РЕШЕНИЕ

№ 271

гр. Плевен, 26 Юни  2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на  девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:                                           Председател: Цветелина Кънева

                            Членове: Катя Арабаджиева

                                            Снежина Иванова

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 215 по описа на съда за 2017  г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 185-196 от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Образувано е въз основа на протест  от прокурор в Окръжна прокуратура-Плевен, против чл.47 от Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен  , приета с решение №336/07.11.2012 на общински съвет Плевен, последно изменена  с Решение №221/30.06.2016 год.

В Административен съд-Плевен е било образувано и административно дело № 246 по описа на съда за 2017 год., по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен срещу чл. 15, ал.5, т.2 от същата оспорвана в настоящото производство Наредба № 17 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги  на територията на Община Плевен, приета с решение № 336/07.11.2012 г. от Общински съвет Плевен, последно изменена с решение № 221/30.06.2016 г. С Определение №345/12.04.2017 год. съставът по адм.дело №246/2017 год. е прекратил производството по административно дело № 246/2017 год. по описа на Административен съд – Плевен и е присъединил  протеста на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен срещу чл. 15, ал.5, т.2 от Наредба № 17 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги  на територията на Община Плевен, приета с решение № 336/07.11.2012 г. от Общински съвет Плевен, последно изменена с решение № 221/30.06.2016 г. към административно дело № 215 по описа на Административен съд – Плевен за 2017 година, за общо разглеждане и постановяване на общо решение, предвид идентичност предмета на делото и страните.

Следователно, предмет на оспорване понастоящото дело са чл. 15, ал.5, т.2 и чл.47 от Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен  , приета с решение №336/07.11.2012 на общински съвет Плевен, последно изменена  с Решение №221/30.06.2016 год.

В протеста се сочи, че протестираната норма на чл.47 противоречи на чл.75, ал.2, чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от ЗНА и чл.123, ал.3 и чл.127, ал.1 от ЗМДТ. Сочи се още, че другата протестирана норма на Наредбата-чл.15, ал.5, т.2 противоречи на чл.75, ал.2, чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от ЗНА и чл.71, т.1 от ЗМДТ. Протестиращият прокурор прави извод от разпоредбите на ЗМДТ, че законовите норми регулират  съответните обществени отношения  винаги по начина, избран  от законодателя и това трае до последваща промяна  или отмяна на същите, вкл. досежно административните нарушения, поради което  регламентацията на чл.123 и чл.127 от ЗМДТ се прилага такава, каквато е без изключения в посочените хипотези. Счита, че законовото изброяване представлява рамка, с която ОС следва да се съобразява, както и че санкционирането на едно нарушение не спада в обхвата на  определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, доколкото се взема становище  за отговорността на съответния субект чрез издаване на юрисдикционен, а не на административен акт. Счита, че е недопустимо чрез Наредба на ОС да се ограничават правата на гражданите, като им се налагат допълнителни тежести и се поставят в зависимост от изпълнение на финансови задължения, които им са вменени със закон. В заключение моли съда да отмени протестираните норми на Наредбата.

В съдебно заседание протестиращият  прокурор Иван Шарков не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – Общински съвет Плевен се представлява в съдебно заседание от адв.В.И. *** с пълномощно на л. 274 от делото. Счита протеста за неоснователен, като твърди, че оспорените текстове на чл.15 ал.5 т.2 и чл.47 от Наредба 17 са законосъобразни и съответно не противоречат на сочените в протеста текстове на нормативни актове от по-висока степен. Счита, че Наредба 17 е приета от компетентен орган, в съответствие с правомощията, дадени му по чл.21 ал.2 от ЗМСМА, не са налице нарушения на процесуалните норми на чл.75 и чл.76 от АПК така, както е посочено в протеста. Счита, че не е налице  противоречие и с разпоредбата на чл.123 и чл.127 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Ако се направи внимателен прочит на разпоредбата на чл.15 ал.5 т.2 от Наредба 17, там е предвидено задължение за собственици, които няма да ползват имотите си през календарната година и които не са декларирани като основни такива, до 01 октомври на съответната година да декларират това обстоятелство в съответния отдел за приходи от местни данъци и такси, което да доведе до частично освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа. В чл.47 на същата наредба е предвидено, че ако при извършване на проверка се установи, че имота се ползва, т.е. когато се установи неспазване на декларираните обстоятелства, се налага глоба в трикратен размер на годишния размер на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, но не по-малко от 1000 лв. Глобите, предвидени в чл.123 и чл.127 от ЗМДТ касаят невярно деклариране на обстоятелства, докато санкцията, предвидена в чл.47 от Наредба 17 не касае налагане на санкция за невярно декларирани обстоятелства, а че е налице промяна на декларираните обстоятелства, т.е. че до 01 октомври лицето декларира, че няма да ползва имота, но в течение на следващата календарна година, когато е налице задължение да плати таксата, промени това свое решение и не уведоми органа и това бъде установено при проверка, тогава се налага санкцията, предвидена в чл.47 от Наредба 17. Твърди, че става въпрос за две различни хипотези – едната по чл.123 и чл.127 от ЗМДТ, касаеща деклариране на неверни данни, а хипотезата в чл.47 от Наредба 17 касае промяна на обстоятелствата, които вече са декларирани. Тоест по чл.47 от Наредба 17 се декларира не нарушение, извършено към момента на деклариране на това обстоятелство, т.к. са били верни обстоятелствата към този момент, а променени обстоятелства, които са установени от контролните органи. Счита, че не е налице и противоречие с разпоредбите на чл.9 и чл.15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), т.к. нормата на чл.15 от ЗНА урежда правилата на правоприлагането, а не създаването на нормативни актове. Моли съда да отхвърли протеста и да  присъди на ответника  направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства следва да бъде уважен протестът като основателен, поради противоречие на протестираните разпоредби с чл.75, ал.2, чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от ЗНА и чл.123, ал.3, чл.127, ал.1  и чл.71, т.1 от ЗМДТ. Претендира направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Административен съд, гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:  

С предложение изх.№100-01-145/10.10.2012 год., постъпило в ОбС с вх.№0572/10.10.2012 год. на л.142 и сл. от делото,   Кметът на Община Плевен е предложил на Общински съвет-Плевен  да бъде приета нова Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен . Изложени са мотиви, че промените в нормативната уредба относно местните  такси и цени на услуги изискват синхронизиране на местната Наредба с действащото законодателство, при отчитане и на променените икономически условия. На л.166 от делото са приложени становища от ПК „Финанси и бюджет” и ПК „Законосъобразност и установяване конфликт на интереси” относно предложението за приемане на нова Наредба. Предложението е прието, както следва : в ПК „Финанси и бюджет” са гласували „за”-6, „против”-0, „въздържали се”-2; в ПК „Законосъобразност и установяване конфликт на интереси” са гласували „за”-4, „против”-0, „въздържали се”-0. Предложението за приемане на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен е разгледана на заседание на ОбС-Плевен и е приета с решение №336/07.11.2012 , като за същата са гласували присъствалите на заседанието 35 общински съветници (л.205) от общо 41 общински съветници (л.208), от които „за” -28, „против”-1 и „въздържали се”-6. Гласуването е било поименно и е отразено в Протокол на л.205 от делото. Впоследствие, с Решение №221/30.06.2016 год. Приетата Наредба е изменена, но измененията не засягат протестираните норми на Наредбата.

Текстовете на протестираните разпоредби от Наредбата гласят, както следва:

-         чл.15, ал.5, т.2: „Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа за имотите, които няма да се ползват през цялата година и които не са декларирани като основни жилища по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Обстоятелството, че имотът няма да се ползва се декларира с декларация по образец в отдел „Приходи от местни данъци и такси” от всички собственици и/или ползватели с учредено право на ползване в срок от 1 октомври до края на всяка предходна година”;

-         чл.47: „В случаите, когато при проверка от общинската администрация се установи неспазване на декларираните в декларацията по чл.15, ал.5, т.2 и т.3 условия, нарушителите дължат глоба в размер трикратния размер на годишната такса за сметосъбиране, сметоизвозване и такса за обезвреждане на отпадъци в депо, но не по-малко от 1000,00 лева”

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.30/11.04.2017 год. и бр.34/28.04.2017 г. на "Държавен вестник" и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл.15, ал.5, т.2 и чл.47  от Наредбата. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норма от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Според чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Доколкото оспорените разпоредби са приети през 2012 г. и конкретно те не са изменяни с последващите изменения на Наредбата, следва да се съобрази съответствието им със закона към момента на приемането им, а именно към 7.11.2012 г.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Плевен решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

От протокола за проведеното заседание, на което е приета Наредбата, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници (35 от общо 41), като приемането на наредбата е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА (28 от 35).

Съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА в приложимата към датата на приемане на Наредбата (7.11.2012 год.)  редакция ( ДВ, бр. 46 от 2007 г.),   преди  внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Видно е от самото направено от кмета на общината предложение за приемане на Наредба, на л.143 от делото като забележка е посочено, че в законоустановения 14 дневен срок от публикуване на предложението  на Интернет страницата на Община Плевен, се предоставя възможност  на заинтересованите  лица да направят своите предложения и становища по проекта на Наредба, като е посочен конкретен електронен адрес, на който да стане това или в ЦОГ, като също е  посочен адрес и телефон. Предложението е от 10.10.2012 год., а самата Наредба е приета на 7.11.2012 год., поради което с отбелязването в графа „забележка” съдът приема, че е спазено изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА- Наредбата е била подложена на обществено обсъждане в определения от закона срок, в съответствие със законовите изисквания. Проектът за Наредба е бил обсъден в постоянните комисии на ОбС  по „Финанси и бюджет” и „Законосъобразност и установяване конфликт на интереси”, като и двете комисии са дали положително становище по приемането проекта за нова Наредба, след като са обсъдили проекта в съответствие с чл.62 и чл.63 от Правилника  за организацията и дейността на ОС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. В унисон с изискването на чл.28 от ЗНА в редакцията с ДВ, бр. 46 от 2007, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, е внесен за обсъждане и приемане от Общинския съвет –Плевен, като мотивите съдържат реквизитите, изискващи се от ал.2 на същия текст. От протокол №19/07.11.2012 год. –първа страница на л.167, в която е обективирано  изказване на Председателя на ОС се установява, че материалите по дневния ред са предоставени на общинските съветници в регламентирания в чл.64 от ПОДОСНКВОА седемдневен срок преди заседанието. В съответствие с чл.65 от ПОДОСНКВОА и видно от протокол №19/07.11.2012 год., общинските съветници са изслушали доклада на вносителя и след като е протекло обсъждане на текстовете на Наредбата, като са изказвани становища, правени са предложения и възражения, е взето решение №336/07.11.2012 год. за приемане на новата Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен, съставляваща Приложение №1 към решението.

По делото не са представени обаче доказателства за обнародване на приетата Наредба от 2012 год. по някой от предвидените от закона начини, нито се твърди такова да е извършено. Напротив , представени са на л.231-232 доказателства за обнародване единствено измененията на Наредбата, приети през 2016 год. (които изменение не касаят оспорените текстове), но не и за обнародване на приетата през 2012 год. изцяло нова Наредба. Според чл. 5, ал.5 от Конституцията на РБ всички нормативни актове се публикуват . Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.  Това правило е конкретизирано в чл. 78, ал.3 АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА -  нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗМСМА -актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон.  Публикуването или обнародването, който израз е употребен в  чл. 37, ал.3 от ЗНА се употребяват в смисъл "давам гласност чрез печата, обявявам, довеждам нещо до всеобщо знание”. Следователно изразената в чл. 5, ал.5 от Конституцията и в  чл. 37, ал.3 от ЗНА, отнасяща се до нормативните актове на общинските съвети воля на законодателя е да се довеждат до знанието на гражданите на територията на общината приетите от общинските съвети нормативни актове. Публикуването на акта е началният момент, от който този акт произвежда действие. Съгласно чл. 5, ал.5. изр. второ от Конституцията нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Затова Наредбата, като нормативен административен акт, като необнародвана в печата или разгласена по друг начин на територията на общината няма правно действие. Тя е недовършен нормативен акт. Формата на нормативния административен акт е външно изразяване на съдържащото се в него волеизявление. Чрез  обнародването на нормативния административния акт не се изразяват съдържащите се в него волеизявления, а те се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от предписаната от конституцията и от закона за нормативните актове - чл. 37, ал.3 процедура по издаването на нормативни административни актове на общинските съвети и неизпълнението му е съществено нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Затова необнародването на нормативен административен акт на Общински съвет е порок по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК - нарушени са съществено административно производствените правила по издаването му. Необнародваният нормативен административен акт не поражда целеното с неговото издаване правно действие. Но приложен необнародваният нормативен акт създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административно производствените правила за издаването му - липсата на обнародване  е особено съществено и такъв нормативен административен акт е незаконосъобразен. На това основание двата оспорени текста от Наредбата следва да бъдат отменени.

 Оспорените текстове не са съобразени и с приложимия материален закон.

Първата от протестираните разпоредби на Наредбата гласи, както следва: чл.15, ал.5, т.2: „Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа за имотите, които няма да се ползват през цялата година и които не са декларирани като основни жилища по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Обстоятелството, че имотът няма да се ползва се декларира с декларация по образец в отдел „Приходи от местни данъци и такси” от всички собственици и/или ползватели с учредено право на ползване в срок от 1 октомври до края на всяка предходна година”. Тази протестирана разпоредба от местната Наредба регламентира условия, при които задължените лица могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране,  сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.

Условията за освобождаване от заплащане на процесната ТБО са изрично регламентирани с чл. 71, т.1 ЗМДТ и допълнително с чл. 8, ал.6 от с.з., като в предметния обхват на законовата разпоредба не попада условието от протестираната норма на  местната наредба - „ и които не са декларирани като основни жилища”, имайки предвид имотите, за които  не се събират такси, като това условие за освобождаваните  имоти е дадено като кумулативно наред с изискването  имотите да не се използват през цялата година. Принципното положение, според законовата норма е, че таксата за битови отпадъци се дължи, когато услугата се ползва. Според чл. 71, т.1 ЗМДТ, този вид местна такса не се събира, когато услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следователно, законът не прави разлика относно вида на жилищните имоти, с оглед на тяхното ползване - основно или друго жилище. Достатъчно е за съответния имот да бъде подадена декларация по образец, че няма да се ползва през цялата година, за да възникне материалноправната предпоставка за освобождаване от ТБО на лицето по чл. 64, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ. Местната Наредба в чл.15, ал.5, т.2 обаче прави такава разлика именно  относно вида на жилищния имот-основно или друго жилище.

Ето защо, регламентирайки допълнително условие за освобождаване от заплащане на ТБО-имотът, за който се ползва облекчението да не съставлява основно жилище,  местната Наредба   в оспорената й част на чл. 15, ал.5, т.2, се явява в противоречие на материалния закон и неговата цел. Както основателно възразява прокурорът е недопустимо с нормативен акт за прилагане на закон да се въвеждат допълнителни изисквания, непредвидени в закона, в какъвто смисъл е и чл. 12 ЗНА. Съгласно чл. 42 от Указа за прилагане на ЗНА, в разпоредбата която овластява да се издаде нормативен акт по прилагане на закон, се посочва видът на акта, органът, който трябва да го издаде и  дали овластяването се отнася до цялата материя, уредена от закона или до отделни нейни части. Точно така е процедирано с чл. 9 ЗМДТ: "Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги", както и чл. 8, ал.5 ЗМДТ : "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса." Или, законовата делегация обхваща от една страна, определянето на размера на местните такси, при спазване на принципите от чл. 8, ал.1 ЗМДТ за разходооправданост и постигане на по-голяма справедливост и, от друга - за регламентиране на реда за тяхното администриране и плащане, вкл. за освобождаване от заплащането им при определени със закона условия. 

Местните такси са вид публично общинско вземане. При определяне на размера им се използва властнически метод на правно регулиране, а плащането им е скрепено с държавна принуда. Особеното в правната уредба на местните такси е, че законодателят изисква основанието за събиране на таксата да е посочено в закон, в случая ЗМДТ, а конкретният им размер - в общинска тарифа, част от местната наредба по чл. 9 ЗМДТ. В този смисъл  е недопустимо определянето на материалноправни основания за дължимост, респ. недължимост на местни такси, извън изрично регламентираните със закона /ЗМДТ/. Следователно,  с дописаното условие имотите , „които не са декларирани като основни жилища по смисъла на Закона за местните данъци и такси” се въвежда ограничение на правата на гражданите, които притежават повече от едно жилище и/или  реално не ползват  основното си жилище по смисъла на §1, т.2 ДР ЗМДТ. Ето защо протестът на прокурора следва да бъде уважен. В случая следва да бъде отменена оспорената разпоредба в цялост поради констатираната от съда незаконосъобразност, свързана с нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на Наредбата, коментирани по-горе в изложението.  

Другата от протестираните разпоредби на Наредбата гласи, както следва: чл.47: „В случаите, когато при проверка от общинската администрация се установи неспазване на декларираните в декларацията по чл.15, ал.5, т.2 и т.3 условия, нарушителите дължат глоба в размер трикратния размер на годишната такса за сметосъбиране, сметоизвозване и такса за обезвреждане на отпадъци в депо, но не по-малко от 1000,00 лев”. Така формулираната разпоредба е незаконосъобразна. Законът за местните данъци и такси в Глава четвърта-
Административнонаказателни разпоредби, е регламентирал случаите, в които може да се носи административнонаказателна отговорност. В тази глава изчерпателно са  посочени нарушенията , за които се носи отговорност, като до разпоредбата на чл.126 са формулирани конкретни състави на нарушения, а с разпоредбата на чл.127 е предвидена отговорност за всички останали случаи на нарушения, необхванати от предходните конкретни разпоредби, а именно-при неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Видно е, че липсва административнонаказателна разпоредба за отговорност при неспазване разпоредбата на чл.71 от МДТ, а и няма как да бъде предвидена такава, предвид, че чл.71 не представлява правило за поведение, нито вменява задължения, а създава една възможност, едно „облекчение” за задължените лица, от която те, при желание, могат да се възползват, за да се освободят от частично заплащане на такса битови отпадъци.  Затова и не може да има санкция за неизпълнение, тъй като няма вменено задължение. „Санкцията” при евентуално установяване на неправомерно подаване на декларация е установяване на дължимостта на съответната таса поради липса на предпоставките на закона за освобождаване от същата, ведно с лихви, с акт на компетентен затова орган, но не и ангажиране на административнонаказателна отговорност. Затова е недопустимо и създаването за пръв път с разпоредба на подзаконов нормативен акт на основания за ангажиране на отговорност за неизпълнение на задължения, каквито със закон не са създадени, не са регламентирани изрично.

С оглед на изложеното, протестираните разпоредби са приети в нарушение на административно производствените правила и материалния закон и следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 40 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Плевен  следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 40 лева (по 20 лева за обнародване по ад 215/2017 год. и присъединеното ад 246/2017 год.). 

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.15, ал.5, т.2 и чл.47 от Наредба №17 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Плевен  , приети с решение №336/07.11.2012 на общински съвет Плевен, последно изменение на наредбата   с Решение №221/30.06.2016 год.

ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 40 (четиридесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен  за обнародване, като се представят доказателства  пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                                             2.