Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 300

 

гр. Плевен, 5 Юли  2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на девети юни две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    СНЕЖИНА ИВАНОВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: А. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 227/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. *** срещу Решение № 120/16.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 122/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 2212 от 09.01.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на Г.П.Г. *** на основание чл. 266, ал. 1, пр.7 т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание –  глоба в размер на 175 лева и на осн. чл. 275 ал. 2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 6 пр.куб.м. липови дърва за огрев в размер на 97,98 лв. , затова че на 14.10.2016 г. в гр. Славяново, обл. Плевен в двора на дома си на ул. ***, жалбоподателя съхранява 6 пр.куб.м. липови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка или друга марка, като съдът е намалил размера на глобата от 175 на 50 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Моли да бъде отменено наложеното му от Директора на РДГ – Ловеч наказание, като твърди, че не е направил грешка и е събирал  изгнили дърва по принуждение, тъй като е социално слаб и в този смисъл не е извършил нарушение, а наложеното наказание е непосилно за него и семейството му.

Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е достигнал до правилен извод за доказаност на соченото нарушение, след анализ на доказателствата по делото – свидетелски показания и писмени доказателства, които съображения изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция.

По безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят Г. е съхранявал в двора на дома си в гр. Славяноно 6 пр. куб.м. липови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна горска или друга марка в нарушение на забраната на чл. 213 ал.1 пр.7 т.1 от Закона за горите - за съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Правилно съдът е съобразил, че наложеният размер на наказанието е несправедлив с оглед разпоредлата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, а именно - възрастта на нарушителя, неговото материално състояние, предвид обстоятелството, че е пенсионер и фактът, че на нарушителя не са били налагани други административни наказания за извършени нарушения по Закона за горите. При съобразяване на всички тези факти и обстоятелства при индивидуализация на наказанието, правилно и законосъобразно съдът е намалил размера на наказанието към установения от закона минимум – 50 лв.  Правилно и законосъобразно съдът е потвърдил НП  в частта за заплащане на паричната равностойност на липсващата дървесина – предмет на нарушението в размер на 97.98 лв., постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 275 ал.2 от ЗГ.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/16.02.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 122/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.