Решение по Административно дело 225/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 380 / 20 Септември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети септември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М. К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 225/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С.Й.Д. *** срещу Заповед № 17-0938-000226/03.02.2017г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, който управлява МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал.8 - до заплащане на дължимата глоба, не е заплатил в законоустановения срок глоба по НП № 14-0246-000640/09.12.2014г., влязло в сила на 06.03.2015г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Счита, че мярката е приложима само в случай, че управлява МПС при наличието на наложена с НП глоба, която не е заплатил. Сочи, че в случая няма доказателства, че е управлявал МПС, поради което заповедта е издадена без правно основание. Счита свидетелските показания за недостоверни и манипулирани, не е доказано да е управлявал МПС по пътища, отворени за обществено ползване, за които важи ЗДвП. Поддържа жалбата и счита, че със заплащането на дължимата глоба по НП не е отпаднал правният му интерес да установи незаконосъобразността на заповедта, защото това се отразява в информационните масиви на МВР.

Ответникът – Началникът на група към Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, тъй като към момента на подаване на жалбата е заплатил дължимата глоба и действието на мярката е преустановено. Счита заповедта за законосъобразна. Безспорно се доказва от показанията на свидетелите и писмените доказателства, че жалбоподателят се явил за регистрация на автомобил в ПП – Плевен на 01.02.2017г., бил е сам, управлявал е автомобила, не е имало друго лице с него и той не посочва такова лице, откъдето следва, че той е докарал автомобила. Поради това счита за доказана датата на нарушението и обосновава тезата си за наличие на материално-правните предпоставки за издаване на заповедта. Дължимата глоба е била платена впоследствие, с което са постигнати и целите на мярката. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 23.02.2017г. Жалбата е подадена на 02.03.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта е издадена на 03.02.2017г. от В.К., заемащ длъжност Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочено – чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача, който управлява в нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал.8 - до заплащане на дължимата глоба, а като фактическо, че С.Й.Д. не е заплатил в законоустановения срок глоба по НП № 14-0246-000640/09.12.2014г., влязло в сила на 06.03.2015г.

По делото е приложено посоченото НП, връчено е на 26.02.2015г. Видно от справката в информационната система на ОД на МВР – Плевен не е било обжалвано в законния 7-дневен срок и е влязло в сила на 06.03.2015г. С него на Д. са наложени две глоби – в размер на 300 лв. и на 10 лв. В справката от информационната система е отразено, че глобите по това НП не са платени, но от приложената от жалбоподателя в съдебно заседание разписка за плащане на л.33 е видно, че дължимите суми са преведени по посочената в НП банкова сметка ***.02.2017г. т.е. след издаване на заповедта.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Това предполага извършено нарушение на чл. 157 ал.8 от ЗДвП, установено със съставен АУАН, какъвто в случая не е бил съставен. Според разпоредбата наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съответно чл. 190 ал.3 от ЗДвП предвижда, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на НП, съответно решението или определението на съда при обжалване. Следователно срокът за доброволно плащане на наложената с влязлото в сила НП глоба е един месец, считано от датата на влизането му в сила и в случая е изтекъл на 06.04.2015г. Безспорно дължимите глоби не са били заплатени в този срок, не са били заплатени и до 03.02.2017г. – датата на издаване на заповедта. Но също така е безспорно и че не е бил съставен АУАН на Д., с който да се установи, че на конкретна дата е управлявал МПС и че към тази дата не е заплатил дължимите глоби по влязлото в сила НП.

Управлението на МПС без контролен талон или заместващо го НП по смисъла на чл. 157 ал.8 от ЗДвП представлява нарушение на ЗДвП, което се установява със съставянето на акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В случая такъв акт за нарушение не е бил съставен, поради което и не е установено по предвидения в закона ред, че жалбоподателят Д. е управлявал автомобила на конкретна дата в нарушение на ЗДвП. Още повече, че в заповедта не е посочена конкретна дата, на която е установено, че Д. е управлявал МПС. Това прави заповедта немотивирана и издадена при липса на посоченото в нея материално-правно основание. Не е изпълнен фактическия състав на чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП, поради което заповедта е и материално незаконосъобразна. Не съответства и на целта на закона.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – до заплащане на дължимата глоба. Целта е да дисциплинира нарушителите като им попречи да управляват МПС, докато не изпълнят задължението си, с което се постига и ефективност на наложеното наказание. Със заплащането на дължимите глоби е преустановено действието на заповедта. Но не отпада правния интерес на жалбоподателя да установи нейната незаконосъобразност.

Липсата на съставен АУАН за извършено от Д. нарушение на ЗДвП, с което да се установи, че е управлявал МПС на конкретна дата, като предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, както и липсата на посочена конкретна дата в заповедта, не може да се санира впоследствие.

Затова показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че Д. *** на 01.02.2017г. за регистрация на МПС, което се потвърждава от подадено от него заявление в качеството на пълномощник, както и че е бил сам и е придвижвал автомобила в халето за регистрация в двора на КАТ, след което го е напуснал, управлявайки автомобила и че по този повод инспектор М. И. е извършил проверка за неплатени глоби и устно е докладвал на ръководител група – К., не може да поправи допуснатия в хода на административното производство и в съдържанието на заповедта съществен порок.

По изложените съображения заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 17-0938-000226/03.02.2017г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С.Й.Д. *** - до заплащане на дължимата глоба по НП № 14-0246-000640/09.12.2014г., влязло в сила на 06.03.2015г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :