РЕШЕНИЕ № 258
гр.
Плевен, 14 Юни
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар
В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 222/2017
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба на Директора на ТП на НОИ – Плевен против Решение № 64/15.02.2017 г.
на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 351/2015 г., в частта му, с която е установено, че ТП
на НОИ - Плевен е осъществило нарушение на Закона за защита от дискриминация по признаци:
„лично положение”, „увреждане” и „имуществено състояние” по отношение на Н.И.Д.
***, като с Разпореждане № 15/10.07.2015 г. е прекратила опуснатите й пожизнено
наследствени пенсии, както и в частта,
с която е препоръчано на основание чл. 47, ал. 6, т. 3 от ЗЗДискр на ТП на НОИ
– Плевен при прилагане на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО /ДВ бр. 107/2014
г. в сила от 01.01.2015 г./ да прилага съответно и § 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр.
107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./, който изрично урежда случаите на
отпуснати пенсии до момента на изменението на чл. 92, ал. 1 от КСО в сила от
01.01.2015 г.
Жалбоподателят
иска оспореното решение да бъде отменено в обжалваната му част като
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че КЗД неправилно е възприела
фактическата обстановка, неправилно е тълкувала и прилагала разпоредбите на
Кодекса за социално осигуряване, не е съобразила решението на ВАС по спора за
законосъобразността на индивидуалния административен акт и акцентирайки на
принципите на „социалната държава“ е достигнала до неправилни и
незаконосъобразни изводи в обжалваното решение. Счита още, че КЗД е излязла
извън обхвата на компетентността си в изложените мотиви като си е позволила да
се произнася по отношение на правото на наследствена пенсия на г-жа Н.И.Д.,
пожизненото й отпускане, прилагането на чл. 82, ал. 1 от КСО и §22с от ПЗР на
КСО. Моли, при постановяване на решението по настоящата жалба, да бъдат
съобразени изцяло мотивите на съдебното решение на ВАС, с което се приема, че Разпореждане
№ 15/10.07.2015 г. на Ръководител „ПО“ е правилно и законосъобразно
постановено. Счита, че съдебното решение е достатъчно основание за отмяна на
решението на КЗД в обжалваната част.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Е. Р. с пълномощно на л. 33 от делото. Моли да се
постанови решение, с което да бъде уважена жалбата и да се отмени решението на КЗД
в частта по т. 2 и т. 3. Счита, че доводите изложени в жалбата се подкрепят от
събраните по делото доказателства и с решението на ВАС действието на
административния орган при постановяването на разпореждане № 15/10.07.2015 г.
са потвърдени като правилни и законосъобразно постановени и съответно
решението, с което са отменени пенсиите е правилно и законосъобразно, поради
което считам, че съдебното решение е достатъчно основание за отмяна на
решението на Комисията за защита от дискриминация в обжалваната част. Моли да бъдат
отменени оспорените две точки от решението на Комисията за защита от
дискриминация.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация - София, редовно призован, не изпраща
представител.
Заинтересованата
страна Н.И.Д., редовно призована, се явява лично. Счита, че Комисията по
дискриминация е взела правилно решение, изяснила е въпроса и моли решението да
бъде потвърдено.
Заинтересованите
страни Министерски съвет на Република България, Национален осигурителен
институт – София и Министъра на труда и социалната политика, редовно призовани,
не изпращат представители.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр /решението е получена на
22.02.2017 г. от жалбоподателя, видно от известие за доставяне на л. 161 гръб,
а жалбата е депозирана на 08.03.2017г пред съда, който се явява 14-ят ден от
определения от закона срок/, от надлежна страна.
Жалбата
е допустима само в частта си относно оспорването на т. 2 от решението на
КЗД, с която е установено, че ТП на НОИ - Плевен е осъществило нарушение на
Закона за защита от дискриминация по
признаци: „лично положение”, „увреждане” и „имуществено състояние” по отношение
на Н.И.Д. ***, като с Разпореждане № 15/10.07.2015 г. е прекратила опуснатите и
пожизнено наследствени пенсии. В
тази част решението е неблагоприятно за жалбоподателя и той има правен интерес
да го оспорва.
Жалбата е недопустима в
частта, с която КЗД е препоръчала на основание чл.
47, т.6 от ЗЗДискр на настоящия жалбоподател при прилагането на чл. 82, ал.1 от
КСО/ДВ бр.107/2014 в сила от 01.01.2015г. да прилага съответно и §22с от ПЗР на
КСО, който изрично урежда случаите на отпуснати наследствени пенсии до момента
на изменението на чл. 82, ал.1 от КСО в сила от 01.01.2015г.
Комисията
за защита от дискриминация е постановила, решението си в тази част на
основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. КЗД
може да реализира компетентността си /осъществява контрол по прилагането и
спазването на законите, уреждащи равенството в третирането/ включително като прави
препоръки до държавните органи за отмяна на техни актове, издадени в
нарушението на закони, уреждащи равенство в третирането, тълкуване и прилагане
на закони. Тези препоръки обаче, независимо дали са самостоятелни или част от
друг акт, нямат белезите на индивидуални административни актове и поради това
не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. С този вид актове не се упражняват
властнически правомощия за едностранно, независимо от волята на адресата,
установяване на дадено правно положение. С тях не се създават права или
задължения за адресата, нито се засягат негови права, свободи или законни
интереси. С този вид актове КЗД сезира друг държавен орган, за констатирана от
нея дискриминационна норма, което, според нея, налага вземането на съответни
мерки. Отношенията между двата държавни органа, по повод на издадената
препоръка, не са такива на власт и подчинение, а на равнопоставеност между два
държавни органа с различна материална компетентност. В компетентността на директора
на ТП на НОИ-Плевен в случая е да прецени основателността на направената
препоръка и да предприеме или не съответни мерки. Задължение обаче на КЗД е,
когато установи, че прилагането на дадена нормативна разпоредба може да постави
определен кръг лица, на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр, в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, да информира
компетентния орган.
С
оглед на изложеното жалбата, поставила начало на настоящото производство в тази
нейна част, като насочена към част от актът, който не подлежи на оспорване се
явява недопустима. Налице е абсолютна процесуална пречка за образуване на
съдебно производство, за която съдът следи служебно, поради което съдът следва да
остави без разглеждане жалбата на Директора на ТП на НОИ – Плевен против
Решение № 64/15.02.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка №
351/2015 г в частта, с която е
препоръчано на основание чл. 47, ал. 6, т. 3 от Закона за защита от
дискриминация на ТП на НОИ – Плевен при прилагане на разпоредбата на чл. 82,
ал. 1 от КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./ да прилага съответно
и § 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./, който изрично
урежда случаите на отпуснати пенсии до момента на изменението на чл. 92, ал. 1
от КСО в сила от 01.01.2015 г. и да прекрати производството по делото в същата
част.
Административен
съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на решението
в оспорената част, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на КЗД в частта му, с която е установено, че ТП на НОИ -
Плевен е осъществило нарушение на Закона за защита от дискриминация по признаци: „лично
положение”, „увреждане” и „имуществено състояние” по отношение на Н.И.Д. ***,
като с Разпореждане № 15/10.07.2015 г. е прекратила опуснатите и пожизнено
наследствени пенсии.
Посоченото
решение е прието от компетентен орган, подписано е от всички членове на състава,
съгласно изискването на чл. 64, ал. 1 ЗЗД.
Съставът
за разглеждане и решаване на преписка е
определен с разпореждане № 790/12.08.2015г. на председателя на КЗД /л.46 от
делото/ съгласно правилото на чл.54 от ЗЗДискр. При спазване на същата
разпоредба, така определеният състав е определил между членовете си докладчик и
председател, за което е уведомил председателя на КЗД с писмо вх.
12-11-836/14.09.2015г. Докладчикът е извършил действия по проучване на случая и
събиране на писмени доказателства и становища на заинтересованите страни, след което той е изготвил доклад-заключение
/л.119 и сл./ при спазване на изискването на чл. 60 от ЗЗДискр. Насрочено е и е
проведено едно заседание на състава на 26.10.2016г. /протокол на л. 147 и сл/.
Всички заинтересовани страни са били редовно призовани за посоченото заседание
на състава на КЗД, приложени са уведомления за призоваване от л. 128 до 135 от
делото. Може да се направи извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при осъществяване на производството по постановяването на оспореното
решение.
В
решението си ответникът е приел от фактическа страна, че настоящата
заинтересована страна – Н. Д. е насочила
оплакването си срещу ТП на НОИ – Плевен, защото с разпореждане №15/10.07.2015г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ са прекратени наследствените пенсии
за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия за инвалидност, поради
трудова злополука и професионална болест и е разпоредено да й се изплаща
социална пенсия за инвалидност. Посочено е, че няма спор между страните, и по
настоящото дело няма спор, че Д. е получавала, посочените наследствени пенсии,
както и че не е учащо лице. Спорът е правен и се свежда до това осъществено ли
е неравно третиране на Н.Д. по признаци „лично положение“, „увреждане“ и
„имуществено състояние“ при приложеното, от настоящия жалбоподател, тълкуване
на чл. 82, ал.1 от КСО в редакцията му в сила от 01.01.2015г и § и § 22с от ПЗР
на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./, който изрично урежда
случаите на отпуснати пенсии до момента на изменението на чл. 92, ал. 1 от КСО
в сила от 01.01.2015 г. при постановяването на разпореждане №
15/10.07.2015г. и решение №
2153-14-23/24.09.2015г.,
на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено като правилно и
законосъобразно посоченото разпореждане на ръководителя на „ПО“.
Посоченото
решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е оспорено и по съдебен ред пред
Административен съд Плевен от Д., където е било образувано адм. дело №
851/2015г. Същото е приключило с решение № 557/08.12.2015г. в полза на Н.Д.. При
осъществения инстанционен контрол по касационна жалба от ТП на НОИ - Плевен
пред Върховен административен съд /ВАС/ на Република България е образувано адм.
дело № 992/2016г., то е приключило с решение, с което решение №
557/08.12.2015г., постановено по адм. дело № 851/2015г. на Адм.съд Плевен е
отменено и вместо него е постановено решение, с което отхвърлена на жалбата
на Н.Д. срещу решение №
2153-14-23/24.09.2015г.,
на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
посоченото разпореждане №15/10.07.2015г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“. В това решение ВАС е дал тълкуване на чл. 82, ал.1 от КСО и на и
§ 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г./. В мотивите на
решението е прието, че личните пенсии за инвалидност и наследствените пенсии се
подчиняват на различни правни режими, както и че по отношение на децата не е
предвидено пожизнено отпускане на наследствени пенсии без оглед на възрастта и
на срока на инвалидизиране, определен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Посочено е изрично, че съгласно § 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила
от 01.01.2015 г. отпуснатите на Д. наследствени пенсии следва да се изплащат до
изтичане на определения срок на инвалидност съгласно ЕР № 1411/11.06.2013 г., издадено от ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, както и че при определяне крайната
дата на изплащане на наследствената пенсия пенсионният орган правилно е отчел
обстоятелството, че на 25.05.2015г. Н.Д. е била преосвидетелствена с ново ЕР
№1323/25.05.2015. на от ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен,
но към датата на преосвидетелстване Д. неизпълнява материалноправните условия и
не е субект на правото на наследствена пенсия по чл. 82, ал.1 от КСО в сила от
01.01.2015г, поради което жалбата й е неоснователна.
Решението
на ВАС е окончателно и постановено на 19.01.2017г. Същото е задължително за
всички съдилища, учредения и общини в Република България съгласно чл. 297 от
ГПК вр. чл. 144 от АПК. В този смисъл и при спазване на правилото на чл. 297 от
ГПК настоящият ответник е бил обвързан с тълкуването чл. 82, ал.1 от КСО § 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила
от 01.01.2015 г. , дадено в това решение на ВАС. КЗД се е произнесла с оспореното решение едва
на 15.02.2017г. и следователно е била длъжна да вземе предвид решението ВАС при
постановяване на своето решение. Като не е съобразила задължително за нея
съдебно решение КЗД е постановила неправилно и незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено.
За
пълнота, съдът установи, че в жалбата поставила начала на производството пред
КЗД не е индивидуализиран признака „лично положение“, нито той е обоснован и
доказан в хода на производството. Н.Д. не е посочила значим, обективен
същностен белег на нейната личност, който я отличава от другите индивиди, но
позволя да бъда прилаган еднакво и отчита универсалния обхват на закона и
абсолютната забрана за дискриминация. Нито Д., нито КЗД са изложили
обстоятелства, който да изпълнят със съдържание защитения признак „лично
положение“, който не е дефиниран от закона и следва да бъде обоснован в всеки
конкретен случай. Неустановяването на съдържанието на твърдения защитен признак
е основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение във връзка с
този признак, не е доказано. Само това неблагоприятно третиране, което е
осъществено на основаната на защитен от закона признак се счита за дискриминация, не всяка
неблагоприятна за лицето ситуация.
Съдът
счита, че не е налице и защитения признак „имуществено състояние“. Неблагоприятно третиране на основание този
признак би било налицеq
когато се докаже, че такова каквото е това състояние към момента на твърдяното
неравно третиране е в причинна връзка с последното и което е обусловило
неблагоприятния резултат. В случая няма такова твърдение, нито от Н.Д. в
жалбата й, нито от КЗД в решението й. От всичко изложено, в жалбата и решението
на КЗД, може да се стигне до извод, че твърдението на Д. за неравно третиране е
мотивирано от крайния резултат от постановяването на решение №
2153-14-23/24.09.2015г.,
на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено като правилно и
законосъобразно посоченото разпореждане №15/10.07.2015г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“, а именно, че се намаляват финансовите й постъпления от
източник - пенсии. Влошеното
финансово състояние е обективен факт с изключително сериозни и често
неблагоприятни последици за съответния човек. Но да се приеме, че влошаването
на финансово състояние е същността на защитения признак „имуществено състояние“
е неправилно и некореспондира със смисъла и целта на закона. Последният се
корени в това – да се гарантира, че имущественото състояние, независимо какво е
то /по-малко или по-голямо по обем/ няма да повлияе по никакъв начин
/положителен или отрицателен/ при вземането на дадено решение или
осъществяването на определено действие или бездействие.
Съдът
намира, че по отношение на заинтересованата страна Н.Д. е налице само защитения
признак „увреждане“. Същият е доказан с приложените по преписката ЕР на ТЕЛК, с
които й е определен висок процент трайно намалена работоспособност. В случая
обаче, нито в жалбата на Д. до КДЗ, нито в решението на последната е мотивирано
и доказано, че защото Д. има увреждане е постановено решение №
2153-14-23/24.09.2015г.,
на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено като правилно и
законосъобразно посоченото разпореждане №15/10.07.2015г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“, а в други сравними случаи е взето друго решение.
Всъщност ответникът въобще не е изследвал наличието или липсата на други
сравними случаи, в които настоящия жалбоподател да е постановил различни
решение.
Налага
се извод, че не е доказано наличието на нарушение на принципа на равно
третиране в причинна връзка с посочените от Н.Д. признаци „лично положение“,
„имуществено състояние“ и „увреждане“, поради което решението на КЗД в
оспорената и допустима част е неправилно и несъответно на материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменено в
посочената част.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, ІV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 64/15.02.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 351/2015
г., в частта му, с която е
установено, че ТП на НОИ - Плевен е осъществило нарушение на Закона за защита от дискриминация по признаци:
„лично положение”, „увреждане” и „имуществено състояние” по отношение на Н.И.Д.
***, като с Разпореждане № 15/10.07.2015 г. е прекратила опуснатите й пожизнено
наследствени пенсии, потвърдено с решение № 2153-14-23/24.09.2015г., на Директора на ТП на
НОИ – Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛАЖДАНЕ жалбата
на Директора на ТП на НОИ – Плевен против Решение № 64/15.02.2017 г. на Комисия
за защита от дискриминация по преписка № 351/2015 г в частта, с която е препоръчано на основание чл. 47, ал. 6, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация на ТП на НОИ – Плевен при прилагане на
разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015
г./ да прилага съответно и § 22с от ПЗР на КСО /ДВ бр. 107/2014 г. в сила от
01.01.2015 г./, който изрично урежда случаите на отпуснати пенсии до момента на
изменението на чл. 92, ал. 1 от КСО в сила от 01.01.2015 г. И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
същата част.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: