РЕШЕНИЕ № 250

гр. Плевен, 13 Юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.П. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 218 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Клавди Комерс 73“ ЕООД, с. Горна Митрополия, обл. Плевен, представлявано от К.А.К., против решение № 110/13.02.2017 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2535/2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2016-0041334/03.10.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Клавди Комерс 73“ ЕООД, с. Горна Митрополия, ул. „Мургаш” № 12, представлявано от К.А.К. на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 127, ал. 2 във вр. с ал. 4 от ЗЗП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че посочената в акта и НП фактическа обстановка изцяло не отговаря на истината. Счита, че съдът едностранно е кредитирал само показанията на служителите на КЗП, но не и на свидетелката Д. И. К., като същият в нарушение на закона е приел, че тя е заинтересована страна, тъй като е майка на жалбоподателката и не е присъствала на самата проверка в магазина, а е присъствала само на проверката в службата на КЗП – Ловеч. Посочва, че в съдебно заседание служителките на КЗП не са могли да си спомнят и да свидетелстват служител или служителка в търговския обект не им е представила или представил регистъра, както и дали управителката на дружеството е присъствала на проверката в магазина, нито къде се намира той и на какъв адрес. Сочи, че свидетелките си спомнят само, че не е представен регистър на рекламациите. Посочва, че няма данни в делото, че те могат да съставят актове – чл. 36 от ЗАНН. Счита, че е нарушен и чл. 40 от ЗАНН. Сочи, че няма данни по делото, кой е служителят в чието присъствие е съставен АУАН, същият има ли трудов договор и от коя дата е той, като в АУАН е посочен като свидетел само служителят на КЗП, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и не отговаря на истинската фактическа обстановка, в чие присъствие е извършена проверката и констатирано нарушението. Счита, че от друга страна е нарушен и чл. 52 от ЗАНН – няма данни в делото дали е спазен едномесечния срок, в който наказващия орган трябва да се произнесе по преписката. Посочва, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката К., която свидетелства, че към деня на проверката е имало регистър на рекламации, но служителката е била току-що назначена и не е знаела къде се намира за да го представи на проверяващите, както и че не е дадена възможност на служителката да уведоми по телефона управителката за да бъде представен веднага регистъра. Посочва, че в подкрепа на това твърдение е представения към жалбата регистър на рекламации от датата на отваряне на магазина, който регистър е представен и на служителката на КЗП – Ловеч, която е счела, че не отговаря на изискванията на закона и е накарала управителката да закупи нов регистър от книжарница на първия етаж. Посочва, че в първоинстанционното решение не е обсъдено от съда и обстоятелството, че има два регистъра на рекламации – един от деня на отваряне на магазина и един от деня на проверката /закупен от управителя на обекта по настояване на служителката в КЗП – Ловеч/. Счита, че ако съдът е счел, че е извършено административно нарушение по посочения от служителите на КЗП начин не е взел предвид, че това е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН налице са смекчаващи вината обстоятелства, че е за първи път. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, не е спазена процедурата при съставяне на акта за административно нарушение и наказателното постановление, с което е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Моли да бъде отменено решението на съда като неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на закона.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от представляващият дружеството К.К.. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че същото е постановено при нарушение на закона.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД - Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. Подал е в срок възражение по касационната жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че при направена проверка на 20.04.2016 г. в хранителен магазин в с. Горна митрополия, обл. Плевен не е представен регистър за предявените рекламации.

По делото се установява, че такъв е бил представен на 04.05.2016 г., като дори управителят на дружество е отбелязал възражение по АУАН, че регистър е представен и той е започнат та 04.05.2016 г.

Противно на възражението по касационната жалба показанията на св. К. са обсъдени от решаващия съд. Правилно последният е стигнал до извод, че те непроменят фактическото положение, закрепено в НП. Нейните показания се отнасят само до поведението на служителката, извършила документалната проверка. Те не установят, че в деня на проверка в магазина в последният е имало регистър на рекламациите. Правилно решаващият съд, не е отчел за достоверни показанията на св. К. относно това, че управителят на дружеството не е разбрала, какви документи подписва, защото и били представени общо и „ветрилообразно“. В АУАН е налице собственоръчно вписано възражение на управителя, че регистър на рекламациите е представен и той е с начална дата 04.05.2016 г. Следователно управителят е разбрал, какво подписва, както и че има право на възражение и се е възползвал от последното. Тук следва да се отбележи, че управителят е следвало да впише във възражението, че има регистър на рекламациите от по-ранна дата /от откриване на магазина, както сочи в първоначалната си жалба до РС/, но не е направил това, което е индиция че последното е защитна теза възникнала и обоснована, по-късно, а именно към момента на подаване на жалба до съда. Всичко посочено води до извод, че решаващият съд е направил точна и правилна оценка на всички събрани по делото доказателства, а последните обосноват извод, че соченото в НП е извършеното и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/13.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2535 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.