РЕШЕНИЕ
№ 255
гр.
Плевен, 13 Юни
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар А.П.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 240 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.Т.Й. ***, чрез
адвокат С.Т. ***, срещу решение № 158/27.02.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д № 183/2017 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 1812/09.01.2017г. на Директора на РДГ – Ловеч, упълномощен
със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните, с
което на жалбоподателя П.Т.Й. за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ,
т.1, предложение първо от Закона за горите, вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което и
на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300
/триста/ лева, за това че като лице, регистрирано в публичния регистър на
ИАГ-София с Удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика
№237/24.10.2011г. е извършил нарушение, като за периода от 21.03.2016г. до
23.03.2016г., в землището на с. Върбица, обл. Плевен, отдел 306, подотдел „п“,
имот с кад. №068183, като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено
Позволително за сеч №0294869/15.03.2016г., не е изпълнил задълженията си да
следи за наличието на документи за достъп до имота, в следствие на което в
имота са извършвани горскостопански дейности, без разрешително за достъп по
чл.148, ал.2, т.4 от ЗГ, издадени от кмета на с. Върбица, обл. Плевен.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че съдебното
решение съдържа обща мотивировка без позоваване и конкретизация по съответния
разглеждан казус. Сочи, че съдът никъде в решението не е обсъждал никой от
изложените от касатора доводи и възражения, посочени в жалбата и в съдебното
заседание и в хода по същество. Посочва, че тези възражения са съществени като
нарушения в административнонаказателното производство. Сочи, че никъде в НП и
АУАН не е посочено, коя точно от изброените дейности е извършена без разрешително
за достъп и по този начин е нарушен ЗГ и Наредбата. Счита, че общото посочване
на понятието „горскостопанска дейност“ води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, което е пренебрегнато от решавания състав на първоинстанционния
съд. Счита, че това право на защита е нарушено освен по горепосочената причина,
но и защото актосъставителя и свидетелите по съставянето на АУАН са заявили, че
не са присъствали при установяването на нарушението на терен /на сечището/, а
са съставили АУАН по налични документи. Счита, че в този смисъл е абсолютно
недоказан и твърдения период на извършване на нарушението /21.03.2016 г. до
23.03.2016 г./, за което актосъставителят е заявил, че е определил по
издадените превозни билети и то при положение, че не се сочи в АУАН и НП, че е
извършвано транспортиране на дървесина като горскостопанска дейност, за което
се изисква разрешително за достъп. Счита, че след като не е ясно за каква
горскостопанска дейност, измежду многото варианти на понятието по ЗГ, става
въпрос, то не може да се приеме за доказан и установен от
административнонаказващия орган, определения период като период за извършване
на посоченото нарушение. Счита, че неяснотата в НП се допълва от липсата на
посоченото предложение при налични две от текста на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Счита, че НП е съставено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в
НП не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адвокат С.Т. с пълномощно на л. 13 от делото. Моли да бъде
отменено решението на Районен съд Плевен и по същество да бъде отменено и наказателното
постановление като незаконосъобразно. Счита решението за неправилно, тъй като
никъде в него не са обсъдени доводите на жалбоподателя. Счита, че мотивите са
твърде общи и никъде в този смисъл не е обсъдено и каква горскостопанска
дейност е извършена при твърдяното нарушение,
като се има предвид, че т.19 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите
посочва няколко вида стопанска дейност. Посочва, че свидетелите и
актосъставителят не са присъствали на мястото на установяване на нарушението и по
никакъв начин те безспорно не са установили деяние, което да представлява
административно нарушение, тъй като те не са присъствали на сечището, а са
съставили АУАН по документи. Сочи, че актосъставителят е съставил акта за
период, който е определил по издадените превозни билети, които се издават при
транспортиране на дървесината, което действие не е конкретизирано като
горскостопанска дейност и не може да се твърди, че това действие представлява
нарушение. Счита, че по този начин да се определя периода на извършване на
нарушението е несериозно. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено решението на Районен съд Плевен и наказателното постановление.
Ответникът – Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Касаторът е
санкциониран, за това че в на неустановена дата в периода от 21.03.2016 г. от до 23.03.2016 г. в
землището на с. Върбища, общ. Плевен, отдел 306, подотдел“п“, имот с
кадастрален № 068183, като лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено
позволително за сеч № 0294869/15.03.2016г. не е изпълнил задълженията си да
следи за наличието на документи за достъп до имот в следствие, на което са
извършени горскостопански дейности без разрешително за достъп по чл. 148, ал.2,
т4 от ЗГ, издадени от кмета на с. Върбица, общ. Плевен.
Решаващият
съд е потвърдил спорното НП, като е приел че извършването на нарушение е
доказано по безспорен начин, а при ангажиране на административно наказателната
отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението е
неправилно. Същото не съответства на събраните по делото доказателства и
закона, поради което следва да бъде отменено.
Основателно
е възражението по касационната жалба, че съдът не е отчел допуснатото
съществено процесуално нарушение при констатиране на нарушението и издаване на
НП, а именно относно посочването на дата на извършване на нарушението и
описание на последното. ЗАНН не допуска санкционирането на продължавано
нарушение по аргумент от чл. 18 от
посочения закон. В случая при съвместната преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се налага извод, че санкциониращият орган е стигнал до
заключението, че е извършено соченото административно нарушение като е взел
предвид първата и последната дата на три броя превозни билети и така е формирал извода си за извършването на едно нарушение в посочения
периода – 21.03 - 23.03.2016 г. По
логично и житейски оправдано е да се приеме, че са извършени три нарушения в
този период – по едно с всеки превозен билет. Тук следва да се отчете, че при
описанието на допуснатото нарушение е налице несъответствие между посочения
имот, в който се намира временния склад – имот № 068182 и превозните билети и
имота, свързан с нарушението, който е с № 068183. Няма данни в НП, нито в АУАН,
които точно да посочват, какви именно горски дейности са извършвани в № 068183,
как и кога са констатирани и как се е стигнало до извод, че превозваната
дървесина от имот № 068182 и с посочените превозни билети е такава добита от
имот № 068183, в който е осъществен достъп без съответното разрешително за
горскостопански дейности. Налице е схематична непълно и неточно описание на
нарушението, което почива на предположения, а не на доказани факти. Коректното
описание на нарушението следва да сочи, че „на неустановена дата в периода ….“
И да продължава с конкретно и ясно описание да допуснатото нарушение, от което
може да се направи извод, как санкциониращият орган е стигнал до извода, че в
посочения горски имот е осъществен неразрешен достъп. При липсата на такова
описание не са удовлетворени изискванията на чл. 57, а.1, т.5 от ЗАНН и
съответно е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Освен това
по делото липсват доказателства относно качеството на санкционираното лице, че
е такова по чл.108, ал.2 от ЗГ, липсват и копия на превозните билети, възоснова
на които свидетелите твърдят че са очертали периода на извършване на нарушението.
Последните са особено важни, за да се направи връзка между транспортираната
дървесина и тази, която се твърди че е добита без разрешително за достъп в
имота, посочен в НП. Тези липси водят до съмнение, какво е установено от
проверяващите лица и какво в действителност е извършено.
Решаващият
съд не е отчел посочените непълноти и пропуски на административно-наказателното
производство, които съществено засягат законосъобразността на НП.
С оглед
изложеното оспореното съдебно решение се явява неправилно и несъответно на
събраните по делото доказателства и закона, поради което следва да бъде
отменено, следва да бъде отменено и НП.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 158/27.02.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 183 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1812/09.01.2017г. на Директора на РДГ – Ловеч, упълномощен със
Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните, с което на
П.Т.Й. за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо
от Закона за горите, вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание
чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно
наказание глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300 /триста/ лева
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.