Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр.Плевен, 11 Май 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №224 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от С.Д.Х. *** против Решение №ОУС-50/27.02.2017 год. на комисията по чл.8, ал.1 от Наредба №18 на ОС-Плевен, взето по протокол №55 от 24.02.2017 год., с което жалбоподателката е картотекирана, като й е определена степен на жилищна нужда 4 група 3 подгрупа.

В жалбата се възразява срещу оспорената заповед с твърдения, че Х. е самотна майка, сама отглежда детето си при крайно неприветливи условия. Сочи, че живее при родителите си във ведомствено жилище на „Нефт и газ”, състоящо се от стая и кухня и квадратура около 30 кв.м. Твърди, че помещенията на това жилище са много влажни, избива мухъл, независимо от извършваните ремонти, поради което се притеснява за здравето на двумесечното си бебе, което боледува през седмица. Друг проблем, който сочи е, че около тях е пренаселено с лица от ромски произход, които слушат денонощно силна музика. Твърди, че със сумата от 420 лева, съставляваща обезщетение за отглеждане на детето й, не може да наеме подходящо жилище за отглеждане на детето си. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, моли съда да постанови решение, с което да бъде картотекирана в по-нуждаеща се група, поддържа заявените в жалбата оплаквания.

Ответникът по жалбата – Комисията по чл.8 от Наредба №18 при община Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата. Представила е писмено становище с вх.№1175/04.04.2017 год. на л.31от делото, в което е изразила мнение за неоснователност на жалбата, тъй като определените група и подгрупа са съобразени с разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба №18, с оглед представените от Х. писмени доказателства. Последното не препятства същата за настаняване в общинско жилище, същата подлежи на жилищно настаняване и такова ще бъде извършено при наличие на жилище и след заседание на комисията по жилищно настаняване.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по заявление от С.Д.Х. с вх.№ОУС-50/06.02.2017 год. на л.20, за установяване на жилищни нужди-картотекиране и издаване на удостоверение, в което Х. е посочила, че желае да ползва общинско жилище под наем, по повод което желае да бъде установена степен на жилищна нужда на нея и нейното семейство, както и да бъде включена в картотеката на лицата, желаещи да ползват общинско жилище под наем. Към заявлението са приложени: квитанция за платена такса за картотека; удостоверения изх.№№ 5366/04.11.2016 год. , 188/18.11.2016 год. и 337/02.02.2017 год. на л.11, л.13 и л. 19 от Агенцията по вписванията, че за периодите 04.11.2011-04.11.2016 год., 18.11.2011-18.11.2016год. и 09.01.2017-02.02.2017 год. няма вписвания и отбелязвания; удостоверения изх.№№ УД004099/24.10.2016 год. и УД000472/06.02.2017 год. на л.12 и л.18 от община Плевен, ДПМДТ, от които е видно, че Х. не притежава недвижимо имущество и движими вещи и няма подадени „други декларации”; удостоверение №14-00043697/04.11.2016 год. от НОИ на л.17, че за периода 01.07.2016-31.10.2016 год. е получила следните парични обезщетения: за временна неработоспособност за месеците юли, август, септември и октомври 2016 год. общо в размер на 1508,75 лева; удостоверение изх.№92/01.11.2016 год. от работодателя „Медика 96” ООД на л.16, от което се установява, че за периода месец май-месец юли 2016 год. е получила доходи от трудово правоотношение общо в размер на 644,83 лева; удостоверение изх.№04-576/01.11.2016 год. от община Плевен, от което е видно, че считано от 06.06.2008 год. Х. е с регистриран настоящ адрес ***, който е и неин регистриран постоянен адрес от 15.04.2011 год., видно от удостоверение изх.№06-584/01.11.2016 год.; удостоверение изх.№6511010146/14.11.2016 год. от община Кнежа, че Х. няма декларирани данни като собственик или ползвател на недвижим имот, както и декларирани МПС и ППС; удостоверение изх.№12-305/24.01.2017 год. от община Плевен, от което е видно, че има родена дъщеря-К. С. Х.-на 09.11.2017год.

На 24.02.2017 год., Комисия, назначена със Заповед №РД-10-490/05.05.2005 год., Заповед №РД-10-149/10.02.2006 год., Заповед №РД-10-1554/01.12.2006 год., Заповед №РД-10-523/10.04.2007 год., Заповед №РД-10—3/07.01.2008 год. и Заповед №РД-10-812/20.05.2015 год. се е събрала на извънредно заседание, разгледала е подадените молби-декларации от граждани за периода от 27.01.2017год. до 24.02.2017 год. и е определила следните групи: относно С.Д.Х. - 4 група, 3 подгрупа. За взетото от Комисията решение Х. е уведомена с писмо на л.5 от делото, получено от нея на 06.03.2017 год., видно от приложената на л.48 от делото обратна разписка.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспореното решение, имаща право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и против индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.45а, ал.1 от ЗОС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 от ЗОС се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на тази разпоредба Общинският съвет на Община Плевен е приел Наредба №18 за реда на управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти (Наредба №18). Същата е приобщена на л.л.32-46 от делото. Съобразно чл.8, ал.1 от Наредбата, кметът на общината назначава Комисия за установяване на жилищната нужда и картотекиране на нуждаещите се граждани, в която се включват служители от общинската администрация, като в състава на Комисията задължително участва правоспособен юрист. Такива заповеди са приобщени на л. 49 и 50 от делото - Заповед №РД-10-490/05.05.2005 год.и Заповед №РД-10-812/20.05.2015 год. на Кмета на община Плевен . В състава на Комисията, произнесла оспореното решение, са включени определените с цитираните заповеди членове, между които правоспособен юрист-заместник-председателя на Комисията, поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата орган.

Този колективен орган е формирал воля на проведено свое заседание и се е произнесъл по заявлението на Х., като е определил степен на жилищна нужда- 4 група, 3 подгрупа. В протокола на Комисията, обаче, приложен на л.4 от делото, освен цитиране на заповедите, които определят състава на комисията в годините, цитиране на членовете на комисията, взела решението , и разпоредителна част, в която по всички подадени заявления от граждани са определени съответните групи и подгрупи, не се съдържат нито правни основания , нито фактически основания за взетите решения. Дори не е извършено препращане към приложимите текстове на Наредбата. А видно от чл.7 от Наредбата, в общинската администрация се съставя и поддържа картотека по групи и подгрупи, определени съобразно чл.6, на нуждаещите се от жилища лица и семейства, които отговарят на условията по чл.5. В разпоредбата на чл.5 от една страна са нормативно закрепени пет условия, на които следва да отговарят едновременно българските граждани и техните семейства, разписани в отделни точки. От друга страна лицата и семействата, за които е установено, че отговарят на условията на чл.5, се подреждат по низходящ ред в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, както следва: лица, които са освободили заеманите от тях жилища и помещения, собствеността върху които е била възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) или по други закони за възстановяване на собствеността; лица незаемащи жилищна площ или ползващи по настоящ адрес не по-малко от две години за жилища нежилищни помещения, като бараки, мази /изби/, сутерени, тавански помещения, второстепенни постройки и др.; лица, които като малолетни и/или непълнолетни са били настанени и са обитавали общински жилища заедно с родителите си при смърт на титуляра по заповедта и съпруг/съпруга за същия имот; лица, ползващи жилищна площ при условията на свободно договаряне и млади семейства; лица, заемащи недостатъчна застроена жилищна площ по нормите на чл.16. Т. е. , определени са няколко категории лица, според характеристиките на които се извършва подреждането. От своя страна, след подреждане на категориите лица, се вземат предвид и критериите, разписани в чл.6, ал.2 от Наредбата, за да се определи конкретната степен на жилищна нужда на конкретното лице - заявител, както следва: лица и семейства, в които един от съпрузите или двама от членовете на семейството са с от 70 до 100% нетрудоспособност, установена по съответния ред; семейства с две и повече деца; настойници, попечители или родители, отглеждащи сами малолетни и/или непълнолетни деца; социално слаби лица, които са били не по-малко от 2 години преди подаването на молбата за картотекиране; други. Безспорно е, че за да кандидатства за установяване степен на жилищна нужда и картотекиране едно лице следва да отговаря на горните посочени изискванията на Наредбата. В случая Х. следва да отговаря на условията, визирани в чл. 5 на Наредба № 18, за да бъде картотекирана. Но работата на Комисията по чл. 8 от същата Наредба не е само да събира изискуемите се документи, а и да аргументира своите решения, които по смисъла на закона са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. За да се провери дали решението на Комисията съответства на нормите на закона, следва да се съпоставят разпоредбите му с нейните мотиви и с доказателствата по преписката. В оспореното решение не само словесно не е изписано към коя категория лица е причислена жалбоподателката по чл.6, ал.1 и кои от условията на ал.2 са налице относно нея, но дори не са посочени тези изисквания като текстове от наредбата цифрово, като правна квалификация, за да може да се ориентира същата и да разбере защо й е определена точно тази група и подгрупа. В този смисъл оспореното решение е лишено от мотиви, което препятства Х. адекватно да организира защитата си, както и препятства преценката на съда за спазването на материалния закон от страна на административния орган. Следва да се има предвид, че жалбоподателката навежда доводи в жалбата и в пледоарията си по същество за съображения, свързани с тежко материално състояние и окаяно състояние на жилището, в което живее в момента с новороденото си дете. Разпоредбата на чл.6 от своя страна и както вече беше посочено, предвижда различни категории правоимащи лица, като от доказателствата по делото не може да се приеме еднозначно, че Х. попада точно в една от всичките тези хипотези –тя може да е картотекирана в съответната група както защото е младо семейство, така и защото ползва жилище при условията на свободно договаряне, както поради това , че ползва за жилище помещение като барака, маза, сутерен, таван и т.н., така и защото заема недостатъчна застроена площ. Всички тези изброени хипотези попадат в различни точки на чл.6, ал.1 от Наредбата и нито жалбоподателката, нито съдът могат да предполагат каква е била волята на административния орган, в коя конкретна точка е преценил органът, че попада заявителката и в коя конкретна хипотеза от тази точка и защо, на какво основание. Липсата на мотиви в тази насока, които да удостояверяват наличието или липса на обстоятелствата, обуславящи жилищна нужда от съответната група и подгрупа обуславя незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание. Ето защо решението следва да се отмени и делото да се върне като преписка на Комисията по чл.8 от Наредбата, която да извърши проверка за наличие на всички обстоятелства по чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата и да изложи обосновани мотиви за преценката си в коя група и подгрупа следва да бъде картотекирана Х..

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.Х. *** , Решение №ОУС-50/27.02.2017 год. на комисията по чл.8, ал.1 от Наредба №18 на ОС-Плевен, взето по протокол №55 от 24.02.2017 год., с което Х. е картотекирана, като й е определена степен на жилищна нужда 4 група 3 подгрупа.

ВРЪЩА преписката на комисията по чл.8, ал.1 от Наредба №18 на ОС-Плевен за ново произнасяне по подаденото от С.Д.Х. *** заявление с вх.№ОУС-50/06.02.2017 год. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: