Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

гр. Плевен, 31 Май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 221/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г.).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Мобидик – Д. П.” – гр. Шумен срещу Решение № 9/31.01.2017г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по адм.д. № 418/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ „Мобидик – Д. П.” – Шумен срещу мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен да се произнесе по подадено от него заявление Вх. № 057/28.09.2016г. по чл. 37в ал.7 ЗСПЗЗ за заплащане на дължимото рентно плащане за стопанската 2015-2016г. за ползването на земеделска земя в землището на с. Телиш, общ. Червен бряг, обл. Плевен.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209 т.3 от АПК. Посочва, че е подал заявлението си в качеството на собственик на имота, за което е представил нотариален акт. В него изрично е уговорена клауза, че ще получи арендното плащане за всички минали, както и за текущата 2015/2016г. Твърди, че арендно плащане не е било изплатено на предишните собственици на имота съгласно заповедта, затова е дължимо. Прилага удостоверение за наследници на бившата собственичка. Сочи, че сезираният компетентен орган – ОДЗ – Плевен не е дал указания за отстраняване нередовности на заявлението и дължи произнасяне, но не се е произнесъл в законния срок. Счита, че не са налице законови основания за формирания мълчалив отказ. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира деловодни разноски в размер на 620 лв. по представения списък.

Ответникът по касация – ОДЗ – Плевен, чрез юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е налице редовно искане до административния орган, копмпелктовано с необходимите документи – пълномощно от бившия собственик на имота. Позовава се на указания на МЗ по приложението на процедурата, в случаите, когато собствеността върху имота е била прехвърлена след издаването на заповедта по чл. 37в ал.4 ЗСПП, дължимото рентно плащане да се изплаща на посочения в заповедта собственик, за което е следвало да приложи пълномощно от бившия собственик съгласно заповедта. Счита, че не е налице формиран мълчалив отказ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бяг е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ответникът – ОДЗ – Плевен е бил сезиран с нередовно заявление, тъй като същото не е комплектовано с необходимите документи и липсва указание за кой имот се отнася, поради което не е дължал произнасяне и затова липсва формиран мълчалив отказ. Този извод е неправилен.

От данните по делото се установява, че ЕТ „Моби Дик – Д. П.” – Шумен е подал заявление по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. чрез Общинска служба по земеделие – Червен бряг до Областна дирекция „Земеделие” с Вх. № 057/28.09.2016г. Заявлението е попълнено по образец, подадено е в качеството на правоимащо лице – собственик на имот, находящ се в землището на с. Телиш, общ. Червен бряг, обл. Плевен за заплащане на определената в Заповед на директора на ОДЗ по ч 37в ал.4 от ЗСПЗЗ сума.

В законния 14-дневен срок сезираният орган – ОДЗ – Плевен не се е произнесъл по заявлението и не е дал указания до заявителя за отстраняване на констатирани в него нередовности.

Жалбата срещу формирания мълчалив отказ е подадена на 04.11.2016г. в рамките на едномесечния срок по чл. 149 ал.2 от АПК от изтичане на срока, в който компетентният орган е следвало да се произнесе. В този смисъл съдът е сезиран с допустима жалба и постановил валиден съдебен акт по съществото на спора.

Към заявлението е приложен нотариален акт № 184/27.04.2016г., по силата на който ЕТ „Моби Дик – Д. П.” – Шумен е придобил собствеността върху земеделска земя – нива с площ 3,500 дка в местността „Липова падина”, имот № 251072, находяща се в землището на с. Телиш, общ. Червен бряг. Приложена е и скица на имота от 15.06.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие – Червен бряг, в която ЕТ „Моби Дик” е отразен като собственик на имота. Приложено е удостоверение за банкова сметка ***.

Видно от разпечатка от регистъра по чл. 74 ал.2 от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 37в, ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ за землището на с. Телиш съгласно Заповед № РД-347/01.10.2015г. на Директора на ОДЗ – Плевен за стопанската 2015-2016г. за имот № 251072 от 3,500 дка с ползвател Т. П. Д. и собственик Ц. В. Г. се дължи рентно плащане в размер на 122.50 лв.

Според приложеното към касационната жалба удостоверение за наследници изх. № 1333/18.04.2016г. Ц. В. Г. е починала на 29.04.2000г. и оставила за свои наследници – Д. К. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г.. Те са прехвърлили собствеността върху наследствената земеделска земя на ЕТ „Моби Дик –Д. П.” – Шумен с цитирания по-горе нотариален акт на 27.04.2016г. Изрично в НА е записано, че заменителят ЕТ „Моби Дик” ще получи арендното плащане за всички минали, както и за текущата 2015/2016 стопанска година за имота, като прехвърлителите дават съгласието си да получи парични суми, внесени в извънбюджетната сметка на общината от ползватели на имотите на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ, независимо от факта, че към момента на сключване на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ собствеността върху имотите е принадлежала на друго лице.

Заявителят ЕТ „Моби Дик – Д. П.” – Шумен се е легитимирал пред Областна дирекция „Земеделие” – Плевен като правоимащо лице – собственик на земеделска земя – имот № 251072 в землището на с. Телиш, за чието ползване на правоимащите се дължи рентно плащане в размер на 122.50 лв. съгласно Заповед № РД – 347/01.10.2015г. на Директора на ОДЗ – Плевен.

Съгласно чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ внесените от ползвателите депозитни суми за рентни плащания се изплащат от областната дирекция „Земеделие” на правоимащите лица в 10-годишен срок, въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие” по ал.4 – за разпределение на масивите в землището за съответната стопанска година.

Указанията на МЗ по приложението на закона, на които се позовава ответника, имат инструктивен характер за администрацията, но нямат сила на нормативен акт. Смисълът, който се извежда от тях е дължимата рента да се изплаща на собствениците, посочени в заповедта, когато след издаването на заповедта е извършено прехвърляне на земеделския имот, както е в процесния случай. А при отправени претенции от приобретатели на имоти към органите по поземлена собственост , за които вече е изплатено дължимото рентно плащане на собственика, посочен в заповедта, да бъде издаден документ, удостоверяващ извършеното плащане, а възникналите между страните гражданско-правни отношения да се уреждат съгласно действащото законодателство. Целта на указанията е да се избегне дублиране на плащанията.

В случая не е извършено плащане на наследниците на бившия собственик - Ц. В. Г., нито преди, нито след прехвърлянето на земеделския имот, а освен това изрично в нотариалния акт прехвърлителите са уговорили правото на новия собственик „Моби Дик – Д. П.” да получи дължимото рентно плащане за ползването на имота за стопанската 2015/2016г.

Заявителят се е легитимирал като правоимащо лице – собственик на имота по смисъла на чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ. Подал е искането за рентно плащане за ползването му за стопанската 2015/2016г. в рамките на предвидения 10-годишен срок пред материално и териториално компетентния административен оран – Директора на ОДЗ - Плевен. Дължимата рентна вноска за 2015/2016г. е определена със заповед на директора на ОДЗ – Плевен, но не е изплатена на правоимащите лица – наследници на бившия собственик преди прехвърляне на собствеността, а и те изрично са декларирали съгласието си новият собственик да получи дължимото рентно плащане за имота за 2015/2016г., т.е. налице е тяхно изрично волеизавление.

Затова настоящият касационен състав счита, че не са налице законови основания за постановения мълчалив отказ за изплащане на дължимата рента на заявителя като собственик на имота.

Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 620 лв., представляващи адвокатско възнаграждение – 500 лв., внесено по договор, командировъчни и пътни разходи от гр. Шумен до гр. Червен бряг и обратно за участието в съдебно заседание на 09.01.2017г., за които са приложени доказателства – командировъчна заповед и фактури за закупено гориво.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 9/31.01.2017г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по адм.д. № 418/2016 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен да се произнесе по подадено от ЕТ „Мобидик – Д. П.” – гр. Шумен заявление с Вх. № 057/28.09.2016г. по чл. 37в ал.7 ЗСПЗЗ за заплащане на дължимото рентно плащане за стопанската 2015-2016г. за ползването на земеделска земя в землището на с. Телиш, общ. Червен бряг, обл. Плевен.

ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен за произнасяне по подаденото от ЕТ „Мобидик – Д. П.” – гр. Шумен заявление с Вх. № 057/28.09.2016г. по чл. 37в ал.7 ЗСПЗЗ, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие” – Плевен да заплати на ЕТ „Мобидик - Д. П.” – гр. Шумен направените деловодни разноски в размер на 620 лв., от които адвокатско възнаграждение – 500 лв., командировъчни и пътни разходи – 120 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.