.235 от ТЗ е регламентирана представителната власт и за двете системи на управление на АД. Съгласно цитирания текст, членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Следователно, не е имало законова пречка някой от членовете на съвета на директорите да изпълни задължението за подаване на декларация, респ. да овласти, да упълномощи някое лице за подаване на такава декларация, след като изпълнителният директор обективно не е могъл да стори това. Ерго-след като законът е предоставил права на съвета на директорите да представлява дружеството колективно или да овласти едно или няколко лица от състава си за това, санкцията за неизпълнение на задължението за подаване на декларация в установения срок, при наличните при контролните органи доказателства за здравословното състояние на К., не е следвало да се налага на него, респ. същият е могъл да бъде предупреден, че при последващо неизпълнение на задължението ще му бъде наложена такава. АНО, който е имал информация за здравословното състояние на К. още преди съставянето на акта, не е извършил проверка и не е събрал доказателства дали не са били налице предпоставките на чл.235 от ТЗ –дали в този случай дружеството е било представлявано от съвета на директорите, респ. от отвластено от него лице, а е пристъпил директно към налагане на санкция на К..

Като е достигнал до същите правни изводи, РС Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 08.03.2017 г., постановено по нахд № 150/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.