РЕШЕНИЕ
№ 178

град Плевен, 9 Май 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 219/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.А.И.,*** чрез адв. И.Т., срещу решение № 142/22.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2872/2016 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, немотивирано и постановено бе да бъдат съобразени, преценени и обсъдени представените и събрани в хода на делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е кредитирал единствено свидетелските показания, дадени от служителите на ОО „АА” гр. Плевен и изцяло е игнорирал доказателствата, представени от касатора. Смята, че неправилно е приложен материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че към момента на проверката, жалбоподателят не е представил пътен лист и квалификационна карта, но при проверката той е представил удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 17-002232/27.07.2016 г., както и платежен документ за внесена такса за издаване на карта с вписан входящ № 5639/09.08.2016 г., включително и старата карта, чиято валидност е до 10.08.2016 г. Твърди се, че жалбоподателят е предприел нужните действия и на 09.08.2016 г., същият е заявил подновяването на картата. Излагат се доводи в доказателство на това, че към момента на проверката, жалбоподателят е разполагал с нужната квалификация за компетентност за извършване на превоз на товари с оглед на преминалото му обучение и издадено удостоверение, както и че преди изтичане на валидността на картата му е предприел необходимите действия за подновяването й, които действия включват внасяне на дължимата такса по сметката на ОО „АА-В. Търново”. По отношение на вмененото нарушение по чл. 89, т. 7 от Наредба № 33, счита, че същото не е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид факта, че не се доказва, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал обществен транспорт, а напротив, той не е бил натоварен със стока, като това обстоятелство е отразено в наказателното постановление-в скоби е записано „празен”. Счита се, че административно-наказателното производство е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, изразени в неправилното приложение както на материалния закон, така и на процесуалния закон. Посочва се, че не е налице връзката между описанието на визираните нарушения в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение и дадената правна квалификация на тези нарушения. Твърди, че в съставения АУАН са пропуснати задължителни реквизити, а именно: липсват изчерпателно фактическо описание на нарушенията, както и на обстоятелствата, при които са били извършени. Навежда доводи, че в случая е описана само нарушената правна норма, както и че посочените като нарушение норми сочат само признаците на нарушенията, а ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод какви административни нарушения са извършени. Счита, че това е съществено процесуално нарушение, което не може да се санира в един последващ етап от административно-наказателното производство. Твърди, че същото нарушение е потвърдено и в обжалваното постановление, където също липсва изчерпателно фактическо описание на нарушенията. Сочи, че наказателното постановление също е съставено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като тя гарантира правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност в пълен обем. Счита, че наказващият орган е нарушил производството по налагане на административно наказание, като не е обсъдил и възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Посоча, че не са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз, напротив, пътувал е ненатоварен. Счита, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, което също предполага отмяна на наказателното постановление. Моли съдът изцяло да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и немотивирано.

В съдебно заседание касаторът – И.А.И.,***, се явява лично и с адв. И.Т., като заявява, че поддържа изцяло касационната жалба. Моли съдът да уважите същата и да отмени решението на Районен съд Плевен, като мотиви за това е изложила подробно в обстоятелствената част на жалбата. Касаторът посочва, че му е съставен акт за превоз на товари в страната. Твърди, че относно документите за извършване на обществен превоз на товари според Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България чл.89 ал.2 се изисква „попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз;”, като това се доказва и с документи от първата инстанция. Посочва, че е имал и товарителница за извършен транспорт. Твърди, че има и още една глоба за липса на карта на квалификация, като тя се издава след изкаран курс за квалификация. Твърди, че картонът му за този курс е от 27.07.2016 г. като за това е представил удостоверение. Сочи, че картата от ДАИ я е получил един месец след това. Твърди, че е завършил курса в срок. Моли съдът да отмени решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – ИА „Автомобилна администрация”-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление Наказателно постановление № 35-0000493/14.10.2016 г. на началник на ИА „Автомобилна администрация” – Плевен, с което на И.А.И.,***, за това, че на 22.08.2016 г. в 8.40 часа на път 1-3 Бяла-Ботевград, разклон гр. Славяново като водач на товарен автомобил „ДАФ 05” с рег. № ВТ3212 ВВ и полуремарке с рег. № ВТ 6415 ЕВ, собственост на СД „Евроспринт Иванови” извършва обществен превоз на товари от гр. В. Търново за гр. Плевен (празен) и извършва следните нарушения. 1. нарушение на чл. 89, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г . на Министерство на транспорта– извършава превоз на товари без да има попълнен пътен лист за деня и на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено наказание – глоба в размер на 1500 лева,2. нарушение на чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г . на Министерство на транспорта– извършава превоз на товари без карта за квалификация и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева и т. 3 нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДВП – не пред9тавя контролен талон и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е изложил мотиви, които се споделят. Правилно е прието , че са налице установените нарушения.

Съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП в редакцията към момента на извършване на нарушението предвижда наказание глоба в размер на 1500 лв. при първо нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Нормата е бланкетна и препращаща към изискуемите документи, включително и в подзаконов нормативен акт по прилагането на закона, какъвто именно представлява Наредба № 33/1999 г.

В чл. 89, ал. 1 т.7 от Наредба № ЗЗ /1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция, се съдържа задължение за водача по време на работа да съставя и представя на контролните органи при поискване пътен лист по образец съгласно Приложение № 11. Такъв се попълва за всеки курс, вкл. и без товар, защото служи за контрол и отчитане работата на водачите и автомобилите, като в него се вписват определени реквизити като: маршрут, изминати километри, вид на превоза, техническа годност на превозното средство, физическа и психологическа годност на водача и др. като, в случая такъв не е наличен и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Доводите на касатора, че превозното средство е празно и не се извършва превоз на товари е ирелевантен, тъй като съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗАвП „Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.

По отношение на второто нарушение – извършване на превоз без карта за квалификация на водача, съдът намира, че не се доказва от И., че е представена валидна такава. Не се спори, че при проверката е представена карта за квалификация , валидна до 10.08.2016 година, като към датата на проверката 22.08.2016 година не е представена валидна. Издаването на карта за квалификация се осъществява по процедура, предвидена в Наредба № 41/04.08.2008 година за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Съгласно чл. 2 от Наредбата, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача чл. 2. Представени са писмени доказателства, че е налице периодично обучение на И. в периода от 22.07.2016 година до 27.07.2016 година, но към датата на проверката лицето не притежава карта за квалификация, тъй като притежаваната от него е с изтекъл срок на действие -до 10.08.2016 година, а представена пред РС-Плевен е с датата на издаване 02.09.2016 година и валидност до 25.07.2021 година т.е. обстоятелството, че лицето е преминало на периодично обучение не означава, че следва да се приеме, че може да черпи права от карта за квалификация с изтекъл срок на действия до издаване на новата. В случая И. е подал заявление за издаване на нова карта за квалификация на 10.08.2016 година, но към 22.08.2016 година такава не е издадена и същият не следва да осъществява превози на товари, за които се изисква такава карта, тъй като същата е с определен срок на действие от дата на издаване , посочена в т. 4а – 02.09.2016 година и до определената дата на валидност в т.4б – 25.07.2021 година. Не се доказа, нито пред РС Плевен, нито пред настоящата инстанция, че за осъществения превоз не е налице изискване за притежаване на карта за квалификация и по този начин за неправилно ангажиране на отговорността на лицето.

Съдът намира, че е безспорно установено и извършване на третото нарушение – непредставяне на контролен талон.

При служебната проверка за материална законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, касационната инстанция съобрази, че след изменението на чл. 89 от Наредба № 33/1999 г. ВД бр. 68 от 14.11.2016 г. и чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр ДВ бр. 7 от 2017 г. не е налице по-благоприятен за нарушителя закон по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗАНН. В чл. 89, ал.1, т.2 от Наредба № ЗЗ/1999 г. се запазва задължението за водача да представя на контролните органи при поискване попълнен пътен лист по образец съгласно приложение № 11 – чл. 89, ал. 1, т. 2 , с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз и на карта за квалификация чл. 89, ал. 1 т. 4 от Наредбата. Жалбоподателят не се е позовал на обстоятелства, попадащи в хипотезата на това изключение, а именно че извършваният курс без товар е част от международен превоз, в който случай подобно задължение не съществува, като в чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП за първо нарушение вече се предвижда по-строга санкция – глоба в размер на 2000 лв. Поради това следва да се приеме, че в случая след издаване на НП не е налице по-благоприятен закон, който следва да се приложи.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 142/22.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2872/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.