Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

242 / 07 Юни 2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тридесет и първи май 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 235/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д.В.Д. *** срещу Заповед № 17-0938-000571/07.03.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, затова че със съставен АУАН № Г998879/07.03.2017г. е установено, че на 07.03.2017г. около 12:15ч. в гр. Плевен, ул. „Васил Априлов” срещу № 45 в посока ул. „Димитър Констатинов” управлява МПС – лек „Хюндай Аксент” с Рег. № ЕН***ВВ без да притежава СУМПС – лишен по административен ред със ЗППАМ № 16-4332-003942/2016г.

 Жалбоподателят лично и чрез адв.К. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Сочи, че ЗППАМ № 8890/13.11.2016г. за отнемане на СУМПС е била връчена на 20.03.2017г. и влиза в сила от връчването й, а не от издаването й и е предпоставка за издаване на процесната Заповед за прилагане на ПАМ. Счита, че не е изгубил правоспособност на водач с отнемането на СУМПС по административен ред, това е принудителна мярка за заплащане на глобите. Претендира разноски.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при направената на 07.03.2017г. справка от актосъставителя се установило, че Д. е лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 16-4332-003948/13.11.2016г., издадена от Отдел ПП – СДВР по чл. 171 т.1 б. „д”, а на 21.03.2017г. Д. е представил квитанции за платени глоби в Сектор ПП – Плевен и СУМПС му е върнато. СУМПС е отнето със съставяне на АУАН на 13.11.2016г. и издадена заповед за ПАМ, като целта на мярката е да не управлява МПС, а не само да заплати глобите.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 20.03.2017г.  Жалбата е подадена на 23.03.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН ф. № Г998879/07.03.2017г. е установено, че на 07.03.2017г. около 12:15ч. в гр. Плевен, ул. „Васил Априлов” срещу № 45 в посока ул. „Димитър Констатинов” Д.В.Д. управлява МПС – лек „Хюндай Аксент” с Рег. № ЕН***ВВ без да притежава СУМПС – неправоспособен, лишен по административен ред със ЗППАМ № 16-4332-003942/13.11.2016г. на СДВР, което е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са снети регистрационните табели на автомобила, което е вписано в него. При съставяне на акта Д. подписал саморъчна декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на посочената дата и час е управлявал собствения си автомобил.

Актът е подписан от нарушителя без възражения, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства и не е оборил установените с акта факти и обстоятелства, напротив в подробните си обяснения пред съда ги потвърждава.

Въз основа на АУАН е издадено НП № 17-0938-000514/20.03.2017г., което видно от приложената справка за водача е връчено, няма данни да е обжалвано.

Видно от същата справка със съставен АУАН № Г-447731/13.11.2016г. на Отдел ПП-СДВР е било отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Този факт се потвърждава от дадените подробни обяснения от жалбоподателя в съдебно заседание. Въз основа на този акт е издадено НП № 16-4332-025638/30.01.2017г., което е влязло в сила на 20.03.2017г. Въз основа на съставения акт от същата дата е издадена и ЗППАМ № 16-4332-003942/13.11.2016г. на СДВР на основание чл. 171 т.1 б. „д” ЗДвП -  временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Д. – до заплащане на дължимата глоба. В заповедта е отразено, че Д. е отказал да я получи. Връчена му е на 20.03.2017г. срещу подпис. На 21.03.2017г. СУМПС му е върнато, което удостоверил с подписа си на гърба на заповедта, след представяне на квитанции за платени глоби и действието на наложената принудителна административна мярка е било преустановено. Съгласно чл. 172 ал.6 от ЗДвП, което изрично е записано в заповедта, обжалването не спира изпълнението й.  Следователно по силата на закона е допуснато предварително изпълнение. Тя подлежи на изпълнение веднага след издаването и поражда незабавно целените с нея правни последици. Ето защо без съществено значение е кога е била връчена тази заповед. Момента на връчването е свързан единствено с възможността на адресата да я обжалва, което не спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Със съставянето на АУАН и издаването на заповедта за ПАМ на 13.11.2016г. СУМПС на водача е било фактически отнето от контролните органи по административен ред. С тази временна принудителна мярка той е бил лишен за определен период от правоспособност и затова не е имал право да управлява МПС без свидетелство, докато не заплати дължимите глоби. Със заплащане на глобите на 21.03.2017г. СУМПС на водача е върнато и правоспособността му възстановена.

Но на 07.03.2017г. жалбоподателят не е притежавал СУМПС и не е имал право да управлява МПС, заради което му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП и издадена процесната заповед за ПАМ на осн. чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца чрез отнемане на регистрационните табели.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС, без да е притежавал свидетелство за управление, тъй като последното е било иззето от контролните органи по административен ред.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 8 м. е в рамките на законовия и е обусловен от поведението на водача и упорството му да не се подчинява на правилата на ЗДвП, поради което е съобразен с целите на мярката.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ  се извършва с отнемането на табелите с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а по ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание, както и от  приложената по преписката Заповед за ППАМ № 16-4332-003942/13.11.2016г. на СДВР, издадена на основание чл. 171 т.1 б. „д” ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Д. – до заплащане на дължимата глоба. Последните обосновават издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на собственото на водача ППС за срок от 8 месеца, поради управление на МПС от него без да притежава СУМПС. Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Не е съществено нарушение възпроизвеждането на цялото съдържание на съставяния АУАН, включващо и други две нарушения, които са неотносими към основанието за прилагане на принудителната административна мярка. Оносимите факти и обстоятелства са посочени в заповедта.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на водач, управляващ МПС без СУМПС, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на Д.В.Д. *** срещу Заповед № 17-0938-000571/07.03.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :