ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 438

гр.Плевен, 09.05.2017 г.

Административен съд - гр. Плевен, четвърти състав, в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 238 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 130, ал 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Р. Р. А., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене срещу непосочен акт на ГДИН, с който е постановен отказ да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна, получен от лицето на 28.12.2016г.

Съдът установи, че административният акт, от който е недоволен жалбоподателят е писмо рег. № 12755/21.12.2016г. на Заместник Главния директор на ГДИН /л.16 от делото/, с което не е уважено искането на лицето да бъде преместено от затвора Белене в затвора във Варна за доизтърпяване на наказанието. Писмото е постановено по молба на лицето от 05.12.2016 г. /л. 18 от делото/.

Съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане.

Административното производство е започнало с молбата на настоящия жалбоподател да бъде преместен от един затвор в друг, депозирана на 05.12.2016 г. /л.18/. Административният орган се е произнесъл по тази молба на 21.12.2016 г. и актът е съобщен на лицето на 28.12.2016г. Това е видно от отбелязване в края на писмо рег. № 12755/21.12.2016г. на Заместник Главния директор на ГДИН /л.16 от делото и се признава от жалбоподателя в допълнение към жалбата му вх. № 1271/11.04.2017г. /л.11 от делото/. Следователно административното производство се е развило по реда на ЗИНЗС в редакцията му преди изменението на закона ДВ бр 13/2017г. в сила от 07.02.2017 г. По този стар ред не е било предвидено съдебно оспорване на отказа за преместване от един затвор в друг. Това е видно от чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС / в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./. Това е специфична дейност, е била предоставена по закон изключително в дискреционната власт на Министерството на правосъдието, в частност - на директора на ГД "Изпълнение на наказанията". На тези основания съдебен контрол върху постановените от Директора на ГД"ИН" актове, респ. върху контролните актове на Министъра на правосъдието е недопустим, тъй като същият е изключен по силата на закона. Преценката на административния орган дали да разпореди преместване или не, е изцяло по целесъобразност, поради което актовете на главния директор на ГД ИН, респективно на министъра на правосъдието при условията на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. /В този смисъл определение № 5686 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. дело № 15612/2010 г., 5-членен с-в/.

С последното изменение на ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., е предвидено, че заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно. Чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС /изм. с ДВ бр. 13/2017 г./ съставлява норма със смесен характер - тя едновременно за първи път създава субективно право на жалба пред съд и посочва реда за упражняване правото на жалба - по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като това решение е окончателно. В частта си, в която разпоредбата създава право на жалба, тя няма обратно действие, поради което жалбата на г-н Р.А. срещу писмо рег. № 12755/21.12.2016г. на Заместник Главния директор на ГДИН /л.16 от делото/, с което не е уважено искането му да бъде преместен от затвора Белене в затвора във Варна за доизтърпяване на наказанието е недопустима и не подлежи на разглеждане.

По делото е постъпила жалба на лицето срещу същото писмо, адресирана до Министъра на правосъдието. Жалбата е с вх. № 94-р-3/05.01.2017г. и следва да бъде разгледана от министъра на правосъдието, тъй като разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС /изм. с ДВ бр. 13/2017 г./ няма обратно действие и в преходните и заключителните разпоредби не е предвидено изрично правило за висящите производства, поради което те следва да бъдат довършени по стария ред. С оглед посоченото, жалбата е с вх. № 94-р-3/05.01.2017г. на Р. Р. А., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене срещу писмо рег. № 12755/21.12.2016г. на Заместник Главния директор на ГДИН /л.16 от делото/, с което не е уважено искането на лицето да бъде преместено от затвора Белене в затвора във Варна за доизтърпяване на наказанието следва да бъде върната на министъра на правосъдието за произнасяне.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 130, ал.4 АПК Административен съд – Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Р. Р. А., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене срещу непосочен акт на ГДИН, с който е постановен отказ да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна, получен от лицето на 28.12.2016г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 238 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2017 година.

ИЗПРАЩА на Министъра на правосъдието жалбата с вх. № 94-р-3/05.01.2017г. на Р. Р. А., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене срещу писмо рег. № 12755/21.12.2016г. на Заместник Главния директор на ГДИН, с което не е уважено искането на лицето да бъде преместено от затвора Белене в затвора във Варна за доизтърпяване на наказанието за произнасяне по същество.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: /п/