Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр. Плевен, 5 Юли 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети юни две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ЙОРДАНКА АНТОНОВА
При Секретар: А. П.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 227/2017г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. *** срещу Решение № 120/16.02.2017 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 122/2017 г. по описа на съда.
С решението си съдът е изменил Наказателно
постановление № 2212 от 09.01.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на Г.П.Г.
*** на основание чл. 266, ал. 1, пр.7 т.1 от Закона за горите е наложено
административно наказание – глоба в
размер на 175 лева и на осн. чл. 275 ал. 2 от ЗГ е определено да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 6
пр.куб.м. липови дърва за огрев в размер на 97,98 лв. , затова че на 14.10.2016
г. в гр. Славяново, обл. Плевен в двора на дома си на ул. ***, жалбоподателя
съхранява 6 пр.куб.м. липови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с
контролна горска марка или друга марка, като съдът е намалил размера на глобата
от 175 на 50 лева.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на
наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от
НПК. Моли да бъде отменено наложеното му от Директора на РДГ – Ловеч наказание,
като твърди, че не е направил грешка и е събирал изгнили дърва по принуждение, тъй като е
социално слаб и в този смисъл не е извършил нарушение, а наложеното наказание е
непосилно за него и семейството му.
Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите
– Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е достигнал до правилен извод за доказаност на
соченото нарушение, след анализ на доказателствата по делото – свидетелски
показания и писмени доказателства, които съображения изцяло се споделят от
настоящата касационна инстанция.
По безспорен и несъмнен начин е установено, че
жалбоподателят Г. е съхранявал в двора на дома си в гр. Славяноно 6 пр. куб.м.
липови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна горска или
друга марка в нарушение на забраната на чл. 213 ал.1 пр.7 т.1 от Закона за
горите - за съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка. Правилно съдът е съобразил, че наложеният
размер на наказанието е несправедлив с оглед разпоредлата на чл. 27 ал.2 от
ЗАНН, а именно - възрастта на нарушителя, неговото материално състояние,
предвид обстоятелството, че е пенсионер и фактът, че на нарушителя не са били
налагани други административни наказания за извършени нарушения по Закона за
горите. При съобразяване на всички тези факти и обстоятелства при
индивидуализация на наказанието, правилно и законосъобразно съдът е намалил
размера на наказанието към установения от закона минимум – 50 лв. Правилно и законосъобразно съдът е потвърдил
НП в частта за заплащане на паричната
равностойност на липсващата дървесина – предмет на нарушението в размер на
97.98 лв., постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 275 ал.2 от ЗГ.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са
налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 120/16.02.2017 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 122/2017 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.