Решение по Административно дело 239/2017г.

РEШЕНИЕ

№ 219

гр.Плевен, 05.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията Иванова административно дело № 239/2017г. за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от Закона за водите/ЗВ/.

Административното дело е образувано по жалба на „МВЕЦ Михайлово” ЕООД, ЕИК 201832685, седалище и адрес на управление:гр.София, бул „България” № 118, Абакус Бизнес център, етаж 4 чрез Г.Н.Н., чрез адв. Е.З.А., съдебен адрес *** Иван Шишман” № 8 срещу решение № РО-158/27.02.2017 година на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” за отнемане на разрешително № 11140129/02.04.2012 г, за водовземане от повърхностен воден обект, изменено с решение № 1102/03.07.2013 г..

В жалбата оспорващият посочва, че решението е неправилно ,тъй като е налице нарушение на административно- производствените правила, тъй като органът не е уведомил дружеството за започване на производството по издаване на акта и същият не е имал възможност да упражни правото си на защита. Не са описани обстоятелствата, които мотивират издаване на акта и не се изяснени всички обстоятелства от значение за издаването му. Счита, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като неспазването на сроковете по изграждане на съораженията и осъществяване на водовземането не се дължи на бездействие на дружеството, а на обективни причини. Твърди се и несъответствие с целта на закона – опазване на околната среда и водите и именно тази цел преследва дружеството при искането за изменение на разрешителното, целта за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници също не е взета предвид от органа. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за произнасяне на органа и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директор на БДДР –Плевен е представил възражение на л. 2 по делото, в което намира жалбата за неоснователна. Посочва, че твърденията на дружеството, че са предприети действия по изграждане на съораженията не са ангажирани от оспорващия и е налице неизпълнение на задълженията и неупражняване на права, произтичащи от разрешителното в определените срокове. Счита, че не следва дружеството да бъде уведомявано за започване на процедурата по издаване на решението, тъй като при отнемане на разрешителното законът на предвижда уведомяване. Счита, че решението е мотивирано, тъй като не са представени доказателства за започване на строителството, нито се прави искане за изменение на разрешителното по отношение на срокове за изграждане на съоражение и реализиране на водовземане и решението за отнемане на разрешителното поради неизпълнение на условията по същото, е законосъобразно.

В съдебно заседание оспорващият – „МВЕЦ Михайлово” ЕООД, ЕИК 201832685, седалище и адрес на управление:гр.София, бул „България” № 118, Абакус Бизнес център, етаж 4 се представлява от адв. А., която заяви, че не се оспорва обстоятелството, че не е реализирано строителството и не се водовзема, като намира акта за постановен в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Моли за отмяна и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът –директор на БДДР –Плевен се представлява от юрк М., която намира решението за правилно и законосъобразно и поддържа заявеното във възражението по жалбата. Счита, че не е налице изпълнение на условията на разрешителното относно изграждане на съоражението и реализиране на водовземането в определените срокове .Моли за отхвърляне на жалбата .

Административен съд-Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият е титуляр по разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140129/02.04.2012 г.издадено от Директора на БДУВДР с център Плевен с място на водовземане- водохващате , изградено на р. Огоста на кота дъно река 49,50 в местността „Лукалов върбак” в землището на с. Манастирище, Община Хайредин, област Враца. Водохващането се състои от масивен язовир, състоящ се от две части, енергогасител, рибен проход на левия бряг, челно водовземно съоражение, защитна стена по двата бряга и защитни диги по двата бряга. Срок на завършване на строителството е 31.12.2015 година, като в Приложение към разрешителното т. 12,т.1 е посочен срок за реализиране на водовземането – да започне до 31.03.2016 година, а срокът на разрешителното е до 11.09.2018 година.

По подадено заявление от дружеството с решение № 1102/03.07.2013 година за изменение на разрешително № 11140129/02.04.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на БДУВДР –център Плевен, е изменено първоначалното разрешително и се променят различни параметри на същото относно място на водоползване, схема и технически параметри на съораженията , но не се променят срок за изграждане на съораженията и срок за започване на водовземането.

На л. 48 по делото е приложен доклад от гл. експрет дирекция „Контрол” при БДДР –Плевен, в който се посочва, че на 25.01.2017 година експерти от БДДР –Плевен са извършили проверка на място в райнона на водохващането на МВЕЦ „Михайлово” в коритото на р. Огоста и е установено , че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съораженията на ВЕЦ и не е реализирано водовземането до 31.03.2016 година и е направено предложение за отнемане на разрешителното.

Представен е и констативен протокол от 25.01.2017 година от извършване на огледа на място, като и заповед на директора на БД „Дунавски район” от 19.12.2016 година, с която се възлага извършването на проверка по издадени разрешителни, сред които е и разрешителното на оспорващия.

На 27.02.2017 година е издадено процесното решение, с което се отнема разрешително № 11140129/02.04.2012 г. поради нарушаване на условията на разрешителното в раздел „Срок на завършване на строителството” до 31.12.2015 година и в т.12.1 от Приложението към разрешителното „Срок за реализиране на водовземането – до 31.03.2016 година.

Решението е съобщено на дружеството на 08.03.2017 г (л. 41) и на Община Хайредин и в срок е подадена жалба срещу същото.

По делото с жалбата не са представени доказателства относно обективните причини, които според оспорващия правят невъзможно изграждане на съораженията и реализиране на водовземането, и въпреки указаната доказателствената тежест, такива не са ангажирани и в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 79а, ал. 1 вр. чл. 52, ал.1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция Дунавски район- Плевен, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че дружеството не е уведомено за започване на производството по издаване на процесното решение и това е съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 26, ал. 1 от АПК, водещо до отмяна на акта. В случая административният орган служебно има задължение да следи за спазване на условията на издаденото разрешително и реализиране в срок на предоставените с разрешителното права и това не е ограничено времево. Производството е започнало именно при извършване на този служебен контрол по изпълнение на предоставените с разрешителното права на дружеството и е установено, че е налице неизпълнение. Не е налице уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК , като това е процесуално нарушение, но не е съществено в случая, тъй като дружеството не е лишено от възможност да организира защитата си и да представи доказателства относно изпълнение на условието да изгради съоражението до посочения в разрешителното срок и да реализира водовземането, но такива, както бе посочено по-горе не са представени .

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Органът е посочил като приложима цитираната по-горе разпоредба на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, съгласно която може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при нарушаване на условията на разрешителното и при неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определения срок. В случая след извършена проверка през януари 2017 година от експерт от БДДР Плевен, надлежно оправомощен със заповед на директора е установено, че не са изградени съораженията, които е следвало да бъдат готови до 31.12.2015 година и това представлява нарушение на условие на разрешителното от 2012 година и не е реализирано водовземане до определения срок – 31.03.2016 година, което представлява неупражняване на право в срок, предоставено с разрешителното. Установените обстоятелства са посочени от органа точно, ясно и оспорващият не е ангажирал доказателства, че е налице строителство в определения срок и реализирано водовземане до 31.03.2016 година, само твърди, че това се дължи на обективни причини без да ги посочва.

Неоснователен е и доводът на оспорващия за несъответствие на решението с целта на закона, тъй като именно цел на закона е освен устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, които се постигат с изпълнение от страна титуляра на разрешителното на условията в срок, а и възможност за други лица да ползват воден обект, а не същият да бъде блокиран вследствие на разрешително, по което титулярът не предприема действия. Целта на закона е да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване на здравето на населението и контролната функция на басейновите дирекции е в тази насока да следи за изпълнение на условията по разрешителните и да при неизпълнение да предприема своевременно действия по отнемането им.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на „МВЕЦ Михайлово” ЕООД, ЕИК 201832685, седалище и адрес на управление:гр.София, бул „България” № 118, Абакус Бизнес център, етаж 4 чрез Г.Н.Н., чрез адв. Е.З.А., съдебен адрес *** Иван Шишман” № 8 срещу решение № РО-158/27.02.2017 година на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” за отнемане на разрешително № 11140129/02.04.2012 г, за водовземане от повърхностен воден обект изменено с решение № 1102/03.07.2013 г..

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: